Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", специализирал е защита на конкуренцията във Франция. Професионалният си стаж започва като стажант-съдия в Софийския окръжен съд. После става младши съдия в Софийския градски съд. От 1981 до 1984 г. е председател на Свогенския районен съд. От 1984 до 1986 г. е специалист в отдел "Договорен и правен" при Министерството на външните работи. От 1986 до 1989 г. е съдия в Софийския окръжен съд, а до 1994-а е негов зам.председател. Същата година става адвокат и практикува до избора му за народен представител от НДСВ през 2001 г.
От 22 март 2004 до 19 октомври 2010 г. е председател на Върховния административен съд. От 20 октомври с.г. е национален омбудсман. Пенчев е женен, има две деца. Владее френски, руски и английски език.
- Г-н Пенчев, много или малко са 24 души, които дойдоха да се ожалят пред Вас по време на първата Ви изнесена приемна в Стара Загора? И ако трябва да обобщите - коя е институцията, която събира най-много омраза сред българите? Какви хора Ви посещават и пишат?
- Ако трябва да правя сравнение с други градове, където заедно със сътрудниците си съм минал вече - тук напливът беше двойно по-голям. За моя радост най-малко бяха жалбите, свързани с работата на местната администрация. Имаше недоволства от затварянето на една улица и влиянието, което това ще окаже върху бизнеса на няколко търговци, а един от гражданите се оплака от нелюбезно отношение от страна на чиновник. Повечето обаче бяха свързани с прилагането на законите, включително и от деянията на местен частен съдия-изпълнител. Бях чувал за т.нар. "имотна мафия" в Стара Загора, но за пръв път се сблъсках с директен разказ за нея. За съжаление става въпрос за "висящи" съдебни дела или за дела, които са приключени на последна инстанция. Това са казуси, в които омбудсманът няма как да се намеси.
Иначе от началото на годината съм получил над 2 300 жалби, на по-голямата част вече е отговорено, други са на различни стадии на проверка. Колкото до онази, "най-омразна институция" - може би най-много са жалбите срещу столичната топлофикация. Разбираемо е, над милион са потребителите. Не са много по-назад монополистите - фирмите предлагащи мобилни комуникации, интернет, телевизионен сигнал... А какви са жалващите се - от всякакъв вид, възраст, пол и занятие. Може би ще се учудите, но не са рядкост юристите и най-вече адвокатите.
- Законът обаче не задължава институциите, от които са се ожалили хората да се съобразят с мнението на омбудсмана...
- Така е, но фигурата на националния посредник трябва да се ползва с достатъчно авторитет и институциите да се съобразят не с буквата на закона, а с духа му. С известно задоволство мога да кажа, че имам не един случай, в който мнението ми е било зачитано. Ето, след като поставих пред Конституционния съд въпроса за необжалваемия размер на глобите, заложен в закона за движение по пътищата и получих становището му, че такъв размер не може да има - вече е в ход парламентарна процедура за отмяна. А мнозинството можеше да се направи на нечуващо.
Е тогава ще трябваше да сезирам КС за всички случаи по които в различните закони има такива глоби.
- По силата на последните промени институтът на националния омбудсман се превръща в своеобразен национален превантивен център. Как ще го постигнете?
- Това е и мое желание, от институция, която разглежда индивидуални жалби да станем превантивен фактор. Започнахме вече мониторинг над местата, където се изтърпяват наказания: затвори, следствени арести, поправителни домове, интернати... Следващата крачка е да надникнем в бежанските центрове и психиатричните болници и да представим една възможно най-пълна картина пред изпълнителната власт, като ще акцентираме върху необходимите промени с цел спазване на човешките права. Разполагаме с 55 експерти, колкото и малко да са те смятам че ще се справим в обозрими срокове. Но все пак това са над 450 адреса.
- Какви са наблюденията Ви над работата на местните обществени посредници, често пъти Ви възприемат като техен Върховен Началник?!
- А аз не съм такъв, те си работят самостоятелно и по никакъв начин не са задължени да се съобразяват с националния омбудсман, още по-малко пък да му се отчитат.
Оказва се че тези местни фигури често пъти са подложени на определен натиск или да го кажа другояче - недолюбвани са от управниците. За съжаление не навсякъде разбират, че омбудсманът е необходимият буфер между хората и властниците.
Може би затова и толкова малко общини имат избрани и действащи посредници, мисля че са едва около 20 от 264 общини, като немалка част са вече с изтекъл мандат. Просто законът не е добре направен.
Христо Христов
Няма коментари:
Публикуване на коментар