Председателят на мешарето при рода на ромите - калайджии Илия Илиев е роден през 1947 година в пазарджишко, но от десетилетия живее в радневското село Сърнево. Занимава се със строително предприемачество, има син и внучета. Срещата с него стана на традиционния събор-сгледа по случай Тодоровден край село Могила, Старозагорско. Ето какво разказа Илия Илиев за техните корени, традиции и обичаи и виждания пред вестник "Долина":
- Бай Илия, преди няколко дни се закани, че ще искаш входна такса за представителите медиите. Кое те ядоса?
- Не съм ядосан, но ми омръзна да чета, гледам и слушам явни лъжи за нашите си, калайджийски традиции. Изакараха ни какво ли не, направо диваци, дето си продават дъщерите като животни. Това са пълни глупости, чудя се на акъла на журналистите, дето ги пишат...
- Те просто преразказват онова, което вашите хора разказват!
- Вярвате на случайни хора. Много често разказвачите нямат нищо общо с рода на ромите - калайджии. Ние сме малко народ, около 4 700 души сме, пръснати сме основно в Южна България, между Пазарджик и Сливен. По селата живеят по две - три, хайде пет семейства да ги кажем. Събираме се по няколко пъти в годината, да се видим като роднини, да се почерпим, да се запознаят децата ни. Всички сме християни, една част са източноправославни, други, като мен и семейството ми са евангелисти. Вярваме в Христос, четем Евангелието. Няма крадци и разбойници помежду ни. Изкарваме си прехраната с труд. Преди две-три години попаднахме на калайджии в Швеция, живеят там откакто се помнят, но езикът им като нашия, заниманията им са като нашите. На таткото казват "даде", на баткото - "нана", за "Добре дошъл!" пък си знаят "Алишто авилен", наздравицата им е пак като нашата "Сиас!".
- Ти си от години член, а вече и председател на мешарето. Разкажи малко повече за тази съдебна иституцията...
- По традиция сме девет души, за да няма моменти, в които гласовете ни да се разполовяват. Избират се най-достойните хора, само мъже. Събираме се при нужда, обикновено ни вика някоя от двете страни в спора. Последно имахме сбирка преди Нова година. Повика ни бащата на едно от момичетата, избягало от дома на мъжа си, нещо я биел, не се отчитал по мъжки. Три часа слушахме и двете страни, накрая решихме, че жената трябва да се върне обратно или ако не го стори татко й ще трябва да върне парите, дето семейството на момчето са платили. Може й да е имало крамоли, може и шамари да е изяла, ама си беше бременна от него. Значи мъжката работа е била вършена както се полага.
- Значи все пак се плаща някаква сума от мъжката страна преди сватбата?
- Плаща се, ама не става дума за фантасмагорични суми от порядъка дето ги разправяте. По 20, 30, че и нагоре лева. Хората обесняха, дават по 2-3 до 5 000 лева. Колкото да подпомогнат младото семейство. Че нали и вие, българите го правите?! И не е вярно, че ние, старите избираме бул
ката и младоженеца, ако младите се харесат, само тогава става приказката между бащите. И не тук, на срещата край Могила, а в домашна обстановка. По човешки, на чаша питие и хапване.- Има ли случай мома от калайджиите да отиде при мъж от друг род?
- Много рядко. Имаме омъжени за българи, за турци, но не и за циганин.
- Защо, вие не сте ли цигани?
- Езикът ни е донякъде общ с този на циганите, но не сме от техните. Говорим другояче, имаме си други адети. Признаваме държавните закони, спазваме ги. Мешарето се събира за да решава само битови спорове. Ако някой някого е набил, ако е посегнал на чуждо - има си полиция, прокуратура, съд...Каквото там рекат!
- Какво е пожеланието ти към рода?
- Да бъдем задружни, да не се караме за щуротии, да се уважаваме едни други. Младите да уважават възрастните, защото и те ще остареят. Да бъдем роми-калайджии, но да не забравяме че сме част от България. И да даде Бог да сме живи и здрави, деца, внуци и правнуци да гледаме, а после те нас да гледат!
Разговора проведе Христо Христов
Няма коментари:
Публикуване на коментар