петък, 23 април 2010 г.

Младежи ще чистят коритото на Старата река

Във връзка с отбелязването на 22-ри април, който светът чества вече 40 години, с подкрепата на Община Казанлък, ученици към ТД "Орлово гнездо" и членове на клуб United Avangard Artist към НЧ "Възродена Искра", ще почистят днес коритото на Старата река. Сборният пункт на доброволците, които искат да се включат в акцията е пред НГПИД "Акад. Дечко Узунов" в 13.30 часа.
По-късно същия ден, младежите планират да почистят и барата в с. Крън, след което ще се повеселят на Акустично младежко парти. За 15,00 часа днес е предвидено и засаждане на храстова растителност в "Евро-гората", намираща се западно от оригинала на Казанлъшка гробница и почистване на района на Тюлбето.
В Деня на Земята, всяко от 19-те кметства в Общината ще получи от кмета Стефан Дамянов по едно вечнозелено дърво, което да бъде засадено като знак на съпричастност към 22 април. Дръвчетата ще са и израз на благодарност за съвместната работа с кметовете на населените места в общината, съобщиха още от пресцентърът на Община Казанлък. Дръвчета за засаждане ще бъдат предоставени и на домовете за стари хора - No1 и No3 в Казанлък.
Във връзка с Деня на Земята, на всички училища в Казанлък и населените места от общината, в които е въведено разделно събиране на отпадъците, са осигурени цветни съдове от опаковки с учебна цел, съобщиха още от местната администрация. На учениците от I до IV клас от училищата в община Казанлък са предоставени нагледни материали и методични указания за часа на класа от "Екопак България" АД, които да запознаят подрастващите с разделното събиране на отпадъци, ползите от тяхното рециклиране и повторна употреба с цел опазване на околната среда и природните ресурси.
В последния ден от седмицата пък служителите в Общината ще се включат в почистването на работните си помещения, както и на пространството около сградите на Община Казанлък.
Долина

20-годишна традиция в опознаването на родината


Вече 20 години, преподавателите по география в гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" поддържат традицията на така наречените географски практикуми. Зад на пръв поглед скучното име, се крият всъщност много емоции, споделени с учениците мигове, истинско докосване до географски и исторически обекти, и възпитание на родолюбие в съприкосновение с местата, където е творена българската история, както и тези, които спират дъха ни с красотата си. Тези, практикуми или образователни екскурзии, са всъщност една от любимите традиции на учители и ученици в казанлъшката Хуманитарна гимназия. Както споделят преподавателите, една от основните им цели на тези изнесени уроци, е да разберат възпитаниците им, че географията не е само кабинетна наука. Началото на тези практикуми по география в ХГ "Св. Св. Кирил и Методий" е положено от преподавателката Мария Върбанова. Днес, достойни нейни заместници са учителите Ваня Денчева, Ивелина Гинева, Иван Димов и Надя Карагитлиева. ... повече - четете в "Долина"

Радостина Байчева

Да подкрепим шипченския Том Джоунс със SМS

Нашето момче - Иван Караиванов, родом от град Шипка, а известен в цяла България с изключителния си глас ще се яви в понеделник вечерта /26 април/ по БТВ на полуфинала на грандиозното телевизионно шоу „България търси таланти".
Ванчо е любимец на феновете на музиката в Казанлък и региона вече повече от 20 години. Няма друг естраден певец по света, който по такъв перфектен начин да имитира великия британски поп изпълнител Том Джоунс и неговото безсмъртно парче „Дилайла"!
Иван Караиванов влезе с летящ старт в полуфинала на шоуто „България търси таланти" и в понеделник ще се бори на концерта за участие във финала на популярното вече и в България шоу. За класирането на финала определено значение ще имат изпратените от фенове есемеси в негова подкрепа.
Гласувайте за самородния талант Иван Караиванов!
Вашият глас за Иван - е глас за славата на Община Казанлък!
Не забравяйте - в понеделник вечерта по БТВ - „България търси таланти! Дайте своя глас!
Казанлък има своя талант - Иван Караиванов!
Нека и цяла България да разбере за него!
Гласувайте!

Кой е отговорен за липсата на гръмоотвод на читалищната сграда

питат съветниците от комисията по култура към ОбС

Кой е отговорен за липсата на гръмоотвод на читалищната сграда, попитаха за пореден път съветниците от постоянната комисия по култура към Общински съвет Казанлък. След няколко поредни отправени питания към общинска администрация, отговор все още няма, коментира във вторник пред журналисти пред журналисти председателят й Чавдар Ангелов. Срокът, в който комисията настояваше да получи отговор на третото си поред питане към общинска администрация по темата, изтече в понеделник, съобщи още той и допълни, че не съветниците от комисията се надяват липсата на предоставено до тях становище да не е израз на определено отношение от страна на общинска администрация. "Настояваме за тези становища, за да изясним чия е отговорността за това, след ремонта на покрива на читалището, на мястото на демонтираната гръмоотводна мрежа, да е бъде поставена нова. От Общината искаме да провери, дали в договора с фирмата изпълнител на проекта е било записано условието след извършване на ремонтните дейности, да монтират гръмоотводната мрежа, или това е ангажимент на самата Община. Няма как да си свършим работата като съветници, ако не получаваме такива становища по поставени от нас питания." - коментира още Ангелов. ... повече - четете в "Долина"

Радостина Байчева

Ученици посрещнаха пролетта с празник на модата


Традиционното си ревю-спектакъл "Празник на модата`2010", организира в края на миналата седмица Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм. За да представят сътворените от тях модели, този път възпитаниците на гимназията имаха на разположение сцената на читалище "Искра". Публика на ревюто пък бяха ученици от основните училища в общината. Преди старта на самият тазгодишен "Празник на модата", в залата бе излъчен и филм за училището, който освен историята на учебното заведение представи пред учениците и възможностите, които професионалната гимназия предлага за обучение след 7 и 8 клас в различни атрактивни профили. Тази година празникът премина именно под знака на представянето на новите специалности, обучението за които ще започне от новата учебна 2010-2011 година. Модното дефиле не е първата атрактивна инициатива на училищното ръководство целящо да представи новите специалности - кетъринг, туристическа анимация, моден дизайн и готварство.
Ежедневни, авангардни и официални облекла, представиха пред публиката възпитаниците на ПГ по лека промишленост и туризъм в трите части на своето модно ревю. Всички представени модели, сред които и балните тоалети на дванасетокласниците, са измислени и изработени от самите ученици, коментираха преподаватели.

Радостина Байчева

Дни посветени на книгите и в Казанлък

За поредна година Казанлък е част от Националната кампания "Четяща България". Кампанията е част от международна изява, свързана с 23 април - Световния ден на книгата и авторското право. Началото и е поставено през 2006 година и библиотека "Искра" е една от първите 18 библиотеки в страната, включили се в тази кампания.
И тази година програмата на "Четяща България в Казанлък е интересна и амбициозна, насочена към всички възрасти и хора с различни интереси и занимания. Наред с традиционните изложби, екскурзии, премиери на книги, за втора година библиотека "Искра" ще проведе социологическо проучване на тема: мястото на библиотеката в живота на казанлъчани и доколко онова, което тя предлага е адекватно на читателските интереси. Работа с най-малките и учениците, дарителска кампания на книги - тази година в Дом за стари хора 1 и на читалищните библиотеки, Маратон на четенето, това са акцентите в кампанията. .... повече - четете в "Долина"
Долина

За създаване на Единен Национален фронт, апелират от "Нова Зора"


Към обединение на всички малки партии в България, както и на всички загрижени за оцеляването и възраждането на страната ни, призовават от партия "Нова Зора". За целта, ръководството на партията се е ангажирало да проведе разговори с всички партии и да ги покани да се включат в обединението, което ще се нарича Единен Национален фронт. Идеята бе оповестена и в Казанлък на среща с членове и симпатизанти на "Нова Зора" в града на розите този понеделник. "Тръгнахме отдолу, от хората по места. Разчитаме на всички вас, да ни подкрепите и да поискате от ръководствата на партиите си, да се присъединят към нашата инициатива." - призова присъстващите председателят на "Нова Зора" - Минчо Минчев. Той уточни, че партията му, вече се е обърнала с официално писмо към БСП, с което да ги покани да се включат в Единния Национален фронт, отговор обаче от централата на БСП към момента няма. По думите на Минчев, това ще е единствения шанс да се събере енергията на нацията, за да се опитаме да възродим България. Според инициаторите на обединението предстоящите местни избори догодина ще покажат има ли шанс в България да се получи подобна формация.

- "Нова Зора" на практика даде заявка за сформирането на ново политическо движение. С партии предимно в лявото пространство ли ще търсите обединение?
- Ние призоваваме всички към този национален проект, като смятаме, че това формата под която може да стане една концентрация на българската национална енергия. Да спрат разделенията в обществото, да отрезвее народа и да разбере че всъщност само от него зависи да се променят нещата. За сега обаче нямаме подкрепа от ръководството на БСП, писахме им писмо. Но тепърва тръгваме на разговори по места с представители на различни партии - без значение дали са социалисти, земеделци, националисти и така нататък. Ако са български патриоти и хора мислещи ще оценят този исторически момент. Ако не са - значи така е писано и повече от това не можем да направим. Но аз съм сигурен, че народът ще се отрезви, българите винаги са успявали да сторят това. .... повече - четете в "Долина"

Радостина Байчева

85-годишен юбилей чества ПГ "Иван Хаджиенов"

Във вторник бе открита десетдневката с различни мероприятия, с които ученици и ръководство ще отбележат празника посветен на честването на 85-годишния юбилей на ПГ "Иван Хаджиенов". Литературни четения, спортни турнири и конкурс за клип за професионалната гимназия, бяха първите мероприятия свързани с отбелязването на годишнината.
Още и различни състезания свързани с изучаваните в гимназията специални предмети престоят в дните до 30-ти април, съобщиха от училищното ръководство. Два дни пък са посветени на ученическото самоуправление. В дните между 27 и 30 април пък, професионалната гимназия ще отвори вратите си за всички, които искат да се запознаят от близо с предлаганите от нея възможности за обучение на учениците след 8-ми клас.
Празниците по случай годишнината ще бъдат закрити с тържество-концерт, посветено на юбилея, което ще се състои в ДК "Арсенал" на 30-ти април от 11.30 ч.
Долина

300 подписа събра ВМРО за ден

Около 300 подписа събра местната организация на ВМРО в Казанлък, само ден след стартирането в града на подписката за свикване на референдум против членството на Турция в Европейския съюз. Кампанията е национална, а за да бъде внесена за разглеждане в парламента темата са нужни най-малко 200 хиляди подписа. Ако бъдат набрани необходимият брой подписи, това ще бъде първият от 1971 година насам референдум в България, коментират от ВМРО. .... повече - четете в "Долина"

Радостина Байчева

Да подариш радост....

Да го направиш без мрънкане, че няма пари за „мероприятието", а като компенсираш липсата на финикийските знаци с много чист ентусиазъм, душевна щедрост и обич към децата, това си е един малък духовен подвиг в тотално обсебилото ни кризисно време. Но културните дейци от Община Павел баня, читалище „Напред" и Училищното настоятелство на СОУ „Христо Ботев" успяха за пореден път да го направят - подариха много радост на малчуганите от града, като им организираха чудесен празник, посветен на 46 годишнината на Международния ден на детската книга. На 13-ти април читалищният салон „Младост" беше пълен с деца от ЦДГ „Синчец" и от началните класове на училището. Дойдоха и много гости - учители, родители, граждани. Тържеството бе уважено от зам. кмета на общината Йорданка Енева и председателката на Общински съвет Христина Петрова. .... повече - четете в "Долина"
Йорданка Трополова

Седмата среща "Втора младост"


Седмата традиционна среща на Културните клубове на пенсионера от община Павел баня - "Втора младост", се проведе преди 2 седмици. Домакин на събитието беше читалище "Борис Беров" с. Тъжа.
Всеки от клубовете се представи с изпълнения на стари градски песни и песни, характерни за населените места от региона. Много колоритна програма поднесоха и гостите от пенсионерския клуб в с. Горни Домлян и с. Куртово.
12 са регистрирани в общината пенсионерски клубове. По предложение на кмета Станимир Радевски, всеки от тях ще получава субсидия от общинския бюджет в размер на една минимална заплата месечно, с която да осъществяват своята дейност. Долина

КРИЗАТА е предизвикателство за УМА





- Сисо, ти знаеш ли, че сега заради кризата облеклото ще става още по-оскъдно?

- Стига ма, Пепо, аз освен да си обръсна главата друго не ми идва на ум!

Карикатура: Румен Сомов

Колкото и невероятно да звучи, но в условия на криза човечеството винаги върви с по-бързи и по-уверени крачки към прогрес. Просто така се налага. Ако искаш да оцелееш, трябва да си по-адаптивен и изобретателен. Това е урокът, който получаваме всички в кризисни моменти. Ако се чудите каква е връзката между кризата и модата, сега ще ви разкажем набързо една две показателни истории.
Рожби на кризата са например минижупите и отпадането на всички обеми на полите от 50-те, защото е излишно разточителство на плат. Минижупът се ражда през 60-те като част от новата сексуална революция, която залива света в годините на Виетнамската или както я наричат виетнамците - Американската война. Безумният политически конфликт, който избухва през 1957-ма година разтърсва доста здраво не само Америка, но и целия останал свят. Пренареждат се ценности и морални категории, което естествено се отразява и на облеклото. Освен хипарските одежди и минижупа, 60-те години дават на света също и евтините пластмасови бижута и...чорапогащника. Модните историци още спорят дали да припишат минижупа като изобретение на английската моделиерка Мери Кант, на френския дизайнер Андре Куреж, който първи го въвежда във висшата мода или на Джон Бейнс, както твърдят от ВОГ. Всъщност за нас това днес едва ли има такова голямо значение. Важно е, че веднъж влязъл в гардероба на жената, някой едва ли ще може дори със сила да го измъкне от ръцете й. А чорапогащникът е спасил положението с минижупа, сексуалната революция и призивите на хипариливите младежи: „Откажи се от лукса в името на мира!" или „Всичко, от което имаш нужда е любов!" .... повече - четете в "Долина"

Текст: Илиана Димова

Туризъм - здраве и самочувствие

Този път членовете на клуб „Орлица" към ТД „Орлово гнездо" - гр. Казанлък поехме към Природен парк „Българка" намиращ се в Тетевенския Балкан. Походът ние посветихме на пролетното събуждане на Природата.
На 10 април тази година 15 члена на клуба поехме от гара „кръстец" към хижа „Българка" в ПП „Българка". За любителите на исторически факти поясняваме, че Парка е създаден на 09.08.2002 година от МОСВ с цел възстановяване и поддръжка на буковите насаждения, екосистемите и ландшафти, характерни за Стара планина, опазване на биологичното разнообразие и културно-историческото наследство. Средната надморска височина на Парка е 940м. ..... повече - четете в "Долина"

Костадинка Кънева - член на клуб „Орлица" към ТД „Орлово гнездо" Казанлък

“Прекрасна си, мила Родино!" отново запали родолюбието в Казанлък


И тази година НЧ „Искра" отвори широко вратите си за XII-тия песенен празник „Прекрасна си, мила Родино!" превърнал града ни в един от центровете на родолюбивата, патриотична и туристическа песен. Песенният празник бе организиран от Община Казанлък - отдел „Култура" и ТД „Орлово гнездо". Празникът е едно признание към всички, които с любов възпяват и изграждат българските ценности и прекрасната ни природа.
В продължение на три часа казанлъшката публика, приятели и почитатели на родната природа имаха възможността да се насладят на отличните изпълнения на хорови състави и групи от Стара Загора, Сливен, Габрово, Русе, Елена, Пловдив, Асеновград, София и Казанлък. С изключително радушно вълнение и много аплодисменти бяха посрещнати децата от детска градина „Славейче". Внушителното множество на „Хора на момчетата" облечени с красиви униформи предизвика възхищение и прикова погледите на присъстващите. Домакините от ВГТП „Ехо" благодарят на директорката Елена Тонева и музикалната ръководителка Рая Вълчева за желанието, с което те участваха в този празник от личното и затрогващо представяне на децата. ... повече - четете в "Долина"

Маргарита Дохчева

петък, 16 април 2010 г.

Читалище "Искра" още чака гръмоотвод

Сградата на читалище "Искра" още няма поставена гръмоотводна мрежа, стана ясно през тази седмица, след заседание на Комисията по култура към местният Общински съвет. Молба за поставяне на такава, читалището е подала към Общината още през октомври миналата година. Причина за искането е факта, че при ремонт на покрива през 2009 година, старата гръмоотводна мрежа е била демонтирана. В настоящия момент решаването на проблема е от изключителна важност, тъй като периодът на пролетните гръмотевични бури идва, считат съветниците. На заседание на Комисията преди месец те настояха за писмено становище на Общината по проблема и изискаха писмен отговор за причините, довели до забавянето на поисканото още през м. ноември 2009 г. становище. В заседанието тогава съветниците изразиха недоумението си, че някой може да се шегува така с природата.
На заседанието си през тази седмица, съветниците от комисията поставиха нов срок - 19-ти април, в който настояват за отговор на искането от страна на общинска администрация.
Долина

В памет на загиналите антифашисти


Фашизмът не е отминало историческо явление, той е проявление на лошата човешка страна, която може да бъде извадена от латентното си състояние по всяко време. Това беше един от изводите на проведената в края на миналата седмица кръгла маса посветена на Международния ден на бившите политзатворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма и войната. В тази връзка, участниците се обединиха около идеята, че е необходимо, младите хора в България, не само да бъдат запознати с историческите събития, но и да бъде възпитавано образовано поколение, което ще бъде гаранция за това, да не се допускат подобни издевателства над хора и в бъдеще. Като най-голяма своя болка, някой от по-възрастните участници в кръглата маса и участници в антифашисткото движение преди години, споделиха факта, че в момента, в страната ни се омаловажава ролята на антифашистите. Според тях в България в момента се налага умишлено мнението, че преди 1944 година фашизъм не е имало, въпреки че по това време държавата е била на страната на фашистка Германия, коментираха още участниците. Според думите на Веселин Стоянов, това е част от един политически процес, който цели като цяло да неглижиране действията на левите политически партии. Той подчерта също, че и към момента в цяла Европа антифашистите продължават да бъдат почитани като герои за разлика от България. Участниците във форума изразиха и огорчението си от факта, че днес се правят опити да бъде заклеймен като престъпен Народният съд и решенията му. Те обаче припомниха, че за да бъдат разбрани решенията на Народния съд, трябва да се има предвид действията, които са ги предизвикали. Участниците обаче се обединиха около идеята именно антифашисткия съюз да бъде организацията, която да подаде ръка за помирение. Като този акт да послужи за пример на национално обединение, бе коментирано още на форума. 51 687 000 души е общият брой на жертвите дадени от 16-те страни участнички във войната. В България са убити 9480 партизани и 20 700 ятаци. През затворите и концлагерите са преминали 22 000 българи, общо 40 480 са жертвите на Отечествената война. Данните представи при откриването на Кръглата маса председателят на Общинския съвет на Българският антифашистки съюз Неделчо Братоев. Радостина Байчева

Стартираха празниците на вишните в Казанлък

Със самостоятелна изложба на художника Петър Петров снощи в Казанлък бяха открити Третите Празници на цъфналите вишни. Авторът е роден на 24 май 1962 г. в гр.Чирпан. Завършва Художествената гимназия в Казанлък - специалност "Живопис" и през 1982 г. се дипломира във Великотърновски университет - специалност "Скулптура". Живее и работи в Стара Загора - преподавател е по живопис в Гимназия "Христо Ботев". Участва в художествения живот на гр. Стара Загора, експонира свои творби в местни галерии и галерии в страната. Има самостоятелни изложби в Хасково и Поморие. На 11 май миналата година Петър Петров откри своята първа самостоятелна изложба в Галерия "Байер" в Стара Загора. Основно творческите му търсения са в областта на живописта и скулптурата, като работи с дърво и камък. Картините на Петър Петров се отличават с топъл колорит, много чувствителност и жизнелюбие. Колкото до скулптурите му, там се наблюдава деликатен еротизъм , чувствен и деликатен подход към материята.
Изложбата на Петър Петров бе открита в изложбената зала на "Искра" 4.

Долина

Евгений Желев: "Няма как да правиш реформа без пари"

- Като бивш министър на здравеопазването, какво мислите за здравната реформа, която тече в момента?
- В момента нищо не тече, то спря. Но по-важното е, че това не беше реформа, а удар върху здравеопазването. Не добре премерен, не добре планиран, на прима виста под мотото - Няма пари и ще съкращаваме. Общо взето - грешна теза, грешен подход към проблема и се вижда какъв е резултатът. Всъщност - няма никакъв резултат, само бъркотията е още по-голяма. Затова аз си позволявам да казвам, че всяка една промяна в тази тежка и консервативна система на здравеопазването трябва да е много добре премислена и много добре финансово подплатена. Защото няма как да правиш промяна или реформа без пари. Формулата пари срещу реформа е грешна. Правилната е - и пари и реформа.

... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева

Горносахранският кратер... а сега на къде?

В ранните часове на 30 юни 1908 г., взрив с мощност 10-40 мегатона тротилов еквивалент, унищожава 80 милиона дървета на площ над 2 000 кв. км. В Сибирската тайга. Сред множеството хипотези, включително и тази за НЛО, до скоро се открояваше предположението, че огромните площи от Сибирската тайга са унищожени от падането на огромен метеорит. Сред другите най-популярни хипотези, опитващи се да изяснят събитието, са тези за гигантска кълбовидна мълния, ядрен взрив, антиматерия, сблъсък на Земята с миниатюрна черна дупка и, разбира се, катастрофа на извънземен космически кораб.
Сто години след Тунгуския метеорит, през 2008 година, подобен метеорит, но с по-малка мощност, пада на пътя от второкласната Републиканска мрежа ІІ-56, който свързва Шипка с Павел баня и Пловдив. След падането на така наречения Горносахрански метеорит се образува кратер с дължина 7 метра, ширина 5 метра /колкото широк е и самият път/ и дълбочина 70-80 см. Ако се направи съпоставка, двете събития коренно се различават. Поради слабия интерес към подобни събития по онова време, първата експедиция пратена да проучва района в Тунгуска област го посещава една през 1927 г. интересното е, че изследователите не откриват нито метеоритни отломки, нито кратер, какъвто би следвало да се получи при сблъсък с метеорит.
А Горносахранския кратер не само, че се вижда с невъоръжено око, но и смелчаците шофьори, все пак осмелили се да минат през него, чуват още под себе си частични и по-малки земни катаклизми, от рода на - стъргане, чупене на пластмаса и ламарини, късане на шенкелни болтове, падане на ауспуси, кардани, спукани гуми, изкривени джанти ... Ежедневни са случаите на влезли автомобили в кратера.
За тези две години, толкова автомобили са аварирали по пътя от второкласната републиканска мрежа - II-56, респективно кратерите, че ако са събрани на едно място потрошените части на автомобилите и предадени на скрап Републиканската пътна служба би изградила или поне възстановила една солидна част от този второкласен път, който не е никак маловажен за инфраструктурата на района и за хората живеещи тук. Това е най-прекия път от Пловдив до Шипка, от София до Шипка.
Колко е загубила държавата и Общината от отлагането на възстановяването на този път, думата имат икономистите и финансистите.
Като прибавим към това и факта, че от две години казанлъшкия превозвач не обслужва линията Казанлък-Дунавци-Голямо Дряново-Горно Сахране-Асен-Скобелево картинката става все по-мрачна и тревожна. Очевидно хората от този район са забравени не само от Бог, но и от собствената си Държава.
.... повече - четете в "Долина"
Кольо Николов

Отец Димитър Баджелов: "С биометрични данни, вкарани в личните ни документи, се подготвя унищожението на всеки един от нас като личност."


Отец Димитър Баджелов служи в храм „Свети Георги Победоносец" в село Енина. Освен в Енина, отец Димитър служи и в Девическия манастир в Казанлък "Въведение Богородично". Завършил е Теологическия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий". 38 годишен, женен със син на 4 години.
- Отец Димитър, защо считате, че новите документи, с биометрични данни, с които ще се сдобием и ние българите, са вид оръжие на Дявола срещу нас? Както и че те са повече опасни за хората, отколкото да ни осигуряват свобода за придвижване?
- Повечето хора не познават същността на своето съществуване и битие, то те не могат да направят и правилна преценка за случващото се в света, и в частност в живота на всеки един. Всеки един от нас обаче е личност, така ни е сътворил Бог. А с тези биометрични данни, вкарани в личните ни документи, се подготвя унищожението на всеки един от нас като личност. Убиването на личността в нас. Тъй като човек не е само тяло, а и дух. Той е звеното между тварната и духовна същност на света. С този начин на човешка идентификация за различните институции и органи се подготвя не само унищожаването на неговата личност, но и превръщането му в средство за прокарването на онова зло, което трябва да дойде на света, за да унищожи най-важното: да не се даде възможност човек да постигне общение с Бога и оттам и блажен живот.
- Как всъщност става това дяволско завладяване? Това, че там някъде в един малък чип са ти вкарани личните данни, своя персонален код, как се използва от злото и кому е нужно всичко това?
- Това е нужно на Злото. То иска да господства над това, което не е негово. Бог сътвори човека за себе си, а Злото, тоест Дявола, както го наричаме ние, иска той да властва над него. Да вземе това, което не е негово. По този начин Злото, превръщайки човека в свой роб, използвайки тези нови технологии, това опознаване, чрез тези биометрични данни и карти, той превръща човека в роб. Подчиняването му на силите на Злото и Дявола става лесно. Има книги, писани от свети отци, отдали се на Бога и от хора, запознати с материята и изучавайки обществото, според които книги, става ясно, че с тези нови начини на човешка идентификация светът, човечеството се превръща от Злото в един електронен концлагер. Така е било при Хитлер, който е правил лични карти с индивидуални пръстови отпечатъци и номера. Така вече човек не е личност, а номер, пръстов отпечатък. Тази система използва хората само до момента, в който те са живи и могат да се използват. Тази система не се интересува от чувствата на хората, от техните духовни потреби и стремежи. Така си само използван и после изхвърлен.
..... повече - четете в "Долина"

Деляна Бобева

BG уникалност: безумно крадливи, срамно бедни и необяснимо богати

"За Бога, братя - по-малко да крадем! Поне до края на тази година - ако можем де…
Българите са с най-ниска покупателна способност в Европейския съюз показа последното проучване на статистическата служба на Европейската комисия "Евростат", цитирано от Дойче веле, предаде Медиапул.
България и Румъния продължават да бъдат двете страни с най-ниска покупателна способност в Евросъюза - съответно 60% и 50% под средната за Евросъюза. Стандартът за покупателна способност е всъщност изкуствена единица мярка, която включва покупката на един и същ обем стоки и услуги в различните страни-членки. Проучването включва и сравнителни данни за страните кандидатки за членство и за асоциираните към ЕС страни. Те показват, че гражданите на Хърватия и Турция, както и на Черна гора имат по-висока покупателна способност от българските граждани. България се нарежда единствено пред Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Албания. В тези страни покупателната способност варира от 64% до 74% под средната за ЕС.

Може и да сме най-бедни в Европа, но пък сме с най-много милионери на глава от населението.
Така е по данни на Merrill Lynch и Capgemini - милиардерите в България са петима и естествено имената им не се съобщават. А различни други изследвания сочат, че милионерите у нас са около 10 000, съобщи АСН.
И като направих сравнение с другите европейски страни, според тези цифри се оказва, че имаме най-много милионери на глава от населението в Европа.
Замислих се: как ви се струва? - най-бедната европейска страна, която е и с най-нисък жизнен стандарт, който за последните 20 години се е сринал с 5 пъти, да е с най-голямо число богаташи на глава от населението?
Е, на мен не ми се върза някак си. Но явно има някакъв български патент, някаква тайна в правенето на милиони у нас.
Нещо подобно на оня бацил за киселото мляко.
Така си мислех и подозирах само до оня ден, когато прочетох един анализ по тази тема на проф. Михаил Константинов и Ивайло Цветков.
Май наистина си я има тайната.

..... повече - четете в "Долина"
Данаил Парнаров

Васко Кръпката: "Свободата е според търсенето - като червения пипер"


Преди 20 години, на пълните с хора площади, един припев се превърна в химн на времето, на надеждата и на промяната. А човекът, който изпя "Комунизмът си отива, спете спокойно деца", се превърна в едно от лицата на така чаканата от всички българи демокрация. Човекът е Васил Георгиев или Васко Кръпката, за когото и блусът и рокендролът и до днес са просто - начин на живот, а докосването до живата музика - все по-нужно на хората. Да се докоснат на живо до музиката на Васко Кръпката и Кръпка Блус Бенд, можаха и казанлъчани миналия петък. Естествено мястото на срещата беше клуба на "Черните рози", който от скоро си печели и слава на рок-клуб, който в рамките на месец време, успя да "сблъска" казанлъшката публика с имена като "Епизод", "Кrossfire", Васко Кръпката. И предстои и още - тази събота феновете могат да видят на живо "Ivory Twilight". За мечтите, блуса и свободата - 20 години по-късно, разговарях с Васко Кръпката малко преди блусът да залее вечерта със спомени, мечти и ... любов.
- Лесно ли е да бъдеш символ - на прехода, на свободата, на демокрацията ... на промяната?

- Не съм се замислял за това. По принцип, баба ми ме е учила, че лесно няма. И когато се учих да свиря на хармоника и на китара, изобщо не съм си представял такива определения. Аз просто бях там, с моята китара. И продължавам да съм там, където хората се разбунтуваха и където хората имаха нужна от това някой да им даде малко надежда!

- Отиде ли си комунизмът наистина и какво го смени?
- Няма такава песен "Комунизмът си отиде" - песента е "Комунизма си отива" и отговорът е - твърдо ДА, комунизмът наистина си отива. А преди 20 години, когато измислих тая песен, не съм си представял, че ще имам мобилен телефон в джоба, че ще имам Интернет. Че ще имам последния албум на Ерик Клептън още преди да го е издал. Не съм си представял също, че ще имам правото на свободно мнение и за една казанлъшка медия да кажа, че не харесвам правителството на България, не съм съгласен с него и с мутрата, която ни управлява, и никой няма да пострада заради това. Така че, смятам че да, много неща са се променили. Аз тогава си мислех, че всичко е просто за да имам свободно мнение и да има банани по магазините. Но всъщност се случиха много повече неща. Сега, друг е въпросът, че за 20 години ни построиха КГБ-арска демокрация и комунистически капитализъм. Но това не е оня капитализъм, за който те ни лъжеха, това е техния си капитализъм. Така че - хем е вярно, хем не. В смисъл песента е с продължение - не си е отишъл комунизма, но си отива.
- Кое е по-страшно за едно общество - липсата на свобода или неумението да живееш с нея?

- И двете са много страшни. Свободата е според търсенето - като червения пипер. Тук не са много хората, които ги е грижа за свободата. Робите си избират робовладелците, те пък си отмъщават 20 години. Но общо взето свобода имаме много повече отколкото преди.

- В какво вярва Васко Кръпката 20 години по-късно и за какво все още се бори?

- Вярвам си в същите неща. Най-голямата ми мечта е да имам блус група, която с един автобус да пътува и да обикаля България и света. И тази мечта всъщност се сбъдна в последните 20 години и предполагам, че и занапред пак ще се сбъдва. Защото няма кой знае какви други мечти. Мечтая също да изпълнявам готини песни и да спечеля сърцата на поне част от хората.
- Пътят, музиката и свободата - това ли е всичко от което се нуждае една рецепта за щастие?
- И любовта като прибавим - всичко се намества.
- Успява ли все още музиката да стига жива до хората и всъщност, търсят ли самите хора все още живия допир с музиката?

- Бяха позабравили хората за живата музика. в един момент си помислиха, че колкото е по-бляскав прожектора, толкова е по-хубаво шоуто. А се оказа, че и под най-лъскавите прожектори може да е пълно с нещастници. И сега, 20 години по-късно, забелязвам завръщане на хората към живата музика, към контакта с музикантите. Ние сме си същите, правим си готини парчета. Просто публиката се беше позагубила, но сега се завръща.
- И ... къде се ражда блусът все пак?

- Някъде в дъното на сърцето и душата, когато приятел те зареже в труден момент. Или когато не са ти останали никакви надежди и куфарът ти е стегнат и искаш да се махнеш от държавата си, от света в който живееш. И в един момент откриваш блуса. Там е блусът. Радостина Байчева

Димо Петков: "За нас музиката е осъществена мечта"


Момчетата от пловдивската група "Krossfire", стоплиха съботната снежна вечер за всички фенове на рок-музиката, уважили концерта им в рок-клуб "Black Roses" в Казанлък. Както сами споделиха Петър, Георги, Димо, Спас и Георги, не е важно за колко хора пееш, а дали даваш всичко от себе си на тях и на музиката. А те определено умееят да се раздават. Умеят също да пеят и свирят страхотно и да творят своя музика, която, надявам се, скоро ще бъде събрана в албум. Групата е създадена преди 10 години. С течение на времето през групата минават различни хора, но ядрото - Жоро, Спас и Гого, вървят напред уверено и решени да успеят въпреки трудностите. Следват много участия по клубове, фестивали, много фенове и приятели. Сред най-значимите събития от живота на групата е поканата от страна на Албена Цолова (SinBSin / East Metal Records) за подгряване на американските пауър-метал легенди "JAG PANZER" в София. Това е своеобразна награда за положения труд през тези години. През 2006 групата подгрява за Австрийските легенди „Pungent Stench" в клуб „Гепи", гр. Пловдив (заедно с бургаската метъл група "Vrani Volosa") - концерт отново организиран от SinBSin / East Metal Records. Ето какво сподели за "Долина" вокалът на групата Димо Петков.
- Да правиш музика, рок музика, да си част от група, въпреки всички трудности, които това ще коства. За вас това осъществена мечта ли е или повече от мечта - необходимост, начин на живот, светоусещане като цяло?

- За нас това е осъществена мечта. В България, пък и навсякъде вероятно, е доста трудно да се занимаваш с музика, още повече с рок и хевиметъл музика. Трудно е, но ние вече 10 години сме заедно с момчетата и през каквито и трудности да сме минали, не се предаваме. Така или иначе продължаваме напред. Надявам се и още дълго време да сме заедно. Знаем си, че няма как да спечелим пари от това си начинание особено в България, но за нас това е едно любимо хоби и си го позволяваме само защото работим друго за да се издържаме. Но пък музиката ни доставя огромно удоволствие и вече 10-та година продължаваме.
- Какви са точно трудности да бъдеш рок-музикант в България, защото за други стилове е някак по-лесно има си сработена вече индустрия?
- Да, за рок-музиката тук определено е по-трудно. Това според мен зависи в голяма степен от манталитета на хората в България. Да речем чалга, или поп-фолк, тук слушат по-голям процент от хората, има много такива клубове и са винаги пълни. С рок-клубовете. Може би е нормално от гледна точка на това, че все пак сме балканска страна и балканската музика надделява като предпочитание.
- Значи ли това, че в България липсва любов, усещане, култура даже за рока?

- Не, не мога да кажа че любов към рок-музиката липсва. Има много хора и по-пораснали и все още деца, ученици, които имат отношение към тази музика. И на различни-рок концерти на групи има и доста млада публика. Това са моите наблюдения. Но няма какво да се лъжем - България е бедна държава и от много отдавна в нея няма средна класа. На нас ни беше много трудно в началото, когато трябваше да намерим пари за някаква подходяща техника и инструменти, защото не можеш да свириш в група без елементарни неща. Така че може би и за почитателите на рока е въпрос на средства, които да отделят, за да отидат в някой клуб да се забавляват, да чуят някоя нова група. Може би хората предпочитат да отделят пари, тогава когато са познават групата и са сигурни в това което ще чуят. Кое е лошо и за съжаление така много добри групи си остават в ъндърграунда, а добри групи има.
-
Това вас не ви ли обезсърчава?
- Не, ние всички работим и влагаме в музиката, която правим. Жалко е, че почти нищо не се получава. Но ние си обичаме музиката, може би и затова не сме се обезсърчили. Случвало се е, когато гостуваме в някой град, където публиката не ни познава, да дойдат малко хора. За някой може да е безсмислено да се свири пред 10-тина човека, но ние го правим така, сякаш пред нас има 10 хиляди човека. За нас няма значение колко са хората, щом се качим на сцената и започнем да свирим - това е важното за нас, да дадем всичко.
- Определено има противопоставене рок-чалга. Вие обаче имате една песен с Цветелина, едно от първите имена в бранша на поп-фолка. Не се ли притеснявате че това може да отдръпне фенове от вас, да го приемат те като да речем - комерсиална забежка?

- Имаше такова притеснение когато обмисляхме тази песен. Истината е, че Цветелина и нашият барабанист Спас са приятели. Предложението от нейна страна беше за тази песен, която е с по-рок звучене да бъде записана с рок-банда. Това не е прецедент, и други фолк-певици имат подобни песни. А самата Цветелина дойде на един наш концерт в Пловдив и много ни хареса. А тя е и човек, който има отношение и понятие от рок-музика, независимо че животът й в последствие се е развил като професионален ангажимент към поп-фолка. Но притеснение имаше, да, имаше и изненада от страна на някой наши фенове по повод тази песен. Но не мисля, че се получи нещо лошо, решихме и го направихме.

- Според много от рок-музикантите проблемът е, че в България няма този жанр няма своя индустрия, която да го подкрепя. В световен мащаб си има звукозаписни компании, които работят само с рок-музика, издават, търсят нови имена.... Защо се получава това според вас?

- Не съм сигурен, че мога да дам отговор защо. Ако някой имаше точния отговор, вероятно и нещата в България щяха да са различни. Вероятно все пак, отговорът е във факта, че така или иначе ние сме в Източна Европа. Нашия манталитет и култура са такива - българинът се чувства най-добре на маса със сръбска, гръцка и подобна музика. В други страни, по на север в Европа да речем - Германия, Финландия, тяхната народна музика е метъл-музиката. Вероятно и затова така се получава, при тях има традиции по отношение на тази музика, големите музикални компании са именно в тези страни. Затова и за рок-групи от там е много по-лесно. И щом една музика има дълбок корен в дадена страна, много по-лесно се гради индустрия около нея.
- Значи рокът е жив, независимо че в България е по-скоро ъндърграунд, и все още носи своя смисъл и символ на бунт и промяна?
- Да, определено е така. Може би е само въпрос на географска ширина. въпреки че, ако говорим конкретно за Финландия например, там всеки музикален жанр си има своето място и подкрепа. Въпреки че, пак ще кажа, за тях рока и то точно тежкия, хеви-метъл стил, е така да се каже народната музика. Може би в България именно това е проблемът, че трябва всеки стил музика да има равно поле за изява защото всеки има своята публика. Нека това не се разбира сякаш ние сме против чалгата - не. Явно в България има интерес и търсене към такава музика. Но някак неприятно то е, когато се налага само един стил и то се налага и извън музиката като такава. Става дума за това, че поп-фолк певиците са чести гости на различни телевизионни предавания на различна тематика, което в определен момент създава впечатлението, че видите ли - то в България само това има - чалга.
- Не сте обезсърчени, но не сте ли се изкушавали да заминете, макар и някъде, където ще свирите само кавъри, но пък ще бъде поне по-печелившо занимание?
- Пред нас това никога не е стояло като въпрос на дневен ред. Вече всички, или поне трима от нас, някак май сме преминали възрастта на подобни стъпки, всички имаме семейства, които са тук. Освен това, поне при мен и Пешо /клавирист/, нещата се стекоха така, че работим нещо за което сме учили и което искаме, което е още едно условие за това да не сме мислили в посока на ходене в чужбина. Но пък това не означава, че някой ден нещата не може да се променят.

- Планове за авторски албум?

- Разбира се че имаме такива планове, въпреки че музиката е само хоби за нас, тя е важна и ние обичаме това което правим. Имаме вече готови 8-9 парчета за албума и планираме да излезе тази година. Остава разбира се да намерим и пари за него, което е по-трудната част. Но така или иначе ще го запишем и планираме да го изпратим навън в някой големи музикални компании, да видим - може там да ни оценят.
- Имате авторска песен в CD компилация на немското списание "Heavy", от там не дойде ли и предложение за запис?
- За да се появи песента ни в тази компилация, заслугата е на един човек от Германия, който е чул песента ни в нашия "Myspace profil", прочел е информация за нас в сайта ни и явно сме му направили добро впечатление. Той се свърза с нас по мейла с молба да му изпратим няколко CD-та, които той да разпрастрани на свои приятели в Германия. Един от тези приятели се оказа Щефан Глас, който работи в списание "Heavy", което се разпространява в цяла Германия и Европа. Именно той списва ревюта за различни банди и големи и ъндърграунд. В последствие той дойде в България на почивка заедно със семейството си и една от причините беше да се видим с него и да му дадем въпросните CD-та. В последствие вече от списанието и се обадиха с въпрос дали имаме нещо против "Touch Of Destiny" да влезе в компилацията. Същите хора, които списват списанието отговарят и за организацията на голям фестивал, който се провежда в Германия през лятото. И във времето когато не са свирили групи е звучал точно този диск с нашата песен. Което е страхотно, защото 10-20 хиляди души, колкото посещават фестивала всяка година, са чули и нашето парче. Освен това за нас в самото списание излезе и представяне, направихме и интервю, което ще излезе в някой от следващите броеве. Така че, мога да кажа че нашите приятели от Германия много ни помагат по отношение на това повече хора да чуят за Krossfire. Надяваме се и след като запишем албума и изпратим CD-та там, от компаниите които го получат да проявят интерес и да се свържат с нас за продуциране. Но до сега нямаме конкретни предложения за запис, защото хората искат да чуят повечко записани авторски песни.
- 10 години живот, авторска песен в CD компилация на немското списание "Heavy" и много приятели. Какво остава извън тази равносметка?
- Тук е мястото да благодарим на всички наши фенове, които ни подкрепяха през годините и бяха зад нас. Защото всъщност това са хората, които правят така, че групите да са известни и да вървят напред. Иначе, на сцената феновете виждат една добра група, която много им харесва, но не виждат многото лишения и труд, за да се стигне до тук. Защото 10 години не са малко и всеки от нас е хвърлил много труд, за да постигнем това.
Радостина Байчева

четвъртък, 15 април 2010 г.

"Патриотизмът е просто любов"


смята бас-китаристът на една от най-добрите рок-групи в България - Симеон Христов

Кога за последен път сте виждали много хора, които вдъхновено, емоционално, а понякога и почти плачейки, да рецитират на глас стихове на Ботев и Вазов? Не, това не е ученически спомен от преди 20 години. Емоцията, която ще си съхраня за дълго, е от тази събота, от един рок-концерт на група "Епизод" в Казанлък.
Групата се ражда през 1989 година и още от тогава залага на класическите текстове - първият им албум е по текстове на Франсоа Вийон. Вторият също залага на френската класика, след което обаче идва обръщането към българската поезия. "Епизод" очевидно са открили за себе си, както и публиката им, магията на преплитането на класически текстове с рок музика и продължават уверено с Вазов и Ботев. Дори да изглежда като на пръв поглед странно съчетание, формулата се оказва изключително успешна, а "старите" текстове излизат от графата "задължително училищно обучение" и се превръщат в песни, които вълнуват искрено. Точно това искрено вълнение беше основното, което усетих и аз, на живо тази събота в клуб "The Black Roses MC". И ако през последните години свикнахме да приемаме патриотизма като изпразнено от съдържание оборотно понятие в езика на всички политици, е време да си припомним, че той е "просто любов". Ако не вярвате, слушайте "Епизод" - помага! За музиката и класиката, за патриотизма и други ценности, преди концерта им в Казанлък, разговарях с бас-китариста на "Епизод" Симеон Христов.
- Много успешна и любима за вас се оказва рецептата рок и литературни класици. Как мислите - кой си пасва по-добре с рока - Франсоа Вийон или Иван Вазов?

- Да, наистина - рецептата рок и литературни класици е много добра. Открили са я още най-добрите средновековни класически композитори начело с Моцарт, Бах, Шопен и ...... останалите. Те всички са забелязали, че колкото по-добър текст имат насреща си, толкова по-хубави стават техните произведения. А защо цели сто години български композитор не е написал песни по тези стихове, аз не мога да знам. Просто съдбата ми предостави този шанс и аз се възползвах. По текстове и на двамата велики поета - Франсоа Вийон и Иван Вазов станаха добри песни. Текстовете и на двамата стават за рок. Всеки от тях носи духа на своето време и традициите на своят народ. За това не бих се наел да ги сравнявам. Всеки от тях е национален поет на страната си.
- Всъщност има те ли авторски текстове?

- Аз съм професионален композитор на музика, не съм поет. Много рядко композиторите работят по свои текстове. Какво комерсиално има в това, че съм използвал хубава поезия? Това според мен е проява на добър вкус, това е преклонение към най-добрите. Защото в последния албум "Старият войн" се наложи да използвам и три мои текста. Казвам наложи, защото просто за онова време почти липсва каквато и да е поезия. Песните по моите текстове се харесват, дори радиостанциите предимно тях въртят, но то не значи, че са по добри от Вазовите и Ботевите. Ако те или други от доказаните поети бяха написали нещо за Кубрат и Аспарух, бих използвал готови текстове. Така песните биха били още по-стойностни. И нека да завърша с това, че никой от доказаните поети не е забранил да се използват текстовете му. Просто очевидно не на всеки му стиска да напише музика по толкова известни текстове, защото това е като да ходиш по ръба на бръснач. Една грешна стъпка и ставаш за резил.
- Кой е българският Бог?
- Българският бог е същият, в който вярват и всички останали християни по света. И когато един народ мине през толкова теглила и успее да запази своите традиции и култура, какъвто е нашият народ, тогава си позволяваме да отправим още по - гореща благодарност към бога, наричайки го български. Спомняте си случая, когато на един паметен футболен мач в Париж нашият Костадинов направи гол в последните секунди и ни класира за световното в САЩ. Тогава коментатора в миг на екзалтация обяви, че "...Господ е българин...". Никой не му се разсърди. Църквата не го отлъчи.
- Къде според вас е границата между патриотизма, национализъм и расова и верска нетърпимост? И как вие дефинирате за себе си - патриотизъм?
- Расовата и верската нетърпимост са истинско проклятие. Срам за човешкия род. Съвсем скоро, само преди шейсет години, няколко десетки милиона човека заплатиха с живота си за това варварство. И най-страшното е, че това продължава. Спомнете си Световния търговски център в САЩ, самоубийствените атентати в много страни, чуйте изявленията на европейски политици расисти - наричат се националисти. А вие ме питате за границата между патриотизма и този кошмар? Каква граница, като тези понятия въобще нямат допирни точки. Едното е тъмната страна, злото. А другото, патриотизмът - е просто любов. Когато обичаш своя народ, своите предци, които са ти завещали земята, върху която живееш, езика, на който говориш, кръвта във вените ти - тогава с какво биха ти попречили други народи или етноси в твоята държава да обичаш всичко това и да бъдеш патриот? На тази любов нищо не може да попречи и всеки човек има правото да обича всичко това. Ако иска, разбира се. Това е Патриотизмът за мен - Любов. Това изключва омраза към когото и за каквото и да било.
- Родолюбец ли е българинът според вас?

- Вероятно ме питате за съвременния българин? Не са много патриотите българи за съжаление. Има ги, но не са много. Боли ме много за това. Тежко ми е да разсъждавам на тази тема и за причините за това. Имам си изградена вече твърда теория за това, но не бих се впуснал да коментирам. Има си специалисти за това. Аз поне правя каквото ми позволяват силите да бъда от полза на българите в това отношение. Но родолюбието е заложено в душите на голяма част от народа ни. То се събужда вече макар и бавно.
- Какво следва след "Старият воин?
- Следва нова продукция през тази пролет. Ще дадем на хората, които ни обичат малка почивка от епичните борби на славните ни предци. Това ще са песни за нашето съвремие. Малко след това отново се връщаме в героичния епос, защото предстои да публикуваме и дългоочакваната рок опера „Аспарух". Всичко това ще се случи тази година. Годината на надеждата ни.
- Не се ли чувствате самите вие като рок-войни, които се опитват /и успяват/ да вървят напред в среда от чалга?
- Не сме самотни. "Епизод" е обичана и уважавана група. Все някога това ще излезе наяве. След като се случи дори това, че песен от последния ни албум се превърна в тотален хит, какъвто нямаме през всичките двадесет години на сцената, без да го е излъчила нито една медия!!! За песента „Батак" става дума. Във Варна през есента ни накараха да я изсвирим 7 пъти. И пак да повторя, че за година откакто излезе албума, не се намери българска медия, която да излъчи тази песен. Боже мой!!! Остава сега някой да ми каже, че за това е виновна чалгата, за да се посмея през сълзи.
- Коя е най-страшната чалга /и музикална и не/ на която сте подали?
- Тя е навсякъде около нас, тази, немузикална чалга. Каква по-долна чалга от това да виждаш разгневени хора по улицата и зад волана на автомобила, свили устни, втвърдили поглед и готови да мачкат. Лъжците са на всеки ъгъл и езиците им са си на мястото. Крадците ни дебнат като хиени - грабят имуществото ни, по едрите крадци грабят държавата ни, и ръцете им са си на мястото. Добрите хора са по-малко от лошите. Много по-малко. Защото отгоре на всичко и храмовете ни вече отдавна, вече цели 70 години не са място за докосване до бога - ще рече до любовта и доброто. Свещеници ни мрънкат на непознат език някакви ритуали, от които хората нищо не разбират и стоят лицемерно с наведени очи и се кръстят със запалени свещи, не разбирайки какво се случва... А за чалгата като музика - който може и иска, да си я слуша. А който може и иска да напише хубава българска песен, чалгата ли ще го спре?
Радостина Байчева

четвъртък, 8 април 2010 г.

Община Казанлък има нов секретар

Рада Гоцкова е новият секретар на Община Казанлък, съобщиха от пресслужбата на общинска администрация миналата седмица. Кметът на Казанлък представи официално новият секретар в първия ден от месец април.
Новият секретар на Община Казанлък заема поста, който бе освободен след назначаването на Галина Стоянова за заместник-областен управител на област Стара Загора. ... повече - четете в "Долина"
Долина

Седем награди за казанлъшките деца от "Орфеево изворче"

С 4 първи, две втори и една трета награда се завърнаха седемте възпитаници на Елена Юлиянова от Националния конкурс "Орфеево изворче". Младите и талантливи казанлъшки пианисти предизвикаха пореден фурор с участието си на приключилия вече конкурс в Стара Загора.
Със „Златна лира на Орфей" се завърнаха най-малките пианисти Мария-Йоана Тенева, Александра Симеонова и Златомир Трифонов. Сребърният символ на митологичния певец получи в тази възрастова група Валентино Бабат.
Златен плакет с Орфеевата лира при най-големите заслужи Никола Георгиев, а сребърния взе Сибел Зейнелова. С „Бронзова лира" бе отличена и пианистката Александра Бошнакова в нейната категория.
.... повече - четете в "Долина"
Долина

Между думите и образите ...




















"Поднасям ви премълчаното"

Една нова по рода си и вероятно единствена към момента, поне в България, книга бе представена в рамките на "Чудомирови празници 2010". "Поднасям ви премълчаното" е продукт на група млади казанлъшки творци, обединени в клуб "United avangard artist" към читалище "Възродена искра" в Казанлък. Както обясни ръководителят на клуба Румен Сомов, идеята на книгата е била да се намери връзката между две различни поколения. Във века на бързата комуникация и технологиите, връзката между поколенията се оказва все по-изтъняваща и неосъществима. "Подрастващото поколение подаде ръка, за да се осъществи тази връзка. Направихме снимки в дарк, готик и фентъзи стилове и ги изпратихме на именити поети, които да ги илюстрират със слово." - коментира още при премиерата Сомов.
..... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева

"Театърът - магия и живот"


втора работна среща по проекта в Румъния Учители от ОДЗ "Еделвайс" се завърнаха от втората работна среща по проект „Театърът - магия и живот" към Центъра за развитие на човешките ресурси секторна програма "Коменски". Детското заведение работи по проекта от миналата година, в партньорство с детски учебни заведения от Турция, Италия, Испания, Полша и Румъния. По време на втората си работна среща, която се проведе в град Барлад, Румъния в дните от 21 до 26 март, страните партньорки са обсъдили съвместните дейности по проекта до настоящия момент, трудностите по реализирането и ефективността положителното въздействие върху работата с децата в учебните заведения, информира директорът на ОДЗ "Еделвайс". "В детската градина бяхме посрещнати топло от децата и персонала. Станахме съпричастни към румънските традиции пресъздадени от децата, както и на моменти от театралната и музикална дейност в детското заведение. Посетихме няколко детски градини и училища. Образователната система в съседна Румъния е близка до българската, но за наше съжаление там станахме свидетели на значително по-добра материална база и създадени условия за обучение и възпитание на децата и учениците." - сподели още впечатления от престоя си в южната ни съседка Н. Рашева. .... повече - четете в "Долина" Радостина Байчева

Езикът на днешните казанлъчани




















Как говорят казанлъчани днес и помним ли и разбираме ли още езикът на класиците, беше темата на мултимейдийната презентация на учениците от гимназия "Петко Стайнов", участници в клуб "Грамотни сме, но не до там". Събраният материал и изводите, възпитаниците на гимназията представиха по време на кръгла маса, която беше част от програмата на "Чудомирови празници 2010". По време на работа си по проекта "С желание в училище", участниците в клуб "Грамотни сме, но не до там" са събирали информация за развитието на българския езика през годините, като основният акцент в работата им е бил върху изследването на езика на нашето съвремие, стана ясно по време на кръглата маса. В изключително атрактивната си презентация, младежите направиха плътен обзор не само на характеристиките и богатството на езика на българските литературни класици, но и на факта, че езикът е онзи безценен инструмент, който ума способността да придава плътност, форма, звук и съдържание на всяка част от нашия живот. Изключително сполучливо работилите по темата бяха онагледили и факта, че езикът е част от осъзнаването на един човек, на една нация, част от корените и основата над която се надгражда останалото. Ефектно визуализиран беше и контрастът между езикът на някой от най-известните български писатели и езикът на днешното интернет-поколение. Оценката си за работата на децата дадоха и гостите на кръглата маса - поетът Кънчо Стоянов, писателят Стефан Бакърджиев, изпълнителният директор на вестник "Долина" Яница Станчева, както и главният редактор на изданието. По време на дискусията участниците в кръглата маса имаха възможност да обменят впечатления и информация за наблюденията си върху езикът на съвремието ни. По проекта "С желание в училище" възпитаниците на гимназията работят от миналата година в няколко клуба. Както сподели една от ръководителките на клуб "Грамотни сме, но не до там" Йовка Чорбаджийска, събирането на информацията в първите месеци на проекта е провокирало в учениците активно наблюдение върху езиковата култура на средата, в която живеят, заострено внимание към самия език докато следят за правилността му, както и чисто практически да се сблъскат с последиците от познаването или непознаването на езиковите правила. Долина

Приключението - търся си работа

Над тези сериозни въпроси са разсъждавали няколко активни млади хора, регистрирали се във фейсбук в група „КАЗАНЛЪЧАНИ". Тъй като групата е обществена и в режим „свободен достъп", ще си позволим да споделим някои от мненията в дискусията „КАК ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЖИВЕЯ В КАЗАНЛЪК И МОГА ЛИ ДА СИ НАМЕРЯ РАБОТА?", като оставим само инициалите на участниците в нея:
В.П.: Има ли бъдеще в Казанлък за младежите след гимназия?
Р. Хр.: НЕ! Твърдо „НЕ"! Аз тази година завърших и к'во...осъзнах, че е пълня тъпня тук в Казанлък за жалост!
Св. Ст.: Абсолютно глупости! Казанлък си е най-якият град в България и всичко друго са популистки изказвания!
И. П.: Е, той градът е як, ама като няма добре платена работа, на въздух можеш ли само да живееш?
П.Т.: Ако вместо да се размотавате, си намерите работа, нещата може и да се пооправят.
И.П.: Ами, то в Казанлък никой не работи и всички реват, че нямат пари...

...... повече - четете в "Долина"
Илиана Димова

Кръстьо Петков: "ГЕРБ навлезе в първата си политическа криза - криза на властта, неочаквано рано"

Проф. Кръстьо Петков е роден през 1943 г. в гр. Димово, Видинско. През
1968 година се дипломира със специалност "Политическа икономия" във ВИИ "Карл Маркс" - София. Започва работа като като научен сътрудник в секция "Социология на труда" в Института по труда. През 1978 г. е избран за доцент по социология във ВИИ "Карл Маркс". През 1986 година защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Новосибирск, Женева, Англия, САЩ. От 1988 до 1990 г. е директор на Институт по социология на БАН. Гостуващ преподавател в Кентски университет, Кентърбъри, Англия, Католически университет, Тилбърг, Холандия; Свободен университет, Брюксел, Билефелд, Германия. Oт 1983 до 1987 г. е сътрудник на вонното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Основател и първи председател от 1990 до 1997 г. на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ). Народен представител в 39-то Народно събрание.
Проф. Кръстьо Петков, председател на политическа партия "Обединен блок на труда", управител на Гражданско сдружение ГЛАС. Именно това сдружение на 5-ти март тази година изпрати писмо до управителя на БНБ с искане да разреши достъпа и ползването на информация за преводите в чужбина на банките, опериращи в България за периода 2008-2009 г.
С професор Петков разговаряме по време на негова визита в Казанлък.

- Професор Петков, вече са ясни предложенията за икономически мерки на кабинета, които ще борят окото на кризата по български.
Доколко тези мерки ще са адекватни и ефективни и доколко биха помогнали на обикновените хора да живеят по-добре? Тези мерки не са ли вид икономически фашизъм?
- На тези мерки дадох името 60-1. Ако тази програма, така да я наречем, бе обсъдена и приета и пусната частично чрез промени в законите през октомври миналата година, тя щеше да има значително по-голям ефект. Включително щеше да помогне на новото правителство да не допуска това, което се случва за първи път от 1997 г.: ние имаме дефицитен бюджет със заплаха така да е до края на годината. Ние имаме актуализиран де факто бюджет, който през юни или есента отново трябва да се актуализира. Това за мерките от есента обаче не се случи. Писах многократно, позволих си дори да изпратя и Отворено писмо до премиера Борисов, в което предупредих, че България е влязла в ликвидна криза с проекто-бюджета, предложен от кабинета за 2010 г. В това писмо писах, че още преди да е изтекло шестмесечието приходната част на бюджета ще се е провалила, което и стана. Сега дали е икономически фашизъм или не, ми е трудно да преценя, но е факт, че се вземат драконовски мерки, за да може да се спре процеса на финансова и бюджетна дестабилизация, който след това ще иска години лечение. Свикнал съм да боравя с цифри: за първите два месеца на годината приходната част е с 1,4 млрд. лева под тази, която е запланувана, а за първите три месеца е 2,1 млрд. лева. Но това, забележете, е само за републиканския бюджет. В общините дупката е още по-голяма. До какво ще доведат тези драконовски мерки, които за част от хората са непоносими. Общо, ако всичко по мерките на кабинета се изпълни, не веднага, ще бъдат набавени половината от средствата, за да се запълни бюджета. Ако хората, домакинствата, фирмите издържат, особено средния и малкия бизнес и самозаетите. А откъде ще дойдат останалите пари, е въпрос на друга философия и на, надявам се, следващ антикризисен пакет.
.... повече - четете в "Долина"
Деляна Бобева

Смъртоносната дилемата - България или българите?

„Човек и едва да крета - добре живее! И нека този, който прочете тези слова да знае, че не сме уволнени от работа по времето на хан Съсел и наследника му хан Балон."
(Надпис от ханска колона намерена в България, 21 век)
Засягам темата за безработицата - най-страшния бич за българина, който може да го сполети в началото на 21 век. Ще кажат някой, а няма ли и други по-лоши беди, по- тежки удари, които да те отчаят и сломят? Има разбира се, но с тях някак си се бориш, но ако подобно зло те споходи днес, то те обзема безвремието- чувстваш се като препариран, но още жив хербарий. Хем си прободен и неможеш да мръднеш, хем не ти дават да умреш.
Преди време старците имаха навика да успокояват деца и внуци в подобни случаи, като им заговаряха за други, още по-тежки семейни случки - за болести, загуба на близки, на халос изгубени имоти. Днес като чуят, че отрочето им е уволнено, очите им се насълзяват, прегръщат го и треперейки казват: „Абе трябва да пестим!". Да, да пестим, ама няма накъде, защото цената на всичко расте, най-вече на неотложните консумативи - топлина, ток, вода - и няма край, и няма край… Но и това не е най-лошото- абсолютното зло в нашия случай е Безнадеждността.
Безнадеждност когато са ти взели мерника, безнадеждност когато те уволняват, безнадеждност след уволнението. ..... повече - четете в "Долина"
Жорес Давидов

Иван Широв - живот отдаден на музиката и родния Казанлък


Кой е Иван Генчев Широв? Няма да сгрешим, ако кажем - виден казанлъшки композитор, музикант, педагог, музикален общественик със значителен принос, роля и място в музикалния живот на Казанлък в периода от 40-те до 80-те години на миналия век. Роден е на 11 февруари 1920 г. в Казанлък. На 3-ти февруари 2010 г. се навършиха 22 години от смъртта му. По неумолимите закони на времето, паметта и спомените и за тази популярна личност избледняват, отстъпват властта на забравата. За голяма част от младите хора името му днес е непознато. По повод годишнините е сформиран граждански инициативен комитет за Иван Широв и е пусната подписка до Общината за поставянето на паметен знак - плоча на видно място в централната част на града - израз на признателност към именитият ни съгражданин. Предложението е подкрепено от няколко стотици граждани - негови близки, ученици, диригенти, музиканти, певци, хористи, общественици. Сред тях е и подписът на кмета на столетието Станчо Коев. Искането е основателно. Музикалното творчество на Широв и цялостната му дейност на музикант, учител по музика и пеене, педагог, оркестрант, диригент на симфоничен оркестър и оперета при читалище "Искра", диригент на училищен, заводски и квартален хор, са неразривно свързани с музикалния живот. Голям е неговият принос в издигане художественото равнище на хоровото, оркестровото, оперетното изкуство и естрадната музика и за утвърждаване музикалната слава на Казанлък като значимо музикално средище в страната. За него е писано не малко, най-вече в местните медии. Целта на този кратък преглед е от дистанцията на изминалите години да припомним по-значимите му изяви, които очертават индивидуалния портрет на твореца. .... повече - четете в "Долина"
Цвятко Цветков

Приемаме до 3 000 тона годишно битови отпадъци от Павел баня

Не повече от 3 000 тона за година твърди битови отпадъци, ще приема Община Казанлък от Община Павел баня. Това е записано в одобреното през миналата седмица на заседание на местният законодателен орган Споразумение, касаещо ползването на казанлъшкото депо за твърди битови отпадъци в местност "Каракос" от съседната община. Договарянето между двете страни се налага, заради закрити през миналата година депа за твърди битови отпадъци на територията на Старозагорска област, сред които и Павелбанското.
В условията на Споразумението е записано сущо, че Община Павел Баня ще заплаща на Община Казанлък сумата от 60 000 лв., разделена на равни месечни вноски, изчислена на база максимално количества от 3 000 т. за година и по реда на Наредба № 26 на Общински съвет Казанлък, чл. 44, т. 70. От своя страна, Община Казанлък ще изготвя месечни справки, на база кантарни бележки, от пропускарите на депото с цел извършване на контрол върху обема на депонираните отпадъци.
До местността "Каракос" Община Павел баня ще извозва отпъдъците за своя сметка по предварителен маршрут на движение.
В своето решение прието миналия вторник, общинските съветници упълномощиха кмета на Казанлък да подпише Споразумението с Община Павел Баня, в срок до 20.04.2010 г.
Решението на местният Общински съвет се посочва още, че с част от средствата заплащани от Община Павел баня за ползването на казанлъшкото депо, ще бъде изградена и озеленена спортна площадка в с. Черганово.
Радостина Байчева

"Втора класа" или ... началото на литературния екстремизъм


Първата книга на казанлъшкия журналист и писател Светлозар Стоянов - "Втора класа" вече е факт. Официалното й представяне беше този вторник, пред публиката в препълнената зала на ЛХМ "Чудомир". Освен, че е първа за автора си, "Втора класа" вероятно ще остане в историята и като първата книга от новото течение - литературен екстремизъм. Заявката, книгата да е именно литературен екстремизъм, личи още от корицата. А както сам Светлозар Стоянов обясни, такова течение, според щателното му проучване, все още няма. Първата книга на младия писател обаче е чудесна илюстрация на това, какви ще са характеристиките на тази тип писане. ""Втора класа" определих като литературен екстремизъм, защото тази книга борави с крайности. На моменти повествуванието може да накара читателя да потръпне от описаните ужасии, а в следващия момент, да докосне сърцето му в съвсем различна тоналност." - сподели още по темата Светлозар Стоянов. Според думите му, литературният екстремизъм има амбициите да сложи край на прословутия български постмодернизъм. "След модернизма идва постмодернизма. А след него - какво, да закрием литературата ли?" - коментира още младият писател и обобщи, че първата му книга се обръща отново към класическия начин на разказване, този, в който има сюжет, диалог, начало, завръзка и извод. Авторът сподели още, че разказите му, събрани в сборника "Втора класа" са писани спрямо "Теорията на изрезките", открита от Грегъри Корсо и популяризирана от Уилям Бъроуз. "За написването на всяка страница от тази книга съм прочел по 5 книги. Почти няма автор, за който да се сетите и да не присъства вътре." - коментира още авторът. Той сподели също, че макар и определена като сборник с разкази, книгата му всъщност е един доста фрагментарен роман, който си има общ разказвач, на когото се случват всички разказани истории. "Всеки разказ е като светло прозорче, през което можете да видите много и различни герои и случки. А в затъмнението остава какво се случва на разказвача между тези разказани случки." - обобщи още Светлозар. В тона на самата книга, следвайки и "теорията на изрезките" - цитирайки както самият автор, така и писатели, от които той е черпил вдъхновение, книгата представи рецензентът й Ваня Попова. Своята гледна точка за "Социалното, социологическо, теренно изследване във втора класа", както нарече тя сборника с разкази на Светлозар, Ваня Попова поднесе на публиката на своеобразен златен поднос в, макар и въображаемо, литературно кафене. "Една мечта, която се случи между многобройните му ангажименти, между тичането по разни събития без почивен ден." - така пък определи излизането на първата книга на Светлозар главният редактор на вестник "Искра" Диана Рамналиева. Радостина Байчева

"Видрица" събра сърцата на казанлъшката публика


Танцовият спектакъл "Видрица" на трупата на Нешка Робева, се превърна вероятно в най-значимото културно събитие за казанлъшката публика в рамките на тазгодишните "Чудомирови празници". Пред препълнената зала на ДК "Арсенал" танцьорите на "Нешанъл арт" изнесоха невероятен спектакъл, елегантна и пъстра плетеница от музика и танци от енто, джаз, латино и рок. Изключителното представление бе съпроводено с почти непрекъснати аплодисменти от страна на публиката, а танцьорите изиграха финалната сцена на бис, пред изправената на крака зала. След гостуването си в Казанлък, в своята "видрица" танцьорите от "Нешанъл арт", със сигурност вече имат и сърцата на казанлъшката публика. Със свои спектакли Нешка Робева гостува не за първи път в града на розите. Тази година обаче, най-новият й спектакъл, бе част от "Чудомирови празници 2010". По традиция в рамките на празниците, казанлъчани и гостите на града имат възможност да видят на местна сцена едни от най-добрите комедийни представления на театри от цялата страна. След няколко поредни издания обаче, тази година, фестивалът "Комедийният хит на сезона" не се състоя. Въпреки това, до тук публиката на Казанлък успя да види постановките "Село, село, пусто село" на Драматичен театър "Рачо Стоянов" Габрово, "Пуканки" на Драматичен театър Пазарджик и "Златно мина" на Драматичен театър Хасково. В последния ден на празниците, на сцената на ДК "Арсенал" ще бъде представена постановката "Суматоха" на театър" София. Радостина Байчева

"АЗ съм ТИ"


Това е заглавието на отличената в Националния фотоконкурс "Човекът до мен" фотография на клуб "UNITED AVANGARD ARTIST" към НЧ "Възродена искра". Селектираната за изложба, заедно с другите 43 фотоса, творба, бе само една от фотографиите, с които клубът участва в националния конкурс, който е част от програмата на Чудомировите празници в Казанлък. Снимката е част от поредицата фотографии, снимани в старчески дом N:3 в града и е част от новата социална кампания на клуба на младите авангардни артисти. Догодина 12 от всички, направени в дома фотографии, ще бъдат селектирани и отпечатани на страниците на годишен календар. Той от своя страна ще бъде разпратен от младите артисти на различни фирми и организации с цел да дарят средства за дома. "Човекът до мен" е втората изложба, в която участва клубът, след като съвсем наскоро успя да се пребори и с участниците в конкурса "Снимки през стената", организиран от ЕВРОПА ДИРЕКТ. Съвсем скоро "UNITED AVANGARD ARTIST" ще открият и самостоятелна своя изложба под заглавие "UN AMORE GRANDE" в галерия "ВИК" в Стара Загора. За повече подробности можете да се информирате и от интернет страницата на авангардните казанлъшки артисти на адрес: http://www.unitedavangardartist.dir.bg Долина

Поредно вандалско посегателство


Само като поредно вандалско посегателство, може да бъде определено унищожаването на току-що засадени от учениците на гимназия "Академик Петко Стайнов" дръвчета в градинката зад училището. Ученическата инициатива е част от дейностите, заложени в планираното от клуб "Бионадежда", превръщане на задния двор на училището в екокът - цветя, храсти, пейки за отдих, парник със зеленина. Клубът е част от проект "С желание училище" по който гимназията работи от октомври миналата година. Засаждането на растенията, младежите от клуба са направили миналия петък. Само два дни по-късно обаче, а мястото на младите растения, възпитаниците на гимназията са открили само дупките и недоизгорелите останки от орязани клони. " В петък, в рамките на няколко часа децата чистиха, сяха, рязаха клони, смяха се и твърдяха, че това, което си направихме е чудесно…" - коментираха учители от гимназията. "И аз, учителят, не мога да обясня на учениците си защо там няма нещата, които самите те посяха преди два дни… И аз, родителят, не мога да обещая на децата си светлото бъдеще, защото сама не вярвам в него… И аз, дъщерята, не мога да убедя моите родители, че сега е по-добре от "едно време"… И аз, човекът, не мога да остана равнодушна пред вида на оскубаната градина на ученическия ентусиазъм… И аз, гражданинът, не мога да си позволя да скрия позицията си на възмущение… И аз, българинът, не мога да не се срамувам… Жал ми е, разочарована съм, ядосана съм, отчаяна съм, яд ме е … От утре, там на мястото на нашите изкоренени мечти ще стърчат пръчки- дълги, груби и с черни ленти, защото по- европейски протест не успяхме да измислим." - се казва в част от емоционалното обръщение на учители и ученици от гимназия "Академик Петко Стайнов", във връзка със случилото се.
Долина

“ДЕЦАТА НЯМАТ СПИРАЧКИ!”


или, казано иначе, татуирай се, след като
пораснеш


Пролетта тази година закъсня. Закъсня да си дойде с прелетните птици по родните места и подозирам, че още си пече татуирания с нежни цветове на японска вишна, гръб на някой прекрасен южноафрикански плаж. Що за картинка ви рисувам - ще си кажете. Ами, картинката тази пролет всъщност е ето такава:
- Африка се налага като основна тема и вдъхновение в колекциите за пролет-лято 2010 на модните къщи и известните дизайнери по света - Трайбълите от татуировките влизат в десените на роклите, туниките, полите и панталоните - Най-новото в татуировките са 3D илюстрациите Дръпнах една линия и равно, за да рамкирам информацията и ... потърсих Румен Сомов - Сома, който е единственият подготвен в Казанлък да ми отговори точно и конкретно на изникналите въпроси. Защо точно Сома ли? Ето няколко добри причини: Румен Сомов е един от най-добрите татуисти не само в Казанлък и региона, но и в границите на малката ни държава въобще. Работил е две години в тату студио в Испания, има си собствено в Казанлък и поне веднъж годишно получава покани от студиа в Европа, където изпитват към него доверие и респект. Освен с татуировки, като художник, Сома се занимава с илюстрация и карикатура. Обещаваме ви да виждате по-често неговите леко криви и солени усмивки от деня на страниците на в-к „Долина". За Сома трябва да кажем още, че си е спечелил и няколко награди за оригинална драматургия, заради спектаклите, които представи заедно с Младежка театрална студия "АРСИС" из страната и дори в Молдова. Забъркан е също в проектите на клуб "UNITED AVANGARD ARTIST" към НЧ „Възродена искра" - гр. Казанлък. А други сигурно ще го разпознаят като бившият зам. председател на СДС - Казанлък. Изобщо, ако искаш да разбереш какви идеи се раждат, борят и умират ежедневно във въображението и ума на Румен Сомов, трябва да монтираш „Шпионка в черепа", както се казва една от пиесите му. Дейна натура е Сома - активист в чист вид, модерен артист и естествен, усмихнат човек. Освен това е един от най-добрите татуисти в района и обеща да ми разкаже за татусите от-до! Взех си тефтерите и диктофона и се настаних удобно в тату студиото да го изслушам! Чуйте го и вие! - Дай да започнем с началото на историята! Кога и къде си направи първата татуировка и как са се правили първите татуировки някога? - Сам си я направих, даже без машинка, а с бръснарско ножче, шаблон и мастило. Това се случва разбира се в 8-9-ти клас в училище. Първите татуировки в света също са се правили с пепел и кост. В Таити са правили такива най-масово и затова днес тя се брои за родината на татуировките. Един от съвременните стилове „трайбъл" идва пак от там. Трайбъл по принцип означава „племенен знак". Келтите са имали такива знаци също. Правили са си ги, за да изглеждат по-страшни и мъжествени пред противника. Със същата цел са се татуирали и мъжете от якудза клановете в Япония (мафиотска организация) и затова днес там е абсолютно забранено да показваш татуирана плът на обществено място. Не можеш да се съблечеш по къс ръкав или да отидеш на плаж, сауна, басейн, баня, ако имаш татуировка по тялото. Интересно е, че якудза татуировките са правят още ръчно - с пръчици и игли. Татуират си обикновено риби и дракони, заради древната легенда, която разказва как рибата се изкачила сама по бързите води на водопада и се превърнала в могъщ дракон. Затова рибата се татуира като символ на смелостта, себеотрицанието и вътрешната сила..... повече - четете в "Долина" Илиана Димова