От приказки с приятели до “Приказки за приятели"

...и още един-два детайла 

На 8 юни в ЛХМ "Чудомир" бе представена книгата "Приказки за приятели", която е дело на Мария Донева и литературен клуб "Приятели", които съвместно през миналата година представиха на сцената на читалище „Искра" пиесата „Котето, което спаси света". Многобройната публика чу истории, подбрани и прочетени от самите им автори - деца и младежи с увреждания, както и техни съмишленици от СНЦ „Бъдеще за децата с увреждания" и ги аплодира напълно заслужено. А самата Мария Донева получи подарък колаж от снимки на децата. Събитието приключи с парти-изненада в клуб „Приятели" и торта, копие на самата книга, изработка на „Торти Ивет". „Приказки за приятели" е реализирана, благодарение на фондация „Работилница за граждански инициативи" по програма „Общностно развитие и гражданско участие", с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.
Зад тези суховати данни се крие микс от невероятни неща - приказки за мечти, за крила, за небесни тела… С Мария Донева разговаряме по малко и за това, и за някои други неща.
- Какъв белег ти остана от ролята на Супермен в „Котето, което спаси света"?
- От пиесата ми останаха приятели, жизнен и творчески опит, приказни спомени, а също и ключодържател с надпис „Супермен", който Краси изработи и ми подари. Костюмът и свръх-силите ми също са прибрани на сигурно място в гардероба и само чакат момента, в който пак ще се наложи да ги ползвам.
- Защо се зае с невъзможен проект? В предговора към „Приказки за приятели" казваш, че в никакъв случай не е възможно да се получи.
- Това беше първата ми реакция и най-лесният, най-очевиден отговор. От работата ни по театралния проект вече познавах участниците в клуба и знаех, че повечето от тях нямат изявени литературни интереси и че писането на домашни работи за училище им коства много усилия и труд. Помислих си, че това е нещо много различно от обичайните им занимания, че почерците на някои от тях са доста нечетливи, че може да нямат време… и изведнъж осъзнах, че всичко това са несъществени и преодолими пречки..... повече - четете в "Долина"
Боряна Веселинова