Кръстьо Петков: "ГЕРБ навлезе в първата си политическа криза - криза на властта, неочаквано рано"

Проф. Кръстьо Петков е роден през 1943 г. в гр. Димово, Видинско. През
1968 година се дипломира със специалност "Политическа икономия" във ВИИ "Карл Маркс" - София. Започва работа като като научен сътрудник в секция "Социология на труда" в Института по труда. През 1978 г. е избран за доцент по социология във ВИИ "Карл Маркс". През 1986 година защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Новосибирск, Женева, Англия, САЩ. От 1988 до 1990 г. е директор на Институт по социология на БАН. Гостуващ преподавател в Кентски университет, Кентърбъри, Англия, Католически университет, Тилбърг, Холандия; Свободен университет, Брюксел, Билефелд, Германия. Oт 1983 до 1987 г. е сътрудник на вонното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Основател и първи председател от 1990 до 1997 г. на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ). Народен представител в 39-то Народно събрание.
Проф. Кръстьо Петков, председател на политическа партия "Обединен блок на труда", управител на Гражданско сдружение ГЛАС. Именно това сдружение на 5-ти март тази година изпрати писмо до управителя на БНБ с искане да разреши достъпа и ползването на информация за преводите в чужбина на банките, опериращи в България за периода 2008-2009 г.
С професор Петков разговаряме по време на негова визита в Казанлък.

- Професор Петков, вече са ясни предложенията за икономически мерки на кабинета, които ще борят окото на кризата по български.
Доколко тези мерки ще са адекватни и ефективни и доколко биха помогнали на обикновените хора да живеят по-добре? Тези мерки не са ли вид икономически фашизъм?
- На тези мерки дадох името 60-1. Ако тази програма, така да я наречем, бе обсъдена и приета и пусната частично чрез промени в законите през октомври миналата година, тя щеше да има значително по-голям ефект. Включително щеше да помогне на новото правителство да не допуска това, което се случва за първи път от 1997 г.: ние имаме дефицитен бюджет със заплаха така да е до края на годината. Ние имаме актуализиран де факто бюджет, който през юни или есента отново трябва да се актуализира. Това за мерките от есента обаче не се случи. Писах многократно, позволих си дори да изпратя и Отворено писмо до премиера Борисов, в което предупредих, че България е влязла в ликвидна криза с проекто-бюджета, предложен от кабинета за 2010 г. В това писмо писах, че още преди да е изтекло шестмесечието приходната част на бюджета ще се е провалила, което и стана. Сега дали е икономически фашизъм или не, ми е трудно да преценя, но е факт, че се вземат драконовски мерки, за да може да се спре процеса на финансова и бюджетна дестабилизация, който след това ще иска години лечение. Свикнал съм да боравя с цифри: за първите два месеца на годината приходната част е с 1,4 млрд. лева под тази, която е запланувана, а за първите три месеца е 2,1 млрд. лева. Но това, забележете, е само за републиканския бюджет. В общините дупката е още по-голяма. До какво ще доведат тези драконовски мерки, които за част от хората са непоносими. Общо, ако всичко по мерките на кабинета се изпълни, не веднага, ще бъдат набавени половината от средствата, за да се запълни бюджета. Ако хората, домакинствата, фирмите издържат, особено средния и малкия бизнес и самозаетите. А откъде ще дойдат останалите пари, е въпрос на друга философия и на, надявам се, следващ антикризисен пакет..... повече - четете в "Долина"
Деляна Бобева