четвъртък, 27 януари 2011 г.

"Следи от длетото на живота"

познатите и непознати дълбини на Георги Матанов

Дадена е за печат поредната книга на писателя Георги Матанов, със заглавие "Следи от длетото на живота". С нея авторът внася нов жанр в българската литература. Това са бисери от цялостното творчеството на автора.
Бисер за тези бисери написа познатата на всички ни Янка Ташева - жена - заслужил учител, жена-творец, жена със сърце, което трепти, струна, която звъни.
Ето какво сподели Янка Ташева за поредната книга на писателя Георги Матанов.
Познати и непознати дълбини

"Всеки човек е свързан с родния край.
Тук са корените.
Тук е детството.
Тук за първи път опознава света.
И замечтава да полети на крилете на прекрасното.
Въжделенията изгряват и избуяват тук.
За Георги Матанов, учителят по физика, превърнал се в интересен сладкодумец, село Горно Черковище е неговият свят - неговата младост и зрялост.
Неговият божествен храм!
С особена любов авторът на книгата "Следи от длетото на живота", а и в останалите свои творби, разкрива бита на едно малко село, сгушено в полите на Средна гора.
Тя е, която нашепва чудни приказки и легенди: за змейове и самодиви, за хайдути и поборници ....
На венец ги сплита - за мен и теб, за нас!
Неговото "Длето на живота" е изваяло далечни спомени - святи и свещени.
Спомени от слънце жарени и от вятър галени.
Скътани дълбоко в сърцето му, те излизат на бял свят - за нов живот.
Опияняваме се от дивната песен на Тунджа.
От аромата на билки и цветя - на рози.
От звуците на гайди и гъдулки - на кавали.
От песните на певци и певици.
От тайнството на Средна гора.
Резбарят е длетото, а той с перото възпява красотата на Розовата долина.
Градини от рози.
Нивя със зрели жита.
Мирис на разорана земя.
Тръпнещи звуци на кукувици....
Йордан Йовков рисува красотата на Добруджа.
Хайтов - на Родопите.
Чудомир - колорита на нашенците под Балкана.
Георги Матанов ни среща с хората между Средна гора и Стара планина.
Изгражда образа им: неподправени и противоречиви, трудолюбиви и находчиви.
Хора - весели и тъжни, щастливи и нещастни, верни и неверни, коварни и измамни ....
Всякакви ....
Хора разни - хора различни.
Чудни хора!
Йордан и Станка, Станой и Гинка, Дафина и Яна, Златка и Атанас, Васил и Димо .... Христо, въртящ змията.
Орлякът деца и тяхната игра на живот и смърт ....
Само човек, роден и живял на село, сраснал се с него, може да пресъздаде света на селянина с неговите добродетели и пороци, с неговите морални стойности.
В "Урокът на мама", "Змеят", "Дялба" - цялото "Ехо от миналото", целият "Поток на живота", се редят картини светли и тъмни, красиви и грозни. Ръченицата на двете жени. Момчето и воденичното колело....
Бригадирите, подарили на родината труда си, времето, сърцата си. Стотици километри пътища, линиите Перник-Волуяк, Троян-Ловеч.
По тях сега сноват влакове, летят луксозни автомобили ...
Фабрики и заводи, национални, регионални и местни обекти са рожби на бригадирското движение. Сам участник в него, Георги Матанов се възмущава от отрицателите, от предателите ....
Екскурзии, ученици, учителски неволи и сполуки, ритуали, обичаи са скътали тези "литературни бисери".
Емоционално и затрогващо авторът рисува природата, сляла се с човека.
Тази симбиоза и красива хармония покорява, удивлява, завладява.
Нареждат се тихи изгреви до спокойни залези, буреносни облаци и поройни дъждове. Поздравяват ни планини и равнини, реки и водопади, извори и потоци.
"Следи от длетото на живота" са събрали в златна кутийка красотата на България: гордия Балкан, белия Дунав, Черно море, Пирин и Родопа, Странджа и Рила...
И човекът опиянен от божествената им хубост и прелест.
Слухови и зрителни картини се преплитат една в друга, надпреварват се да грабнат сърцето на читателя.
Природата е одухотворена: говори, смее се, пее и стене, съпричастна със съдбата на своите обитатели.
"Водната стихия ревеше, помиташе всичко пред себе си. Влачеше, търкаляше грамадни изкоренени дървета. Светкавици и гръмотевици не спираха. Водата се изливаше, изливаше, изливаше ..."
пресъздадена е динамиката на природното явление, чрез ударната сила на глаголите.
Словото на бисерите е многобагрено и многопластово, съчетало в проза и стихове художественото майсторство на автора: метафори и метонимии, сравнения и повторения, епитети и контрасти...
Преподавателят, докоснал се до законите на Космоса, ни пренася в познати и непознати дълбини.
Разтваря пред нас житейски земни пластове, заставя ни да се удивляваме, да се смеем и да плачем.
Благодарим на Георги Матанов за радостта, с която ни дари, за любовта с която ни обжари, за отразената красота на Розовата долина.
И за всичко, което се съдържа в невероятната дума България.
Благодарим!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар