/Хроника на организираната от Туристическо дружество "Орлово гнездо"-Казанлък експедиция "Koраб-Боботов кук'2010"/
4.9.2010 г. /събота/
Тръгване от Казанлък в 4ч.10мин. от паркинга зад Пощата.
Следващи места: Зареждане над П. Баня /4ч. 40м. - 4ч. 45м./, Труд /6ч./, разклон за Ихтиман /7ч. 08м./, Живково 7ч. 20м./, Самоков /8ч. 05м./, Клисура /8ч. 37м./, Дупница /8ч. 42м./, Кюстендил /9ч. 45м./ - зареждане, Гюешево /10ч. 25м. - 341 км. от тръгването/. В 11ч. минаване през македонската граница. Обиколница на Скопие /13ч./. Спиране източно от музея /Старата гара, разрушена от земетресението в 5ч. 17м. на 17. 7. 1963 г. - 459 км./. Среща с Любо Котовски, за уточняване мястото, където да преспим /13ч.50м./.
Разходка на изток, из пешеходната зона на столицата /3ч.50м-16ч./. Посещение в музея на Майка Тереза /родена в Скопие, отдала живота си за бедните и болните по света, провъзгласена от папата за светица/. Вътре имаше модернистична, стъклена църква, а на стълбището -огромен конусен отвес-сеизмомер. По улицата множество бронзови скулптори - на просяк, ваксаджия, компаньонки, музиканти, плувкини /във водите на реката/, даваха настроение на преминаващите край тях. От запад на Стария сводест каменен мост /от 1450 г./, над пълноводния Вардар, са конниците Яне Сандански и Даме Груев, а от изток - Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум и Ангеларий. От ляво на голямата река, в северо-източния край на града е старата му част Вароша, с Крепостта /най-отгоре/. Стените и кулите са реставрирани. Правят се нови разкопки. От тракийско време насам, защитеното място, винаги е било използувано. В подножието е църквата със саркофага с останките на Гоце Делчев.
В 16ч. 30м. излязохме от столицата. Магистралата край Жилина и Тетово свърши до Гостивар /17ч. 15м. - 524 км./. По хубав двупосочен път, в мъглата, не можахме да видим пълната красота на водохранилището Маврово. Край стената, покрай реката, след 20 мин., стигнахме до водослива с река Радика. През моста, по тесен път, след 30 мин., спряхме при граничния пункт. Там приветливо ни напътиха. При следващия разклон, свихме вляво, и след 20 мин. се добрахме до двуетажната, изоставена застава "Звезда" /1400 м. н. в./, която бе препълнена с организаторите на изкачването. Завихме с колите в тесния двор и слязохме на 100 м. по-надолу, на голяма тревна тераса, където направихме бивака. В мокрото и мъгливо време, от 19ч. 30м. до 20ч. вечеряхме. Като се мръкна, домакините запалиха голям огън и прожектираха природозащитен филм. Завързаха се непринудени, планинарски разговори. Имаше гости от България, Сърбия, Албания, Словения, Италия.
Изкачването на Първенеца на Кораб /най-високата планина в Македония и Албания/ се организира, всяка година/ тази е 19-та по ред/, в първата неделя на септември, от Планинарското дружество "Кораб"-Скопие, с председател - неуморният и винаги отзивчив Любо Котовски. Девизът на похода е: "Сите на Кораб".
5.9.2010 г./неделя/
Към 3 ч. времето се проясни и небето бе обсипано със звезди.
В 6ч. станахме, и в 6ч. 33м. потеглихме след първите групи. Из борова и букова гора, през терасирани пасища, за 40 мин. минахме край изоставени кошари /бечници/. Стръмно качване до седло /8ч. 50 м./, с величествен изглед към планините около Охрид. Леко слизане, и плавно изкачване по западния склон на хребет, спускащ се от върха.
Стигнахме до поток /10ч. 30м./. Две стада на албански овчари пасяха наблизо. По серпентинна пътека, източно от големи снежни преспи, заобикаляйки други овце със злобни кучета, стигнахме главното било. Откри се албанския простор. След 15 мин. по тревистата гърбина, на изток, се добрахме на Големи Кораб /2764 м. н. в./ 11ч. 10м.-11ч. 50м./. Величествена панорама! Тихо време, слънце. Около 100 човека бяхме горе. След кратка закуска и общи снимки, започнахме слизането. То стана по-бавно, отколкото предполагахме, поради непрекъснатата върволица от 2000, изкачващи се с различно темпо туристи. Поздрави, напътствия, кратки разговори, отбиване в страни, за даване на път. Прибрахме се долу в 14ч. 30м. По пътя не видяхме никакви отпадъци.
В 15ч. 10м. потеглихме с колите. След 5 км., от ляво на пътя, лееше води триметров водопад.
На главния път стигнахме в 15ч. 45м.-590 км. Покрай р. Радика, вливаща се в Дебърското езеро, което приема и Църни Дрин, идващ от Охридското езеро, в 16ч. 30 м. /607км./ паркирахме до Бигорския Манастир. Построен е в район с много травертин/бигор. Три пъти в далечното минало е горял и после е възстановяван. Миналата година пламнала сградата на библиотеката и източното крило. Успели да спасят ценните книги. Сега кипи усилен ремонт и щетите почти са възстановени.
В църквата е изключително прецизно направения от дебърски майстори /от 1829 до 1835 г./ орехов олтар. Има и ковчеже с мощи на 10 светии.
... повече - четете в "Долина"
Христо Ангелов
Няма коментари:
Публикуване на коментар