петък, 23 декември 2011 г.

Рок преди Коледа


Две рок групи - "Епизод" и Krossfire огласиха Казанлък в предколедните дни. В сряда вечерта, на централния градски площад "Севтополис", те свириха като поздрав от Община Казанлък за всички млади хора в града на розите. Освен доброто настроение и наелектризиращия старт на празничните дни, в началото на седмицата, кметът Галина Стоянова обеща, концертът да започне с изненада от любима казанлъшка група /до редакционното приключване на броя, нямахме информация, коя е групата/. За първа година по инициатива на общинското ръководство в афиша на проявите в празничните дни има рок.
В духа на Коледа, жест към казанлъчани направиха и от местния мото-клуб "Черните Рози". Те безвъзмездно предоставиха сцената си за събитията от културния афиш на Общината. Съоръжението беше монтирано още в понеделник въпреки снега. В патриотичен стил, по традиция, сцената на "Черните Рози" бе опасана и с българския трибагреник.
В края на миналата седмица казанлъшкият мото-клуб навърши 14 години. "Черните Рози" е един от най-големите и уважавани мото-клубове в страната. Всяка година, казанлъшките момчета на мотори са домакини и организатори и на един от най-големите, интересни и предпочитани от общността мото-събори.
Въпреки че клубът съществува и развива дейността си на територията на общината вече 14 години, за първи път градската управа търси съдействието им във връзка с празничните обществени прояви, коментира президентът на "Черните Рози" Емил Лазаров. Модерната и функционална сцена на мото-клуба, която ще остане на площада до края на празниците, ще е начинът, по който "Черните Рози", ще се включат в общинската инициатива "Коледа в Казанлък".
Радостина Байчева

Съветниците приеха увеличаването на такса смет


По данни на общинска администрация - плащаме най-ниска такса смет

Именно в Община Казанлък е най-ниска ставка за такса битови отпадъци от всички 264 общини в Р България. Това стана ясно по време на заседанието на Общински съвет Казанлък в средата на миналата седмица. Данните бяха изнесени от кмета Галина Стоянова във връзка с разглеждането на точката касаеща вдигането на промилите, които формират таксата. Като база за сравнение тя спомена общините Габрово, Свищов и Горна Оряховица, които са близки по големина до Казанлък, а таксата за битови отпадъци, която са въвели отдавна, за жилищни имоти на физически лица е от 2.8 промила нагоре. За нежилищните имоти таксите са от порядъка над 2.9, достигащи до 6.2 5 промила, а за юридически лица - размерът е още по-висок, съобщи Стоянова.
До 31 октомври 2011 г. от такса битови отпадъци са събрани общо 1 138 906 лв., от които 580 хил. лв. от физически лица и 558 хил. от юридически лица, а разходите са 1 882 454 лв. Общият обем на разходите по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битовите отпадъци до края на годината ще достигне 2 168 454 лв., стана ясно от предоставените от администрацията данни.
2 541 809 лв. са необходими, за да може през 2012 година да се обезпечи, услугата по събирането на сметта в общината. В същото време таксата за битови отпадъци е 1 на хиляда, което няма аналог на друга община в България и е крайно недостатъчно за финансиране на дейността. Още повече, че от следващата година Община Казанлък трябва да внася допълнително 700 000 лв., които ще бъдат задължителната вноска на общината както за рекултивация на депото край Казанлък, така и за регионалното депо в с. Ракитница.
Това бяха и доводите на общинска администрация, за да предложи вдигането на размера на такса битови отпадъци, което за физическите лица в град Казанлък става 2 промила (2 на хиляда) върху данъчната оценка на имота. Същият е размерът и за жилищни имоти на предприятията. На практика увеличаването на общия размер на вноската за данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци на граждани в Казанлък ще се вдигне само с 14%. За селата този размер става 3 промила (3 на хиляда), което увеличава общия размер на задължението за данък сгради и такса битови отпадъци с 18%. По-високата стойност в другите населени места в община Казанлък се налага, защото се оказва, че разходите за сметосъбирането, сметоизвозването и третирането на твърдите битови отпадъци надвишават многократно облога , който се очаква да се събере от тях. Най-фрапиращи са случаите в Черганово и Розово, които се обслужват с 4-кубикови контейнери, разходите за които са най-големи.
За нежилищните имоти на юридическите лица се въвеждат два, законово регламентирани, варианта за плащане на такса смет - на количество генериран отпадък, чрез деклариране на брой съдове за събиране на отпадъците, като фирмите трябва да подадат декларация до 30 януари 2012 г., или 2 промила върху по-високата от двете оценки - отчетната стойност или данъчната оценка на имота.
Строг контрол на финансовите средства в звено ССТТБО, провеждане на обществени поръчки и стриктно следене на разходите, заяви пред ОбС кметът на община Казанлък Галина Стоянова.
Долина

Кметове мислиха за делегираните бюджети

На среща с кметовете на населените места - Крън, Енина, Шипка, Копринка, Горно Черковище, Черганово и Овощник, кметът на община Казанлък Галина Стоянова обсъди възможностите за преминаване на тези кметства на делегиран бюджет, съгласно заявеното от кметовете желание за това.
За нуждите на населените си места, кметовете ще могат да ползват приходите формирани от данъците за физическите лица - данък недвижими имоти, данък МПС и патентен данък. От събраните общо в община Казанлък 1 617 000 лв. данъци от физически лица, 295 962 лв. са от населените места, съобщи Стоянова. Допълнително общинска администрация ще подготви справка за данъците, събрани от юридическите лица, чиято регистрация е в тези населени места, както и ще бъде направена проверка таксите за административни услуги, извършени в самите кметства, дали могат да им се предоставят. Разходите за капиталови ремонти, улично осветление, ВиК и сметосъбиране ще останат за сметка на Община Казанлък, тъй като с приходите си населените места не могат да ги покриват.
На следваща среща кметовете окончателно ще предложат какъв вариант за финансиране е най-удачен за населените им места - на делегиран бюджет или план-сметка.
Долина

Белла Цонева: "Който има сили - душевни, духовни, нека се опитва да облагородява около себе си"


Актрисата Белла Цонева едва ли има нужда от кой знае какво представяне, защото името й отдавна е част от творби, квалифицирани като класика в българското кино и театър. Вероятно също толкова известен е фактът, че тя е съпруга на българския поет Иван Динков. Трудно ми е да сложа определение пред името на Иван Динков, защото все ми изглежда клиширано, някак повърхностно и небрежно и даже нелепо, на фона на неговото слово. Именно Иван Динков обаче и представянето в Казанлък на третия му том "Почит към литературата", издаден от издателство "Ирита" - Казанлък, стана повод да се срещна със съпругата му и да разговаряме за човека, тълкуването на поета и живота с Иван Динков. А когато имаш за събеседник актриса от такъв ранг, няма как да не стане дума разбира се и за театър и за кино.
- Иван Динков - мрачен човек, който успява да вкамени хората понякога дори с един поглед, но и едновременно с това толерантен човек, мек и нежен душевно. Така го определи, ако трябва да синтезирам, изследователят на творчеството му Никола Иванов. Как вие, като човекът, стоял най-близо до Иван Динков, го виждате?
- По друг повод, но в момента съм на тази тема - Лев Николаевич-София Андреевна, нещо, което периодично си проучвам, та в текста, в който сега съм се заровила, има едно такова откровение на София Андреевна: "48 години живях с него, но така и не можах да го отгадая." Аз също, докато бях на работа в Москва 3 години и нещо, написах книга за Иван и Русия, казва се "На изток от Иван", но абсолютно, без да копирам, мога да повторя думите на София Андреевна. Докато живяхме заедно го отгадавах и този процес продължава и след смъртта му, въпреки че е по-различен. Затова винаги бягам от крайните формулировки. За мен той беше много цялостен, много монолитен. Не е случайно и названието на една от книгите му - "Навътре в камъка". Беше същевременно изтъкан от, не бих казала противоречия, а от полярни усещания и проявления. Неговия добър приятел Никола Радев, великолепен белетрист, казва за него, че е изтъкан от бащинство. Безкрайно милостив можеше да бъде, но в някой случаи, когато усети чуждост в породата на някого, тогава ставаше много рязък, но в никакъв случай жесток. Човекът, към когото отправяше дори не дума, а поглед, наистина можеше да се вкамени. Но само той си знаеше защо, то е било след като е употребена толкова енергия да му помогне, да го хване за ръка, да му се довери и просто вижда, че срещу него е добиче, а не човек. Само в такива случаи. Усещала съм потръпванията му, когато вижда чуждост в породата. Много рано усетих, че той по странен начин влизаше в контакт с хората - със свредел във същината им. Той умееше да прогледне в човека. Не му трябваха учтивите етапи на запознанство, после на постепенното свикване. Беше на раз - оголен, открит, много добър, но където срещнеше чуждост, недуховност, тогава съм усещала потръпване. Не винаги го е изразявал, просто се отстраняваше.
- Тази искреност ли го правеше толкова "неудобен"?
- Не мисля, че думата искреност е точната в случая. Искреност, поне според мен, е да довериш нещо на някого. Той никога не е обичал да разказва за себе си. И никога никого не е товарил с разказ за себе си. Това беше една негова много отличителна черта, която аз почти не съм срещала у други хора. Толкова "закопчан", вътрешно затворен. Всичко онова, което е било преживявания - добри, лоши, а на него му се струпаха много тежки неща, всичко това беше материя, от която той омесваше словото си. а просто така, да отпускал се е, но повече да остави другия да говори, да се отпусне, да сподели. Странно е, защото това е един дълъг период, в който беше абсолютно зачертаван, неспоменаван, непечатан, това са плътни 10 години. 10 години, в които той сякаш не съществува, а това е периода на възхвала на неговото поколение, което някой случайно нарече "априлско" и после това стана употребяема дефиниция от властта. Но за всичко това, дори пред мен, той никога не се е жалвал, никога не се оплаквал от нещо. Затова не искрен, много по-дълбинен, по-премислен беше, без да му трябва време да изчака да премисли, не. Реактивен, но дълбинно. И затова неговото слово е абсолютно пулсиращо, магнетично. Нарочно използвам тия силни думи. Той е от малкото автентични поети. Повечето вземат общия набор от думи и измайсторяват поезията. Той много рядко пишеше, но когато пишеше, беше автентичен.
- Тоест и на вас, като на изследовател се е налагало да разгадавате най-близкият си човек?
- Да, непрекъснато. Но не като изследовател. В такава плътна близост, сега разбирам вече, с цялата си същност съм го отгадавала. Сигурно съм се намествала и знам че и съм се формирала, не грубо, но той също ми е влиял по много начини. Но съм имала и възможността няколко години по-рано, преди да го срещна, да си поема своята пътека, която плътно следвах. Аз си обичах професията. Това ми е давало възможност да бъда и малко отстранена и самодоказана.
- А в опитите на изследователите му, литературните критици да го откриват, кое ви изненадва най-много като прозрение?
- Докато бях в Москва, една чудесна руска българистка Нина Пономарьова ми донесе едни копирани явно от Интернет подлистници от "Литературен вестник" и аз там прочетох някои неща, които не ми бяха познати. И там, тогава, може би защото бях на чужда земя, се сетих, че някои продължава да ги занимава Иван Динков, пишат, гадаят, пускат си своите сонди. Когато се върнах в България, започна да излиза една поредица на Нов Български университет за поети от поколението на Иван, изчакаха ме да се върна за премиерата на неговата книга. Това се прави с научен инстументариум, това са все литератори, които преподават в различни университети на България. Между другото, амбицията на "Нова българистика" в НБУ е да направи новия канон, да преподредят имената и стойностите. Естествено, подборката е най-напред от тези автори, които са били сериозно пренебрегвани в едно предишно време. Не знам до колко е добра тази амбиция за нов канон, но пък знам, че нищо не става без амбиция. Но ценното е, че тези сборници са написани от много различни пера. Инструментариумът също е различен. Примерно, един преподавател от Великотърновския университет - Димитър Михайлов пише много проникновено за Иван. Той оценява най-напред традиционната структура на стиха и също с такива средства, но много по-дълбоко, той отгадава. Същевременно той прави и съпоставки в езика, не в човешкото поведение, на неговите връстници и тогава вече дава оценката. За мен това е много ценно писане. Един Иван Станков пък ме изненада със съвсем други сондажи. Той прехвърля епохите и прави връзката директно с Ботев, с другите големи, тези, които вече са като че ли неоспорими. Друг е подходът на Пламен Дойнов, чиято книга "Инкриминираният Иван Динков" също беше представена в Казанлък. Той изследва документите от онова време и прави своите оценки само върху фактически материал.
- А как една красива жена, актриса, приема и живее в условия на аскетизъм, защото по думите на хора, които са познавали Иван Динков, той е бил и аскет, някак незаинтересован от бита, от различни материални придобивки?
- Просто го приемаш. Между впрочем, някаква част от мен вероятно също е била подготвена за такова живеене. Другото са фантазии, изобщо представата за богат живот е доста неясна. После, тя почти винаги е свързана с компромиса. А когато виждаш една човешка фактура, която като биология е самодисциплинирана и аскетична и виждаш съответстващото й и абсолютно едно към едно слово, което е изчистено като морал, тогава неминуемо го приемаш и то ти става верую. Така че за мен това не беше проблем, аз да преодолявам нещо в себе си. Имала съм своите шокове и съм го описала в първата си книга, като например ситуацията преди да се роди първото ни дете: ние нямахме нищо освен легло, завивки и един кашон с книги. Когато му казах, че ще имаме нужда от печка и хладилник, той попита: "Нужно ли е?". Тези неща дори не стигаха до съзнанието му. Което значи, че той е живял в някаква своя, не измислена, но много прибрана, чиста, изтрита от всякакви битови подробности сфера. При него обаче отказът от каквито и да е придобивки, привилегии, беше абсолютно съзнателен. Когато наближаваше 50-годишнината му, всички негови връстници си направиха юбилеи, получиха награди. Той разпрати нужните писма, че не желае никакво отбелязване на годишнината му и с това се съобразиха.
- Не мога да не се изкуша да ви попитам - каква е според вас дефиницията на щастието?
- Никой не може да каже. Може да има щастие на биологично ниво, на съвпад, аз твърдя, че в тази плоскост между нас със сигурност е имало, иначе ние нямаше да бъдем заедно толкова дълго, до смъртта му, че дори и след нея. Но да внушавам на читателите, че сме живели само с висока духовност ... глупости! Живели сме и с това, че няма стотинки за едно, за друго ..., но, "спокойно, все ще се справим". Живели сме и с простите радости да зарадваш другия, да се погрижиш за децата си. После разбира се, имаше и един период на относителна задоволеност, сега като се замисля, то е било толкова приблизително ... Аз бях донякъде и мотор за такива начинания. Веднъж той каза: "Никога не съм допускал, че ще ме принудиш да стана шофьор!" Синът ни растеше, доста по-късно се роди и момичето. После бях доста настоятелна да излизаме в чужбина - детето ми да няма комплекс - това беше още преди промените. И така, натоварени в багажника с томовете с репродукция, ние посещаваме Рим и Париж. Така че моите деца нямат комплекси от Запада или Изтока - непременно да ги тегли другият свят. Богатият свят си е бил у дома, той си е бил в разказите, в приказките, в общуването.
За мен това беше една добра симбиоза на духовно с бит. Защото търчиш - всяка сутрин на репетиция, почти всяка вечер на представление, по нощите - снимки. Но трябва да успееш и да напазаруваш, и да сготвиш, и да изпереш. Има си го ежедневието. Нека да не се лъжем, все пак сме нормални хора. Иначе би трябвало да ходим поне половин метър над земята, да левитираме и да сме много странни - няма такова нещо.
- Дали може да се направи обобщението, популярно напоследък, че след 10-ти ноември, за 20 години, България загуби ценностите си, морала, духовността, или размиването на духовното и надделяването на материалното е валидно за всяко време и епоха?
- Отваряте една доста по-широка тема, която вече толкова много е обрасла с говорене. Но аз съм категорична, аз възроптавам веднага - да, знам, че това ни се набива в очите и ушите, но това е повърхностното, лесното говорене. Само че, който е искал демокрация, трябва да е знаел, че от първия й ден ще има бум на престъпността, че ще има бедни и богати, че ще има безброй други рецидиви, че животът ще се озъбва, не казвам с по-жестока, но с по-различна гримаса. Само че, до 10 ноември, времето беше, както Иван някъде го дефинира, "като че ли всички ние трябваше да живеем в състояние на постоянно детство" и държавата милостиво да ни отпуска - днес малко портокали за Нова година, утре банани за друг празник. Но винаги се усещаше една патерналистичност. Е хубаво, но идва един момент, в който ти казват - решавай си сам екзестенциалните проблеми. Затова аз не вярвам на хората, които затлачиха българската преса и книги с жалби колко страшно е било. Не го вярвам, защото те натоварват своето приблизително мислене по екзистенциалните проблеми. Животът поначало е трагичен, защото започва от утробата и свършва със смърт. И прехвърляха минусовия знак срещу режима. А сега, къде са тези свободомислещи хора, когато някой реално протестира? Къде е българската интелигенция, за да подкрепи социалния протест? Няма ги! А се породи вече и една пасмина, не случайно употребявам тази дума, от обслужващи, което е грозно. Така че тезата за бездуховност аз не я приемам. Винаги е имало много малка, много тънка прослойка от хора, които промислят живота. Те могат да го назоват този живот, който живеем, с точните думи. И тогава ги е имало, и сега ги има, и те винаги са били малцина. И още една тема, която Иван, слава Богу, описа и загърби - Махалата - тази стоглава хидра. Тя е неплодоносна, имало я е тогава, има я и сега. И я има навсякъде. Който има сили, душевни, духовни, той нека се опитва да облагородява полека-лека около себе си. И това е обречено, но усилията си заслужават.
- А какво предпочита актрисата Белла Цонева - киното или театъра? Може ли изобщо да се прави някаква съпоставка, избор ...?
- Театърът, разбира се! Театърът е магия, театърът е лаборатория. Там се случват понякога звездните мигове. Киното е повече техника, също ги има прекрасните мигове, най-вече в общуването. Аз примерно си имам ритуал, когато започват филм с мой епизод - аз целувам камерата. Страшно уважавам цялата група на камерманите, защото те усещат нюанса, настроението, те могат да насочат точно камерата. Защото понякога, от лошо насочена просветка на прожектор, от неточна визия, ти като актьор можеш да направиш чудо и камерата да не го улови, защото не е на точния фокус, ракурс или точната бленда. Започнах от това, което уж е на по-заден план, главното е, че имах щастието да работя с възможно най-добрите режисьори - Бинка Желязкова, Зако Хеския. Разбира се, аз бях и малко по-категорична покрай Иван, създадох си една крайна хигиена - отказвала съм сценарии. В театъра също имах невероятното щастие да работя най-добрите - Леон Даниел, Вили Цанков. И понеже с тях работих много неща, това пък чисто професионално ме е формирало. Спомням си, с Леон се виждахме през година-две, сядаме и говорим дълго. В един момент, той доста тъжно ми каза - "Ти вече си актриса на Вили". Допускам, че е бил прав. Вили беше естет, Леон - аналитик, при Вили ролите ми бяха визуално по-други. Но си мисля, че чисто професионалната ми съдба беше невероятно щастлива. Случи се първо в период, в който българският театър беше на много високо ниво. С много и благодарна публика. Аз не пожелах да си напусна моя театър - Театър "София", който за дълъг период беше извън статуквото. Като репертоар беше извън официалната линия. При нас не се постави нито един спектакъл, който да обслужва системата. Така че, това беше добра атмосфера. Великолепна трупа, а това означава и добро партньорство. Великолепни режисьори, така че всеки спектакъл да бъде на ниво. И в тази ситуация, да държиш репертоар, да носиш репертоар дълги години, това наистина е сериозно. Но аз не съм усещала това като тежест, това е било преминаване от една роля в друга, винаги различна, нова. Така че, театърът е винаги за предпочитане - там е магията.
- Предполагам че ви липсва, не се ли изкушавате сега да се върнете?
- Не. Случи се чисто житейски. Иван попадна в катастрофа и аз въобще не се замислих, обадих се където трябва и година и половина си стоях в къщи, защото не можех да го оставя. И постепенно усетих, че ми отмилява. Но, основната причина, аз поне си я дефинирах тогава и сега твърдя, че след промените театърът изгуби до голяма степен обществената си функция. Много дълго продължи периода на пошли спектакли, просто така, за да се вкара публиката в салона. Той вече не беше отдушник, функцията на театъра поеха площадите и митингите. До тогава ние имахме чувството, че имаме кауза, че се борим със системата. Сега вече, усещам, че театъра се връща в своето нормално русло и за това адмирации. Но в началото лутането беше много сериозно. И затова започнах да правя по-неочаквани неща - със Стойчо Мазгалов си сформирахме отделен малък театър. Но сега вече не, интересно ми друго - да си пиша нещо, да си превеждам нещо.
- На прага сме на Коледните и Новогодишни дни. Какво си пожелавате вие и какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Коледа е светъл, домашен празник. Живеем така небрежно, непремислено, добре ще е, поне на Коледа да се спрем в дома си, да си огледаме близките, да ги прегърнем. Със или без подарък, колкото можем, но да ги уважим. И да си пожелаем малко по-добри години. Аз съм си приготвила от дряна в двора няколко клонки, които ще ги сложа в питата. Нека се върнем малко назад, да си спомним старите рецепти, традиции и да си направим един тих, светъл празник.
Радостина Байчева

Оставиха предколедно Вихър Марков в ареста


Казанлъшки рокер въртял обща фирма с Бащата на ДДС-измамите, твърди полицията

Постоянна мярка "задържане под стража" поиска в понеделник старозагорската окръжна прокуратура за арестуваните при спецполицейска акция на сектор "Икономическа полиция" при ОД на МВР миналата седмица четирима членове на организирана престъпна група с ръководител 50-годишният икономист Вихър Марков.
Мъжете са обвиняеми по няколко текста на НК за извършване на престъпления срещу данъчната система, като чрез сложни врътки и използване на електронни подписи на множество фирми са източили и неизплатили ДДС за над 1,5 млн. лв. Заедно с вече осъждания и с едно висящо дело за организирана престъпна дейност Марков в залата бяха доведени ортаците му Иво Иванов-Пора /36/, Милко Куманов /45/ и Минчо Минчев /44/. Според магистратите четворката е действала от 2008 година, като чрез регистриране на фирми на името на социално слаби лица в цялата страна са били осъществявани фиктивни сделки.
В хода на спецоперацията са били претърсени 18 обекта: жилища, офиси и автомобили във Варна, Разград, Габрово, София и Стара Загора. От колата на Минчо Минчев е иззета "мобилна счетоводна къща" и печати на различни дружества. Със съдействието на Вихър Марков Минчев само чрез фирмата си "МДМ груп 67" ЕООД успял да укрие над 750 000 лв. ДДС.
Установени са имената на 10 търговски дружества, с чийто електронни подписи е било оперирано през периода, сделките са били за месо и месни продукти, млечни производни, билки и парфюмерия, съобщи шефът на сектор "Икономическа полиция" в Стара Загора Стефан Стоев.
Като ръководител на групата Марков може да получи осъдителна присъда от 5 до 15 години, а съпроцесниците му от 3 до 10 години затвор.
В залата четиримата обвиняеми по досъдебно производство 815/2011 година по описа на ОД на МВР - Стара Загора сами и чрез защитниците си твърдяха че са в изключително тежко здравословно състояние.
Тежащият близо 180 килограма Марков извади купища медицински изследвания от преди пет години, според които страда от тежка форма на диабет, подагра и има високо кръвно. Пенсионер по болест се оказа Минчев, дъщеричката на Иванов пък страдала от рядка форма на туберколоза и се нуждаела от присъствието му у дома. Семейството имало два банкови заема и ипотекиран апартамент.
Познатият пък като запален рокер в родния си Казанлък Милко Куманов-Шиника твърдеше че е изпаднал в остро безпаричие и скъпоструващите лекарства му осигурявала "на вересия" позната аптекарка.
Фигурата на Вихър Марков стана нарицателна за ДДС-измамите в края на 90-те години, а първата и единствена присъда от 11 месеца му е наложена през 2002-а. По думите му в последствие по това дело той бил реабилитиран.
За последно Марков се появи в полицейските бюлетини на 17 април 2006 година, когато при акция на старозагорските и варненските антимафиоти бяха задържани той и още петима негови помагачи в афера за източване на 15 млн. лв. ДДС през периода ноември 2003 -април 2006 година.
Заедно с "бащата на измамите" в ареста тогава влязоха Светла Костадинова, внукът й Костадин Георгиев, Емил Краев, Калоян Ялъмов и Светла Ставрева. При обиските тогава бяха иззети 53 фирмени печата, 4 компютърни конфигурации, два лаптопа, множество кочани с фактури, фирмени и счетоводни документи. Делото стартира през юли 2008-а и до сега не е стигнало до финала. По него Марков е обвиняем по чл. 321, ал.1 от НК като бос на престъпна група.
Да бъдат наложени по-леки мерки за неотклонение на клиентите им : подписка, домашен арест или в крайна сметка "парични гаранции" но с минимални суми , настояха адвокатите. Според тях в 11-те тома на досъдебното производство липсвало достатъчно доказателства за данъчни престъпления.На няколко пъти обвиняемите молеха и получаваха разрешение да седнат на пейката и от там да отговарят на въпросите на съдията.
Късно привечер в понеделник съдия Соня Каменова постанови постоянна мярка за неотклонение "задържане по стража" за четиримата, мярката може да бъде обжалвана пред апелативния съд в Пловдив .
Христо Христов

Община Павел баня с награда "Зелена община"


Ния Бошнакова - Царица Роза Павел баня 2010, получи от името на Община Павел баня награда "Зелена община". Общината бе отличена в категорията "Общината и нейните граждани" за реализирания проект "Граждани за чист курортен град в рамките на шестото издание на конкурса "Зелена община", съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Конкурсът е подкрепен от Националното сдружението на общините в Република България.
Церемонията се състоя в в началото на миналата седмица в зала "София" на хотел "Кемпински Зографски".
"Всяка година конкуренцията между проектите става все по-голяма и това, което ни радва е, че участие вземат не само големи, но и малки общини. Затова и тази година решихме да дадем награда за проект и на голяма, и на малка община. За нас това е важно, защото оценяваме колко по-трудно е на една малка община да осъществи едно подобно начинание." - коментираха организаторите на конкурса.
Фондация "Зелена Община" е създадена през 2002 г. Има за основна цел да подпомага българските общини в превръщането им в по-добро и приятно място за живеене. Основни приоритети в дейността на фондацията са оказването на съдействие при кандидатстване по европейски програми за финансиране на проекти, стимулиране създаването на достъпна околна среда в обществените зелени зони, подпомагаща социалната интеграция на хора с увреждания; консултиране за основните принципи при проектирането и изграждането на детски площадки с цел осигуряване на безопасна и оптимална среда за физическо и духовно развитие на децата, консултиране при изграждането на съоръжения за активен спорт; осигуряване на условия за срещи и дискусии на българските общини за обмяна на опит в благоустрояването и поддържането на общинските паркове.
Долина

Павел баня е един от шестте "Зелени" града


След като общината бе отличена като награда "Зелена община", самият град Павел баня пък бе определен като един от 6-те най-зелени в България за 2011 година. Освен него в същата категория награди спечелиха Бургас, Стара Загора, Хасково, Велинград и Лясковец. Те бяха отличени от Министерството на околната среда за проекти за изграждане на велоалеи, системи за управление на отпадъците и други инициативи за намаляване на вредните газове. Министърът на околната среда и водите Нора Караджова връчи престижната награда на кмета на община Павел баня Станимир Радевски.
"Трябва да разберем, че устойчиво развитие е само това, което е в синхрон с природата. В момента, в който хвърлим боклука си на улицата или строим сгради, без да спазваме изискванията за енергийна ефективност, постъпваме арогантно и неприемливо към собствените си деца и бъдещето на България", каза избраният за президент Росен Плевнелиев на церемонията.
Долина

И ангели запяха над света възторжения химн: "Христос роди се!"


Роди се Бог! Славете Го!
Христос е тук! Срещнете Го!
Сторете Му в душите място!
Сърцата превърнете в ясли!
Архим. Серафим (Алексиев)

Рождество Христово! Ден паметен за цялото човечество! Ден, в който изгря Светлината на тая земя!
Рождество Христово! Денят на идването на Божия Син тук, на тая земя, за да ни дари Учението за Любовта; за да ни дари истината за безсмъртието на човешката душа и за безкрайната Вечност! Денят, който постави ново начало в живота на цялото човечество! Постави началото на новата ера в човешката история!
Рождество Христово! Празникът, който очакваме с толкова радост и вълнение!
Празникът, за който се подготвяме толкова дълго време, за да го посрещнем подобаващо, спазвайки народните традиции.
Това е хубаво, много хубаво! Но още по-хубаво би било, ако в името на Христовото раждане на тази земя допуснем всеопрощаващата Божия Любов в сърцата и душите си, в домовете си, във взаимоотношенията си един към друг и вместо скръб да има радост в сърцата на всички ни; вместо ненавист да има любов към човека до нас; вместо неверие да има вяра в Бога, в Неговото Свято Слово, в Неговата Безпределна Любов към всички нас, хората на тази земя! Колко хубаво би било наистина! Колко хубаво!...
Нека си пожелаем всичко това в името на настоящия светъл празник Рождество Христово!
И нека вярваме, че Той, Божият Син, ще благослови копнежът на сърцето и душата ни!
С обич към всички: Кина Златева

Старозагорска купа за малките "Рози"


Децата от школата на ФК "Розова долина" Казанлък, водени от младия наставник Антим Паральов, спечелиха детския коледен турнир организиран от Областният съвет на Българския футболен съюз. В надпреварата, която се проведе на старозагорския комплекс "Колодрума", участваха шест отбора.
Предварително подалият заявка за участие състав на "Тунджа"
/село Ягода/ се отказа в последния момент и за да се запази схемата на турнира "Берое" /Стара Загора/ участва с два състава. Всички отбори /от по шест футболиста/ играха по системата "всеки срещу всеки" на изкуственото игрище в близост до ЖП-гарата. Два отбора събраха по 11 точки след всички срещи, но казанлъшкият "Розова долина" имаше по-добра голова, разлика пред заелия второто място състав на "Берое 2" /Стара Загора/. Трети остана футболен клуб "Стара Загора". Четвърти се нареди "Берое 1", пети "Миньор" /Раднево/ и шести "Локомотив" /Стара Загора/.
Организаторите бяха предвидили, освен предметни награди за всички отбори и индивидуални призове. За "вратар на турнира" бе определен Стефан Пенчев от "Розова долина". За "най-добър защитник" - Тодор Димов от "Локомотив" Стара Загора. Михаил Димитров от "Розите" получи плакет за "най-полезен играч", Ивайло Събев от "Берое" стана голмайстор на състезанието, а за "най-добър треньор" бе отличен наставникът на победителите Антим Паральов.
На награждаването присъстваха освен кметът Живко Димитров и Тервел Златев - началник на кабинета на президента на Българския футболен съюз Борислав Михайлов и най-младият делегат в листата на УЕФА за тази година. На награждаването присъстваха и футболната "легенда" и експрезидент на казанлъчани - Петко Петков, Георги Димитров - главен експерт младежки дейности и спорт към общината, Христо Белчев - председател на областният съвет на БФС и председателят на съдийската комисия за областта Христо Недялков.
Малките футболисти на "Розова долина" станаха първи с 11 точки, след извоювани след три победи и две равенства. Те се наложиха с по 2:0 съответно над съставите на старозагорските "Локомотив" и ФК "Стара Загора", а с класическото 3:0 спечелиха срещу представителите на "Миньор" / Раднево /. Селекцията на "Розова долина" завърши 2:2 с "Берое-2" и 1:1 с "Берое -1" от домакините.
Долина

Заработи новият Информационен център в Мъглиж


Модернизираната библиотека получи като подарък и 16 нови книги от български автори

В средата на миналата седмица в Мъглиж в библиотеката при НЧ "Пробуда-1869" беше открит Информационен център по Програма "Глоб@лни библиотеки. лентата на тържественото откриване преряза кметът на града Господин Господинов с пожеланието това да бъде началото на откриване на нови придобивки и прерязване на още много ленти в община Мъглиж.
Освен модернизирането си, още същият ден библиотеката получи и 16 нови книги от български автори, подарък от Снежана Маринова - директор на регионална библиотека "Захари Княжески" Стара Загора. В качеството си на и областен координатор на проекта тя представи идеята на Програма "Глоб@лни библиотеки - България" - библиотеката да даде възможност на своите читатели да получат достъп до информационното пространство, да достигнат до глобалното информационно общество чрез достъпът до Интернет и ползване на компютрите.
Гости на откриването бяха и Младен Чернаков - председател на Общинския съвет, членове на читалищното настоятелство, членове на читалището, читатели и приятели.
За да запознае гостите, презентация за историята на читалището от създаването му през 1869 година до момента, направи секретарят му Ваня Желязкова - координатор на проекта от страна на читалището. Долина

В Крън творят Коледни магии


В навечерието на един от най-светлите християнски празници, ръководството на училището и читалището в град Крън стартираха благотворителна инициатива в помощ на децата от ДМСГД "Мария Луиза" с. Бузовград. В духа на Коледа и с желание, празникът на добротата и радостта, на мечтите и желанията, да се превърне в истинско трепетно чудо, което да стопли всички детски сърца, ръководствата на ОУ "Климент Охридски" и НЧ "Цвятко Радойнов - 1885" подеха една благородна инициатива, да нарисуват коледни картички, които да бъдат включени в благотворителен коледен базар. Средствата от него ще бъдат предоставени на Дома. В продължение на две седмици бяха нарисувани около 200 картички и изложбата-базар "Коледна магия" е вече факт, подредена в салона на училището и библиотеката на читалището, където гражданите могат да закупят своята коледна картичка. Към тази благородна идея ще се присъединят и малките коледарчета от Крън, които също ще предоставят за нуждите на дома събраните средства от обичая "Коледуване".
Долина

"Коледни вълшебства" украсиха сградата на Общината


Традиционната си изложба посветена на Коледа, подредиха във фоайето на Община Казанлък, малките творци от школа по изобразително изкуство "Живопис" При ОДК "Св. Ив. Рилски". Темата за Коледа, и вълшебството на празниците е една от най-вдъхновяващите за децата художници. Вложили сърце, майсторство и желание да подарят красота и на другите, децата от школата зарадваха със своите творби не само посетителите на сградата на общината. 40 коледни и новогодишни рисунки бяха подредени по коридорите и детско отделение на болницата. Съвместно с отдел "Изкуство" на библиотека "Искра" бе подредена и изложба във фоайето на библиотеката, а 23 рисунки бяха показани на стъклената витрина на Инфо центъра в Казанлък.
Изкушен от коледната пъстрота на детските рисунки от изложбата подредена във фоайето на Общината, вестник "Долина" също избра свой фаворит. Нашата награда спечели картината на шестгодишната Гергана Богданова.
Радостина Байчева

Коледни картички от детските ръце

За поредна година, местните общински, областните и държавните институции ще получат коледен поздрав от Казанлък изработен от талантливи детски ръце. За поредна година, в началото на декември, Общинска библиотека "Искра" организира ателието за изработка на коледни поздравителни картички. В дните между 1 до 12 декември повече от 90 деца от цялата община се включиха тази година в творческата работилница.
Детската глъчка предпразнично огласяваше библиотеката, а неуморните детски ръчички сътвориха малки чудеса, феерии от цветове и настроение. Основна творческа сила бяха школите по изобразително изкуство в града ни - "Арт линия", с ръководител Ваня Запрянова, "Ренина" и школата към СНЦ "Бъдеще за децата с увреждания", и двете с ръководител Ренина Лекова, Школата по изобразително изкуство към ОДК "Св. Иван Рилски" с ръководител Галя Иванова. С изключително настроение рисуваха и децата от ОУ "Г. Кирков", ОУ "Паисий Хилендарски", включени от библиотекаря Стела Стайкова, от ОУ "Хр. Ботев" с ръководител Татяна Бонева. С много желание се включиха децата от постоянните партниращи читалища - НЧ "Отец Паисий-1931"/ с. Горно Изворово/ и НЧ "Цв. Радойнов" /с. Крън/, подготвяни от Надежда Пенчева и Десислава Стойчева.
След края на ателието, творбите на децата бяха подредени в красива коледна изложба.
Долина

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Танцьорите на "Роза" водят в класиране за Купа България


На 17.12.2011 г. в зала "Младост" - Бургас се проведе последния турнир от Купа България, организиран от Нефтохим - Бургас и Българска федерация по спортни танци и община Бургас. КСТ "Роза" участва с две танцови двойки, които се представиха блестящо. При юношите Атанас Русев и Симона Янева, се класираха на 2 място на стандарт и латина. С този успех те заемат еднолично 1място в Купа България за стандарт и латина и отиват в класацията за генералното класиране за ранглистата на България. Двойката е водач в генералното класиране за Купа България в две поредни години 2010-2011 год.
Другата двойка Михаил Иванов и Ана Мария Хънтова също се класираха на финала. Те бяха 3 на латина при юношите и влизат в ранг листата на Купа България. В същата ранглиста на 4 място се нарежда още една двойка от КСТ "Роза" - Александър Драганов и Преслава Чувитева - латина.
КСТ "Роза" проведе своя благотворителен коледен бал на 13.12. като отличи изброените двойки, както и Иван Томов и Румина Курдова, които са на полуфинала на Купа България и двойката Петко Терзиев и Милена Огнянова, които влязоха в по-горен клас.
Да пожелаем още успешни години и турнири на престижния клуб!
Долина

Кметът отличи параспортистите ни


Навръх Игнажден кметът на община Казанлък Галина Стоянова награди казанлъшките параспортисти Даниела Тодорова и Дечко Овчаров.
Церемонията по връчването на отличията започна с коледни песни, изпълнени от детска вокална група "Пеещи звънчета" към ОДК "Св. Иван Рилски" с ръководител Надя Тончева. След създалите празнично настроение талантливи казанлъшки деца, кметът Галина Стоянова се обърна с топли думи на благодарност и признание за труда и успехите към двамата спортисти, донесли през тази година слава на Казанлък и България далеч зад пределите на страната ни. Кметът връчи на Даниела Тодорова и Дечко Овчаров грамоти за техните високи спортни постижения, почетен плакет на Община Казанлък и по 200 лева парична награда на всеки от тях.
Двамата спортисти разказаха за усилията, които им струват всички тези медали, за трънливият път на техните победи, за необходимостта от подобряване на базата за тренировки в Казанлък. Те благодариха на кмета Галина Стоянова за уважението, което им се засвидетелства тази вечер.
Дечко Овчаров е световен шампион в дисциплината "Хвъряне на копие" и бронзов медалист на "Хвърляне на диск". Спечелил е златен медал на Световното първенство по лека атлетика за хора с двигателни увреждания в Нова Зеландия и бронзов медал на Световните игри за спортисти с увреждания в Обединените арабски емирства.
Даниела Тодорова е шампион в дисциплината "Хвърляне на копие" и вицешампион в сектора "Тласкане на гюле". Спечелила е златен и сребърен медал на Световните игри за спортисти с увреждания, четвърто място на Световното първенство по лека атлетика за хора с двигателни увреждания.
На срещата присъстваха млади последователи на Даниела и Дечко - възпитаници на доскорошната състезателка и настояща треньорка - известната казанлъчанка Светла Миткова.
Пресцентър Община Казанлък

вторник, 13 декември 2011 г.

Почина Христо Станчев


В началото на тази седмица, на 60 години, ни напусна Христо Станчев Ганчев.
Роден на 29 август 1951 година, с. Борущица, област Стара Загора. Започнал трудовата си кариера като стругар в Арсенал АД в Завод 5. По-късно става комсомолски секретар, партиен секретар на "Бузлуджа". Трудовият му път го отвежда в държавната печатница на Казанлък “Надежда принт", на която е дългогодишен директор.
През 1993 година Христо Станчев създава издателска и рекламна къща "Ирита", а през 1994 година полага основите на една от най-големите регионални печатници "Ирита принт".
През 2002 година той слага началото на регионалния седмичник "ДОЛИНА". Инициативен, борбен, енергичен и креативен човек, той не спира да генерира идеи, а и да ги осъществява – успешно, въпреки трудностите на времето.
През 2007 година Христо Станчев полага основните на последната си рожба - модерна и функционална печатница "Булпак принт".
Христо Станчев остави ярка диря в живота на Казанлък, не само с неуморната си обществена дейност. Той беше изключителен Човек, изпълнен с обич и грижа към хората, откликващ и помагащ – винаги!
Изключителен професионалист, силен и несломим дух и безкрайно добър човек – като такъв ще остане той завинаги в сърцата на хората, които го познаваха.
Опелото ще бъде в църквата “Св. Йоан Предтеча” в 9 ч. на 14 декември. Поклонението ще се извърши от 10,30 часа в клуба на “Природозащитника” /до входа на парк “Розариум”/.
Погребението ще е от 12:30 часа същия ден!
Поклон пред паметта му!

петък, 9 декември 2011 г.

Празникът на розата става фестивал


Вместо досегашните 3 дни, той ще бъде с продължителност месец, от 21 май до 24 юни и ще бъде посветен както на розата, така и на българската природа и традиции в Казанлък
Пет седмици, вместо обичайните 3 дни, ще трае Празникът на розата идната година. Идеята е новото ръководство на Община Казанлък и кореспондира пряко с амбицията - Казанлък да превърне символите си - розата и тракийските владетели, и празниците свързани с тях в туристически продукт, който да привлича гости в града от пролетта до зимата.
Според идеята, представена от кмета Галина Стоянова в началото на тази седмица, досегашния Празник на розата ще стане Фестивал на розата, българската природа и традиции в Казанлък.
Общинското ръководство планира той да се провежда от Св. Константин и Елена до Йоан Кръстител (Еньовден) - 21 май-24 юни 2012 г.
Фестивалният календар съдържа 5 тематично обособени седмици -на огъня, на розата, на земята, на въздуха и на водата.
В дните посветени на огъня от 19 до 26 май ще се проведе мажоретно вечерно шоу с батони /светещи палки/, нестинарски ритуал, фотопленер на тема "Огън". В същата седмица ще бъде открит и фестивален базар на продукти от роза, етерични култури и сувенири.
В рамките на седмицата и в празника ще бъде и честването на 24 май, когато ще бъде връчена и наградата на Общината "Учител на годината", определена чрез допитване до гражданите и учениците от общината.
Едва втората седмица, дните между 26 май-1 юни от празника ще е посветена розата. Тогава ще бъде и официалното откриване на празника с традиционното шествие, което до тази година отбелязваше края на дните посветени на ароматната "царица на цветята" в Казанлък. В същата седмица ще са и други познати и традиционни за Празника на Казанлък събития, а именно - конкурсите "Мини Мис Роза", "Царица Роза", ритуалите "Розобер и розоварене".
В седмицата на земята пък, от 2 до 9 юни, ще бъде коронясана Царица Роза. Тогава ще се проведе и Еко-етно музикален фестивал: Булгара и Оратница, летящи фенери.
Друг наложил си също като традиция в последните години конкурс "Мис Долината на розите", пък ще се проведе в седмицата на въздуха - 9-16 юни. За първи път в рамките и на казанлъшкия празник ще се проведе Черешов фест. Празник на черешата по същото време традиционно празнуват габаревци, за които вкусния плод е и характерен поминък.
Последната седмица - от 17 до 24 юни ще е посветена на водата и в нея ще бъде организиран Билков фестивал, свързан и с празнуването на Еньовден.
И в петте седмици на празниците ще се провежда фестивал Фестивал ОПЕРОЗА, в рамките на който, казанлъчани и гостите на празника ще могат да видят различни музикални и танцови постановки и концерти на различни изпълнители.
Въпреки множеството прояви включени в работния календар на празника, до 19 декември Община Казанлък ще събира предложения за събития и инициативи, тематично свързани с празничния календар, представящи региона ни на високо фестивално ниво.
Радостина Байчева

Коледната елха на Казанлък ще заблести в петък

Този петък, в 18 часа, в Казанлък ще бъде официално запалена Коледната елха, съобщиха от пресцентъра на Общината.
Тази година, градът ще с по-различна украса, стана ясно още, след отчитането на резултатите от мащабната инициатива на кмета на общината "Коледа в Казанлък". Много казанлъшки фирми, неправителствени организации, сдружения, арт-школи, медии, граждани са откликнали на идеята и са се включи в инициативите. Най-често, организациите са проявили желание да се включат в няколко от обявените инициативи.
Тази година, различни живи елхи в Казанлък, ще се превърнат в коледни дръвчета, като ще получат украса от своите "осиновители". Желание да станат такива са заявили - "Казанлък хляб" ООД, Галерия "Ателието", Йовка Стаменова - член на група "Гражданско управление Казанлък", информационният сайт "5 минути". "Би Би Си Кейбъл" се включва в украса на своя офис, НИТИ Казанлък, Давид Холдинг, "Ей Еф Си и ЕлДжи Астахов" ЕООД.
Благотворителният базар на сувенири и коледни играчки, изработени от казанлъшки деца и ученици, ще бъде подкрепена от "Файер Инженеринг" ЕООД, "Нюанс плюс" ООД, отново "НИТИ" Казанлък и "Давид Холдинг", както и "Младежки център -Взаимопомощ".
В дарителската акция за читалищните библиотеки се отзовават комплексите "Палас" и "Зорница", "Файер Инженеринг" ЕООД, НИТИ Казанлък и "Давид Холдинг", както и "Младежки център -Взаимопомощ", фирма "Реди -Д. Димитров", "Томи шоу козметикс". Почти същите фирми и НПО плюс "Казанлък" АД и "Казанлък хляб" ще зарадват и децата сираци и самотноживеещите хора в нашата община. Към тях се прибавят и приноса на "Филчев хляб", "Зегерови пръстени и пружини" и "Еко лукс" за подкрепа на коледната вечер за младите хора и казанлъшки студенти.
23 фирми на територията на община са дарили парични средства за коледна украса в община Казанлък.
Долина

В Енина заседава Общественият съвет


Първото си заседание направи в началото на декември новосформормираният в Енина Обществен съвет. Той бе създаден по инициатива на новия кмет на селото Веселин Андреев, а целта му е да има по-голяма прозрачност, ясното и достъпна информация до жителите на Енина, за това, което се случва в населеното място. Общественият съвет предоставя и друга възможност - за пряко участие на хората в управлението на населеното им място, още повече, че в новата календарна година Енина ще е едно от населените места в общината, които ще преминат на делегирани бюджети. Така хората, ще могат далеч по-лесно да отправят своите идеи и предложения, как най-рационално и полезно да бъде изразходван отпуснатия на селото бюджет.
На първото си работно заседание, новосформирания Обществен съвет състави 4 свои комисии, които да отговарят за различни обществени сфери.
В комисията по бюджет и финанси влизат Тотка Пеева и Костадин Старчев, в инфраструктура, проекти и транспорт - Петко Ангелов и Димо Щерев, в бедствия и аварии - Иван Христов и Стефан Курдов и в образование, култура, вероизповедания и спорт - Татяна Бонева и Иван Христов. Председател на всяка от комисиите е самият Веселин Андреев.
Още на първото си заседание, членовете на Обществения съвет обсъдиха 16 въпроса поставени от жители на Енина, след които и подготовката на селото за посрещането на Коледно-Новогодишните празници. Членовете на Обществения съвет споделиха, че всеки енинец, при възникване на проблем, може да се обръща директно към членовете на комисията, която съответно може да помогне за разрешаването му.
Радостина Байчева

6 паметника намериха осиновители тази година


края на доброволческата кампания отчете "Европа директно" миналата седмица

Шест паметника намериха своите осиновители през тази година в рамките на общинската кампания "Осинови паметник". Кампанията стартира в началото на годината под патронажа на кмета на Община Казанлък и в партньорство с двата най-големи музея в града - Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" и Исторически музей "Искра".
За освежаването на Големият руски паметник на връх Шипка се погрижиха учениците от Професионална гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт от Казанлък. Докато издирваха историята на осиновения от тях паметник, учениците са се натъкнали и на факта, че именно през тази година, той празнува своята 130-годишнина.
Цяла година, дамите от клуб "Орлица" пък се грижиха за паметника на композитора Емануил Манолов на Тюлбето. С множество акции, които подробно бяха отразени и на страниците на вестник "Долина", те не само освежиха самият бюст-паметник, но и пространството около него. Както самите те признават, делото, с което са се ангажирали няма да остане само в рамките на самата кампания, намерение, което декларират и останалите участници в доброволната акция.
Единственият исторически паметник в село Ръжена - паметникът на загиналите жители на селото през войните, бе под грижите на възпитаниците на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", подпомогнати от жителите на селото и от самият кмет Апостол Терзиев.
Гражданската организация на ВМРО с ръководител Чавдар Ангелов пък реставрира надписите на паметните плочи на един от емблематичните за Казанлък паметници - Паметникът на загиналите в парк "Розариум". Членовете на гражданската организация имат намерение да възстановят и осветлението на пилона а паметника - символичната свещ, макар и извън рамките на кампанията.
Учениците от ОУ "Св. Климент Охридски" в Крън пък избраха да се погрижат за паметника на Хаджидимитровите четници на Бузлуджа. Именно жителите на Крън, са се погрижили, останките на четниците да бъдат опети според християнските правила в черквата на селото и след това върнати на лобното им място и положени отново там.
За един изключително ценен, както за Казанлък, така и за България паметник, този на светите братя Кирил и Метоий - този в двора на ХГ "Св. Св. Кирил и Методий", се погрижи пък Ротари клуб Казанлък. освен реставрация на първия в България паметник на славянските просветители, те са се ангажирали да направят и художествено осветление край него, също на по-късен етап.
Резултатите от проекта бяха представени и на Европейски тур на доброволчеството в София, който гостува в България от 24-26 ноември, съобщи Дияна Петрова, ръководител на центъра "Европа директно" в Казанлък. Специално участие в Европейския тур имаше и българският Еврокомисар Кристалина Георгиева, която се срещна с представителите на мрежата "Европа директно" в България и отправи специално послание към доброволците в региона.
Радостина Байчева

Д. Карагенска: ""Звънче" започва с гордост - нашето предложение за лого вече е официален знак на целия проект"



От първата работна среща по проекта "Една приказка, една игра, един танц, една рецепта и много приятели" се завърна екипът на ЦДГ "Звънче". Проектът, по който казанлъшката детска градина работи е програмата "Коменски", а партньори в него освен България, са учебни заведения от Румъния, Велокобритания, Полша и Испания, която е и страна координатор. Именно Испания беше домакин на първата работна среща, която се проведе се проведе от 14 до 18 ноември в Ириепал, където е бил уточнен планът за работа между партньорите. Ето какво споделиха след завръщането си от там директорът на "Звънче" госпожа Д. Карагенска и координаторът на българската страна Теодора Белчева.

- Какво беше основното, което свършихте на първата си среща?
Д. Карагенска: Основната дейност на тази среща беше да се представят всички партньори като всяка от страните направи презентация за себе си - страната, града от който идват и разбира се на самото учебно заведение, съответно при нас - детската градина. Тук трябва да спомена, с благодарност към екипа, който подготви нашата презентация и екипът, който я представи на първата работна среща, че ние се наредихме на едно първите места, след Великобритания, и впечатлихме останалите партньори.
След представянето, партньорите имаха задача и да изберат логото на проекта. И тук също имаме повод за гордост, при това сериозен, защото именно предложеното от нас лого бе единодушно избрано от партньорите за лого на проекта. Всички страни още преди самата среща изпратиха проектите си, като организаторите в последствие, ни ги представиха без да се споменава, кое на кого е. И нашето предложение събра най-много точки. Идеята за него е на мен и координаторът на проекта от наша страна - Теодора Белчева.
Организацията на координаторите и домакини на първата работна среща беше страхотна. Но съм много впечатлена и от вниманието, което по принцип ни оказаха местните власти. По време на престоя ни там имахме и специална среща с кмета на Гуадалахара. Като се има предвид, че това не е първото учебно заведение, което печели проект, нито това е първият проект на това учебно заведение. Но уважението, което оказа кмета беше красноречиво, че не са само любезност думите му, че точно различията в културите, характерните особености на един народ, приликите и разликите между народите, опознаването, което ни кара да осъзнаваме, колко много си приличаме всъщност, е нещо, от което те се интересуват.
- Вероятно, чисто професионално и вие първо се интересувате от учебната система на съответната страна домакин. Различна ли е испанската учебна система от българската?
Д. Карагенска: Учебната система е много по-различна от нашата. И да припомня, че ние сме единствените партньори, които сме целодневна детска градина, а те са училища с подготвителна група.
Училищата от няколкото села край основния град са с обща администрация, тоест - директорът и на трите учебни заведения е един и същ. Учителката в подготвителната група към училището също е една. Затова и трудно можем да го наречем подготвителна група, защото възрастта на децата е различна. Това важи и за децата в училище. Занятията започват в 8,30 сутринта и продължават до 2 часа след обед. Децата не спят следобед. Нямат и обяд сготвен в училище. Децата обядват с онова, което майките са приготвили в самата стая за учебни занимания. Дори при посещението ни в едното село заварихме децата точно по време на обяд. Наистина е различна системата, няма тези правила - занимания-обяд-сън. Там е свобода, целият им народ е такъв свободен, което явно тръгва още от самата детска градина като възпитание.
Т. Белчева: Те наистина са много лъчезарни, освободени, всички - и децата и възрастните. Не се притесняват да ги заварим в абсолютно работна, ежедневна обстановка. Те просто са спокойни.
- Казахте че децата от различна възраст са смесени. Как се справя един учител тогава? Особено пък с децата в училище?
Д. Карагенска: Идват приходящи учители, които се въртят в трите села. Просто разпределят часовете - когато в едното село има математика, в другото има друг предмет и така. Да уточним, че става дума за начални училища все пак, горния курс е в града.
Но ми направи впечатление и нещо друго и се възхитих от тази държава, която инвестира в младите хора - всички учители бяха млади, владеещи английски език. Училищната база - безупречна. Във всяка стая - интерактивна дъска, която се включва много пряко в обучението. Въпреки че при нас системата е различна, мисля че е време и тук да помислим за включването на технологиите в обучението. Въпреки че една такава дъска е доста скъпа, но сме се амбицирали и ще направим всичко възможно в най-скоро време и ЦДГ "Звънче" да се сдобие с такава дъска.
Т. Белчева: Не е само интеракатвната дъска. Във всяка стая освен нея има поне 2 компютъра, принтер и ксерокс. Просто там системата е различна, но технологията намира приложение още в началното образование.
- Как проектът се вписва в учебно-възпитателния план на градината? И прави ли това работата ви тази година по-различна?
Д. Карагенска: Нишката на проекта върви в целия учебно-възпитателен план за годината. Но самото име на проекта "Една приказка, една игра, един танц, една рецепта и много приятели" говори, че работата ни през тези години ще бъде изпълнена с много приказки, игри, танци , рецепти ... но това, което мен като ръководител пък ме радва много е, че не ни откъсва то нашата пряка учебно-възпитателна работа. Защото и до сега в нашите учебно-възпитателни планове е имало игри, приказки и танци, но тази година е много по-различно. Най-малко заради различните кътове, които ще се създадат в градината посветени на работата ни по проекта, свободните беседи с децата и по темите по които ще работим.
Първата дейност в рамките на проекта е свързана с приказката, която всяка страна трябва да подготви на майчин език и на английски. В момента сме на етап подбор на приказката, работим съвместно и с родителите. После всяка група ще предложи приказката на която се е спряла и ще изберем една, която да представи България. След като я изберем пък стартира работата ни по оформянето й в книжка. След това ще я преведем на английски и ще я драматизираме като спазваме и методическите правила. В книжката приказката ще е на български и на английски, двуезична ще и драматизацията - едно от децата ще разказва на български, друго ще разказва на английски.. Драматизацията ще бъде записана на диск, копие от който ще получат всички страни партньори.
Т. Белчева: В тази връзка да допълня, че освен приказките по които ние ще работим и тази, която ще изпратим на партньорите, те също ще ни изпратят своите приказки. Те ще бъдат прочетени на децата, което допълва работата ни по нов начин, а и за самите деца ще е интересно, ново и вълнуващо. Същото е и с игрите разбира се, така че през това време ще играем не само нашите обичайни игри, но и различни, като едновременно учим за другите страни и народи и се забавляваме.
- Кога е следващата работна среща и къде?
Д. Карагенска: По първоначалния план на дейностите, след края на работата по "Приказката", следващата работна среща и старта на работата по "Играта". Но колегите от Полша казаха, че през февруари е много студено и тъй като посещението там ще е с деца, от страна на другите партньори, не е удачно да се пътува през този период. Затова, веднага след приключването на работата по "Приказката" ще започнем да работим по "Играта". През април ще се съберем за втори път в Турция, където ще бъдат представени и презентациите на приказките на всички партньори. А през май ще посетим Полша, където всеки ще представи играта на своя народ. Така че ще работим паралелно и по двете теми. През ноември 2012 година пък ще е срещата във Великобритания, където страните ще представят своя танц. През май 2013 година представянето на рецептите ще е в Румъния, а точно по време на Празника на розата, ще бъде и заключителната среща в България. всъщност, това не беше първоначалния план, но това беше и целта на първата работна среща - да се опознаем и да изготвим възможно най-добрият план за работа. Закриването трябваше да стане в Румъния, но след нашата презентация, партньорите ни много се заинтригуваха от Празника на розата и променихме плана, така че да ни гостуват точно по това време, за да усетят възможно най-много от колорита на града и да се запознаят отблизо с емблемата му - маслодайната роза.
Т. Белчева: Да не пропуснем да споменем също, че на първата работна среща решихме също, макар и извън темата на проекта, всички партньори да празнуват Деня на Европа по един и същ начин. Решихме това да стане, като за този ден подготвим и представим три игри, които трябва всяка страна да изпрати до 18-ти март съответно с правилата към тях. Игрите ще са различни от тази, която страните ще подберат за участие в самия проект. И така в Деня на Европа ще се играят игри от различни държави, което е символичен начин да покажем сближаването помежду си точно в този ден
- Стана дума, че тяхната учебна система е доста по-различна от нашата. Има ли нещо, които ви хареса и ще се опитате да приложите и тук?
Д. Карагенска: Там наистина родителите участват много пряко в училищния живот. В смисъл, няма бариери и забрани и родителите могат да влязат по всяко време в училището и класа. Не говоря това в пълнота да се осъществи и при нас, няма как, но ако можем да постигнем още малко по отношение на това родителите да участват в работата при нас. Не че нашите родители сега не участват, напротив, вие сами знаете и сте присъствали, колко често имаме открити уроци, тържества и всичко е съвместно с родителите. Но стремежът ми е родителят да се включва и в ежедневната ни работа, да я усети и да е свидетел на надграждането, което се получава у детето. И съм особено щастлива, защото точно чрез проекта това вече се случва - деца и родители работят съвместно, в къщи, по избор на приказка и илюстрации към нея. - Какво очаквате като цяло от този проект?
Д. Карагенска: Очаквам най-вече, че ние, както и другите участници ще се убедим от първа ръка в онова, което и сега знаем, но някак е различно, когато го почувстваш истински. Това е - че и другите европейски народи имат същите интереси към традициите си. Което доказва, че всички народи са и различни и еднакви. И като се има предвид, че всички тези народи, ние, сме част от Европа, размяната на тези различни приказки, игри, танци ни обогатява взаимно. А в чисто професионален план, това е начин също взаимно да сверим часовниците си.
- Кое беше най-интересното, най-вълнуващото и впечатляващо нещо от Испания за вас?
Д. Карагенска: В професионален план изключително много ме впечатли това, че учителят в Испания е с авторитета, вниманието, спокойствието и свободата си в прилагането на учебно-възпитателния процес. Не искам да кажа, че ние имаме ограничения, не, ние също имаме право да избираме и програмата по която да протича обучението. Но при тях свободата в много отношения е по-голяма, понякога даже прекалена по мое мнение. Може би просто различния манталитет носи и различното усещане, различните системи, но определено остави много ярки спомени у мен.
Изключително, изключително добро впечатление ми направи и фактът, че испанците съхраняват културата си. Гуадалахара се намира на 55 километра от столицата на Испания - Мадрид и е част от автономната област Кастила Ламанча. Посетихме много от забележителностите в областта като средновековното селище Сигуенца, което е най-високата точка в областта, а на върха на хълма е разположен добре укрепен средновековен замък, който е исторически музей и хотел. Посетихме и университетското градче в близост до Мадрид, родната къща на Сервантес. А най-често срещаните магазини са за книги! Изобщо, досегът са тази култура беше изключителен. И все пак, ще кажа, че колкото и да е хубаво навън, най-хубаво си е у дома!
Т. Белчева: Най-впечатляващо за мен бяха лицата на хората - усмихнати, спокойни, навсякъде. В професионален план също ме впечатли значително по-голямата свобода, с която те разполагат. Може би на пръв поглед, особено за нас, това се струва нетипично, но пък те така работят. Естествено технологиите, които те включват в учебния процес също. Но като цяло, Испания ме впечатли с нейните слънчеви хора. Много емоционално беше за мен и посещението в къщата на Сервантес - да се докоснеш до друга култура и то до корените й, до паметниците, не съм предполагала, че ще ми се случи, затова наистина го приех много емоционално.
Радостина Байчева

АРГОНАВТЪТ


"Писането е религиозен акт, то е състояние, реформиране, учене наново и повторно залюбване на хората и света такива, каквито са и каквито биха могли да бъдат."
Силвия Плат

Сега си давам сметка, че Иван Динков винаги ми е изглеждал като аргонавт. Тихия, но напевен говор (вероятно заради онова елейно "л", особено когато изричаше името на Белла!) сребристите коси около тъмната кожа на лицето му, ненатрапчивата цигара в между пръстите му и онзи начин да се вглежда в очите ти докато ти говори, всъщност издаваха аргонавта. Но не онези, познати от митологията, търсачи на Златното руно, които се бият с митични чудовища. Той беше аргонавт от тези, които знаеха, че скритото и потайното живеят редом с видимото и разбираемото естество на този свят. Те са като пясъка и показалеца на малкото момче, което рисува на морския бряг. Потайната детска мисъл се развива в линия пред очите ни, но ние само можем да гадаем тайната на детския пръст и вековния пясък. Да гадаем със същата страст и със същия успех, както възпятата от поета Иван Динков "махала" вечно гадае нашите човешки потайности. Нейните всеядни и непрощаващи зъби не спират да дъвчат нашите нищелки, а самата Махала упорито разплита стария пуловер на душата ни и трупа върху басмяната престилка в скута си цветните кълбета на нашите сънища.
Преди години го попитах защо книгата му се нарича "Цветя за махалата", а той ми отвърна, че когато един творец напусне махалата той тръгва към Отечеството си.
Помня, че поех дълбоко въздух с искрената възхита на човек срещнал пред себе си древен митичен войн. Така изглеждаше - беше времето, когато за него не се говореше по литизданията и не се правеха интервюта по радиа и телевизии. Трябваше да минат близо три десетилетия, за да осъзная, че всъщност не е ставало дума за войн, а за аргонавт. От онзи тип светли мъже, които човечеството ражда, за да разшири познането за света.

***
С Иван Динков се запознахме лично едновремено с поета Румен Денев. Иван Динков беше на четене в нашия град и Румен (със 100 притеснения!) му даде ръкопис на стихове, Динков ни предложи да се видим на другата заран и срещата продължи цял ден в ресторант "Зорница". Още тогава Иван Динков високо оцени поезията на Румен и му препоръча да работи за идаването на книгата. По-късно тя излезе под заглавието "Животът на дъжда" После денят продължи в разговор за литературата. По-скоро говореше Иван Динков, а ние сякаш нагазвахме в морето на литературата, но то не беше онова море, което познавахме от школските си представи. Поне за мен беше така. Сметката, естествено, плати Иван Динков, защото той беше благородник по душа и не би приел друг вариант. А по това време отново беше без работа, преследван от разни литературни началници. Впрочем Иван Динков ми е разказвал, че веднъж, останал за пореден път без работа и изпаднал в депресия чул от майка си следните думи: "Сине, ако това е таланта, по добре да го нямаше."
Прочие ето какво казва за него Румен Дунев в едно интервю: " И така, ако трябва да характеризирам поетите, бих започнал с Иван Динков. Споменатото усещане, не предсказание и пророкуване, а усет за нещата, които стават с българския народ, при него са стигнали предела. Ако Иван Динков беше четен внимателно през всичките тези години..., но за да бъде той четен, трябва да се познава езика на сърцето, хората трябва да имат и сърца... Например, аз започвам да си мисля, че повечето хора не разпознават езика на поезията, защото няма с какво да го познаят, нямат сетивото, наречено сърце. Та Иван Динков, ако трябва по аналогия да сравня с някого, прилича на древните израелски пророци, чрез които е говорила истината, но са били убивани с камъни. Това е аналогия, не искам да кажа, че това трябва да се приема буквално, но в някакъв смисъл е така. "

***
Често съм чувал хората да се питат: Като свърши прехода, къде отиваме? Боя се, че никой не дава смислен отговор. Особено днес, когато сме част от световния хаос. Някога, в една късна вечер, българският поет Иван Динков дълго ми говори за не състоялата се българска национална ферментация. Този процес, започнал през най-тъмните години на Възраждането, катализиран или забавян от поредица просветни подвизи, героични, но смазани въстания, победни войни и национални предателства, според Иван Динков не е завършил и днес.

***
Смъртта винаги се пише с главна буква, тя заслужава това уважение. Благородството го изисква, защото тя е толкова важна колкото живота, поне става дума за двете страни на едно явление - едното осмисля другото и както трябва да се радваме на живота, така трябва да уважаваме и Смъртта. Дори малко повече, защото тя е последният наш знак на земята, последното ни писмо към света. Смъртта винаги много прилича на живота, който си живял - палачите могат да напишат професорски трудове за това. Ако им се пише след толкова много работа...
Затова ще привърша с този стих на Иван Динков:
"Ако сърцето иска смърт,
умът е длъжен да го подкрепи!"
Според мен, това е стихът на следващите четири хиляди години…
Веселин Стоянов

"Време е да бъде създаден център за българската литература по света!"


счита Тончо КАРАБУЛКОВ - директор на сп. "Ревю периодик"

Неотдавна в българското медийно пространство беше "изстрелян" горещ апел на Тончо Карабулков, директор на българо-френското списание "Ревю периодик", излизащо в Париж, и Георги Николов, специалист по българска емигрантска литература от гр. Велико Търново, отправен към българското гражданско общество, който бе изпълнен с решимост да бъде създаден национален център за научни изследвания в областта на българската емигрантска литература. По този повод г-н Карабулков беше любезен да отговори на няколко въпроса за читателите на в-к "Долина".
- Защо точно "институт", защо точно за емигрантска литература и защо точно сега, г-н Карабулков?
- Защото повече от сто години от Освобождението насам, хиляди българи и българки, а през последните години десетки и стотици хиляди от тях бродят по света и създават и там свое изкуство и литература. И не веднъж записват името си не само като българи, но и като граждани на света. Но какво знаят българите в България за тях? Знанията им най-често са откъслечни и частични, дошли от няколко думи прочетени набързо тук и там, понякога с гордост, друг път и с малко завист. Но във всички случаи това е крайно недостатъчно, за да имат една по-точна представа за стореното. Какво знаем, например, за първите българи озовали се в Южна Америка още през първите десетилетия на Двадесетия век, които написаха книги за личните си странствания и премеждия? Какво знаем за сътвореното от потомците на българските общности в Русия, Украйна, Румъния и в други страни? Да не говорим за създаденото от българската политическа емиграция след края на Втората световна война, та чак до 1989 г. Това са десетки хиляди страници емигрантска литература от всички политически нюанси, написани във вестници и списания, или отделни книги, сътворени благодарение на доброволния труд на редакторите и на материалната отзивчивост на хиляди родолюбиви българи.
- Но органите на бившата Държавна сигурност събираха и обработваха информация точно за такива будни българи с остро перо...
- Да, вярно е , че една част от тази литература беше събирана своевременно още тогава от Службите, естествено с други цели и задачи. Предадоха ли, обаче, по-късно тази литература в библиотеките, където е нейното място и където единствено може да бъде спастрена за идващите след нас? Нека отговорните фактори да кажат, макар че истината е ясна.
- Говорите за литература, създадена в миналото. А днес?
- Днес също съществуват много печатни или електронни издания. В САЩ, Франция, Германия, Англия и къде ли още не... А частните радио- и телевизионни програми, създадени пак от българи, които осведомяват българите извън България за събитията у нас? Кой е чувал за тях?
- Но у нас съществува специален орган, който се занимава с българската емиграция - Държавната агенция за българите по света...
- Така е, но задачите на тази агенция са съвсем други. Пък и съществуващите у нас библиотеки също не са в състояние да съберат тази многостранна литература, за да я поставят на разположение на интересуващите се от нея - било с цел за научни проучвания, било за личен прочит. Затова за тази работа е необходимо да бъде създаден един напълно независим и самостоятелен Център или Институт - онези, които ще го създадат, ще решат, - който да събере, проучи и следи това, що се твори от българите по света.
- Но всичко това ще струва пари, г-н Карабулков. Считате ли, че България, окичвана често с клишето "най-бедната страна в Европа", би могла да задели бюджетни средства за тази чисто духовна инициатива?
- О, нека не се извиняваме вечно с нашата бедност и с традиционното "Няма пари!". Когато една идея бъде счетена за необходима, за нея винаги се намират средства. Смятам, обаче, че ако средствата за масова информация, колегите по перо, всички интелектуалци с гражданско чувство, с една реч - всички съзнателни граждани на българското общество приканят заедно днешните отговорни лица на българската политика и култура, те не може да не вземат присърце тази неотложна задача. И трябва да го сторят, защото е дошло крайно време да се създаде един самостоятелен Център или Институт за българската литература и за българските културни и други прояви по света. Често ние, българите, се проявяваме като неповторими майстори в пилеенето на ценна наследственост и капитали от всякакъв род. Да не пропилеем и този безценен духовен капитал, създаден от българите по света. Защото идващите след нас няма да ни го простят.
Интервю на Станислав Марашки

Национална купа за клуб "Роза"


Държавното първенство по спортни танци за "Купа България" - II ранг и откритият републикански турнир по спортни танци за "Купа Тунджа" се проведоха в зала "Диана" в град Ямбол. Спортните събития преминаха под патронажа на кмета на ямболската община "Тунджа" Георги Георгиев, който награди и победителите в Държавното първенство. Клубът по спортни танци "Тандем" /Ямбол/ и Българската федерация по спортни танци бяха домакини на една от последните прояви в грациозния спорт, които събраха над 175 двойки от над 45 клуба по спортни танци от страната.
Сред призьорите бяха и деветте дуета на Клуб "Роза" /Казанлък/.
След успеха си в ямболската зала "Диана", казанлъшкият тандем в спортните танци Атанас Русев и Симона Янева са вече носители на Купа "България" в раздела "стандартни танци" след шест открити турнири при юношите старша възраст. След четири първи и едно второ място, аристократичната и скромна казанлъшка двойка - Русев-Янева с треньори Петър и Ваня Радеви, са носители на националния трофей. В "латиноамериканските ритми" казанлъчани са или вицешампиони или отново с купата. Идентично бе класирането на състезателите ни на проявата в Ямбол в двата танца. Михаил Иванов и Ана-Мария Хънтова са на почетната стълбичка с третото си място на "латина" при "младежите" на паркета в Ямбол.
Александър Драганов и Преслава Чувитева са 7-ми на точка от финала в "латиноамериканските танци" при юношите старша възраст, а Стоян Петров и Десислава Тенева на "стандарт" са с 8-мо място в зала "Диана". Казанлъшкото дуо Иван Томов и Румина Курдова - в клас"15Ц" в двата танца са със сребърните отличия.
Енергичната ни двойка Петко Терзиев и Милена Огнянова са 4-ти и със спечелените точки са вече в по-високия клас "Ц". Отново в двата танца при по-малките Калоян Бялков и Симона Семова при 11 годишните са 6-ти след финалната права, а със същото класиране могат да се похвалят 9 годишните Радостин Николов-Десислава Иванова. Валентин Тянов и Теодора Стайкова са вицешампиони в "15 Д", а до финал стигнаха в групата на "13Ц" - Стоян Петров и Десислава Тенева.
"На 13 декември от 19,30 часа в Ресторант "Казанлък" отново организираме традиционния коледен бал на Клуб "Роза". А относно последното ни участие в Ямбол сме повече от доволни имайки предвид умората, оскъдния бюджет и субективните оценки на колегите", допълниха от фамилия Радеви, които над 20 години вече представят Казанлък в магията на танца. Долина

IN MEMORIAM



Напусна ни Виктор Апостолов

След тежко заболяване и скоротечен инсулт на 49-годишна възраст си отиде от този свят един от най-добрите български чукохвърлячи в края на 80-те години на миналия век и треньор в Казанлък - Виктор Апостолов. Роден на 1 октомври 1962 година, Виктор печели първия си златен медал от Държавното първенство за юноши старша възраст в София през 1981 г. с 66.54 метра и става Балкански шампион за юноши в Плевен в края на юли същата година! През 1986 г. печели бронз за мъже със 74.42 метра, а през 1987 г. печели и първата си шампионска титла при мъжете в София със 79.94 метра. Същата тази 1987 г. е знаменателна за Апостолов с факта, че на 22 август в столицата на стадион "Раковски" за първи път преминава 80-те метра - 80.12 метра (той преминава тази граница общо пет пъти в кариерата си!). В олимпийската 1988 година Виктор е вицешампион от София с 80.54 метра и става бронзов медалист от Балканиадата в Анкара през юли с 73.84 метра. Апостолов заминава за Олимпиадата в Сеул в края на септември 1988 година.В следолимпийската 1989-та Виктор Апостолов повежда българската ранглиста за годината със 79.38 метра и печели сребърен медал на Седмата Републиканска Спартакиада в София /със 75.82 метра/. Най-големият успех на Виктор Апостолов е Балканската му титла и златния медал от Игрите в Истанбул през август 1990 г (79.38 метра). В същата тази 1990 година, Виктор поставя и личния си рекорд - 80.62 метра от 28 юли в София.
Виктор реши да отправи предизвикателство към физическите си възможности през 2006 година, когато се върна в сектора за чук и постигна втори резултат в България - 60.85 метра на 44 години! Апостолов ни напусна, оставяйки вдовица и две деца в разцвета на жизнения си път. Заедно с покойната Цветанка Христова бе в клуб "Олимп" /Казанлък/ и възпитаваше близо 5 години шампиони на т.нар. "полигон" между двете игрища на комплекс "Севтополис" в "Царицата на спортовете" - леката атлетика!
Поклон пред паметта му!
Долина

Злато за Даниела, бронз за Дечко

България спечели пет медала, от които един златен, през третия ден на "Световните игри по лека атлетика за спортисти с увреждания" в Обединените Арабски Емирства. Казанлъчанката Даниела Тодорова спечели златен медал в дисциплината "хвърляне на копие", Ружди Ружди спечели сребърен медал на "тласкане на гюле", а трите бронзови медала са дело на Георги Киряков - тласкане на гюле, Дечко Овчаров също от Казанлък в "хвърляне на диск", и Иванка Колева - "хвърляне на копие".
Ето и резултатите на казанлъшките параспортисти от третия ден на "Световните игри по лека атлетика за хора с увреждания": Даниела Тодорова в група "F55" - "на копие" - с резултат 18.09 метра - 1 място и Дечко Овчаров в "F42" - "на диск" с резултат 39.63 метра и 3-то място.
В "Световните игри за спортисти с увреждания в Шаря" (ОАЕ) участват над 1000 състезатели от 49 страни.
Долина

Нови 710 книги ще попълнят фонда на Библиотеката


710 нови тома ще попълнят фонда на общинска библиотека "Искра" в дните преди Коледа, съобщи в началото на седмицата директорът й Анна Кожухарова. Новата придобивка, която ще зарадва казанлъшките читатели включва художествена, детска, справочна и научна литература, от български и чужди автори. Тя е закупена благодарение на проект, който казанлъшката библиотека спечели, по възстановената от Министерството на културата програма "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информация". В качеството си на общинска библиотека "Искра" е имала право да кандидатства за книги на стойност до 7 000 лв., коментира още Кожухарова. "Благодарение на гъвкавия подход на екипа, който подготви проекта, на практика успяхме да закупим с отпуснатите от Министерството пари книги на обща стойност 8 800 лв. Сумата с която кандидатствахме беше 6 992 лв., тоест точно в рамките на отпуснатите 7 хиляди, а разликата от над 1700 лева идва от отстъпките, които получихме от издателствата." - уточни още Анна Кожухарова.
Тя сподели също, че възнамерява да изпрати благодарствено писмо до министър Вежди Рашидов и да го поздрави за решението му програмата подпомагаща българските библиотеки да бъде възстановена. Кожухарова обаче подчерта, че според нея не бива библиотеките в страна да се разглеждат формално според статута им и така да бъде определяно финансирането им. Според думите й, програмата позволява на легионалните библиотеки да кандидатстват с проект за до 15 000 лева, а на общинските лимитът е 7 000 лв. "за библиотеките трябва да се съди първо според броя на читателите, които те обслужват. Според статистиките библиотека "Искра" е една от най-посещаваните в региона. А освен ежедневната ни пряка работа, ние сме организатор на множество културни прояви, което също е показател за мястото и ролята ни на културен институт." - коментира още Анна Кожухарова.
Още 35 заглавия от български автори, издадени по друг национален проект касаещ подпомагането на издателската дейност, също ще станат притежание на нашата библиотека. Само 4 екземпляра от всяка издадена по проекта книга са заделени за българските библиотеки. Изключителен жест от страна на Министерството е фактът, че бройка от всички идва именно в библиотека "Искра" Казанлък, подчерта още Кожухарова. Тя припомни, че книгата си остава един от най-добрите подаръци за Коледа, с който всеки може да зарадва любим човек и призова всички казанлъчани, които имат желание да зарадват любимата си библиотека, да й подарят по една нова книга и тази Коледа.
През тази година, под форма на дарения, във фондовете на библиотека "Искра" са постъпили книги на стойност 21 000 лева, съобщи още Кожухарова.
Радостина Байчева