Само силен лидер, който да се противопостави на лидерската позиция, която има премиерът Бойко Борисов, би могъл да привлече към Българската Социалистическа Партия хората, чиято подкрепа вече не е за ГЕРБ, но не отива и при левицата. Това коментира в Казанлък Георги Първанов, при срещата си с членове и симпатизанти на партията миналата събота. Според думите на Първанов, който потвърди официално, че ще се бори за лидерското място в партията си, БСП може да изгуби и парламентарните избори през 2013 година, ако не си даде сметка, че въпреки слабото управление на Борисов, все още хората гласуват за него като лидер, а не за самата ГЕРБ. Доверието което отпада от управляващата партия няма да се прелее автоматично към опозицията и в частност към БСП, категоричен бе още Първанов. На тази тенденция според него, може да се противопостави само също така силен и изявен лидер, който да опонира на Борисов с ясни позиции и алтернативни политики.
Първанов изрази и убеждението си, че в настоящия момент БСП не бива да пренебрегва евентуални коалиционни партньори сред партиите близки по идеи. Тъкмо електората на тези партии би могъл, според думите на бившия президент, да даде изборната победа на една широка коалиция основа на която да е самата столетница.
В Казанлък Първанов заяви още, че според него е време БСП да се премести по-вляво, там където е автентичното й положение. Според него промяната на курса в партията в този смисъл е започнала по времето на тройната коалиция, но във време на криза както в света, така и в България, именно левите са тези, чието призвание е да поведат протеста.
Ето кои още бяха темите, които засегна Георги Първанов пред членовете на партията в Казанлък:
ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ Е НЕОБРАТИМ ПРОЦЕС
Винаги по време на кризи и след кризи има подобни авторитарни тежнения. Но това идва да покаже, че демокрацията не е необратим процес. Да, ние виждаме, че въпроси на демокрацията, които смятахме за решени се поставят отново на дневен ред. ЗАПЛАШЕН Е ПАРЛАМЕНТАРНИЯТ ХАРАКТЕР НА ДЕМОКРАЦИЯТА в България, имаме премиерата република. Опасявам се също, че ще бъде обезличена президентската институция. Такъв натиск има и атаката срещу мен цели и това да се покаже реалното място на новия президент и на всеки следващ президент. Точно за това, призвание на левиците, но не само на лявото, е да намерим работещите решения, да консолидираме всичко онова, което е срещу този модел.
Разбира се аз много добре съзнавам, че това не е единствената кауза, която може да обедини опозицията. Не е единствена и каузата за търсенето на нови икономически и социални параметри. Това е битка на територията на морала. Мисля че точно тук левицата трябва да извади най-силното - да говори честно и откровено в това число и за миналото си, за да може да спечели отново доверието.
ОТЛИВЪТ ОТ ГЕРБ НЕ ВОДИ АВТОМАТИЧНО ДО ПРИЛИВ В БСП
15 месеца ни делят от парламентарните избори. Какво ще правим ние през този период? Ако ние проспим нещата, ако се оставим на течението - дали ще получим очаквания резултат? Помня преди време, как имаше една теза в нашите редици, че Бойковата зима ще ни доведе до един отлив от ГЕРБ и прилив към БСП. Минаха две Бойкови зими, нещо този прилив някак си не се усеща. Няма го на изборите, в социологическите проучвания, няма го в разговорите - вие контактувате с хората много повече от мен. Ние очевидно не сме скачени съдове. Отливът от ГЕРБ, който очевидно е доста по-малък отколкото ми се иска, не води автоматично да прилив в БСП и в опозицията като цяло.
Ние имам едно управление, което отвсякъде е слабо, вредно, управление което залага много мини, много бомби пред бъдещето развитие на България, не само пред бъдещото правителство. Имаме няколко провала на сегашния кабинет, които са повече от очевидни - да вземем последните кадрови промени в правителството. Сменя се здравният министър - напълно логично, но не министърът е големият проблем. Не е случаен фактът че се сменят 3 министъра, а може би и още толкова ще минат през министерството до края на мандата. Големият проблем е, че МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ, ЧЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СТРАНА НЯМА ВИЗИЯ, нямат политика в тази сфера. Коя е тяхната визия за финансирането на здравеопазването, как си представят и защо нищо не стана за преструктурирането на здравната мрежа. Къде ще има високотехнологични болници, ако има такива изобщо, къде и как ще се развива общинското здравеопазване, как ще гарантираме здравни грижи за малките населени места? Какво правим със социалния статус на лекарите - не става дума само за доходите, говорим за обучението, специализацията, развитието. Ако я няма тази концепция, и Господ да слезе, нищо няма да стане. Тоест един провал в здравеопазването, в социалната политика като цяло на това правителство.
ЕНЕРГИЙНАТА ПОЛИТИКА
Смениха и друг министър - на енергетика. Сигурно Трайков в някаква степен трябваше да си ходи. Но дали това не е големият личен провал на министър председателя, питам аз? Какво може да направи министърът, когато премиерът, сутрин казва едно за "Белене", вечер друго, на другия ден трето. Как? ПРОВАЛЪТ НА ЕНЕРГИЙНАТА ПОЛИТИКА ЩЕ БЪДЕ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЖКИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ НА СТРАНАТА.
Аз по тази тема съм пристрастен. Чувал съм много критики по мой адрес от дясно, най-вече по така наречения голям шлем, както шеговито нарекоха пакета от енергийни проекти аз самият съм договорил с Путин като президент.
От една страна имаме газопровода "Южен поток", това е една тръба, която минава успоредно на сегашната тръба, тази по която получаваме газ от Русия. И само за това, ние ще получаваме годишно около 500 милиона, по най-груби изчисления, такси от пренос на газ през България. Ами "Белене" - един проект, който може да е свързан с милиарди инвестиции, с хиляди работни места, с доста съпътстващи производства - тоест развитие на малки, средния бизнес.
И след близо 3 години мотаене, излиза министър-председателят и казва:"Аз българо-руска централа няма да строя". Първо, тя е българска, централа, която градим тук на наша територия, ще произвежда ток, който ще консумираме ние и ще продаваме. Ако в това безкрайно замотаване не изтървем балканския пазар, който не е неограничен. Защото Турция строи 3 централи, румънците строят. Тези дни и премиерът и министър Дянков казаха, че ще продадат готовия руски реактор, защото руснаците като едни коректни партньори са си свършили работата и са построили реактора. Да го продадат или ще го прехвърлят в АЕЦ "Козлодуй" са двете идеи на премиера ни. И аз питам, и с шега и със сарказъм, ако щете - ще стане ли по-малко руски този реактор ако го прехвърлим от "Белене" в "Козлодуй". Не е ли ясно, че всъщност това е една имитация, ЕДИН ФИНТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ПРИКРИЕ НЕЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ РАЗВИВА ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА В БЪЛГАРИЯ. И защо е това нежелание - не е ли в изпълнение на чужди интереси? Добре, ако тези проекти не им харесват, ако тези интереси са им чужди, дайте да видим какво предлагат срещу тях - нищо! Нищо не се случва, нищо добро не се случва при това правителство.
НЕ ШЕРИФ, А СТОПАНИН
Впрочем, аз държа на тезата си, че ВЪПРЕКИ ПОКАЗНАТА РЕШИТЕЛНОСТ, БОРИСОВ Е ЕДИН СЛАБ ПРЕМИЕР.
Защо, защото Борисов не е стопанин, а на България не й трябва шериф, трябва й стопанин. И тук е голямото предизвикателство пред българския гражданин и избирател, пред целокупния български народ - време е да се разбере, че на България й идват повече експериментите. Вярата в чудесата, че някой ще дойде да ни оправи за 800 дни или ще наложи нов морал, или не знам какво - не. Просто трябват да дойдат нови партии, различни от тази, която сега ни управлява, да дойдат кадърни хора - и това е голямото предизвикателство на БСП. Силата на нашата партия ще бъде потвърдена, реализирана, чрез едно широко отваряне към хора, които са се доказали в своите професионални сфери. Едно е да говоря аз за здравеопазване, с политически декларации, друго е да го каже професионалиста. И така трябва да е във всяка сфера. Както го е казал д-р Дертлиев - "Ние трябва да управляваме с ума и таланта на нацията".
ПРЕДИЗБОРНИТЕ ПРИОРИТЕТИ И РАБОТА
И медиите ме питаха преди малко и с основание - защо, въпреки тази криза, въпреки този провал в управлението на ГЕРБ не се отива към БСП от гледна точка на доверието на избирателите, на избирателните нагласи на хората? Защо губим няколко поредни избора? Загубихме и то тежко, тогава, когато имахме почти цялата власт. Загубихме и тогава, когато, след 2 години и половина управление на ГЕРБ, срив - морален, управленски, ние пак губим. Можем ли да чакаме така от само себе си нещо да се случи в това наистина кратко време преди следващите избори? Не, ние трябва да се хванем в ръце и да направим няколко неща, които са изключително важни.
