Втора успешна премиера за младежка театрална студия при НЧ "Искра - 1860"

"Анатомия на паяжината" от Мария Станкова е новото заглавие, което възпитаниците на Мая Стоянова представиха на 27 май в залата на читалище "Искра". Младите актриси от театралната студия - Инна Димитрова, Десислава Минчева, Таня Петкова, Десислава Вулева и Катрин Костадинова ярко разкриха характерите на пет жени носещи едно и също име - Мара. Това общо лично име наред с техните характерни прякори /Обща, Наша, Мека, Сляпа и Мъжка/ показва типажния изобразителен подход, който след това в сценичното действие е силно разколебан от подчертаната персонажна индивидуализация.
Комичното и затрогващо послание е дълбока философия за съвременния ни социален живот и кара зрителят да стане съпричастен на тяхната съдба. Режисьор на спектакъла е Мая Стоянова, сценограф - Иван Бояджиев.
"Анатомия на паяжината" е спектакъл, който зрителят съзерцава на един дъх, а народната музика, звучаща по време на спектакъла грабва душата му.
След небивалия успех на "Ние, врабчетата", "Анатомия на паяжината" е новата магия за казанлъшкия театрален живот.
Честита премиера на талантливите младежи от читалище "Искра" и на тяхната ръководителка - Мая Стоянова.

Два мотора подаряват тази година в Казанлък

Ако сте влюбени в рева на моторите и в усещането - вятърът да развява косите ви свободно, докато препускате на две колела по света, но все още нямате свой мотор, сега е вашият шанс да се сдобиете с такъв при това напълно безплатно. За целта ще ви е нужно някак да се придвижите до Казанлък и по-точно до мотел "Крънско ханче" край града. Това трябва да направите именно в дните между 10 и 12 юни. Последното условие, което трябва да спазите, е да получите талончето си за вход за традиционния мото-събор организиран от клуб "Черните рози", който ще проведе на споменатото вече място в посочените дни. Именно въпросното талонче, ще ви осигури участието в томболата, която за първи път тази година ще е с две големи награди - два мотора. Щедрият жест на организаторите е прощъпулник не само спрямо казанлъшката традиция, но и за съборите в България въобще. Така, местната общност на любителите на мотори, отново задава стандартите в областта на мото-сбирките и оправдава името си на клуб-новатор.
Препоръката на организаторите разбира се е да станете част от мото-събора в Казанлък още в неговия първи ден. Това няма да ви осигури сигурна награда от томболата, защото тя ще бъде изтеглена в съботната вечер, от безпристрастен компютър. Но с награда или без, емоциите които ви очакват в трите дни и двете нощи на казанлъшкия мото-събор, гарантирано ще останат незабравими.
За 14-та поредна година, домакините от Казанлък ще посрещнат своите приятели от страната и чужбина на един от най-големите и атрактивни събори за любителите на моторите и рок музиката. И именно, защото двете страсти някак естествено вървят ръка за ръка, и тази година, мото-сборът ще е и малък празник за феновете на рока. Традиция е вече, по време на казанлъшкия мото-събор в средата на юни, жителите и гостите на града да могат да чуят едни от най-обичаните български рок банди. "Elinor", "Епизод" и "Alley-Sin" ще забият в първата вечер /петък/. В събота, на сцената ще се качат музикантите от "Amber", "Sheky and The Bloodrain" и "Krossfire".
И тази година, организаторите от клуб "Черните рози" са предвидили атрактивен начин за разтоварване от натрупаната агресия и стрес в ежедневието. В рамките на мото-събора, ще се състои почти ритуалното трошене на стари автомобили. По думите на председателя на клуба Емил Лазаров, това е символичен протест на мотообществото, срещу безхаберието на водачите на автомобили спрямо мотористите на пътя.
Още игри и много изненади ще вдигнат градуса на емоциите и тази година. Най-запалените мото-маниаци ще могат да се насладят на атрактивно каране, което ще се проведе на паркинга пред входа на ханчето.
Сред основните атракции за жителите на града и гостите му, остава и обиколката на Казанлък, която правят мотористите в съботния ден. За първи път тази година обаче, веднага след нея, организаторите от клуб "Черните рози", съвместно с клуб "Ендуро Севтополис" са предвидили нова атракция - ендуро състезание за мотори над 530 кубика - "Ендуро Тежкара". Трасето за него ще е част от ендурокрос трасето за РШЕ и се намира северно от Художествената гимназия в Казанлък, съобщават още организаторите. За първите трима победители в зрелищната надпревара са осигурени парични награди от генералния спонсор на "Ендуро Севтополис" - "Би Би Си Кейбъл". В дните 10, 11 и 12 юни Казанлък ще е домакин и на 1-ви кръг от Републиканския Ендуро Шампионат.
Хубавите летни дни тепърва започват и изкушението да яхнеш мотора и да полетиш с него по пътя, става все по-силно. Колкото и да обичате обаче усещането за вятър и свобода в косите си, не забравяйте, че карането с каска е не само задължително, но и животоспасяващо, съветват още "Черните рози" и допълват: "Затова планирайте времето и действията си така, че да пристигнете живи и навреме за началото на 14-тия събор в Казанлък!"
Радостина БАЙЧЕВА

Иван Нанев посрещна юбилея си с четвърта книга

С песента "Лале ли си, зюмбюл си" започна юбилейната среща на актьора Иван Нанев с варненци, които бяха се събрали в кафе-театъра на Фестивалния и конгресен център, за да изразят почитта си към именития актьор. На фона на тази песен, любима на Иван Нанев внукът на актьора въведе дядо си на инвалидна количка на сцената. За съжаление болест бе приковала актьора от известно време, но в продължение на повече от два часа той показа винаги бодрия си дух и мълниеносно чувство за хумор. А колегите му от варненският драматичен театър го посрещнаха с: "Честит юбилей, бате Ваньо! Да си ни жив и здрав, и както ти римуваш - и" като дрян корав"!
Сред официалните гости на тържеството бяха кметът на Варна Кирил Йорданов, неговите наместници Коста Базитов и Здравко Марков, председателят на Об. съвет на БСП Гуцанов, зам.председателката на Съюза на пенсионерите Маруся Тодорова, директорът на Фестивалният конгресен център Илко Раев, председателите на Тракийското и македонското дружество във Варна - Румяна Вълчева и Генади Генадиев, представителите на Клуба на офицерите от резерва Недьо Монев, както и адмиралите Богданов и Попов. Особен гост на срещата беше и поетесата Елка Няголова - редактор на литературното списание "Знаци". От Казанлък скъпи гости бяха Росен Георгиев - директор на "Българска роза" и писателя Веселин Стоянов. В салона бяха и дългогодишните колеги на Иван Нанев, ветераните на варненския театър: Грациела Бъчварова, Васко Ляпчев, Сия Папазова, Данаил Мишев и Георги Велчовски.
Официална вечер на Иван Нанев бе една чудна китка от поздрави от варненци и спомени за родното село на актьора - казанлъшкото Розово. Не мина и без специалното поздравление към неговата съпруга, неговата добруджанка и бялата лястовица на неговия живот - Сийка, на която той е посветил не една от своите лирични оди. Този път стихотворението "Зорница". Последваха поздравленията на ветерана от Варненската опера Евгени Леков, народната певица Кичка Христова, квартет "Македония" и певчески ансамбъл от Казашката махала с художествен ръководител Стоян Гамолов.
... повече - четете в "Долина"
ДОЛИНА

Над 500 се включиха в "Казанлъшка роза"

Над 500 деца участваха в осмото издание на Националния конкурс "Казанлъшка роза", съобщиха дни преди празника на града от общински детски комплекс "Св. Иван Рилски". Организатори на конкурса са МОМН, Национален дворец на децата, Община Казанлък и ОДК "Св. Иван Рилски".
Деца от 47 населени места и 56 институции - училища, ОДК, читалища и частни школи се състезаваха със свои материали в три направления - биология, етнография и изобразително изкуство. 415 рисунки и 60 приложни работи, пристигнаха за участие в конкурса в Казанлък.
Темата на направление биология, в която участниците са разработвали реферати, е в унисон на празника на Казанлък: "Маслодайните култури в българското земеделие", съобщиха организаторите. В направление етнография, децата са представили издирени от тях легенди, предания, народни песни и рецепти свързани с розата. В раздела изобразително изкуство, участниците в конкурса твориха на тема: "Красотата българска".
Като най-много участници организаторите отчитат именно в третия раздел на конкурса, където по темата са творили най-много желаещи да пресъздадат своя поглед в картина или приложна работа, коментираха още от ОДК "Св. Иван Рилски". Най-силно впечатление на жури и организатори обаче, е направила работата на 11-годишната Рая Иларионова от Варна. Момичето обаче е с казанлъшки корен и е събрала старателно спомените на баба си свързани с розобера. За илюстрация Рая е приложила и автентична снимка от розобер през 1967 година.
Общо 60 деца са наградени и в трите раздела на националния конкурс, който се провежда в Казанлък за 8-ми път, съобщиха организаторите. Грамоти, медали и козметични продукти от казанлъшки производители, ще получат всички отличени. Най-добрите рисунки участвали в конкурса пък, ще бъдат събрани с специална дипляна, която също ще бъде част от подаръка и спомен за участието.
Въпреки, че тази година конкурсът не е включен в официалната програма на "Празник на розата 2011", организаторите от ОДК "Св. Иван Рилски" бяха категорични, че ще посветят полученото от всички краища на страната богатство, във вид на детски творби, именно на този празник, който е и празник на Казанлък и казанлъчани.
Изложбата с отличените във всички направления произведения ще бъде открита на 3-ти юни от 16 часа във фоайето на сградата на Община Казанлък. тогава ще се състои и официалното награждаване на победителите.
Радостина Байчева

Медали за клуб "Роза"

По традиция силно представяне отбеляза и на Зоновото първенство в Стара Загора, казанлъшкия клуб по спортни танци "Роза". С девет танцови двойки се представиха казанлъчани в събитието организирано от Българската федерация по спортни танци и клуб "Голд степ" Ст. Загора. С отличното си представяне първото място в своя клас заслужиха Михаил Иванов-Ана-Мария Хънтова. В най-високия клас А казанлъшката танцова двойка грабна купата на турнира в латиноамериканските танци.
4-ти на "стандарт и латина", в клас 18 С се класираха Иван Стефанов и Милена Тенева. При 15-сет годишните в същия клас, съвсем малко не достигна на двойката Иван Томов-Румина Курдова за сребърния медал и те останаха също 4-ти. В клас С, 13-сет годишните Стоян Петров-Десислава Тенева се класираха осми.
Валентин Тянов-Теодора Стайкова останаха 6-ти в клас D при 15-сет годишните, а в клас 13D на пето място завоюваха Петко Трзиев-Милена Огнянова.
При най-малките в клас 11Е на 6-то място се класираха Калоян Бялков-Симона Семова, а седми останаха Персиян Господинов-Марсела Василева. Деветгодишните Радостин Николов-Десислава Каратопроклиева пък са седми в клас Е.
Долина

Ген. м-р Делчо Байчев: "Народ който не помни историята си, не може да напише новите страници в нея."

Връщането назад в годините не е нещо ново за застаряващите хора. Нуждата да се покаже живота на по-старите поколения, да се разкрият условията, в които са работили, творили и умирали сега е още по-належаща. Отива си едно поколение, което живя в един особено напрегнат и преломен период за нашия народ и родина. Всеки учстник в борбата против фашизма и капитализма пази в паметта си събития, епизоди от борбата, имена на герои и скромни труженици, които ако не бъдат споделяни ще изчезнат заедно с него, а народ който не помни историята си, не може да напише новите страници в нея.
Затова и аз се хванах за перото. Не съм писател, не претендирам, че съм съумял да изложа събитията, в което съм участвал, в цялата им сложност и дълбочина. Разказах в книгата си "Прав срещу ветровете" онова което зная лично, онова което съм преживял или почувствал във времето на своето формиране като човек и в своята младост.

Антифашистката борба, една героична страница от нашата история, днес е затворена за младото поколение. Мемоарите на генерал Делчо Байчев "Прав срещу ветровете", отново отваря тази страница.
Книгата предизвика интерес не само с оригиналното си заглавие , но и със своето богато съдържание.
"Прав срещу ветровете" започва със стихотворение на Венелин Попов, посветено на автора. Следват няколко уводни думи, 60 глави и доста богат снимков материал. В книгата няма обособени раздели, но като се изхожда от нейното съдържание, съвсем условно биха могли да се обособят три раздела: детство и ученически години, нелегална дейност и войните.
Делчо Байчев израства в едно будно, трудолюбиво и революционно семейство. Той се захласва в приказките на баба си, още от малък се включва в тежкия и непосилен селски труд, с интерес наблюдава и се впечатлява от всичко около него.
Будният и жаден за знания младеж чете много и непрекъснато.
Изключително трудолюбив, интелигентен, с определен интерес към литературата, скромен и отзивчив, Д. Байчев бързо се озовава в редовете на РМС. Като ученик в Чирпанската гимназия той усилено изучава марксизма, чете художествена литература и заедно с това дълбоко се потапя в нелегалната ремсова дейност. ремсистите разпространяват нелегални материали и литература, пишат позиви и листовки, организират събрания, срещи и излети. Сред тези смели ремсисти е и Д. Байчев, който въпреки голямата ангажираност към РМС, не забравя уроците.
За антифашистка дейност Делчо е изключен от гимназията и от всички училищата в страната. Връща се на село и веднага се хваща на работа, като за миг не забравя ремсовата дейност.
Вторият раздел, на книгата аз условно наричам - нелегална дейност, посветен на партизанския живот на Делчо Байчев, заема най-голямо място в книгата. На много страници авторът разказва за партизанската чета, прераснала впоследствие в отряд, където повече от две години той е партизанин.Образно и реалистично описва суровия и изпълнен с трудности и опасности живот на партизаните. Авторът подробно описва и тежките битки с врага, многобройните военно-наказателни и пропагандни акции в селата. В книгата широко е отразена политическата работа на партизаните сред населението, срещите и разговорите с хората.
Суровия партизански живот не огрубява душата на Делчо Байчев. И при тези условия и неизброими опасности, младия партизанин си остава мечтател-романтик, дълбоко емоционален лирик, който се впечатлява от тихия шепот на снежинките, изпълва го с радост настъпващата пролет, изпитва нежна обич към децата.
Третият раздел на книгата е посветен на войната. След победата на 9 септември, ремсовият ръководител получава задача да набере доброволци за участие в Отечествената война. Д. Байчев започва записването, като поставя своето име начело на списъка. Така след партизанския отряд още не отпочинал, той тръгва за фронта.
Авторът разказва за войната по един необичаен начин. Той се връща към споена за нея, когато след 40 години отново е в Унгария и посещава местата, където са се водели бойните действия. Унгарският народ е заличил раните от войната, на мястото на разрушените села и опустошената земя е изградил нови благоустроени селища, нови пътища, градини и паркове, а около тях се ширнали кооперативните поля и китни лозя. Унгарците и днес помнят българските войни и говорят с уважение за тях. Тези топли думи изпълват с радост сърцето на генерал Байчев, защото това се отнася и за самия него.
След края на войната Делчо Байчев продължава службата си в армията като политически офицер. Служи в Сливен и след това в Елхово, където е помощник-командир на дружина.
В края на книгата генерал Байчев, в телеграфен стил, описва служебния си път в армията. Завършва ВПА "Ленин" в Москва, заместник-началник е на ПО на 3 армия, началник на ПО на МНО и секретар на ПК при ГлПУНА.
В книгата на генерал Делчо Байчев "Прав срещу ветровете" ярко е разкрита ролята на РМС и на социалистическия идеал за формиране на смели и самоотвержени борци против фашизма и капитализма.
Книгата "Прав срещу ветровете" разкрива антифашистката борба напълно обективно и реалистично. Авторът не рисува идеализирани образи на герои, не украсява и величае партизанските битки и акции, а ги показва такива, каквито са в действителност. Той говори за успехите, но не премълчава грешките и слабостите. Отнася се критично към някои погрешни и неправилни решения и търси своята собствена вина за тях.
Книгата "Прав срещу ветровете" е една интересна и дълбоко съдържателна книга, която ни убеждава, че генерал Байчев е стоял твърдо и непоколебимо срещу всякакви бури и ветрове. Ще добавя - не само тогава, но и след това, винаги тое е прав срещу ветровете, честно и достойно служи на своя народ и Родина.
Пожелавам, на добър час на мемориалната книга "Прав срещу ветровете", а на генерал Байчев - много здраве и оптимизъм!
Генерал Иван СТЕФАНОВ

Равносметката: Колко и какво отстреляха ловците от ЛРС-Казанлък през изминалия сезон

Ловно-рибарско сдружение "ЛРД-Сокол" Казанлък обединяват в своите редици 31 ловно-рибарски дружини, в които членуват 1164 ловци. Общата ловна площ, която сдружението стопанисва е 77 405 лв. на годишното отчетно събрание на сдружението бяха изнесени резултатите от изминалия ловен сезон 2010/2011 г., а те са следните:
I. Едър дивеч:
През сезона са отстреляни общо 339 броя диви свине и 31 бр. сърни.
II. Дребен и пернат дивеч:
Отстреляни бяха 18 102 бр. пъдпъдък, 2297 броя гривеци, 1578 броя гургулици, 449 броя горски бекаси, 419 броя диви и полудиви патици, 134 броя обикновени бекасини.
III. Хищници:
През сезона са отстреляни 26 броя вълци, чакали - 214 броя, лисици - 214 броя, скитащи кучета - 61 броя, бялки - 28 броя, черен пор - 6 броя, свраки - 181 броя, сиви врани - 60 броя.
Сред ловните дружини отличници в отстрела на дива свиня са: ЛРД с. Турия - 39 бр., ЛРД с. Александрово - 33 бр., ЛРД с. Розово - 32 бр., ЛРД с. Средногорово - 31 бр.
Тук сме длъжни да отбележим, че ловците от гореспоменатите ловни дружини постигнаха тези високи резултати благодарение освен на добрата слука през сезона и на постоянните грижи, които полагат целогодишно за дивеча в своите ловни полета. Благодарение на много доброто стопанисване на дивеча от страна на ловците от всички ловни дружини, прирастът на дивата свиня се е увеличил двойно в сравнение с предходния период - от 264 на 540 броя. Положителен прираст има още при заека, сърната и от пернатите на яребицата - увеличението е с 220 броя.
Емил Пенчев