Момчетата от пловдивската група "Krossfire", стоплиха съботната снежна вечер за всички фенове на рок-музиката, уважили концерта им в рок-клуб "Black Roses" в Казанлък. Както сами споделиха Петър, Георги, Димо, Спас и Георги, не е важно за колко хора пееш, а дали даваш всичко от себе си на тях и на музиката. А те определено умееят да се раздават. Умеят също да пеят и свирят страхотно и да творят своя музика, която, надявам се, скоро ще бъде събрана в албум. Групата е създадена преди 10 години. С течение на времето през групата минават различни хора, но ядрото - Жоро, Спас и Гого, вървят напред уверено и решени да успеят въпреки трудностите. Следват много участия по клубове, фестивали, много фенове и приятели. Сред най-значимите събития от живота на групата е поканата от страна на Албена Цолова (SinBSin / East Metal Records) за подгряване на американските пауър-метал легенди "JAG PANZER" в София. Това е своеобразна награда за положения труд през тези години. През 2006 групата подгрява за Австрийските легенди „Pungent Stench" в клуб „Гепи", гр. Пловдив (заедно с бургаската метъл група "Vrani Volosa") - концерт отново организиран от SinBSin / East Metal Records. Ето какво сподели за "Долина" вокалът на групата Димо Петков.
- Да правиш музика, рок музика, да си част от група, въпреки всички трудности, които това ще коства. За вас това осъществена мечта ли е или повече от мечта - необходимост, начин на живот, светоусещане като цяло?
- За нас това е осъществена мечта. В България, пък и навсякъде вероятно, е доста трудно да се занимаваш с музика, още повече с рок и хевиметъл музика. Трудно е, но ние вече 10 години сме заедно с момчетата и през каквито и трудности да сме минали, не се предаваме. Така или иначе продължаваме напред. Надявам се и още дълго време да сме заедно. Знаем си, че няма как да спечелим пари от това си начинание особено в България, но за нас това е едно любимо хоби и си го позволяваме само защото работим друго за да се издържаме. Но пък музиката ни доставя огромно удоволствие и вече 10-та година продължаваме.
- Какви са точно трудности да бъдеш рок-музикант в България, защото за други стилове е някак по-лесно има си сработена вече индустрия?
- Да, за рок-музиката тук определено е по-трудно. Това според мен зависи в голяма степен от манталитета на хората в България. Да речем чалга, или поп-фолк, тук слушат по-голям процент от хората, има много такива клубове и са винаги пълни. С рок-клубовете. Може би е нормално от гледна точка на това, че все пак сме балканска страна и балканската музика надделява като предпочитание.
- Значи ли това, че в България липсва любов, усещане, култура даже за рока?
- Не, не мога да кажа че любов към рок-музиката липсва. Има много хора и по-пораснали и все още деца, ученици, които имат отношение към тази музика. И на различни-рок концерти на групи има и доста млада публика. Това са моите наблюдения. Но няма какво да се лъжем - България е бедна държава и от много отдавна в нея няма средна класа. На нас ни беше много трудно в началото, когато трябваше да намерим пари за някаква подходяща техника и инструменти, защото не можеш да свириш в група без елементарни неща. Така че може би и за почитателите на рока е въпрос на средства, които да отделят, за да отидат в някой клуб да се забавляват, да чуят някоя нова група. Може би хората предпочитат да отделят пари, тогава когато са познават групата и са сигурни в това което ще чуят. Кое е лошо и за съжаление така много добри групи си остават в ъндърграунда, а добри групи има.
- Това вас не ви ли обезсърчава?
- Не, ние всички работим и влагаме в музиката, която правим. Жалко е, че почти нищо не се получава. Но ние си обичаме музиката, може би и затова не сме се обезсърчили. Случвало се е, когато гостуваме в някой град, където публиката не ни познава, да дойдат малко хора. За някой може да е безсмислено да се свири пред 10-тина човека, но ние го правим така, сякаш пред нас има 10 хиляди човека. За нас няма значение колко са хората, щом се качим на сцената и започнем да свирим - това е важното за нас, да дадем всичко.
- Определено има противопоставене рок-чалга. Вие обаче имате една песен с Цветелина, едно от първите имена в бранша на поп-фолка. Не се ли притеснявате че това може да отдръпне фенове от вас, да го приемат те като да речем - комерсиална забежка?
- Имаше такова притеснение когато обмисляхме тази песен. Истината е, че Цветелина и нашият барабанист Спас са приятели. Предложението от нейна страна беше за тази песен, която е с по-рок звучене да бъде записана с рок-банда. Това не е прецедент, и други фолк-певици имат подобни песни. А самата Цветелина дойде на един наш концерт в Пловдив и много ни хареса. А тя е и човек, който има отношение и понятие от рок-музика, независимо че животът й в последствие се е развил като професионален ангажимент към поп-фолка. Но притеснение имаше, да, имаше и изненада от страна на някой наши фенове по повод тази песен. Но не мисля, че се получи нещо лошо, решихме и го направихме.
- Според много от рок-музикантите проблемът е, че в България няма този жанр няма своя индустрия, която да го подкрепя. В световен мащаб си има звукозаписни компании, които работят само с рок-музика, издават, търсят нови имена.... Защо се получава това според вас?
- Не съм сигурен, че мога да дам отговор защо. Ако някой имаше точния отговор, вероятно и нещата в България щяха да са различни. Вероятно все пак, отговорът е във факта, че така или иначе ние сме в Източна Европа. Нашия манталитет и култура са такива - българинът се чувства най-добре на маса със сръбска, гръцка и подобна музика. В други страни, по на север в Европа да речем - Германия, Финландия, тяхната народна музика е метъл-музиката. Вероятно и затова така се получава, при тях има традиции по отношение на тази музика, големите музикални компании са именно в тези страни. Затова и за рок-групи от там е много по-лесно. И щом една музика има дълбок корен в дадена страна, много по-лесно се гради индустрия около нея.
- Значи рокът е жив, независимо че в България е по-скоро ъндърграунд, и все още носи своя смисъл и символ на бунт и промяна?
- Да, определено е така. Може би е само въпрос на географска ширина. въпреки че, ако говорим конкретно за Финландия например, там всеки музикален жанр си има своето място и подкрепа. Въпреки че, пак ще кажа, за тях рока и то точно тежкия, хеви-метъл стил, е така да се каже народната музика. Може би в България именно това е проблемът, че трябва всеки стил музика да има равно поле за изява защото всеки има своята публика. Нека това не се разбира сякаш ние сме против чалгата - не. Явно в България има интерес и търсене към такава музика. Но някак неприятно то е, когато се налага само един стил и то се налага и извън музиката като такава. Става дума за това, че поп-фолк певиците са чести гости на различни телевизионни предавания на различна тематика, което в определен момент създава впечатлението, че видите ли - то в България само това има - чалга.
- Не сте обезсърчени, но не сте ли се изкушавали да заминете, макар и някъде, където ще свирите само кавъри, но пък ще бъде поне по-печелившо занимание?
- Пред нас това никога не е стояло като въпрос на дневен ред. Вече всички, или поне трима от нас, някак май сме преминали възрастта на подобни стъпки, всички имаме семейства, които са тук. Освен това, поне при мен и Пешо /клавирист/, нещата се стекоха така, че работим нещо за което сме учили и което искаме, което е още едно условие за това да не сме мислили в посока на ходене в чужбина. Но пък това не означава, че някой ден нещата не може да се променят.
- Планове за авторски албум?
- Разбира се че имаме такива планове, въпреки че музиката е само хоби за нас, тя е важна и ние обичаме това което правим. Имаме вече готови 8-9 парчета за албума и планираме да излезе тази година. Остава разбира се да намерим и пари за него, което е по-трудната част. Но така или иначе ще го запишем и планираме да го изпратим навън в някой големи музикални компании, да видим - може там да ни оценят.
- Имате авторска песен в CD компилация на немското списание "Heavy", от там не дойде ли и предложение за запис?
- За да се появи песента ни в тази компилация, заслугата е на един човек от Германия, който е чул песента ни в нашия "Myspace profil", прочел е информация за нас в сайта ни и явно сме му направили добро впечатление. Той се свърза с нас по мейла с молба да му изпратим няколко CD-та, които той да разпрастрани на свои приятели в Германия. Един от тези приятели се оказа Щефан Глас, който работи в списание "Heavy", което се разпространява в цяла Германия и Европа. Именно той списва ревюта за различни банди и големи и ъндърграунд. В последствие той дойде в България на почивка заедно със семейството си и една от причините беше да се видим с него и да му дадем въпросните CD-та. В последствие вече от списанието и се обадиха с въпрос дали имаме нещо против "Touch Of Destiny" да влезе в компилацията. Същите хора, които списват списанието отговарят и за организацията на голям фестивал, който се провежда в Германия през лятото. И във времето когато не са свирили групи е звучал точно този диск с нашата песен. Което е страхотно, защото 10-20 хиляди души, колкото посещават фестивала всяка година, са чули и нашето парче. Освен това за нас в самото списание излезе и представяне, направихме и интервю, което ще излезе в някой от следващите броеве. Така че, мога да кажа че нашите приятели от Германия много ни помагат по отношение на това повече хора да чуят за Krossfire. Надяваме се и след като запишем албума и изпратим CD-та там, от компаниите които го получат да проявят интерес и да се свържат с нас за продуциране. Но до сега нямаме конкретни предложения за запис, защото хората искат да чуят повечко записани авторски песни.
- 10 години живот, авторска песен в CD компилация на немското списание "Heavy" и много приятели. Какво остава извън тази равносметка?
- Тук е мястото да благодарим на всички наши фенове, които ни подкрепяха през годините и бяха зад нас. Защото всъщност това са хората, които правят така, че групите да са известни и да вървят напред. Иначе, на сцената феновете виждат една добра група, която много им харесва, но не виждат многото лишения и труд, за да се стигне до тук. Защото 10 години не са малко и всеки от нас е хвърлил много труд, за да постигнем това.
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар