Така би могла да се нарече още книгата "Притча за момичето с къдриците", която бе представена на обществеността на с. Габарево в рамките на Чудомировите дни. Авторка на книгата е журналистката Десислава Георгиева. Тя е родена в Бургас през 1977 г. Завършва средното си образование в родния си град и българска филология във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий". Според самата нея, тя е просто „момиче с къдрици", което обича пътешествията, приключенията и непознатите места. Всъщност, Деси е една свежа, лъхаща на емоция и пропътувана мъдрост жена. Нейната книга е знание, обърнато към самата нея. То се ражда от едно безкрайно пътуване - ту в пространството ("Кападокия", "Миниатюри от Италия", "Верона" и др.), ту във времето, ту към личното Аз ("Притча за момичето с къдриците", "На М.", "Вали"...) А колко тежи нейното пътуване? Отговор дава самата тя, в духа на прагматичното време, в което живее: "Няколко килограма спомени, скътани в черна шумоляща торбичка. Натъпкани емоции и страсти. Запечатани мигове ("Килограми спомени...").
Небезизвестният Ален Боске казва: "Аз съм трима". В миниатюрите на сборника Деси също е трима - тя е момичето с шала в един нощен бар, тя е и момичето с къдриците, но тя е и Другия. Онзи, който внася в творбите си усещането за любов; онзи, който накъсва в луд синтаксис прозата и я превръща в стихове; онзи, който внася тишината, но не на покоя, а на болката… Бихме могли да определим част от творбите в книгата като пътеписи-спомени. Словото е слово на осезанието - винаги усещаме "аромата" на мястото - ту на ориенталски чай, примесен с миризмата на наргиле; ту на сладко-горчиво виенско кафе; ту на канела и ябълков сок...
Спомени от пропътувана мъдрост.
Спомени, вгледани в бъдещето.
Спомени, написани от ръката на едно къдрокосо момиче, което ни възхити с богатството и красотата на словото си и събуди в душите ни копнеж по далечни пътища…
Диана Шамбурова
Няма коментари:
Публикуване на коментар