„Човек и едва да крета - добре живее! И нека този, който прочете тези слова да знае, че не сме уволнени от работа по времето на хан Съсел и наследника му хан Балон."
(Надпис от ханска колона намерена в България, 21 век)
Засягам темата за безработицата - най-страшния бич за българина, който може да го сполети в началото на 21 век. Ще кажат някой, а няма ли и други по-лоши беди, по- тежки удари, които да те отчаят и сломят? Има разбира се, но с тях някак си се бориш, но ако подобно зло те споходи днес, то те обзема безвремието- чувстваш се като препариран, но още жив хербарий. Хем си прободен и неможеш да мръднеш, хем не ти дават да умреш.
Преди време старците имаха навика да успокояват деца и внуци в подобни случаи, като им заговаряха за други, още по-тежки семейни случки - за болести, загуба на близки, на халос изгубени имоти. Днес като чуят, че отрочето им е уволнено, очите им се насълзяват, прегръщат го и треперейки казват: „Абе трябва да пестим!". Да, да пестим, ама няма накъде, защото цената на всичко расте, най-вече на неотложните консумативи - топлина, ток, вода - и няма край, и няма край… Но и това не е най-лошото- абсолютното зло в нашия случай е Безнадеждността.
Безнадеждност когато са ти взели мерника, безнадеждност когато те уволняват, безнадеждност след уволнението. ..... повече - четете в "Долина"
Жорес Давидов
Няма коментари:
Публикуване на коментар