След като преди близо двадесет години беше преустановено изграждането на социализма по Съветски образец и тръгнахме по нов демократичен път - изграждането на пазарна икономика, все още не сме се научили да живеем по начин на мислена, на поведение, на работа, съответстващ на 21-ви век. В този период всичко, което беше водещо в политиката и икономиката на страната ни като идея, нагласа и цел, изтече по каналите на историята.
Времето на отричането на почти всичко от миналото отмина. Реализмът и обективността трябва да подменят маниполативността и възвърнат истината такава каквато е. Все още продължава внушаването "поръчано" от собствениците на печатните издания, телевизии и радия, че 1-ви май е комунистически празник отживял времето си, въпреки, че е обявен за официален празник на България през далечната 1936 година. Всички и най-вече младите, трябва да знаят, че появяването му се свързва с международното работническо движение през 19-ти век и протестите на трудовете хора за зачитане на елементарните им трудови и социални права. Началото се поставя на 1-ви май 1886 г., когато се организира първата в историята обща международна стачка. В американския град Чикаго на протест излизат 300 хиляди работници с искане за въвеждане на 8 часов работен ден. След тридневни протести стачката е разпръсната от полицията, а стачкуващите дават осем жертви. През 1889г. на Учредителният конгрес на Втория интернационал е прието решение за честването ежегодно на този ден. За първи път като международен празник той се отбелязва през 1890 г. в Австроунгария, Белгия, германия, Дания, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Франция и Швеция. Това е годината в която по инициатива на Типографското (печаатарското) дружество в София се организира първото честване в България. Само две години по-късно, през 1892 г. в Казанлък е отпразнувам тайно Международния ден на труда - 1-ви май, в дома на казанлъчанина Георги Пенков. Зародилото се фабрично работничество в началото на 90-те години на 19-ти век, наброяваше около 250 човека, работещи в тъкачна, спиртна и две тютюневи фабрики. Тази традиция продължава и през следващите години. През 1894 г. вече свободно, в салона на читалище "Искра", вечерта преди празника, се произнасят речи и четат статии от руски и френски списания.
През 1895 г. се открива работнически клуб "Дружба", който става седалище на будните занаятчии и наемни работници и организатор на отпразнуването на 1-ви май. От 1897 г. под ръководството на Георги Кирков в Казанлък започва да излиза първия масов "Работнически вестник", който се разпространява в цялата страна. В брой 34 от 1898 г. в него се отразява отпразнуването открито с манифестация минала по улиците на града и завършила в местността "Кайнарджа" с голямо веселие. На следващата година манифестациите запяват за първи път "Работническия марш" по текст на Георги Кирков и музика на Емануил Манолов.
Първи май в Казанлък и околията се превръща в истински празник на единството на трудовите хора. Те го празнуват и не посредствено след Първата световна война през 1919 г. Манифестиращите тръгват от Шипка през Шейново, Хаджи Димитрово, Крън и Енина, за да се слеят с казанлъчани и след завършване на манифестацията се връщат по обратния път. През 30-те години на миналия век първомайския празник се утвърждава като традиционен и все по-мащабен.
От 1945 г. Първи май се чества като ден на труда. Организираните манифестации от профсъюзите се предшестват от провеждането на трудови съревнования между работещите, производствените звена и предприятията в страната. Отчитат се резултатите, награждават с епървенците. Излъчват се най-добрите и талантливи работници и специалисти, част от тях получават държавни отличия - ордени и звания, като най-виското "Герой на социалистическия труд". В Казанлък са удостоени стругарите Георги Бонев и Радко Парашкевов, леяра Вълчо Краевски, инженерите Иван Иванов и Иван Григоров, големия специалист-технолог Марин Александров.
В годините на демокрацията (след 1990 г.) Първи май продължава да бъде официален празник и неработен ден в България, като държавната власт не се ангажира с провеждането на мероприятия по неговото отбелязване. Честванията се извършват най-често от леви партии и движения. През последните близо 15 години по непонятни причини, за разлика от редица държави като Германия, Австрия, Русия, Франция, Китай, Москва, Куба, САЩ и други, той бе изоставен, позабравен като Международен празник на трудещите се, като ден на солидарност на работниците от цял свят, от българските синдикати и техните ръководства. Те би следвало, образно казано, да го организират и почитат като техен "имен" ден. Изминалите 12 години от събитията на Първи май, извоюваните с много дълги и тежки борби, социални и икономически завоевания от трудовите хора, изключително големите трудности, които предизвиква най-голямата икономическа криза са факторите, които задължават властите да преосмислят своето отношение към този голям трудов празник, както и към свята работа, в защита на интересите на наемните работници.
В зората на демокрацията в България най-масовата организация на хората на труда - Български професионален съюз (БПС), смени наименования и понятия, мироглед и поведение, структури и действия, като от профсъюзи, профсъюзно движение, профсъюзна организация, налози понятието - синдикати, синдикализъм, синдикално членство, синдикална организация в Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Съдържателна е разликата между профсъюзи и синдикати и то осезателно:
Първите - обединяват трудещите се в общите им интереси свързани с дейността им в производството, в сферата на обслужването и културата, в държавните и кооперативни структури. Те отговаряха заедно с ръководствата на предприятията и институциите от различните отрасли за повишаване на квалификацията, за увеличаване на ефективността и качеството на труда, за подобряване условията на труд, за охраната и здравеопазването, за осигуровките и почивката, за културното израстване, за създаването на по-добри другарски отношения и взаимопомощ между работещите.
Синдикатите - обединяват хората на наемния труд в страните с пазарна икономика, каквато сме и ние, където могат да се учредят, чиито източник на доходи е работната заплата. Чрез механизмите за преговори и договори, чрез сблъсъка на интереси на работодателя и работниците и правото на стачка, като крайна мярка на натиск, се удовлетворяват исканията им относно равнището на плащането на труда, условията и режимите на работа, отпуските и редица други трудови и социални проблеми. И помен няма от дейностите - съревнование, челен опит, производствени инициативи и други влизащи в обхвата на дейности на БПС.
От един милион и двеста хиляди члена през 1990 г., сега КНСБ наброява 250 хиляди ("Арсеналскта" организация с 4 хиляди члена е най-голямата в страната). Изключително много са фирмите, чиито собственици не допускат изграждането на синдикални организации ощетявайки наетите от тях работници. От 20 години, създадена по подобие на полската "Солидарност", съществува и работи с по-малко членска маса Конфедерацията на труда "Подкрепа", която има структури и в казанлъшките фирми и учреждения. В много случаи си взаимодействат с КНСБ.
Изключително много се измениха през последните години на прехода мащабите на икономиката и дейността на синдикатите в Казанлъшката община в посока намаление. През 1990 г. при близо 100 хиляди население работеха 54-55 хиляди души и бяхме на 7-8-мо място по производство на промишлена продукция на глава от населението сред общините в България. Работеха четири научно-технически института и няколко Бази за техническо развитие с потенциал 2500 специалисти. Само инженерите в тези научни звена бяха над 700, а икономистите около 250. Недостигаше работна сила, изнасяха се производства в други региони на страната. Безработицата беше непозната. В 234 синдикални организации членуваха 54 хиляди члена.
През 2010 година броя на работещите е около 15 хиляди. В резултат на разразената световна финансова и икономическа криза, болшинството от фирмите намалиха състава си до критичния минимум, а други преминаха на намалено работно време. Синдикалните членове са 10-12 хиляди.
При сегашната криза, за която все още няма решение от нито едно правителство в света, как да се преодолее, няма друг избор освен решението на проблемите в кратък период на време, без да се гледа година две напред. Намесата на синдикатите, като помощ, съдействие и защита на трудоспособното население и работещите пред държавата и работодателите е изключително наложителна.
Все още не знам, колко тежки и дълготрайни ще са последиците от сегашната световна криза, но със сигурност можем да твърдим, че това е началото на края на безконтролната ултрадясна икономическа политика, водена в последните години в Света от решенията на така наречения "Вашингтонски консенсус", като продължение на политиката на Маргарет Тачер и президента Рейгън.
С пожелание за възможно по-безболезнено преживяване на кризата, за здраве и благополучие, поздравяваме всички трудови хора от Община Казанлък с Празника на труда - Първи май!
Български антифашистки съюз - Казанлък
Няма коментари:
Публикуване на коментар