Петър Курумбашев е роден през 1968 година в Плевен. През 1990 година завършва Техническия университет. Той е един от идеолозите на студентското предаване "Ку-Ку". Един от основателите на Асоциацията на независимите студентки дружества. В момента е народен представител избран от листата на социалистите.
В средата на април, той се срещна със студенти от УНСС в София за дискусия по тема - "Има ли гражданско общество в България?". срещата беше организирана от Информационен младежки съюз.
Ето някой от по-важните моменти, маркиращи състоянието на днешното общество в България и възможностите пред които сме изправени всички ние, като участници в него, засегнати от Курумбашев.
Обществото на знанието
Преди два месеца присъствах в Ерусалим на една реч на Шимон Перес, който е 87 години и говори доста по-добре от доста хора, които са на 27 или 47 години. Той зададе въпроса, защо в Израел има 100 хиляди крави и те произвеждат повече мляко, отколкото 4 милиона крави в Етиопия? Защо Израел, който има 2 морета - Мъртво море и Галилеевото езеро и изнася селскостопанска продукция за Русия, която има хиляда естествени езера?
Израел е едно общество, което много ме впечатли с това как инвестира в знанието. Между другото, населението на Израел е точно 7 милиона и половина - колкото сме и ние, ако сравним с данните от проучването, които излязоха наскоро.
Той каза и нещо друго, което ми направи силно впечатление: "Вижте как ходят облечени днешните млади хора - с дънки и тениски. Това е тяхната декларация за независимост." Един прочит, който не съм го чул от, да речем, български политици, доколкото са се вгледали по някакъв начин, а като се вгледаш в нещо да успееш и да го прочетеш.
Разказах това във връзка с темата за това какво общество искаме ние да направим, дали да е общество на знанието. Искаме ли да се движим напред. Защото имах възможност да отида в Института Вайцман в Израел. Той има бюджет от порядъка на 250 милиона долара. Около 100 милиона идват от лицензи, които те са продали на различни компании - фармацевтични, сателитни, но като цяло за неща, които те са направили в науката. Те специално работят в областите математика, химия биология - не държат да покриват всички научни области, но в момента пък в този институт работят да речем 5 нобелови лауреата. Но е факт, че в момента 100 милиона от финансирането им идват от продажбата на чисто знание.
Казвам това за бюджета на този институт и го сравнявам с бюджета на БАН, който тази година е 59 милиона, друг е въпросът тези средства как се използват. Но понеже, пред очите ми се случват някакви процеси като - нещо, което е било за духовна храна, буквално се превръща в нещо, което е за храна - кино "Изток" се превърна в БИЛЛА ... и от потребител на изкуство, ставаш потребител на салам и кашкавал. Но то е избор на обществото, какво иска да потребява - каквото искаш да потребябаш, това ще ти продават.
А защо изобщо ви говоря за обществото на знанието - защото си мисля, че то е много пряко свързано с гражданското общество. Защото трябва да има първо знаещи хора, за да могат те да претендират да бъдат граждани.
Обществото на солидарността
Дали ние сме станали по-добри като хора, дали сме готови да защитим някой друг? Защото аз имам впечатление, дори за студентите, че са готови дори себе си да не защитят. Казвам ви го като човек, който е организирал първата демонстрация пред Парламента - на 14-ти декември 1989 година. в този смисъл искам да припомня за Димитър Пешев. За онези, които не знаят кой е той - това е един народен представител от Кюстендил, който в онова Народно събрание през 1943 година е бил с длъжността подпредседател и е бил депутат от, така да го кажем - профашистката десница, тоест не е принадлежал към левицата. Тогава левицата е била в нелегалност, не е била с такова влияние. Така че нейната историческа позиция по отношение на малцинствата е имала значение, но със сигурност не е била най-решаващия фактор. Та именно той се е ангажирал с каузата, че могат да бъдат спасени българските евреи. И така България става единствената държава в Европа, която завършва войната с по-голямо еврейско население отколкото я започва. Та по това време именно Димитър Пешев е оглавил едно движение за спасение на българските евреи - заедно с други депутати от различни политически групи, заедно с царя, левицата в нелегалност, заедно с църквата - тоест една група от хора, които е трудно да обединиш принципно. И не само това - той заявява, че ако тръгне влакът натоварен с евреи за концлагерите, той първи ще легне на релсите. Дайте си сметка, колко много е рискувал с действията си, защото все пак е бил част от управляващото мнозинство, подкрепящо Германия. Както той самият, така и останалите обединени от общата кауза буквално са рискували живота си, за да покажат, че българското общество може да функционира по този начин. Ето това ми се струва на мен истинска изява на гражданското общество. И се питам - жив ли е днес, Димитър Пешев? Или способно ли е българското общество днес да роди Димитър Пешев? Или пък - ако днес, той се изправи и ни каже нещо, дали ние бихме го приели, дали бихме го последвали и дали бихме му помогнали? Казвам го и на фона на това, че имаме в управляващото мнозинство националистическа партия - нещо, което не се е случвало за 20 години в България. Имали сме всякакви правителства, но националистическа партия не сме имали. Казвам го и на фона на това, че това се случва в много държави, не само в България, но и в доста държави в Европейския съюз. Ето в този смисъл е въпросът ми - готови ли сме да бъдем солидарни, с тези наши мечти и желания, готови ли сме да се борим за тях.
Ще се върна пак на речта на Шимон Перес, в която той се опитва да обясни, защо толкова много млади хора се включват в това, което се случва в момента в Северна Африка. Той го отдаде на Фейсбук. Даже имам чувството, че има някакво друго гражданско общество, паралелно, много по-силно, което живее във Фейсбук, но не живее на улицата. Онзи ден дори прочетох, едно момиче беше написало, че ако ние бяхме толкова активни на улицата, колкото сме във Фейсбук, на улицата щеше да има непрекъснато революции. Та, Шимон Перес направи в тази връзка следната аналогия с Чърчил, който веднага след войната, която коалицията печели, губи изборите в Англия. Не би трябвало да е така, но се случва. Според Перес, това е така, защото по същото време се появява телевизията в Англия и именно чрез нея, средната класа вижда, че всъщност не живее толкова добре, колкото тя си е представяла. А сега, интернет и да речем в частност Фейсбук, е такава медия, която е дала възможност на арабските младежи да контактуват първо помежду си, защото това са все пак доста по-затворени общества. Дава им възможност да видят как живеят техните връстници в съседните държави, а и в целия свят. И да видят, че всъщност, този живот, който са им представяли като много добър, на практика може да се иска много повече.
А това е и въпрос към вас - защо сега не излизате на улицата. Разбира се не съм дошъл, за да предизвиквам революции, но аз, когато съм бил недоволен, винаги съм бил на улицата или съм опитвал да правя нещо чрез едно телевизионно предаване - няма значение как. Но е някакъв начин да се изразиш. Опитвахме се да направим нещо, да променим нещо.
... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Информационен младежки съюз
Няма коментари:
Публикуване на коментар