четвъртък, 2 декември 2010 г.

"Няма да е все така" ...

Авторът на спечелилият приза за роман на 2009 година, на Съюза на българските писатели, роман "Няма да е все така" - Николай Табаков, се срещна с казанлъчани. Гостуването му в града на розите беше част от събитията, с които библиотека "Искра" празнува своят 150 годишен юбилей. В залата на ЛХМ "Чудомир" преди седмица, почитателите на съвременната българска литература, се запознаха с автора на едно най-забавните и любопитни четива в последните години - "Няма да е все така".
Като доказателство, че нищо на този свят не е вечно, че не може да е "все така", авторът приложи развоя на собствения си житейски и творчески път. Завършил Строителен техникум, той така и не започва практика по специалността си. Започва обаче да пише за видински вестник, а по-късно завършва и българска филология. Днес, признава, че е от малкото хората, които имат късмета да работят нещо което харесват. Понастоящем работи в издателство "Анубис". Споделя, че за да бъде един писател редактор на други писатели, трябва да бъде благонамерен. "Лесно е, ако си даваш ясна сметка, че човекът срещу теб е талантлив. Когато си преодолял себе си човек, можеш да редактираш текстове на друг човек и да му казваш, кое е добро и кое лошо. Ако завиждаш - не става! А аз се надявам поне да съм точно татък - преодолял себе си, поне се страя.". - сподели още Николай Табаков.
"…романът на Николай Табаков е колкото за силата на човека, толкова и за неговата беззащитност, крехкост и уязвимост. Или както пита едни от героите на автора: "Нима историята винаги ще се променя? Ето един човек си отива, друг го заменя. (...) Отиват си дори онези, които пишат историята, дори тези които я преподават. А историята, вечната история, ще гърми с последните си страници зад гърба им, ще затваря врати. Господи, няма ли да спреш за минутка?"
И струва ми се, че едва ли има по-сполучлив финал от прощалните думи на Егати, че най-голямата земна и неземна човешка радост е щастието да живееш, просто да живееш - сутрин, обед и вечер." - казва за романа Ивайло Христов.
Радостина БАЙЧЕВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар