В чест на 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, ръководството на Община Павел баня поздрави жителите на града с щедър жест. Покани Драматичния театър Пловдив да гостува с постановката "Албена" от Йордан Йовков, като откупи местата в големия салон на читалище "Напред" и предостави възможност на любителите на най-старото сценично изкуство да изгледат безплатно представлението. Не беше изненадващо, че салонът се пукаше по шевовете от публика. Тук, по столетна традиция, винаги е имало горещи почитатели на Мелпомена. Мнозина пък бяха дошли да засвидетелстват обичта и уважението си към своя земляк и приятел - младият актьор Христо Пъдев, изпълняващ ролята на трагичния герой Нягул. Въпреки, че Йовковата драма, създадена в далечната 1928 г., поставена за пръв път в Народния театър през 1929 г. и играна многократно от професионалисти и самодейци на всички възможни сцени в България, да беше позната на публиката, постановката на Пламен Панев бе приятна изненада. Не съм театрален критик, за да направя компетентен коментар, но ще споделя лично мнение на базата на сравнение с различни интерпретации на "Албена", които съм изгледала до сега. Несъмнено, това е модерен прочит на драмата, който я вписва в нов социален и нравствен контекст. Изчистена от битовизмите в трите действия на оригинала, тя бе разиграна емоционално сгъстено и динамично - с един декор, на един дъх, без завеса и паузи. В двата полюса на сцената - парната мелница и селото - кипеше живот, режисиран почти като пантомима, без излишни реплики, но с много движение и артистизъм, за да изпъкне ярко на неговия безмълвен фон трагичната дилема на любовния триъгълник - Албена - Куцар - Нягул, разрешена с престъпление и наказание. Хрумването на режисьора да облече в бяло всичките участници, които се движат по сцената като сенки, дистанцира зрителя от реалността на настоящето, ситуира видяното от него в други измерения на пространството и времето и му придава звученето на легенда, завършваща с победата на една трагично обречена любов. "Злите очи и завистта ще погубят Нягул и Албена, но затова пък всички други ще останат просто безчет анонимници, безлични и малки в своя фалшив морал… По-скоро съм склонен да се втурна след Албена към бесилото, отколкото да се смеся със всички, които хвърлят камъни по нея!" - е посланието на режисьора Пламен Панев. Освен оригиналната режисура, заслуга за успеха на постановката има вдъхновената игра на 17-членния актьорски състав, сред който се открои триото Саня Борисова в ролята на Албена, Симеон Алексиев - Куцар и Христо Пъдев - Нягул. Двойката Борисова - Пъдев поднесоха любовните сцени с дискретно изящество, нежност и финес, без сянка от брутално натрапена еротика, създавайки истинска естетическа наслада на зрителите. На финала публиката аплодира бурно и със ставане на крака актьорския екип и го обсипа с цветя. Роденият в Павел баня Христо Пъдев получи специални поздравления от кмета на Общината г-н Станимир Радевски и от възпитаник на СОУ "Христо Ботев", в което преди години е учил и самият актьор. Зрителите си тръгнаха с чувство на удовлетворение и благодарност, че в навечерието на светлия и най-български празник са извисили и облагородили душите си чрез неповторимата магия на театралното изкуство… Йорданка Трополова
Няма коментари:
Публикуване на коментар