Първо ясно и отчетливо да формулираме своите идеи - не в тежки програми. Например, ако приемем, че енергийната политика е един приоритетен ангажимент за нас:
Приемаме ангажимент за ускорено завършване на АЕЦ "Белене":
- при такова финансиране
- при такава схема на партньорство
- при такива осигурени пазари
Толкова, няма какво повече да обясняваме. А ние потъваме в анализи, в обяснения, с които не се работи. Това е от гледна точка на идеите.
БСП ТРЯБВА ДА МРЪДНЕ НА ЛЯВО
Тук е мястото да кажа, че според мен БСП трябва да мръдне на ляво, да се мръдне на естественото й, автентично положение в ляво. Защото във времето на нашето управление, на Тройната коалиция, ние залитнахме в дясно подведени от коалиционни партньори, или от самите себе си - от нашите теоретици и практици, но това е факт. И ние трябва да изпълним това ново ляво с реално съдържание, така, както в момента в Европа всички мислят. По този повод, имаше едно знаменателно интервю на Фукояма, този забележителен философ, който пита тревожно: Къде са левите, в това време гневно, време на протест? И той пита за света, за Европа. А АЗ ПИТАМ - КЪДЕ СА ЛЕВИТЕ В БЪЛГАРИЯ? Защо, при всички тези ежедневни протести, които виждаме, защо не се намери един, който да дойде на "Позитано" и да каже: Ние искаме тази партия да стане политически изразител на нашия протест. Нещо което приляга на лява партия. Колко протеста ние сме организирали? Искам да правим нещата истински, да бъдем автентични като лява партия. Казвам го с цялата самокритика и към себе си, защото и аз сигурно съм част от това изкривяване, то е започнало вероятно при мен, не е от вчера. Но да си кажем нещата както трябва!
КОАЛИЦИЯТА
Ние сега сме най-изолирани в цялата своя нова история. При положение, че имахме "Коалиция за България" с 15 партии, коалиция която беше успешна, беше здрава. Много трудно се направи "Коалиция за България" - дни и нощи сме преговаряли и го казвам, не с оглед на миналото, а като предупреждение, към този, който прави новата коалиция, ако разбира се въобще правим такава. Ще трябва да преодолява много различия в идеен план, различия с оглед на конкретните политики, ще трябва да преодолее планини от препятствия, когато седне да прави листите, защото знам претенциите на партиите. Знам предубежденията в нашата партия, знам, че винаги ще се намерят хора, които ще кажат, че може би не си струва да се хабят сили и енергия за тия 20-30 хиляди членове на някоя от партиите. Моят отговор е - струва си. Защото 10 партии по 30 хиляди прави 300 хиляди. Нека да са 200 хиляди, но това са гласовете, които ще обърнат тенденцията, които могат да ни донесат победата. Но затова ние трябва да сме готови на компромиси, да седнем открито със земеделците, социалдемократите, комунистите. Ако пък е ясно, че имаме непреодолими различия, благодарим си приятелски и продължаваме напред. Но не може априори да кажем не. КОЙТО РЕШИ ВЪПРОСА СЪС СЪЮЗНИКА, ТОЙ ЩЕ СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ!
И на нас не ни трябва просто малка победа. Ако искаме да управляваме, на нас ни трябват доста над 120 гласа в Народното събрание. Защото при това доста тежко икономическо наследство, пир този неясен състав на българския парламент, вероятно фрагментарен, ние ще трябва да предприемем непопулярни мерки, ще трябва да отговорим на силния натиск на очакванията на хората. А за това трябва сериозно, внушително мнозинство. Ние трябва да имаме решенията, трябва да имаме разписани графика на действията, които трябва предприемем за 100 дни, за 6 месеца, за цял мандат. И то график, който да е заверен от финансистите. Аз не бих обещал нищо, зад което не стои думата на бюджетаря, на този който в крайна сметка ще прави финансовата рамка на нашата политика.
ЛИДЕРЪТ
Тръгна един спор във връзка с отчетно-изборната кампания, във връзка с кандидатурите за председател на БСП, кой каква отговорност има за загубата на едни или други избори. Най-вече за мажоритарния елемент в изборите. Имаше реплики и към мен и аз искам да отговоря. Аз съм привърженик на мажоритарното начало в изборите. Винаги съм твърдял, че ние трябва да заложим на силните, на ФИГУРИТЕ, КОИТО ДЪРПАТ НАПРЕД ПАРТИЯТА, А НЕ ТАКИВА, КОИТО Й ТЕЖАТ. Това обяснява защо аз предложих тогава да има и такъв елемент, може би защото аз съм спечелил 2 пъти, най-мажоритарния избор в България, президентския. Но ние загубихме 2009 година, както и сега през 2011 година, защото всички избори, които ГЕРБ спечели, бяха защото хората избираха не ГЕРБ, а аз Бойко Борисов. Нима 2009 година някой да е гласувал против професор Гайдарски, Андрей Пантев, Стефан Данаилов и още много други такива ярки имена, с които нацията може да се гордее. Срещу тях имаше неизвестни и все още никому неизвестни депутати от ГЕРБ. Просто хората гласуваха за Борисов. Сега през 2011 година пак гласуваха за Борисов. Не е случаен фактът, че той се обърна така много свойски и покровителствено към новоизбрания президент и му каза: Който и да бяхме поставили на твое място щяхме да го изберем!
Така ще бъде и 2013 година, хората няма да гласуват за Дянков, хората ще гласуват за Борисов. Затова е важно да го има персоналния сблъсък, затова не можем да оставим дори едно изявление на Борисов без ясен и категоричен отговор. Той всеки ден се открива, казано на спортен език, а ние пропускаме десетки възможности да го поставим на мястото му като първопричина за провала на политиката във всички тия сфери, които изброих. Трябва да има персонален сблъсък, трябва да бъде на високо ниво. Аз много ценя усилията на двете дами в Народното събрание - Корнелия Нинова и Мая Манолова. И без да подценявам жените, мисля че НЕ МОЖЕ ЖЕНИТЕ ДА НИ ВЪРШАТ ВЕЧНО РАБОТАТА! Това е лидерството, за това става дума. Ако не осъзнаем, че ни е необходимо лидерство като опозиция и още повече после - като управление, няма да стигнем далеч.
ПРАВИТЕЛСТВО В СЯНКА
Трябва да има и екип. Затова аз предлагам да им правителство в сянка. Знам че е спорно, знам че е трудно толкова далеч преди изборите да се договорим кой да бъде министър. Ако обаче направим това и изберем тези хора, те ще застанат зад всеки от сегашните министри, ще критикуват, ще лансират политики изпреварващо. И ще дойде време, в което хората естествено ще ги сравнят и ако нашия е по-добър - ето ви една точка. И накрая, ако хората теглят чертата и сравнят двата кабинета - действащия и бъдещия, и равносметката е силно в наша полза, това ще означава много и за нашия изборен резултат. Струва си този риск, струва си това първоначално вътрешно партийно напрежение при номинациите, за да може да вървим напред.
НУЖНИ СА ОРГАНИЗАЦИОННИ ПРОМЕНИ
Ние имаме възможно най-тежкия апарат в централата - 200 души ли са точно, повече ли, не зная, но са много. Защо не прехвърлим част от този потенциал в областите. Защо не децентрализираме и отговорността и кадровите и финансовите ресурси там където се прави реалната политика?
Има още куп неща, които трябва да се направят. Например аз възразявам срещу правото на депутатите да бъдат директно делегати на конгреса. Не знам това кога се е появило и каква е логиката, защото вие сте ги избрали да защитават вашите интереси, и ако те наистина са силни, вие отново и за делегати ще гласувате за тях. Иначе няма логика, така създаваме партийна аристокрация, създаваме касти, две камари на конгреса - едните по право, другите избрани. Това в българската политическа практика никога не е го е имало.
Има още много неща, които според мен трябва да се променян още от първичните партийни организации. Има обаче още една идея, която обявявам без да съм оптимист, че може да се реализира - ПРЕКИЯ ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯТА. По този начин ще се избегнат всякакви сметки, групирания, лобистки правила. Някой може да опонира че няма време - не е така, ако конгреса реши и промени устава в тази част, в края на юни този избор може да се състои. Така както пряко избраха лидера си гръцката ПАСОК преди 3 дни - също лява партия. Защо се плашим от прекия вот на хората - ние искаме да правим референдуми в държавата, а не сме готови да направим допитване вътре в партията си.
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар