Дойде време отново да си припомним подвига на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и четниците през 1868 година и по-специално геройската смърт на войводата на връх Бузлуджа.
Изпълниха се 143 години от това трагично, но величаво историческо събитие. Цял век и две-три десетилетия отгоре честни български патриоти (къде повече, къде по-малко на брой) правят усилия да поддържат казаното от великия Ботев за Хаджи Димитър: "Жив е той, жив е! Там на Балкана…" И длъжни сме да признаем, с променлив успех. Защо е това така има много причини. Но, според мен моето скромно мнение, в основата на тая работа стои вродения нихилизъм у мнозина българи - пренесен от поколение в поколение за някои, за други - съзнателно възпитан и насаждан през годините.
Да припомним още и за предателството на българските нотабили (чорбаджии) още от онова време. Ето какво ни известява Любен Каравелов в уводната си статия за в. "Независимост" г. 4, бр. 52, 12 октомври 1874 г.: "… Известно е така също, че когато намеренията на Хаджи Димитър били открити от нотабилите (чорбаджиите), то един от тях известил руския консул барон Офенберга. Барон Офенберг, който е имал съвсем криви понятия за Хаджи Димитъровата чета, явил на французите консул, че около стотина души български разбойници се приготовляват да минат Турция, да обират селата, да убиват работните селяни и да нападат на гражданите. Ето как са били предтсавени българските юнаци от своите братя нотабили. Французкият консул, който така също е имал съвсем превратна представа за нашите дела, телеграфисал в Русчук, че около стотина души разбойници се събират да влязат в империята и да правят обири и различни злодейства."
Така е. Чорбаджилъкът и неговите представители винаги (и преди, и сега) са били вредни и пагубни за отечествените интереси. Но нихилизмът, особено в съвременните му измерения, е по-страшен от всичко останало. По-страшен за самочувствието и националното достойнство на българите. Кажете, кой велик българин, превърнал се в мит и легенда със своята саможертва и национално-освободителните борби на народа ни, не е омаскаряван; животът, делото и геройската му смърт - поругани. Кой?! Хаджи Димитър бил лекомислен и непросветен, и като такъв, завел своите четници на явно заколение и гибел; Стефан Караджа - пехливан и разбойник, безумец в поведението и реакциите си; Светостта на Апостола на националната революция Левски не била възможна - бил гръмнал с пищов чорбаджийското ратайче, заподозряно, че ще извърши предателство; Ботев бил пияница и пройдоха, крадец и побойник, и той, поради некомпетентност и неразумност пратил дружината си на явна смърт; Захарий Стоянов лъжел много в "Записките…". бил русофоб, първо Петкокаравеловост, после Стамболовист и т.н. Любен Каравелов бил предател; Георги Бенковски - луд; Ангел Кънчев - също; Стефан Стамбулов - насилник, комарджия и предател на националните интереси и така нататък и така нататък… Купища лъжи и гнусотии се сипят върху светите кости и светлата памет на нашите герпи и за жалост, не без съучастничеството на някой известни и никому неисвестни професори, доктори, доценти и какви ли не още отцеругатели. Купища нелепости по адрес на Захари Стоянов съвсем наскоро избълва от телевизионния екран измисления учен Ю. Вучков. Кой си ти бе, Вучков? И защо, като се изписваш "професор", не падаш на колене само при споменаването името на поборника и ненадминатия летописец на национално-освободителната борба на народа ни?!
Но, стига толкова. Да се върнем отново на старопланинския връх Бузлуджа, който се вписва завинаги в народната памет като лобно място на бележития български войвода Хаджи Димитър.
Дълбок поклон пред подвига и светлата памет на легендарния войвода Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните четници!
Както пред паметта и саможертвата на всички герои, дали живота си за свободата и независимостта на Отечеството! Емил Пенчев
