"Патриотизмът е просто любов"

смята бас-китаристът на една от най-добрите рок-групи в България - Симеон Христов

Кога за последен път сте виждали много хора, които вдъхновено, емоционално, а понякога и почти плачейки, да рецитират на глас стихове на Ботев и Вазов? Не, това не е ученически спомен от преди 20 години. Емоцията, която ще си съхраня за дълго, е от тази събота, от един рок-концерт на група "Епизод" в Казанлък. Групата се ражда през 1989 година и още от тогава залага на класическите текстове - първият им албум е по текстове на Франсоа Вийон. Вторият също залага на френската класика, след което обаче идва обръщането към българската поезия. "Епизод" очевидно са открили за себе си, както и публиката им, магията на преплитането на класически текстове с рок музика и продължават уверено с Вазов и Ботев. Дори да изглежда като на пръв поглед странно съчетание, формулата се оказва изключително успешна, а "старите" текстове излизат от графата "задължително училищно обучение" и се превръщат в песни, които вълнуват искрено. Точно това искрено вълнение беше основното, което усетих и аз, на живо тази събота в клуб "The Black Roses MC". И ако през последните години свикнахме да приемаме патриотизма като изпразнено от съдържание оборотно понятие в езика на всички политици, е време да си припомним, че той е "просто любов". Ако не вярвате, слушайте "Епизод" - помага! За музиката и класиката, за патриотизма и други ценности, преди концерта им в Казанлък, разговарях с бас-китариста на "Епизод" Симеон Христов.
- Много успешна и любима за вас се оказва рецептата рок и литературни класици. Как мислите - кой си пасва по-добре с рока - Франсоа Вийон или Иван Вазов?
- Да, наистина - рецептата рок и литературни класици е много добра. Открили са я още най-добрите средновековни класически композитори начело с Моцарт, Бах, Шопен и ...... останалите. Те всички са забелязали, че колкото по-добър текст имат насреща си, толкова по-хубави стават техните произведения. А защо цели сто години български композитор не е написал песни по тези стихове, аз не мога да знам. Просто съдбата ми предостави този шанс и аз се възползвах. По текстове и на двамата велики поета - Франсоа Вийон и Иван Вазов станаха добри песни. Текстовете и на двамата стават за рок. Всеки от тях носи духа на своето време и традициите на своят народ. За това не бих се наел да ги сравнявам. Всеки от тях е национален поет на страната си.
- Всъщност има те ли авторски текстове?
- Аз съм професионален композитор на музика, не съм поет. Много рядко композиторите работят по свои текстове. Какво комерсиално има в това, че съм използвал хубава поезия? Това според мен е проява на добър вкус, това е преклонение към най-добрите. Защото в последния албум "Старият войн" се наложи да използвам и три мои текста. Казвам наложи, защото просто за онова време почти липсва каквато и да е поезия. Песните по моите текстове се харесват, дори радиостанциите предимно тях въртят, но то не значи, че са по добри от Вазовите и Ботевите. Ако те или други от доказаните поети бяха написали нещо за Кубрат и Аспарух, бих използвал готови текстове. Така песните биха били още по-стойностни. И нека да завърша с това, че никой от доказаните поети не е забранил да се използват текстовете му. Просто очевидно не на всеки му стиска да напише музика по толкова известни текстове, защото това е като да ходиш по ръба на бръснач. Една грешна стъпка и ставаш за резил.
- Кой е българският Бог?
- Българският бог е същият, в който вярват и всички останали християни по света. И когато един народ мине през толкова теглила и успее да запази своите традиции и култура, какъвто е нашият народ, тогава си позволяваме да отправим още по - гореща благодарност към бога, наричайки го български. Спомняте си случая, когато на един паметен футболен мач в Париж нашият Костадинов направи гол в последните секунди и ни класира за световното в САЩ. Тогава коментатора в миг на екзалтация обяви, че "...Господ е българин...". Никой не му се разсърди. Църквата не го отлъчи.
- Къде според вас е границата между патриотизма, национализъм и расова и верска нетърпимост? И как вие дефинирате за себе си - патриотизъм?
- Расовата и верската нетърпимост са истинско проклятие. Срам за човешкия род. Съвсем скоро, само преди шейсет години, няколко десетки милиона човека заплатиха с живота си за това варварство. И най-страшното е, че това продължава. Спомнете си Световния търговски център в САЩ, самоубийствените атентати в много страни, чуйте изявленията на европейски политици расисти - наричат се националисти. А вие ме питате за границата между патриотизма и този кошмар? Каква граница, като тези понятия въобще нямат допирни точки. Едното е тъмната страна, злото. А другото, патриотизмът - е просто любов. Когато обичаш своя народ, своите предци, които са ти завещали земята, върху която живееш, езика, на който говориш, кръвта във вените ти - тогава с какво биха ти попречили други народи или етноси в твоята държава да обичаш всичко това и да бъдеш патриот? На тази любов нищо не може да попречи и всеки човек има правото да обича всичко това. Ако иска, разбира се. Това е Патриотизмът за мен - Любов. Това изключва омраза към когото и за каквото и да било.
- Родолюбец ли е българинът според вас?
- Вероятно ме питате за съвременния българин? Не са много патриотите българи за съжаление. Има ги, но не са много. Боли ме много за това. Тежко ми е да разсъждавам на тази тема и за причините за това. Имам си изградена вече твърда теория за това, но не бих се впуснал да коментирам. Има си специалисти за това. Аз поне правя каквото ми позволяват силите да бъда от полза на българите в това отношение. Но родолюбието е заложено в душите на голяма част от народа ни. То се събужда вече макар и бавно.
- Какво следва след "Старият воин?
- Следва нова продукция през тази пролет. Ще дадем на хората, които ни обичат малка почивка от епичните борби на славните ни предци. Това ще са песни за нашето съвремие. Малко след това отново се връщаме в героичния епос, защото предстои да публикуваме и дългоочакваната рок опера „Аспарух". Всичко това ще се случи тази година. Годината на надеждата ни.
- Не се ли чувствате самите вие като рок-войни, които се опитват /и успяват/ да вървят напред в среда от чалга?
- Не сме самотни. "Епизод" е обичана и уважавана група. Все някога това ще излезе наяве. След като се случи дори това, че песен от последния ни албум се превърна в тотален хит, какъвто нямаме през всичките двадесет години на сцената, без да го е излъчила нито една медия!!! За песента „Батак" става дума. Във Варна през есента ни накараха да я изсвирим 7 пъти. И пак да повторя, че за година откакто излезе албума, не се намери българска медия, която да излъчи тази песен. Боже мой!!! Остава сега някой да ми каже, че за това е виновна чалгата, за да се посмея през сълзи.
- Коя е най-страшната чалга /и музикална и не/ на която сте подали?
- Тя е навсякъде около нас, тази, немузикална чалга. Каква по-долна чалга от това да виждаш разгневени хора по улицата и зад волана на автомобила, свили устни, втвърдили поглед и готови да мачкат. Лъжците са на всеки ъгъл и езиците им са си на мястото. Крадците ни дебнат като хиени - грабят имуществото ни, по едрите крадци грабят държавата ни, и ръцете им са си на мястото. Добрите хора са по-малко от лошите. Много по-малко. Защото отгоре на всичко и храмовете ни вече отдавна, вече цели 70 години не са място за докосване до бога - ще рече до любовта и доброто. Свещеници ни мрънкат на непознат език някакви ритуали, от които хората нищо не разбират и стоят лицемерно с наведени очи и се кръстят със запалени свещи, не разбирайки какво се случва... А за чалгата като музика - който може и иска, да си я слуша. А който може и иска да напише хубава българска песен, чалгата ли ще го спре?
Радостина Байчева