Преди 20 години, на пълните с хора площади, един припев се превърна в химн на времето, на надеждата и на промяната. А човекът, който изпя "Комунизмът си отива, спете спокойно деца", се превърна в едно от лицата на така чаканата от всички българи демокрация. Човекът е Васил Георгиев или Васко Кръпката, за когото и блусът и рокендролът и до днес са просто - начин на живот, а докосването до живата музика - все по-нужно на хората. Да се докоснат на живо до музиката на Васко Кръпката и Кръпка Блус Бенд, можаха и казанлъчани миналия петък. Естествено мястото на срещата беше клуба на "Черните рози", който от скоро си печели и слава на рок-клуб, който в рамките на месец време, успя да "сблъска" казанлъшката публика с имена като "Епизод", "Кrossfire", Васко Кръпката. И предстои и още - тази събота феновете могат да видят на живо "Ivory Twilight". За мечтите, блуса и свободата - 20 години по-късно, разговарях с Васко Кръпката малко преди блусът да залее вечерта със спомени, мечти и ... любов.
- Лесно ли е да бъдеш символ - на прехода, на свободата, на демокрацията ... на промяната?
- Не съм се замислял за това. По принцип, баба ми ме е учила, че лесно няма. И когато се учих да свиря на хармоника и на китара, изобщо не съм си представял такива определения. Аз просто бях там, с моята китара. И продължавам да съм там, където хората се разбунтуваха и където хората имаха нужна от това някой да им даде малко надежда!
- Отиде ли си комунизмът наистина и какво го смени?
- Няма такава песен "Комунизмът си отиде" - песента е "Комунизма си отива" и отговорът е - твърдо ДА, комунизмът наистина си отива. А преди 20 години, когато измислих тая песен, не съм си представял, че ще имам мобилен телефон в джоба, че ще имам Интернет. Че ще имам последния албум на Ерик Клептън още преди да го е издал. Не съм си представял също, че ще имам правото на свободно мнение и за една казанлъшка медия да кажа, че не харесвам правителството на България, не съм съгласен с него и с мутрата, която ни управлява, и никой няма да пострада заради това. Така че, смятам че да, много неща са се променили. Аз тогава си мислех, че всичко е просто за да имам свободно мнение и да има банани по магазините. Но всъщност се случиха много повече неща. Сега, друг е въпросът, че за 20 години ни построиха КГБ-арска демокрация и комунистически капитализъм. Но това не е оня капитализъм, за който те ни лъжеха, това е техния си капитализъм. Така че - хем е вярно, хем не. В смисъл песента е с продължение - не си е отишъл комунизма, но си отива.
- Кое е по-страшно за едно общество - липсата на свобода или неумението да живееш с нея?
- И двете са много страшни. Свободата е според търсенето - като червения пипер. Тук не са много хората, които ги е грижа за свободата. Робите си избират робовладелците, те пък си отмъщават 20 години. Но общо взето свобода имаме много повече отколкото преди.
- В какво вярва Васко Кръпката 20 години по-късно и за какво все още се бори?
- Вярвам си в същите неща. Най-голямата ми мечта е да имам блус група, която с един автобус да пътува и да обикаля България и света. И тази мечта всъщност се сбъдна в последните 20 години и предполагам, че и занапред пак ще се сбъдва. Защото няма кой знае какви други мечти. Мечтая също да изпълнявам готини песни и да спечеля сърцата на поне част от хората.
- Пътят, музиката и свободата - това ли е всичко от което се нуждае една рецепта за щастие?
- И любовта като прибавим - всичко се намества.
- Успява ли все още музиката да стига жива до хората и всъщност, търсят ли самите хора все още живия допир с музиката?
- Бяха позабравили хората за живата музика. в един момент си помислиха, че колкото е по-бляскав прожектора, толкова е по-хубаво шоуто. А се оказа, че и под най-лъскавите прожектори може да е пълно с нещастници. И сега, 20 години по-късно, забелязвам завръщане на хората към живата музика, към контакта с музикантите. Ние сме си същите, правим си готини парчета. Просто публиката се беше позагубила, но сега се завръща.
- И ... къде се ражда блусът все пак?
- Някъде в дъното на сърцето и душата, когато приятел те зареже в труден момент. Или когато не са ти останали никакви надежди и куфарът ти е стегнат и искаш да се махнеш от държавата си, от света в който живееш. И в един момент откриваш блуса. Там е блусът. Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар