четвъртък, 26 май 2011 г.

На 24 май - градът оживя

Детски усмивки, младежка енергия и много национална гордост, изпълниха Казанлък на 24-ти май - Денят на славянската писменост и култура. В деня на един от най-неоспорваните национални празници, казанлъшките улици едва смогваха да поберат хората излезли, за да се слеят с атмосферата на градското честване. Тази година бе възстановена и една от традициите свързани с отбелязването на 24-май - ученическото шествие. Всички казанлъшки училища преминаха по централния казанлъшки булевард "Ал. Батенберг". По-късно, на площад "Севтополис" се състоя и тържествен концерт посветен на националния празник, българската писменост и култура и братята Кирил и Методий.
Стартът на празния ден обаче бе даден още в ранната утрин, когато във всяко училище в България, делото на светите братя бе почетено с празнична програма. За 138 път, на 24 май, българска реч посветена на празника, прозвуча и в двора на най-старото казанлъшко училище ХГ "Св. Св. Кирил и Методий". Честването на празника, в едно от най-старите училища в България, започна с посрещане знамето на училището. Под звуците на националния химн, ученици, учители и гости, почетоха и издигането на националния трибагреник. Освен възпитаниците на гимназията, венци и цветя пред паметника на славянските братя Кирил и Методий в двора на училището, поднесе е кметът на общината Стефан Дамянов. Казанлъшкият градоначалник поздрави възпитаниците и учителският колектив на гимназията във връзка с празника и пожела на всички много нови успехи.
Във връзка с празника, директорът на казанлъшката хуманитарна гимназия Слави Радев, подчерта смисълът и значението на този ден и припомни успехите на възпитаниците на гимназията, както в областта на науката, така и в областта на спорта.
На 24 май, награди получиха и четирима отлично представили се ученици на състезанието "Аз знам български език".
Награди във връзка с празника раздаде и областният управител Йордан Николов. Сред носителите на почетни плакети тази година бе и казанлъшкият абитуриент, възпитаникът на ПМГ "Никола Обрешков" Александър Скляров.
Александър Скляров, който вече е студент в Кеймбридж, е отличен за изключителни постижения в областта на науката. Той има зад гърба си голям брой абсолютни първи места на национални състезания и олимпиади по физика и други национални форуми, участия в много международни състезания и олимпиади- със сребърен медал от международно състезание по физика в Румъния, бронзов медал от международна олимпиада по физика в Хърватска и абсолютен първенец на Националната олимпиада по физика за учебната 2009/2010 година. Негов преподавател и ръководител е Теодосий Теодосиев, главен учител по физика и астрономия в Природо-математическата гимназия "Никола Обрешков", гр. Казанлък. Теодосиев е подготвил над 100 участници от България в международните олимпиади по физика. Доказателство за уникалния му педагогически подход е, че от общо 12 медала, спечелени за България на международни олимпиади по физика, 8 са на негови ученици.
Радостина Байчева

"Разломно време" - книга-отчет и история без опит за преиначаване

Така накратко биха могли да се формулират личните основания на Георги Захариев да издаде в книга свои статии, изказвания, есета, интервюта и питания в Общинския съвет и Народното събрание от периода след 10-ти ноември 1989 година. За България във времето след тази преломна в историята ни дата, авторът е дал своята лична оценка още във въведението на книгата "От общество на социалната справедливост и солидарност между хората страната ни тръгна по пътя на дивия капитализъм, където господства принципът "Човек за човека е вълк". Държавата подло се оттегли от задълженията да служи на народа си, стана държава на олигарсите.". На страниците й обаче, той се опитва да даде, ако не категоричен, то поне достатъчно честен поглед за това как е функционирало българското общество, какви процеси са протичали и на местно ниво в Казанлък, тъкмо във времето на такива промени, времето на подмяна на ценностите. Сам Георги Захариев посочва, че написаното в сборника няма претенциите да бъде оценка от последна инстанция или с претенцията за непогрешимост. Събраните материали обаче, говорят за неговата честна и искрена позиция към събития в тези 20 години, позиция споделена в размишленията и реакциите му по време на случващото се. Именно за това, обосновава се авторът, много от "публикуваното носи белезите на емоционалните ми и политически пристрастия".
Освен документ за процесите в обществото през тези 20 години, авторът приема сборникът си и като "част от житейската ми биография, силно обвързана с най-новата история на казанлъшката общинска организация на БСП, на нейните борби и тревоги, след предателството на социалистическите идеи."
Специален раздел от книгата е събрал спомените, мислите и споделените радости и болки от общия труд в защита на каузи и идеали, на съратниците в борбата на Георги Захариев. Сред хората разказали парченце история, свързано с живота на автора, с общата им работа, личат имената на бившият министър-председател на България Жан Виденов, депутатът от Великото Народно събрание Красимир Премянов, един от видните членове на местната структура на партията Минчо Йовчев. И тримата уважиха премиерата на "Разломно време", наред с много казанлъчани - съратници, приятели и другари на Георги Захариев, които малката зала на ДК "Арсенал" трудно успя да побере.
"Книгата далеч не изчерпва потенциала на автора и аз очаквам още една. Защото е важно, хора с принципи, политически опит и уважение в обществото, да дават оценка и д аса коректив." - коментира Красимир Премянов. Той подчерта също, че въпреки многото хубави думи споделени за автора, премиерата на "Разломно време" не бива да се приема като своебразен край на кариерата му. Георги Захариев той определи като изключително деен човек, който продължава и до ден днешен да отстоява принципите си, както идейно, така и чрез пряка работа за обществото, като припомни, че понастоящем той е председател на една земеделска кооперация в общината.
"Георги Захариев не признава поражението. Затова и никога не успях истински да се притесня за него. Защото той винаги върви към победата." - сподели при представянето на книгата Жан Виденов. Той нарече "Разломно време" "документ на епохата, който откликва във всеки един от нас и ни прави съпричастни.
"От върха на тези години, поглеждайки с ясен взор назад, категорично заявявам, че в нито един отрязък от времето няма основание да се срамувам, да презаписвам и фалшифицирам биографията си, както направиха мнозина бивши дейци на БКП. Опитах се да направя равносметка на съзнателния си живот и да преценя посоката, по която съм се движил - била ли е правилна?! Без да се смятам за непогрешим (боже, опази), стигнах до заключението, че ако сега започвах живота си, без колебание бих тръгнал по същия път, пътя на непоправим идеалист и алтруист. Път на романтик, който робува не на празни химери, а търси брод за доброто на хората на труда, път на отцепризнателност и родолюбие." Това твърди за себе си авторът във въведението към "Разломно време". За онези които познават Георги Захариев, думите му не подлежат на съмнение,защото са истина, доказана във времето с всеки един ден от неговия вече 75-годишен живот.
Радостина Байчева

ГЕРБ праща 5 кметски кандидатури за одобрение в София

Общинската организация на ГЕРБ в Казанлък номинира петима свои членове за кандидат-кметове на Казанлък от партията. Кой от тях ще се превърне в реалния кандидат на партията, ще стане ясно в средата на юни, след заседание на Изпълнителната комисия на партията в София.
Право да номинират кандидати за кметове на Казанлък имаха всички делегати на общото събрание на ГЕРБ. С най-много гласове - 118 от общо 145 в номинациите бе заместник-областният управител на Стара Загора Галина Стоянова. Тя е и с най-много гласове за кандидат за общински съветник.
След Галина Стоянова, с 98 от 145 възможни гласа е депутатът Емил Караниколов, следван от общинският лидер на партията Стойо Иванов с 58 гласа и общинската съветничка от ГЕРБ Теменужка Папазова с 29 гласа. Полковникът от резерва и настоящ директор на дирекция "Финанси" в Министерството на отбраната Драгомир Тотев е събрал най-малко гласове - едва 25.
Общото събрание на казанлъшките ГЕРБ-ери определи 55 кандидати за общински съветници. Трима от предложените за съветници са направили самоотводи: настоящият депутат Емил Караниколов, Евелина Косева, която е служител в администрацията на Казанлък и Василка Еленкова.
Всички досегашни кметове на ГЕРБ в община Казанлък са получили доверие за кандидатиране за втори мандат. В село Енина, където партията сега няма свой кмет, са направени две номинации - на Веселин Андреев от фирма "Саламандър" и на Боян Каличков. Долина

Малките "светлинки" пишат втора книга

Втората си книга пишат най-малките творци от клуб "Светлини сред сенките" при ОДК "Св. Иван Рилски" - Казанлък. За влюбените в природата и екологията, малките писатели, книгата е и послание, в което те се обявяват против унищожаването на природата и безхаберното й замърсяване. Съвсем заслужено с проекта си те се класираха на първо място националния еко-конкурс "Грижа за гората". Наградата за първенците, в тон с мотото на конкурса, е четиридневен еко-лагер в гр. Копривщица.
Проектът с който малките "светлинки" участваха в националния конкурс включваше първата им книга на "Войната с фафите", която е своеобразно послание, че спасяването на едно дърво е важен и благороден жест към природата и хората, клип-трейлър на книгата, в който авторите са и актьори и снимки на любимата върба в двора на комплекса.
Долина

Убиецът от Крън - заловен

Броени часове след сигнала за убийството на 71-годишен мъж от казанлъшкото село Крън, криминалистите РУ "Полиция" - Казанлък, заловиха извършителя, съобщиха от пресцентъра на областната дирекция на полицията. Сигналът, че е намерен мъртъв в дома си жител на село Крън, е получен около 18 часа в понеделник. Няколко часа по-късно, около 8 часа сутринта във вторник, казанлъшките криминалисти са заловили извършителя на деянието - 34-годишния М.С. от същото село, многократно осъждан, без постоянно местоживеене.
В хода на разследването е установено, че на 20.05.2011 г., извършителят, след употреба на алкохол отишъл в дома на самотно живеещия 71-годишен мъж, когото познавал от години. Между двамата възникнал конфликт, при който М.С. нанесъл на домакина множество удари с ритници, юмруци и метална тръба. След това претърсил жилището за пари и ценности и като не открил нищо, пренощувал в къщата на убития. На сутринта излязъл, затворил вратата на стаята, завързал входната врата на двора и се укрил.
В късния следобед на 23.05.2011 г. съседи открили безжизненото тяло на жертвата и чрез кмета на селото уведомили полицията. Незабавно са предприети оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които М.С. тази сутрин е задържан в частен двор в с. Крън и му е повдигнато обвинение за убийство. Предстои да бъде внесено искане пред Окръжен съд Стара Загора да му бъде взета постоянна мярка за неотклонение "Задържане под стража" Процесуалните действия по образуваното досъдебно производство продължават.
Долина

Българското селско стопанство е в криза

коментираха участниците в кръгла маса посветена на българското земеделие в Стара Загора

Около виждането, че българското селскостопанство е в най-голямата си криза от последните 100 години насам, се обединиха участниците в кръгла маса на тема "Българското земеделие - състояние, проблеми и перспективи". Домакин на срещата, организирана от Земеделския съюз "Александър Стамболийски" бе Стара Загора.
Земята е раздребнена до крайност, животните са по-малко отвсякога, коментираха още участниците във форума, в който участва и президентът Георги Първанов.
"Нужна е радикална промяна в политиката по отношение на земеделието. Нужно е да има и приемственост, а в България тя напълно отсъства, нещо повече, новият,който дойде, се чувства длъжен да заклейми онова, което има преди него." - коментира по време на кръглата маса държавният глава. Президентът декларира и пълната си морална подкрепа към бранша и отправи няколко предложения във връзка с подобряването на състоянието му.
Георги Първанов предложи създаване в отделните общини на сдружения на производителите за отглеждане на зеленчуци на открито. Това, по думите му, би увеличило новите насаждения с поне 200 хиляди декара, а зеленчуковите градини биха осигурили захранването на консервните предприятия и пазар с не по-малко от 80 процента.
Участие в кръглата маса взеха бившите министри от Тройната коалиция Миглена Плугчиева и Валери Цветанов, депутатът от левицата и бивш министър на здравеопазването д-р Евгений Желев, председателят на БЗНС "Ал. Стамболийски" Спас Панчев и на Земеделския народен съюз Стефан Личев, зам.-председателят на ЗНС Евгений Жеков, ректорът на Тракийския университет проф.Иван Станков, кметът на Казанлък Стефан Дамянов, лидерът на общинската организацията на БСП в Стара Загора доц. Бойчо Биволарски, председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов, председателят на Националното сдружение на млеко- и месопроизводителите Танчо Колев, учени, фермери и земеделци от региона и други.
По темите разисквани на форума, отношение взе и председателят на енинската кооперация Сава Савов, който коментира проблемите както в земеделието, така и в животновъдството, с които са принудени да се борят ежедневно земеделските стопани. Участник в кръглата маса беше и председателят на кооперацията на село Розово.
Долина

Сергей Станишев: "Ако младите нямат отношение към политическия живот в България, тогава те неизбежно стават заложници на други поколения"

В средата на месец май в Университета за национално и световно стопанство в София, лидерът на БСП Сергей Станишев взе участие в среща-дискусия на тема "Има ли бъдеще за България?" . Срещата-дискусия бе инициирана и организирана от сдружение "Информационен младежки съюз". Във форума участваха представители на академичната общност и на неправителствения сектор, преподаватели, учители, работодатели, синдикати, експерти, народни представители. Модератор на дискусията бе проф. д-р Михаил Мирчев. Ето какво сподели на срещата със студените Сергей Станишев по отношение на младите хора в политиката и тяхната роля там:
"Ако младите нямат отношение към политическия живот в България, тогава те неизбежно стават заложници на други поколения, които са политически по-активни. Впрочем, след изборите, на една от многото срещи в страната, които имах с младежките ни структури, ми беше отправен упрек, в не малка степен справедлив. Тогава, един млад човек ми каза - "Господин Станишев, вие направихте толкова много за пенсионерите, вдигнахте пенсиите - средната с 85%, минималната със 100% и в крайна сметка те гласуваха в голямата си част за ГЕРБ. Но не направихте достатъчно за младите хора. Това сигурно, донякъде е така. Затова ви казах, че според мен за бъдещето основно политиката трябва да бъде свързана с образованието, с равния шанс пред младите хора в България. Но аз бих казал че отношението на младите към политиката в България през последните 10 години мина през няколко етапа. Първо, 1990 година младите хора бяха двигателя на промените. В огромната си част те бяха привърженици на синята идея, на СДС. Излизаха по митинги, лепиха плакати и така нататък. След това те бяха пак движещата сила на протестите през 1997 година, началото и при тях разочарованието беше най-жестоко и най-дълбоко. Защото когато си вложил емоция в една кауза, може да си грешал, но ти с нея си обвързан. И загубата на тази кауза и разочарованието е особено болезнено. Ако се върна пак към 1990 година, тогава имаше най-екзотични и утопични идеи, всъщност ние не знаехме към какво се стремим като общество. Общата представа беше, че ще се запазят всички социални придобивки на социализма, но ще станем изведнъж богати като капиталисти и свободни. Тогава, един от профсъюзните лидери, от един десен синдикат, ако не ме лъже паметта, беше казал, че разликата ще бъде, че всички българи ще могат да ходят на Канарските острови да почиват. Това беше представата за демокрация. И съответно, когато изведнъж се оказваш в една жестока пазарна среда, където дори да си най-ученолюбив, талантлив и работлив, не винаги можеш да се реализираш само на тази база, в една деформирана пазарна икономика, идва и голямото разочарование. Затова много млади хора напуснаха България - имаше две големи вълни, през 1990-1991, после 1998-2000 година, разочарованието от правителството на Иван Костов. И сега се очертава поредна вълна, струва ми се голяма, на потенциална емиграция и заминаване от страната предимно на млади хора, защото знаете каква е степента на младежката безработица. Но сега има и нещо ново -

ЕМИГРАЦИЯ НА ХОРА ОТ СРЕДНОТО ПОКОЛЕНИЕ

и това действително е една изключително сериозна тенденция. Как може да се преодолее - няма магически формули. И тук пак опираме до това да има предсказуема държава, да знаеш че в България можеш да се реализираш, чрез добро образование и да си намериш работа. Мен ми се струва, че в предишните години на нашия мандат тази тенденция беше започнала да се формира, бавно, крехко, но се случваше. Защото имаше работа, имаше дори недостиг в много случаи на работна сила. Работодателите дори натискаха правителството да легализираме вноса на работа сила, ако си спомняте. Защото безработицата беше паднала до под 6% през 2008 година и това даваше перспектива. Затова се случваше и увеличаване на раждаемостта, защото за да остават младите хора в страната, трябва действително да видят възможността да си намерят работа, да родят деца и да ги отгледат."
Радостина Байчева

Катя Михайлова и "ТЕЛЕВИЗИЯТА ЗА ДЕЦА"

Наскоро излезе от печат книгата "Телевизията за деца" от чаровната и смела Катя Михайлова. Гл. ас. д-р Катя Михайлова е преподавател в катедра "Медии и обществени комуникации" на УНСС. Национален представител и представител на УНСС в Управителния съвет на акция IS0801 по програма COST на ЕС. Нейните научни интереси са в сферата на социологията на масмедиите, медийната регулация, телевизионната и радио журналистика.
Катя Михайлова умело съчетава професионалните и личните си ангажименти и е щастлива с това. Тя е автор и на книгата "Млада наука за изкуствата".
Книгата "Телевизията за деца" е за съвременната телевизия, която провокира децата и тяхното развитие, но създава и много рискове за пълноценната им социализация - тя е техен приятел, но същевременно и враг. Изследвани са децата в начална ученическа възраст между 6-10 години. Често те полухипнотизирано гледат екрана, който ги залива с несъобразени с тяхната възраст съдържания и образи, динамика и емоции. Телевизията им въздейства всестранно - не само индивидуално, но и поколенчески. А безспорно всички ние, обществото и държавата като цяло, зависим от качествата и мотивациите, от ценностите и идентичността на новите поколения. От това зависи духовното и моралното здраве на нацията, способността ни да продължаваме своята културна традиция и идентичност, да отстояваме своето развитие като общество.
Въпросът е как съвременната телевизията да бъде по-малко риск и повече загрижен приятел на българските деца, да бъде в помощ на семейството и училището в общото усилие да ги възпитаваме добре и зареждаме с позитивна енергия и ценности?
Днес самите телевизии, отношението на публиката към тях, преценката на специалистите се лута между две крайности: между пазарната логика и обществената мисия, между нуждата от висок рейтинг, носещ пари и отговорното отношение към уязвимите аудитории, сред които на първо място следва да поставяме децата и родителите.
Въпросът е как е възможно да се намери добрата пропорция и баланс - така че нито да се отива в зоната на цезурата, нито да се стои безгласно пред злоупотреба със свободата на медиите? И всичко това с грижа за децата, за новите поколения, за обществото като цяло, което зависи от тях.
Изследването на връзката и влиянието на телевизията върху децата разгледано в над 300-та страници на книжното тяло на Катя Михаилова "Телевизията за деца" обхваща периода от 2001 до 2011 г.
В книгата "Телевизията за деца" има отделено място за експеременталния курс от лекции и част от курсовите работи на студенти по специалности "Журналистика", "Връзки с обществеността" и "Книгоиздаване", ОКС "бакалавър" във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Климент Охридски".
На вниманието на читателите на вестник "Долина" предлагаме някой от курсовите работи на студентите, които са вклучени и в книгата на Гл. ас. д-р Катя Михайлова.
Долина

Яна Цанева Специалност "Журналистика", ОКС "Бакалавър"

Телевизията
Не обичам телевизията. И не я обичам още откакто бях на 5 и дядо, натоварен с изнурителната и отговорна задача да бави детето на първородния си син, ме поставяше пред малкия "Юность" в отчаян опит да овладее изумителната ми енергия. Ужасно мразех когато предлагаше да гледаме "Ну погоди" точно когато го бях убедила колко лесно се прави кълбо напред или пък плие от пета позиция.
Не обичам телевизията. И не я обичам още откакто бях на 5 и в петък вечер родителите ми, изморени от дългата работна седмица, решаваха да прекараме вечерта като едно типично семейство на интелектуалци. Все още изтръпвам като видя шапката на предаването "Панорама" или пък мерна леко закръглен мъж с черни мустаци някъде из дълбоките и тъмни дебри на светските хроники.
Не обичам телевизията. И не я обичам още откакто бях на 5 и баща ми безмилостно прибираше таблата, взимаше бира и слънчогледови семки и се отдаваше на "нищоправене" - гледане на футбол. Между мен и татко винаги е била много силна онази топла и недоизказана връзка, която и до днес поддържаме жива. Заради нея прекарвах 90 минути седнала срещу татко, а той - срещу телевизора, и наблюдавах странна случка - 37-годишният ми баща с две висши образования и директор на елитно училище се заканва на 3-сантиметрово човече, което тича по зелената морава в черната кутия. И това цели 90 минути - време за 10 игри на табла, за една приказка или за рисуване на старовремски къщички с куче пред тях.
Не обичам телевизията. И не я обичам още откакто бях на 5 и с мама гледахме "Ну погоди". Това беше нейният начин да ме приобщи към света навън, който вече 35 години беше и "неин". Помня, че плаках на първия епизод - помислих, че вълкът-садист наистина е смачкал зайчето нарочно… Има нещо толкова неестествено - да ти е весело, когато някой го гонят, блъскат или хвърлят от балкон. От този момент започнах да гледам телевизия също като котките - без да виждам в нея никакъв образ. Докато мама търсеше в екрана онова, което свързваше семейството ни с огромното семейство на човечеството, а той й показваше цветя, дървета, витрини и дупки по улиците, протести и самолети, аз стоях тиха и неподвижна.
Не обичам телевизията. И не я обичам още откакто бях на 5. Винаги съм била малко странно дете. Докато връстниците ми говореха за последните подвизи на Том и Джери, за Леонардо Ди Каприо, "Титаник" и много смърт в много вода, аз говорех за Малкия принц и любовта му към едно цвете, за това колко са глупави възрастните, че да вземат сиви слонове за стари шапки. С прехода от детството към зрелостта позагубих тази "чудновата" дарба, и затова и ми се налага по-честичко да гледам телевизия. Денят ми не е пълен, ако не прекарам поне час пред телевизора, убедена, че в него мога да открия собственото си малко отражение. Но не обичам телевизията. И не я обичам още откакто бях на 5.

Европейско злато за състезател на "Леон"

Константин Паскалев,с треньор Данаил Генев, стана първият българин с титла от Европейското първенство по културизъм и фитнес в София. Състезаващият се за казанлъшкия клуб "Леон" национал, спечели първия медал за България в столицата.
Представителят ни в класическия стил до 171 см. грабна златото в оспорваната конкуренция на румънеца Николай Кристеа и турчина Онур Тиси, руснака Денис Давиченко и поляка Роберт Кузиелски. Константин Паскалев, който е в екипа на казанлъшкия клуб "Леон", преди две седмици "покори Балканите" с титла от Тузла /Босна и Херцеговина/. Иначе един от най-търсените програмисти в балканските държави /такава е професията на силния и елегантен брюнет/, зарадва Казанлък с титла от континенталното първенство. Константин Паскалев, стана първият българин с титла от европейското първенство по културизъм в София. Състезаващият се за казанлъшкия "Леон" национал спечели първия медал за България в столицата и "повлече крак" за успехите на "трикольорите".
В абсолютната категория в класическия стил победител стана руснака Станислав Линдолар.
Рекорден брой състезатели - над 350 спортисти от близо 31 държави взеха участие в грандиозния форум в зала 1 на НДК. В глобалната компютърна мрежа близо 15 млн.абонати гледаха как си разпределят медалите най-силните мъже на "Стария континент".
Европейското първенство в София е първата мащабна проява за годината в календара на Международната федерация по културизъм и фитнес (IFBB). Присъстваха цялото ръководство на федерацията, начело с председателя й д-р Рафаел Сантоха, който участва и в редовния конгрес на Европейската федерация по бодибилдинг и фитнес. Министър-председателят Бойко Борисов награди призьорите в София и потвърди желанието на домакините да приемат и "Шампионата на планетата".
Долина

Медали за катерачите ни

Домакините от Националната спортна академия /София/ спечелиха отборното състезание по спортно катерене за купа "Стената". Първият кръг за държавната купа донесе на казанлъчани девет медала - седем за Клуба за екстремни спортове "Селт" и два за Алпийски-туристически клуб "Казанлък". Проявата в "Студентски град" в столицата, бе и генерална репетиция за фамилия Недялкови от "Селт" преди международния старт в Македония.
Надпреварата бе I кръг от купа "България" за деца, юноши и девойки в дисциплините "трудност" и "скорост". След НСА се наредиха отборите на КЕС "Алтиус спорт", АК "Трапезица 1957" (Велико Търново) и други. В състезанието участваха 115 деца от 11 клуба в страната.
Най-малката дъщеря на треньора Никола Недялков - Йоанна бе лишена от съдии и домакини от традиционния за нея медал. Оплитане на въжетата на стената принуди нейният баща и треньор да помисли за сигурността и на другите деца. Недялков по спортсменски принуди Спасина да слезе от стената, за да не се стигне до нежелани контузии и тежки травми. На "скорост" - Йоанна е четвърта /момичета до 7 години/, а на "трудност" - е с бронзово отличие от още 8 конкурентки. Антония Флорова е първа на "скорост" /момичета 16-17 години/ с екипа на АТК "Казанлък" и втора в другата дисциплина на турнира.
Валентин Златанов от "Селт" от 10 катерачи е трети на "скорост" /момчета 10-11 години/ и със сребро на "трудност" от 13 състезатели. Васил Цветков също се поздрави с медали-бронз на "скорост" /момчета 14-15 години/ и "трудност". При по-големите /момчета 16-17 години/ - Христомир Петранов също е трети в скоростните маршрути на стената в НСА и вицешампион на "трудност".
Долина

петък, 20 май 2011 г.

Бузлуджа - туристическа атракция или военен обект

"Дом-паметникът на партията" на връх Бузлуджа, който вече 20 години се руши, може да бъде използван както за туристическа атракция, така и за военен обект. Това е обяснил по време на представяне на Държавния военно-временен план полк. Илия Налбантов от Министерството на отбраната. От пресцентъра на областна администрация информираха, че той е изнесъл лекция на тема "Изходни параметри за планиране на гражданските ресурси в интерес на отбраната на страната" в рамките на свикания от областния управител Йордан Николов учебен сбор на членовете на Областния съвет по сигурността - Стара Загора и Щаба на Областния управител за координация при провеждане на Спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР).
Според полк. Налбантов "чинията на Бузлуджа", има този вид и конструкция, за да може лесно да бъде превърната във военен обект. Монументът е бил част от военновременната система на Варшавския договор, има три независими подземни електропровода, асансьор и вода. Нейният мащаб и конструктивни възможности позволяват монтажа на радиолокационни системи за наблюдение в огромен периметър, смята полк. Налбантов. Според него Българската академия на науките разполага с лазерно устройство за измерване на разстояние до 500 км., което няма подходяща установка за инсталиране.
Едно от предложенията на полк. Илия Налбантов е монументът да бъде използван и за сеизмична станция, с каквато област Стара Загора не разполага. Според него мястото е подходящо и за монтаж на европейските компоненти за контрол на трафика на въздушното движение.
От областна администрация информираха също, че областният управител Йордан Николов е изразил подкрепата си за идеята, че е необходима инвестиция за подробно изследване на паметника и изготвяне на конкретно предложение за неговото използване. От там припомниха също, че преди около година Николов поиска становище за бъдещото стопанисване и управление на недвижим имот Дом паметник комплекс връх "Бузлуджа", и за евентуалното му превръщане в музей на тоталитаризма. Той осведоми с писмо премиера Бойко Борисов и министрите на културата - Вежди Рашидов, и на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, че поради отдалечеността на имота и невъзможността да бъде осигурена денонощна охрана, той е обект на неправомерни действия и грабежи. В резултат на взломни кражби е разграбено движимото имущество, причинени са и вреди на конструкцията на сградата, което я прави неизползваема и дори опасна.
От началото на мандата си областния управител търси варианти за превръщането на паметника в туристическа атракция, припомнят от пресцентъра на областта. Подобни идеи са били обсъждани в общественото пространство не ведъж през последните 20 години, но без резултат.
Долина

Рок фланелки, китари, пиано и ... Вийон

Черни рок фланелки, китари, пиано и ... Франсоа Вийон. Странно, но само на пръв поглед. Първият поглед към една удивителна среща с поезията на "поета-несретник", роден преди повече от половин хилядолетие, и тийнейджъри-музиканти под покрива на Дом "Петко Стайнов". Нестандартното хрумване е на уредника на къщата на композитора - Иво Косев.
Тази година, за седми пореден път, в нощта на музеите и галериите, Иво Косев ни изненада отново приятно и провокативно.
В уютния Дом "Петко Стайнов", пред камерната публика звуча поезията на Франсоя Вийон, белязана от печата на изповедта, безшаблонна, без сухата безжизнена разсъдъчност на епохата й. Когато старите идеали умират, а новите още не са родени.
Баладите на предвестника на новото време - Вийон, ценителите слушаха с удоволствие в цялата им наситеност на шутовство, дори грубост, но и с релефната яркост на изумителния поетичен израз, крещящ от неудържимо влечение за чупене на средновековните догми и език.
Дали е актуално ли!? Отговорът оформиха невероятните китаристи на Стефан Христов и изумителните пианисти на Елена Юлиянова. Бароковите им изпълнения допълниха по чудесен начин вечерта.
Талантливите тийнейджъри "дописаха" Франсоа Вийон с музика и неприкритото удоволствие да участват във вечер, посветена на ренесансов поет-бунтар. Та, нали протестът на даровитите променя света. Някакъв особен чар има в това да смениш лютнята с китара, да си в черна рокерска фланелка и от далечния XXI век да акомпанираш на неразбрания Вийон.
За пореден път Иво Косев събра отбрана и вярна публика, хвърли предизвикателството, достави удоволствие и получи много аплодисменти. Проявата остави впечатлението за ненатрапчива елитарност и очакването за скорошни нови прояви в неподправеното лоно на изкуството - Дом "Петко Стайнов".
Антония Драганова

Ще има ли почетни граждани тази година

Комисията по култура към Общински съвет Казанлък не подкрепи проекта за решение, изготвен от кмета на общината Стефан Дамянов, във връзка с удостоявания със званието "Почетен гражданин на град Казанлък" на Неделчо Братоев, Росен Георгиев, Цвятко Цветков и Кольо Горчев. Това съобщиха от пресцентъра на местния законодателен орган в началото на седмицата. Основния мотив на комисията е, че направените предложения не отговарят на изискванията на чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 27 за символиката на община Казанлък, за именуване и преименуване на обекти с общинско значение и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на общината. В член 34 от цитираната наредба е посочено, че "Поводи за присъждане на званието "Почетен гражданин на град Казанлък" могат да бъдат: 1. Дългогодишна обществено-полезна дейност за гр. Казанлък и общината; 2. Изключителни постижения в областта на науката, образованието, изкуството, културата, здравеопазването и спорта; 3. Дарители, чиито дарения са с непреходна стойност и обществена значимост за Казанлък и общината; 4. Проявен изключителен героизъм; 5. Големи инвеститори, реализирали инфраструктурни проекти от стратегическа значимост за устойчивото развитие на града и Общината.". По думите на председателя на Комисията по култура Чавдар Ангелов, всеки един от номинираните четирима казанлъчани, е безспорно личност със заслуги в обществото, но нито един от тях, не е направил нещо, което би могло да се квалифицира като "особено големи заслуги към града, общината и Република България във всички области на обществения живот", както е вписано в чл. 31 на същата общинска наредба.
"Безспорно е уважението и към четиримата предложени от кмета кандидати. Тяхната основна заслуга обаче е, че са си вършили съвестно работата през годините, съобразно длъжността, която са заемали. Според изискванията на Наредба №27: "Званието "Почетен гражданин на град Казанлък" е най-високото отличие на Общински съвет - Казанлък.". Затова към удостояването с него не бива да се подхожда просто така, на всяка цена, за да не девалвира стойността му." - коментира още Ангелов. В тази връзка, председателят на комисията изрази и личното си мнение, че не е задължително Общината всяка година на връчва най-високо си отличие.
По думите на Ангелов, решението на комисията е било единодушно, с изключение на един неин член, общинският съветник д-р Буков, който не е присъствал на заседанието поради отсъствието му от страната.
Чавдар Ангелов изрази и несъгласието си с факта, че мотивите на общинска администрация за номиниране на почетни граждани, както и на гражданите удостоени с вписване в почетната книга на града, са били едни и същи. Според него това също говори за неглижиране на същността на най-голямото отличие, което една община може да връчи.
Дали обаче общинските съветници ще уважат мотивите на колегите си членове на комисията, или ще подкрепят предложението на общинска администрация, ще стане ясно на следващото заседание на Общински съвет Казанлък. възможно е обаче и тази година, Казанлък да не излъчи почетен гражданин.
За вписване в Почетната книга на град Казанлък тази година общинска администрация е предложила Янка Найденова, Надежда Димитрова - Коева, Костадинка Димитрова, Ради Милев, Петя Пендарева, Валентина Радева, д-р Петър Лучев, д-р Румен Раев, д-р Бойчо Бойчев.
Радостина Байчева

Откриха най-мащабния инфраструктурни проект в общината

В средата на миналата седмица, беше официално открит първият етап от най-мащабния проект на Община Казанлък, реализиран със средства от Европейския съюз. Интегрираният воден проект, Етап 1: Изграждане на канализационна мрежа, реконструкция на водопроводна и пътна мрежа на кв. "Христо Ботев" и изграждане на канализационна помпена станция и тласкател, с. Овощник е финансиран от Кохезионния фонд на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма "Околна среда 2007- 2013".
Големият екологичен и социален ефект за Казанлък и с. Овощник, подчерта при откриването на обекта, кметът на Община Казанлък Стефан Дамянов. Областният управител, който също бе гост на церемонията, акцентира върху факта, че това е първият обект, на който той е направил първа копка преди една година и днес участва в неговото официално откриване. Йордан Николов допълни, че с проекти като този в община Казанлък правителството изпълнява директивата на ЕС да се повишава качеството на живот на неговите граждани, в чиста и приветлива околна среда. Михаела Гетова от МОСВ поздрави Община Казанлък и екипите, реализирали всички дейности, като каза, че това е един от най-прецизно изпълнените проекти по ОП "Околна среда".
Реализацията на проекта позволи да бъдат решени два сериозни проблема за Общината, припомниха от общинска администрация. Реализирането на първия етап позволи изграждането на цялостна канализационна мрежа, реконструкция на водопроводна и пътна мрежа и довеждане на отпадните води на кв. "Христо Ботев" в Казанлък до Градската пречиствателна станция за отпадни води (ГПСОВ). Проектът даде възможност и отпадните води от канализационната мрежа на с. Овощник да бъдат доведени до пречиствателната станция чрез изграждането на канализационна помпена станция и тласкател, с което се прекратява изливането на непречистените отпадни води на селото в р. Тунджа и замърсяването на вододайната зона на гр. Стара Загора.
Изградената в кв. "Христо Ботев" канализационна мрежа е с дължина 3387 м - главен колектор и второстепенни канализационни клонове. Изградени са 233 сградни канализационни отклонения. Монтирани са 26 противопожарни крана. Направена е реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа с обща дължина 3269 м по всички улици, по които е изградена и канализационната мрежа. Подменени са съществуващите сградни водопроводни отклонения, както са и изградени нови с общ брой 232. Възстановени са асфалтовите настилки и тротоарите. Вложените материали са със съответните сертификати и протоколи от изпитания.
Следващите проектни фази засягат реконструкция на Градска пречиствателна станция за отпадни води - Казанлък, изпълнение строителството на Главен канализационен колектор Шипка-Казанлък и вътрешна канализационна мрежа на гр. Шипка, разпределителни канализационни мрежи на селата Шейново, Хаджи Димитрово и Крън. Предстои разработването на проектните фишове за кандидатстване за финансирането им от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС.
Долина

Няма да намалят броя на общинските съветници

Няма да бъде намален броят на общинските съветници, предвижда миналият на първо четене Изборен кодекс. Това съобщи в Казанлък народния представител Емил Караниколов и припомни, че Изборния кодекс влиза на дневен ред в пленарната зала отново, след като в края на миналата година, парламентарните групи на ДПС и "Коалиция за България" атакуваха в конституционния съд приетият вече Закон за изборите. Гласуваното от народните представители тогава предвиждаше да бъде намален броят на мандатите за общински съветници в общините. В настоящия Закон обаче, това отпада и за Казанлък общинските съветници остават 37 на брой. Ако до изборите град Шипка получи статут на отделна община, това също няма да повлияе на броя на общинските съветници, защото жителите на Община Казанлък няма да намалят под определения минимум за този брой мандати.
В Закона обаче остава изискването за 10 месеца отседналост, едно от основните, според управляващото мнозинство, изисквания за да спре изборният туризъм. Караниколов подчерта, че европейската практика включва отседналостта да бъде в рамките на от 6 до 48 месеца и избор на съответната страна е срокът който ще бъде избран. За тазгодишните президентски и местни избори остава 10 месеца, но за следващите избори, границата ще бъде снижена до 6 месеца, предвижда още Законът.
При първото гласуване е отпаднало и електронното гласуване, което управляващите искаха да въведат пилотно в няколко общини, съобщи още казанлъшкият депутат.
Второто четене на закона ще бъде през идната седмица, съобщи още Караниколов. А в края на тази седмица в Казанлък, ще се проведе общо отчетно-изборно събрание на местната структура на партията. На него всеки от членовете на ГЕРБ Казанлък ще има право да направи по едно предложение за кандидат-кмет на общината и за един кандидат за общински съветник. Номинациите ще бъдат изпратени в изпълнителната комисия в София и едва след решението от там ще станат ясни имената на кандидатите, коментира още народният представител.
Радостина Байчева

H.O.P.E стартира на 24 май

Първото издание на Hope Music Festival ще стартира на 24 май в Казанлък, съобщиха организаторите на събитието. Сцената, на която до 5 юни казанлъчани ще могат да чуят над 10 групи и изпълнители, ще бъде разположена в парк "Розариум". Обединен под мотото Home of positive emotions, фестивалът събира в себе си едни от най-добрите български банди, за да поднесе на своите гости миговете на открито с приятели и любимата им музика на живо.
Янко Бреков (Бръснаря), познат от групите ARTERY и THE POMORIANS, Александър Първанов (Шута) от VENDETTA и BROTHERS IN BLOOD и Цецо (Сърмата Хари) от SKODA и SURMATA HARRY'S COPTOR MIX е изборът на организаторите за водещи. Те ще се появяват в различните дни на събитието между групите, както и ще участват в изпълненията на някои от тях.
Долина
Сергей Станишев:"ПЕРСПЕКТИВАТА НА НАШАТА СТРАНА Е В СВОБОДНИТЕ ГРАЖДАНИ, СИЛНА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА И СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО"

"Историята не познава предопределеността, която да гарантира, че задължително ще има бъдеще за България. Естествено, че България като географска територия, сигурно и като държава, ще продължи да съществува, въпреки демографските тенденции, дори и при най-лошия сценарий. Въпросът е какво ще е съдържанието, каква икономика ще се развива, какво общество, в каква демографска и етническа структура ще се трансформира България?" Това каза пред студенти в Университета за национално и световно стопанство в София, лидерът на БСП Сергей Станишев. В средата на миналата седмица той участва в университетска среща-дискусия на тема "Има ли бъдеще за България?" инициирана и организирана от сдружение "Информационен младежки съюз". Във форума участваха представители на академичната общност и на неправителствения сектор, преподаватели, учители, работодатели, синдикати, експерти, народни представители. Модератор на дискусията бе проф. д-р Михаил Мирчев. На срещата присъства и доц. Пламен Орешарски, депутат от парламентарната група на "Коалиция за България", министър на финансите в правителството на тройната коалиция.
Пред академичната общност, Станишев определи себе си, като "неизтребим оптимист", но призна, че никога няма гаранции за това, че могат да се сбъднат и най-лошите прогнози. "Защото в крайна сметка бъдещето се гради днес, от всеки един от нас, от цялото общество. В най-голяма степен разбира се от държавата, от властта, от правителството и парламентарното мнозинство." - подчерта още бившият министър-председател.
Ето какво сподели още пред студентите лидерът на БСП във връзка с перспективите на младите хора за живот и реализация в България, както и за причините довели до някой от негативните тенденции днес.

ПРЕВАНТИВНО СРЕЩУ КРИЗАТА

Има икономическа криза в целия свят без съмнение. Тя започна през 2008 година и аз смятам, и смея да твърдя, че България се справяше добре с тази криза в първите 9-10 месеца до смяната на правителството. И се справяше добре, защото имаше адекватна политика на онези условия. България правеше това, което се правеше и в повечето европейски страни - първо не се допусна финансова криза, за разлика от много западно европейски държави, не се наложи да се спасяват масово банки и да се налива публичен ресурс в тях. Второ имаше засилена инвестиционна активност от страна на държавата, която да замести поне частично икономическия спад. Трето имаше много активна социална политика и социални програми. Мога да говоря много подробно за тия неща, но исках само да очертая тия ТРИ ОСНОВНИ СТОЖЕРА НА ДЪРЖАВАТА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА.
Затова до лятото на 2009 година усещането за криза беше много притъпено и на хората им се струваше, че тя ще отмине България, но не ни подмина и нямаше как да ни подмине.

ГРЕШКИТЕ

В последните над 20 месеца обаче се допуснаха няколко фундаментални грешки в политиката, в икономически план. Първо се изведе на преден план фискалната стабилност като самоцел. Спомняте си, министърът на финансите обяви, че първият приоритет е влизането в ИЕРЕМ 2 и в Еврозоната. Нещо което днес изглежда като утопия, поне в средно срочен план. Заради това, трябваше да се постигне през 2009 година според него нулев бюджетен дефицит. Затова се спряха плащанията на бизнеса, създаде се една снежна топка от задлъжнялост в икономиката, затова се спряха маса инфраструктурни обекти, бяха замразени. Това в крайна сметка задълбочи кризата и тази тенденция продължава. Второ, държавата заяви и по същество провежда политика, в която не стимулира икономиката достатъчно активно, а това според мен е сериозна грешка по време на криза. Трето държавата се намесва в икономиката по възможно най-лошия начин - преразпределяйки пазари. Тази информация няма да я видите никъде в официалните отчети, но неформално този процес върви навсякъде във всеки един сектор - ограничаване на едни стопански субекти за сметка на други. Това е нещо ново, което беше забравено от 2001 година насам. Сега се възстанови като практика, но разрушава пазарната среда и атмосфера за правене на бизнес. И още един много важен според мен фактор. По време на криза е много важно поне един субект да бъде стабилен, да вдъхва доверие и предсказуемост - това е държавата. При нас стана обратното - ДЪРЖАВАТА СТАНА ИЗТОЧНИК НА ПОСТОЯННА НЕСТАБИЛНОСТ.
Започвайки от обявяването, че ще се намалява ДДС с половин пункт на година, минавайки през идеята за вдигане на ДДС и няколко месеца се говори за 24-22 % и накрая се стигна до извода, че за сега ще си бъде на същото ниво. Подобни изказвания и сигнали, всеки един от тях има своето въздействие върху икономическата среда трайно. Защото икономиката е много чувствителна сфера, тя е много плашлива, особено капиталът и трябва да се отчитат тези реалности.
Какво трябва да се прави от тук нататък. Моето убеждение е, с което не ангажирам никой, е че колкото по-дълго от тук нататък сегашното правителство управлява, толкова по-дълго този хаос ще продължи. Затова единствения изход е политическа промяна, каквато и да е, защото очевидно сегашните управляващи просто не се справят. Второ нещо, което би трябвало да се направи е - държавата да бъде предсказуема, да се възстанови нормалността, това трудно се определя с едни икономически програми, но това е първото нещо, което трябва да се случи. Спешно трябва да се ускорят всички възможни инфраструктурни проекти и държавни и с частно участие и с финансиране не от бюджета. Давам примера с "Белене" - строителството му би означавало много сериозно съживяване на българската икономика в условия на криза. Няколко милиарда евро, не на веднъж разбира се, поетапно, около 30 000 заети, заедно с тези, които са пряко свързани със строителството и всичките обслужващи производства и услуги. Това е само един пример. На практика, голяма част от проектите по които се работеше, по които имаше стартова готовност, се оказаха замразени в последните години и те не можаха да допринесат за излизане от кризата. Трябва също така да се търсят сериозни инвеститори и отвън. Знаете 2008 година външните инвестиции бяха около 6 милиарда евро. През 2009 година бяха около 3 милиарда, през 2010 година, мисля че бяха около милиард и 200 хиляди. Вижда се, че падат - има обективни данни за това, но не са само те. Това което казах, че има непредсказуемст на държавата пряко води и до този резултат, че външните инвестиции рязко намаляха в България. Освен всичко останало разбира се, аз смятам, че държавата трябва да бъде много по-активен фактор в икономиката от тук нататък.

ДЪРЖАВАТА - РЕГУЛИРАЩИ МЕХАНИЗМИ

Какви са инструментите, с които държавата разполага? Не са толкова много, предвид това, което се случи в последните 20 години като оттегляне на държавата във всяко едно отношение от икономиката. Сега инструментите са следните - първо ефективно стопанисване на публичните стопанства, които са най-вече в областта на енергетиката. Много по-ефективно използване на банката за развитие, с нейното капитализиране, с привличане на външен ресурс и финансиране на реалната икономика. Трето - реално използване от страна на държавата на възможности за участие в икономическа дейност. Не поголовно, много селективно, според мен, от гледна точка на сектори и компании, в които има перспектива, в които има и известен риск, но които могат да преформатират облика българската икономика. Тук говоря за по-стратегическото развитие на българската икономика. Защото тя остава непродуктивна, с доста ниска производителност и не особено конкурентоспособна в мащабите на ЕС да не говорим за света. Ще ви дам един пример, едно усилие, което беше направило предишното правителство в тази област, даже два. Едното е по време на кризата създаването на държавна компания с около 100 милиона лева капитал, за създаване и развиване на индустриални зони. Това беше стопирано веднага след изборите и компанията беше разпусната. И второто, за което всъщност особено ме боли, ДОГОВОРИХМЕ СЕ С IBM ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ, 50 на 50, за създаване на нанотехнологично дружество в България. За първи път от 20 години, най-високотехнологично предприятие в България, което би създало цял нов сектор в страната. затова държавата се ангажира с капитал пропорционално на IBM, те също се ангажираха, предприятието беше създадено и август 2009 година беше разтурено. В резултат на това IBM създадоха такова предприятие в Румъния, то вече функционира достатъчно успешно, плаща си данъците там и създава ново направление в икономическото развитие на нашата северна съседка.

БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ДНЕС
Не е лесен отговорът на този въпрос. Знаете, че много учени се опитват да формулират българска национална доктрина, което никак не е лесно. Последните 10 години преди членството в ЕС бих казал, че обединяващата идея, може би идеал в някакъв смисъл, на България, може би беше интеграцията в ЕС. Аз знам, че това не може да бъде национален идеал, но казвам само, че в известен смисъл, в обществен план, това беше заместител на идеал. За национален идеал трябва силна идея, трябва консенсус около нея, тя да бъде обединителна.
И тъй като нямаше вътрешна такава, се получи външен заместител - членството в ЕС, което се възприемаше като възможност и като, бих казал, автоматичен инструмент, с влизането в ЕС България да стане във всяко едно отношение страна като другите държави в стария Европейски съюз. Затова, между впрочем, се получи и доста бързо отрезвяване и разочарование от членството в ЕС. Ние още нямаме евроскептицизъм, както в много стари срани-членки, поне не в този мащаб. Но имаме намаляване на еврооптимизма и доверието в европейските институции защото имаше консумативно отношение към ЕС, смяташе се, че от там ще потече като от рог на изобилието, че ще се раздават пари на калпак, че жизнения стандарт веднага ще стане като в Германия, или поне много бързо. Говоря за масово възприятие - обществено, не на хора, които разбират от детайлите на работата на ЕС. Затова как бих могъл да формулирам днес липсващия в обществото национален идеал.
Първо - държава, която е свободна, на която гражданите са свободни във всяко едно отношение. Не го казвам случайно на първо място, защото според мен, в ПОСЛЕДНИТЕ 2 ГОДИНИ ИМАШЕ ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ ГРАЖДАНСКИТЕ СВОБОДИТЕ И ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА.
Без това не може да се говори за никакъв друг идеал. Второ - държава, която се ползва с доверие, държава представляваща интересите на своите граждани. Тук сме далеч от постигане на този идеал. Доверието в българските институции е ниско и спадащо. Трето - държава, която всеки един гражданин, независимо от неговия етнически и социален произход има шанса да се развие и реализира при равни условия. И тук стигаме до БСП като лява политическа партия как се вписва в този идеал. Защото попитахте и какво се е променило в БСП спрямо идеалите на БКП. В БСП се промениха твърде много неща, най-вече като идеология. За тези, които не знаят ще кажа, че през 2008 година беше приета нова програма на БСП на заседание на нашия конгрес. Тази програма по същество споделя ценностите и идеологията на европейските социалисти и социалдемократи. Затова в ЕС социалистическата и социалдемократическата идея са синоними и нямат нищо общо с държавния социализъм отпреди 1989 година, защото в него липсваше един от основните компоненти на съвременното ляво - свободата. Иначе темата за социалната политика беше добре застъпена в държавната политика. И затова идеологията на БСП в момента се основава на - свободни граждани, справедлива държава, която е ефективна във всяко едно отношение. А не като в държава на консерваторите, където има социална политика като благотворителност. А държава ефективна и в икономиката и в социалната политика, и в преразпределението. И солидарно общество. Какво е нашето общество днес - солидарно ли е помежду си? Не, много по-малко поне отколкото сме били. За съжаление, тенденцията в нашето общество е да се атомизира - всеки се бори за своето оцеляване и просперитет или в най-добрия случай за своето съсловие, и смята, че може самостоятелно да постигне резултат. Няма как, защото дори и най-богатите хора в България, не могат с никакви зидове да се отделят от околната реалност. И не може да си нито истински успял или истински щастлив, ако много от другите, голяма част от гражданите са недоволни от своя живот, чувстват се излъгани, предадени и не виждат перспектива за себе си.
Ето в това триединство бих казал, на СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ, СИЛНА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА И СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО, виждам аз, а и много социалисти бих казал, перспективата за нашата страна. Защото по отделно няма да оцелеем.

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КРЪГОВЕ И ВЛИАНИЕТО ИМ В ПОЛИТИКАТА

Аз не знам дали сте в течение исторически, но голяма част от основателите на БКП са били доста заможни хора. Но те точно са изповядвали идеята, че не може да си щастлив сам за себе си, ако всичко се разпада и държавата ти и обществото се разпада и няма перспектива. Един Енгелс като пример, който е бил направо едър капиталист но основоположник на марксистката идеология. В БСП хората не се делят по социален статус - по-богатите плащат по-високи членски вноски, това е разпределението. Не можеш да забраниш на едни човек да избере партията си, ако споделя нейните ценности и идеали. Ако говорите за другото, за влиянието на икономическите субекти върху българската политика, смея да твърдя, че в БСП е най-малко. И мога да го докажа с не малко факти. Да, В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ИМА НЕМАЛКО ВЛИЯНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ и на различни задкулисни фактори през всички последни 20 години. Аз никога не съм бил привърженик на теорията за конспирацията, но и исторически и народопсихологически в нашето общество, винаги има интерес към тези задкулисни фактори, които винаги се опитват да прокарват своето влияние. За първи път поставих този въпрос публично на едно заседание на БСП през 2003 година, във връзка с формирания тогава неформален кръг "Глобална България". В него впрочем влизаха тогава хора като Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Валентин Златев, Иво Прокопиев и много други, тази информация е публична. Този кръг впрочем е имал своя идеология, свое влияние. Хубавото нещо, по повод конспиративната теория е, че понеже са много кръговете, които се опитват да правят това влияние върху политиката в различните сектори, те донякъде взаимно се неутрализират и балансират. И никой не може да прокара докрай своя ефект. Това обаче неизбежно оказва влияние някакво в публичния и политическия живот. Това, за което съм аз като човек, като гражданин е да има прозрачност и принципност в политическите битки. Аз вярвам, че може да има стабилна демокрация, само ако има устойчива, партийна политическа система с ясно и стабилно дясно, с ясно и стабилно ляво, с различни идеологии, с центристки партии и трябва да има състезание на политически платформи. В България обаче, за съжаление, това се подменя все повече от PR-стратегии, от харизма, популизъм, от някакви конюнктурни теми, които заместват истинската политика. Защото единствената партия, която се опита, в контекста на дебата, който върви в цяла Европа за "Европа 2020" да даде своя визия за България е БСП. Посветихме цяло заседание на нашия конгрес точно да изработим наша визия за "България 2020" като европейска и социална държава. Това е единствения публичен фокусиран опит за подобна визия на нашата страна, който може би единствен ще ни доближи до някъде до наш национален идеал поне в социалистическата му интерпретация.
С достатъчно самочувствие мога да кажа, какво направи нашето правителство като политика за поощряване на семействата по време на мандата ни. Размерът на еднократната помощ за раждане на първо дете нарасна от 200 на 600 лева. Над 2 пъти се увеличи добавката за отглеждане на дете. Близо 3 пъти нарасна добавката за раждане на близнаците. Майката студентка, участвала в редовна форма на обучение, придоби право за еднократна помощ за отглеждане на дете в размер на близо 3000 лева. Срока на платеното от държавата майчинство нарасна от 135 на 410 дни. За съжаление обаче, това е поглед назад, защото тези стандарти, които бяха постигнати не се актуализират. Целенасочената държавна политика по отношение на младите семейства започна да се формира, започна да дава своите резултати, защото ражданията нараснаха от 9,2 на 1000 но 10,2, за 3 години. Но сега има обратна тенденция в последните 2 години точно заради несигурността, заради кризата и заради политиката на държавата.

ОТГОВОРНОСТТА

Аз имам впечатление понякога, че БСП носи отговорност за държавата винаги за всичко, дори когато е в опозиция. За всички минали грехове на държавата, за всички настоящи и за всички бъдещи. Само че, в крайна сметка, в една демокрация хората правят своя избор. И ГЕРБ получиха огромно доверие - 1 милион и 700 хиляди български граждани. Толкова хора гласуваха за тях, аз обаче не знам за коя програма, за кое обещание, или просто за личността Бойко Борисов. За образа, за поредна мечка - както беше с царя.
Най-важното за едно правителство е дали може да осигури пари и да ги преразпредели в обществен интерес за цели, които са приоритизирани, защото всичко това, всички реформи и мерки, стават с пари. В момента имаме ситуация, когато основания лозунг на правителството е пестене. Само че, извинявайте, това пестене, при това правителство на ГЕРБ, става винаги за сметка на социалните ангажименти на държавата и на орязване на цели политики. И в областта на заетостта - програмите за заетост бяха рязко съкратени, и по отношение на доходите. Защото ако не знаете, официалният документ на правителството, националната програма за реформи планира, първо увеличаване на доходите за този мандат през юли 2013 година. Първо увеличение за четири години, което ще се случи малко преди следващите парламентарни избори.
Радостина Байчева

Кольо Горчев, ПМГ "Н. Обрешков" и математиката...

КОЙ Е КОЛЬО ГОРЧЕВ?

Родното ми село Обединение с приблизително около шест хиляди жители беше най-голямото село във Великотърновска област. Родителите ми бяха земеделци. Те имаха две деца - аз и брат ми Горчо, който завърши история в историческия факултет на СДУ.
Когато бях ученик в прогимназията на родното ми село, още помня, че в края на всеки срок правех най-хубави класни работи по математика, които преподавателят носеше за подписване от директора. Продължих да се уча в осми клас в гимназията на Полски Тръмбеш, където бях ученик до девети клас. Образованието си в десети и единадесети клас продължих във Великотърновската мъжка гимназия. За кратко време се проявих като много добър ученик по математика. Преподаваше ми г-н Дръндаров, който беше на пенсионна възраст. Когато решаваше задачите на дъската понякога допускаше грешки. Като разбереше това, той идваше при мен, поглеждаше решението ми в тетрадката. Посочвах му къде е допусната грешката и тогава той ме посочваше да изляза на дъската и поправяйки допуснатата грешка, да продължа решаването на задачата. Това правеше добро впечатление на другарите ми от паралелката. В началото на учебната година, като нов ученик в десети клас, всички ме приеха много добре. Започнаха по всяко време да идват при мен и да ме питат за решаването на задача, която те не са успели да решат. Това ме задължаваше в къщи, аз да си решавам всички задачи от новия урок, за да не изпадна в неудобно положение, когато някой ме запита за начина, по който може да се реши задачата, която те не са успели да решат. Интересът ми към математиката се задълбочаваше. Завърших единадесети клас през 1949г. Кандидатствах в специалност математика в физико-математическия факултет на СДУ, където продължих образованието си. След завършването на двегодишното обучение по математика, общо 150 студенти от физико-математическия факултет и инженерно-техническите учебни заведения с минимум две годишно университетско образование и между тях такива, които са служили в казармата три години, продължихме образованието си в Висшето Военно Морско училище в град Варна. Правителствената задача е била да оглавим командването на военно-морския флот. След двегодишното обучение във военното училище започна освобождаването от моряшките задължения. Уволних се през месец октомври. Започнах работа, като преподавател по математика в гимназия та, където бях ученик в осми и девети клас. Установих, че ако учителят обича учениците си, ще го обичат и те. Не може да бъде добър учител този, който не обича учениците си. Не намерих сили да се разделя с първите си ученици преди да завършат средното си образование. Имах сили да работя като учител и да продължа образованието си по специалността. Разрешаваха ми да се явявам на изпит за трети и след това четвърти курс, когато искам и по който предмет съм подготвен. Задължен бях да спазвам учебните програми по семестри и да се явявам на изпит по предметите, изучавани през изминалия семестър. Готвех се самостоятелно и се явявах с редовните студенти. Завърших висшето си образование и успешно издържах държавните изпити. През септември 1957г. постъпих на работа като учител по математика в ППГ "Н. Вапцаров" град Казанлък. С голяма любов започнах работа като учител по математика с втория си ученически випуск. Още в началото на учебната година ме изпратиха с паралелката, на която бях класен ръководител на бригада в град Гурково за почистване на захарно цвекло. Разпределях учениците си по шест на купчина за почистване на цвеклото, където учениците изрязваха листата и почистваха пръста на изваденото цвекло. Спирах се при всяка купчина и се включвах в почистването на цвеклото. С приятен и забавен тон задължавах всеки от групата да разкаже за произхода си - какво работят родителите му, има ли братя и сестри, къде са, къде учат или какво работят. Задължавах всеки от тях да изпее песен, да рецитира стихове, да разкаже хумореска. Получи се нещо интересно и приятно. За три дни подготвихме литературно-музикална програма. В читалището на Гурково не можаха да се съберат всички кооператори на предстоящата концертна програма. Наложи се да повторим програмата следващата вечер. Така поставих началото на един колектив с добри възможности за организирането на художествена самодейност. Усъвършенствахме програмата и изнасяхме концертни програми в селата: Крън, Енина, Шейново, Бузовград, Сахране, Павел баня и други села в казанлъшката община. Изградихме танцов състав само от паралелковия колектив, който състав три години се класираше убедително на първо място на училищните прегледи в град Казанлък. Един от най-добрите ми танцьори беше Петър Николов Иванов, който завърши специалността Промишлена топлотехника във ВМЕИ, София. Ето как Петър Иванов описва раздялата ми с паралелковия колектив, на който бях класен ръководител четири години.
ЗАПЕЧАТАН СПОМЕН

Раздяла без думи
Ех, спомени!... Спомени!... Спомени!... Има още много неща от ученическия живот, за които може да се пише. Екскурзиите по Балкана, Витоша, Родопи, Рила и Рилския манастир, бригадите. Всичко това през тези години, ден след ден, ни свързваше в едно задружно семейство. Заедно боледувахме един за друг. Заедно се радвахме на успехите и заедно страдахме при неуспехите. Така дойде и края на ученическия ни живот. Всички бяхме допуснати до зрелостен изпит и положихме успешно зрелостните изпити.
Дойде часът, в който класният ни ръководител Кольо Горчев за последен път, трябваше да влезе в класната ни стая, не за да ни изпитва, а да се раздели с нас. Всички седяхме на чиновете си, умърлушени, в очакване на неговото пристигане. Не знам защо той се забави и това увеличи напрежението у нас. Всеки беше потънал в размисли. Абсолютна тишина цареше в стаята. Никога не сме били толкова кротки, тихи и смирени. От време на време поглеждахме към вратата и когато най-сетне се отвори и Горчев влезе, всички неволно заплакахме едновременно. Заплака и той. Това още повече увеличи изблика на нашите сълзи. Той вървеше от врата до прозореца, вглеждаше се в нас, връщаше се обратно до вратата и пак, и пак.
... повече - четете в "Долина"

Кольо Горчев
/Следва/

Отборът на "Антим I" първенец в областното състезание "Млад Огнеборец"

Шампионите от общинското състезание в Казанлък завоюваха купата на победителя в изключително оспорвана битка с младите огнеборци от Чирпан
Дванадесетото областно състезание на младежките противопожарни отряди "Млад огнеборец" се проведе в средата миналата седмица на тренировъчното игрище над стадион "Берое" в Стара Загора.
В надпреварата се включиха пет отбора от Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Гълъбово и Павел баня - победители в състоялите се преди броени дни общински състезания на младежките противопожарни отряди.
Младите огнеборци се състезаваха в дисциплините "Бойно разгръщане от състезателна пътека" и "400 метра щафетно бягане с препятствия", в които взискателно жури оценяваше тяхната бързина, сръчност, правилно скупчване на шлангови линии, връзване на възли, поставяне на противопожарни съоръжения, пълнене на резервоар-мишена с кофпомпа и преодоляване на водни препятствия и тунел. Важен критерий за висока оценка бе екипността и дисциплината в отбора. Надпреварата се проведе по утвърдени от Министерство на образованието и науката правила и в съответствие с Международния правилник за състезанията на младежки противопожарни формирования, издаден от международната комисия за ръководство на младежите към CTIF (Международна асоциация на пожарните и спасителни служби).
Шампиони - с 1001 точки станаха момичетата и момчетата от СОУ "Екзарх Антим I" с инструктор Златко Златев от Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" в Казанлък. Сребърните медали завоюваха състезателите от ОУ "Васил Левски" - Чирпан с 986 точки. С трети резултат от 959 точки завършиха състезанието домакините от Първо ОУ "Георги Бакалов" - Стара Загора. С огромно желание и ентусиазъм се отличиха дебютантите от СОУ "Васил Левски" - Гълъбово.
Освен шампионската титла и много награди, младите огнеборци от СОУ "Екзарх Антим I" получиха и правото да представят областта на републиканското състезание, което ще се проведе в Кранево през юни.
Долина

150 ГОДИНИ ЧИТАЛИЩЕ ШИПКА

Любен Каравелов пише: "Шипка лежи в подножието на Стара планина. Трудно човек може да си представи всичката красота на тази местност. Градът, окръжен от лозя и розови градини, тъне в зеленина, от всички страни шуртят ручеи и извори, които идат от височината на планината; множество разнообразни птици пеят в захлас." Годината е 1857.
Местоположението на селището от южната страна на Шипченския проход, наричан от турците "Еди пол джаадеси", място, откъдето се разклоняват седем пътя, е най-точният ключ към изясняване ролята и историята на Шипка. През далечните години оттук преминават, спират или се застояват търговци, пътешественици, изследователи, какви ли не любители на друмищата. Архивите пазят следи от пребиваването или спирането на Феликс Каниц, професорите В. И. Григоревич и Иречек, Васил Левски, Найден Геров, Хр. Г. Данов. Шипка е знаел и Иван Вазов.
Показателно е едно съвпадение, което аз тълкувам по свой начин. Става дума за раждането на читалището в Шипка през далечната 1861 г. В същата година със съдействието на Г. С. Раковски в Букурещ се създава "Българско читалище". Христо Цеков в изследването си "Димитър Ценович"/Касиерът на БРЦК/ установява, че лично Раковски подарява 100 броя от своя "Горски пътник". Край родилното ложе на това просветно средище в Букурещ се нареждат известни български дейци като д-р Г. Атанасович, Костаки Д. Русович, Г. Зафарков, Ив. М. Балкански, д-р Протич, Д. Ценович... Читалището е основано на 18 юли 1861 г. и е отворено с водосвет и слово на Г. Атанасович. Освен книги на Раковски се набавят и други издания и вестници на различни европейски езици. Както се вижда, паралелът или съвпадението се налага. Шипка и Букурещ се сдобиват в една и съща година с читалище.

Как става това в Шипка?
Боян Чомаков (Захарий Княжевски)

Неуморният радетел на Възраждането Захарий Княжевски от Стара Загора поддържа връзки с дейците оттатък Дунава. Той е учил в Русия, бил е в Одеса, Харков и другаде. Започва да събира книги в Мъглижкия манастир, а после ги раздава на никнещите първи обществени библиотеки в църквите и училищата. Когато четох документи за тази светла личност, си мислех, че съществува двустранен процес и влияние - вътрешното пробуждане в страната подтиква дейността на българската емиграция към създаване на просветни огнища, а оттам идват влияние, опит, книги и вестници за развитие на читалищна организация и културно-просветна работа сред населението и младежта. Личности като Захарий Княжевски (това е негов псевдоним) - смели и всеотдайни, не само попиват това, което виждат извън страната, но и те самите стават първопроходци на духовното пробуждане на народа. И това не е характерно само за Старозагорския край, а за почти цялата страна.
... повече - четете в "Долина"
Георги Георгиев

Да опознаем компютъра ... в библиотеката

Безплатни курсове по компютърна грамотност организира общинска библиотека "Искра". Инициативата е част от Националната библиотечна седмица, която стартира и в Казанлък този понеделник. Тази година, събитието преминава под мотото - "Обществените библиотеки като място за самообразование, учене през целия живот и достъп до световното културно наследство". Във връзка с това и съобразно изискванията на съвременността, местните библиотекари са амбицирани да предложат на жителите на общината и нова услуга - компютърна ограмотяване. Услугата ще е насочена предимно към хората над 60 години, които не познават добре начините на работа с компютър, но искат да придобият такива умения. Желаещите да посещават курсовете, ще бъдат отделени в различни групи според нивото си на компютърна грамотност, информира още директорът на ОБ "Искра" Ани Кожухарова. Заниманията ще се провеждат в читалнята на библиотеката, където са разположени и компютрите, придобити по спечелен от културния институт проект пред фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. "Много хора именно в тази възраст от около 60 години имат желание да работят с компютър, да могат да търсят свободно информация в интернет, но нямат възможност да се научат сами, защото не разполагат с домашни компютри." - обосновават решението си библиотекарите.
В рамките на седмицата от библиотека "Искра" са подготвили и традиционни, но харесвани и очаквани от читателите инициативи. Дните от 16 до 20 май отново ще бъдат отворени за записване на нови читатели, които ще могат да сторят това без такса. По традиция, в дните на отворените врати привилегия ползват и онези читатели, които са пропуснали да върнат в срок заетата литература. Сега те ще могат да направят това без да заплатят дължимата глоба. Продължава и предизвикалата интерес инициатива на местните библиотекари "Стани библиотекар за един ден". Библиотечни беседи и екскурзии из всички отдели и филиали, ще организират още местните пазители на книгите, като за учениците от ОУ "Г. Кирков" е предвидено и специално опознаване с един от най-богатите фондове на местната библиотека - този в отдел "Изкуство".
В рамките на националната инициатива - ролята и мястото на училищните библиотеки в образователния процес да бъдат регламентирани в законопроекта за училищното образование, местните библиотекари изразиха своята тревога във връзка със състоянието на училищните библиотеки в Казанлък. "В момента функционират добре само няколко училищни библиотеки в града. Останалите са се превърнали просто в сбирки на книги, които се обслужват непрофесионално от натоварени със задачата учители. Затова училищната библиотека започва да губи функцията си, а обществените библиотеки да поемат и тази на общообразователни." - коментираха от библиотека "Искра". Основният проблем от нефункционирането на училищните библиотеки идва от факта, че тока, обществените се ангажират, за да са в помощ на читателите си, да закупуват повече литература залегнала в учебните програми. Това от своя страна намалява и без това оскъдните средства за обогатяване на фондовете. Българските библиотекари днес, на практика са изправени пред избора - да подпомагат учебния процес при подрастващите или да удовлетворят потребностите на по-широк кръг читатели. "Много е трудно да вземеш едното или другото решение. От една страна не може да останем безразлични към това, че децата имат нужда от задължителната литература, за да не изостават в учебния процес. От друга страна, свързвайки ни само със задължителните книги, съществува риска по-късно да ги изгубим като читатели. Ако не сме адекватни и на нуждите на останалите ни читатели, няма как обществените библиотеки да функционират нормално." - коментират още библиотекарите. От библиотека "Искра" уточниха обаче, че по никакъв начин не упрекват училищните ръководства. Проблемът е национален и затова е част от призива на библиотечната общност към законодателната и изпълнителната власт в държавата за мерки, които да превърнат библиотеките "в жизнени центрове за информация, образование, научни изследвания и хранилища за паметта на нацията".
Радостина Байчева

ИСТИНСКИ ЛИ СА?

Този въпрос си задавам всеки път, като потвърдя покана за концерт на Affection във фейсбук. Преглеждам снимките на профила, прочитам текстовете на песните им, прехвърлям коментарите от фенове и си мисля, че някак наистина са се "привързали" към съдбата си на музиканти.
Няма как иначе да се обясни фактът, че българска рокгрупа и то казанлъшка, не само успява да се издържа със свирене, но и прави своя авторска музика, та и в студио записва втори албум днес във времената на тотална нищета и криза. Абсурдно е! Абсурдно е да си го въобразиш дори, че се случва в българската реалност, но ... е факт. Най-популярната казанлъшка група Affection или Георги Йонков (китара и вокал), Цветан Попов (китара, бас и вокал), Красимир Мечев (барабани и вокал) и Георги Върбанов (бас и вокал) са си отново у дома, за да запишат втория си албум "ИСТИНСКИ".
Първият "Бяло" излиза през 2008-та, три години почти след създаването на групата и раждането на първия хит "Имаш ли сълзи". Седемте авторски парчета в първия са изпяти изцяло на български език и обединяват като звучене модерния алтернативен рок с класическия рок от 70-те години.
Днес влиянията в музиката им са повече. Натрупали са повече опит, рутина, усмивки и разочарования на сцена, докоснали са се до повече души и сърца... Затова й очакванията въм втория албум са големи. ""Истински" - това е заглавието на новия албум" - сподели ми Георги Йонков в едно он-лайн интервю, в почивките между записите в студио. В този момент реших да съм директна с въпросите:
- Как оцелява една казанлъшка рок банда в периода на жестока криза у нас (финансова, икономическа, политическа, морална)? Как генерирахте и акумулирахте средства през зимата, та на пролет да влезете в студио да записвате нов албум?
Георги Йонков: Искам първо да кажа, здравейте на всички, които четат тази статия случайно или не. Радваме се, че някой се интерува от това което правим и предстои да направим.
Да, периодът, които съвпадна с момента на нашето творчество наиситна може да се определи като кризистен, особенно това което ме притеснява е неговото морално лице, макар че всички тези проблеми, които ти изброи са взимно свързани. Оцеляваме с помоща на тези погледи, които всеки път преди клубно участие ни приветстват с много топлина и желание за авторска и най-вече "жива" музика. Незаменимо е това, което може да чуеш и откриеш в живото свирене и именно хората които все още не са го забравили ни поддикват да се занимаваме с изкуство. Средствата за новия албум са събрани не само от една зима (това звучи все едно правим зимнина ), но това, което мога да кажа е че нещата се наредиха в наша полза и сега е време да ги реализираме.
- Жоро, ти посвири през есента пред чужденците по корабите. Зимата пък качи бандата в Банско да забавлявате германците и британците по нашите писти. За "необходимото зло" ли го приемаме това "бачкаторско" свирене или просто това е работата на музиканта - да забавлява хората и с това да си изкарва прехраната?
Георги Йонков: Да това е необходимо, за да се развиваме и да останем заедно като колектив. Трудно е когато са забъркани повече от двама души на едно място. Но всяка една наша изява има смисъл в това да продължим напред и да си поставяме все по-високи цели. Наистина ежедневното свирене било то по курорти или кораби не е по вкуса ни и веднага се аргументирам защо. Хората там идват просто да разпуснат и да разменят по приказка, в крайна сметка се изненадани защото чуват нещо което се прави с желание и в последствие се връщат, когато накараш хората да идват на някакво място заради теб, тогава е най-сладко и ние това искаме. Но вече знаем , че не принадлежим на тези места, а на големите сцени и силно се надяваме нашата звезда да изгрее скоро!
- Твърдо ли разчитате, че е възможно само със свирене да се издържате или ви се налага и друго да поработвате, каквато е обичайната практика у нас?
Георги Йонков: Незнам, колко в момента са действащите групи които не работят друго, но със сигурност не са много. Ние сме една от тях, просто с течение на годините разбрах, че за да си наистина добър и погълнат от това което правиш, трябва да си 100 % отдаден на него. Разбира се в нормалните държави, където тази музика е на почит, нещата се развиват по-бързо, но на нас ни отне 6 години за да имаме възможност да издадем нещо, както ние искаме да го направим. Надявам се, че това време не е изгубено.
- Намираш ли разлика в публиката и вкусовете на туристите, курортистите и хората, които ходят вечер по клубовете?
Георги Йонков: Хората, като цяло са различни, нормално е да не се харесаш на всички. Затова са измислени кавър версиите, можеш с точната песен в точното време на вечерта да накараш някой да се чувства добре. Вече сме много добри в тази област. По мои наблюдения, чужденците са по-отворени към музиката, като цяло, без значение дали разбират текста или не, когато видят че нещата се правят с желание от там нататък може да и изсвириш и лека нощ деца ако трябва.
- Има ли според теб едно възраждане на клубната култура и живот у нас? А на рок музиката въобще?
Георги Йонков: Не се наемам да коментирам културата като цяло, защото не следя всичко толкова добре от близо. Забелязах, че се снимат и излъчват много нови БГ филми и сериали напоследък, което е много добре за българското кино например. Колкото до рок музиката, мисля че нещата са доста по-зле от колкото преди 10 години, когато имаше наплив на БГ рок изпълнители. Тогава аз бях просто едно момче в 11 клас и им се радвах, не съм мислел, че ще имам възможност да бъда един от тях. За жалост са необходими много повече силни групи, за да има конкуренция, защото в такива общества се ражда хубавият продукт, чак тогава може да говорим за възраждане. Аз например не се сещам за 10 БГ рок песни в последните 1-2 дори 3 години, които да се възприети и наложили сред българската общност. Може би - няма интерес.
- Правят ли ти впечатление някакви млади български рок банди по фестивали, конкурси и клубове?
Георги Йонков: Да от време на време се появяват нови имена или "стари" муцуни, които са сменили името си. Познаваме се с доста групи с които свирим в едни и същи градове и клубове. Някой от тях са наистина добри, жалко е че хората не ги оценяват достатъчно, за да се получи тази конкуренция за която говорех преди малко. А когато не си оценен пада стимула и участията, което в последствие се отразява върху колектива и атмосферата в групата. Нужна е реализация в чужбина заедно с завоеванията в нашата държава, мисля усилено върху това през последната една година.
- Някакви фестивални или конкурсни изяви замисляли ли сте тази година или наградите вече не ви интересуват?
Георги Йонков: Минаха около 3 години от последната ни изява на Несебър поп-рок фест. Опитвали сме да излезем на голяма сцена, но интереса е нулев (говоря за Spirit Of Bourgas и концертите по случай годишнините на радио Тангра) всеки път излизането на сцена е придружено от предварително гласуване, чиито правила са твърде неконтрулируеми и поне според мен предварително нагласени. Трябва някой да застане зад теб и да те промотира иначе нямаш място там. От миналата седмица има слух, които може би аз ще разпоространя от тук, евентуално за организиране на фестивал в Казанлък , сега по празника на розата 2011г. в парк "Розариум", които да продължи традициите на бирените фестове отпреди 4-5 години, където също сме свирили. Ако това наистина стане ще имаме цели 2 дати на голяма сцена , говоря за евентуално откриване и закриване на фестивала. Все пак сме домакини. Остава всички да стискаме палци и да видим някои от известните и не чак толкова известни добри рок групи на България в нашия град. Колкото до локалните фестивали, просто не сме се интересували. Стремим се да не пропускаме шоу петък или събота в някой град, хората така или иначе ни виждат там.
- Задават се доста интересни имена с концертни дати у нас - първият Елевейшън Фест в Разлог, Бургаският тридневен, Каварна.... Взел ли си си билети за някои от тях? Стинг или Джамиракуай или пък Джо Джо Майер?
Георги Йонков: Точно за тези все още не съм. Имаме планове за лятото които все още не са 100% сигурни, така че не мога да се наема да кажа къде ще отида. Бих отишъл навсякъде , но нашите концерти са с предимство. Сигурен съм , че Цецко нашият китарист/басист, ще бъде на Джамиракуай - голям им е фен.
- На Елевейшън Феста в Разлог за втори път у нас ще свирят новите звезди на електросуинга - Паров Стелар. Какво мислите за този подход към музиката - за смесването на жанровеге, за преоткриването или пародирането им? Изобщо как разбирате еклектиката в съвременната музика?
Георги Йонков: Много пъти сме си говорили с Краси и Цецко за това какво обичаме ние, а то е в контра действие с електроника и звуци които не се изсвирват от хора, ние сме фенове точно на натуралното, дори на първичното, мърлявото ако щете. Но това не означава, че тази музика не струва., напротив може само да се насърчават тези хора които се опитват да създадът нещо ново, новаторите. Ние за себе си знаем, че не можем, те вече са го създали - гръндж, алтернатив рок, инди рок, това е в сърцата ни и това можем да направим.
- Вие какви влияние търпите в музиката си? Колко общо имат кавърите, които свирите, с вашата музика?
Георги Йонков: Започнахме през 2005 година, първото ни участие беше в една казанлъшка бирария "Метъра", даже още помня датата 28 май. Имахме 30 песни и всичките кавъри, тогава вече имахме някакви идеи за наши песни, но всичко ставаше бавно, просто продължихме с кавърите, така всеки от нас можеше да се радва на песните които обичаше, защото правихме каквото ние искаме, така успяхме да създадем в последствие много наши неща. В настоящия момент кавърите които свирим за повече от 200, но около ? от тях са в стила които ни вдъхновява. Напълно достатъчно да се размажеш от кеф на края на вечерта.
- Как сглобявате сетлист за вечерта в клуба - съобразявате ли се с града, атмосферата, нивото на публиката, реакциите й?
Георги Йонков: Всичко се решава между песните, някой път получавам просветление миг преди да завърши предходната песен, кое ще е добре да се изсвири и кое не, мисля че това е правилния начин. Колкото до голямата сцена, там несъмнено се прави сетлист.
- 13 парчета не са никак малко за нов албум. Колко време ги сътворявахте и колко време ще отиде в записването им в студио? Кога да чакаме албума като готов продукт?
Георги Йонков: Да 13 е малко и фатално число, но искахме да добавим повече неща от предходния ни продукт "Бяло" (7 песни, 2008г). Песните са от периода 2009-2010, като само една от тях е с по-стара история (2006), но това е нещо много специално, което написах за майка си, мисля че такива песни трябва да бъдат издавани. Тъй като не работим с музикална компания, няма как да обявим официална дата, но записите ще продължат минимум 3 месеца, без да се пестим, цялото ни внимание е насочено там.
Очаквайте всичко да се появи на бял свят през лятото, най-късно есента на 2011г.
- Всъщност не е ли голям идеализъм в България да издаваш албум с рок музика? Очаквате ли поне да си върнете инвестираните средства или мислите, че един добре менажиран продукт може да донесе и печалба?
Георги Йонков: Не печалбата няма да е повече от това да си върнем инвестираните средства., но ние сме творци и искаме да споделим това което ни вълнува с хората, това може да стане само и по този начин, няма да откриваме Америка, мисля че достатъчно се борихме досега с всичко и нашето желание да видим тези песни на бял свят и да оставим нещо след себе си ни подтиква към израза - всичко и на всяка цена!!!
Колкото до надеждите за нещо повече, те са свързани с записването на някои англииски версии на песните, които съчетани с песни от предишният ни албум да се появят като компилация на англииски, която да се предлага в чужбина и през интернет - itunes, facebook, myspace и т.н.
- Какво е по-различното, което се е случило с Афекшън в тези 13 нови парчета?
Георги Йонков: Открихме нашето място в музиката, песните са много компактни и стилово насочени, сигурно поради това че са измислени в един период от време. Отностно текстовете се забелязва показване на малките детайли от живота - това къде живееш, кого обичаш или си обичал, самота и щастие, неща които обединени в едно харектеризират живота ни на тази планета. Но нека някой критик се изкаже повече за тях. Гарантирам ви че със сигурност ще откриете и себе си в някоя от нашите песни.
- Как се разпределяте процентно в композирането и писането на текстове? Кой подава свежите идеи напоследък или Жоро, ти си свикнал с ролята на твореца в бандата и не чакаш да ти подават сламки?
Георги Йонков: Този албум е изцяло мое дело, аз не отказвам на сламки, но така става че всеки път идвам с готова идея и текст към нея, събра се материал и дойде време да го издадем. Не умаловажавам идеите на другите, знам че най-добре звучим заедно, което ще се разбере и от общият ни аранжимент.
- Музиката безспорно е най-важна, но публиката запомня и се трогва от едно парче заради текста обикновено. Затова имам и 2 въпроса за текстовете:
- първо - защо са на български, като знаем, че фразирането трудничко се получава на нашенски
- второ - само любовни и екзистенциални ли са темите, които засягаш и защо като че ли отказвате да се занимаваш със социални, политически и културни въпроси?

Георги Йонков: Текстовете са повече (но не винаги) базирани на мои лични преживявания. Човешкият ум е странно "животно", което във всеки отделен миг може да те накара да почувстваш нови и различни емоции и чувства. Обичам така да ги преплета, че всеки да намери неговият си смисъл, всъщност просто пиша когато мога, нещата се получават понякога.: На български мога да се изразя пълноценно. За социални, политически и културни въпроси никога не съм писал, но това не означава че ще е така и за в бъдеще. Това което ми отнема вниманието, става продукт за бъдещо творчество.
- Бихте ли написали песен за трагедията в Япония, за войната в Либия? Вълнуват ли ви тези неща?
Георги Йонков:Да мен като историк, лично ме вълнуват. Може би недостатъчно силно, всичко е върпос на нагласа!
- Кое ви звучи най-притеснително за бъдещето на планетата:
- световния тероризъм и военните конфликти
- природните катаклизми и необратимите промени на климата
- липсата на вяра, морал, етични и естетични критерии и норми, липсата на идеали

Георги Йонков: Мисля че най-опастното нещо остават военните конфликти. Сякаш хората не са разбрали и видяли, какво се е случило през 1939-1945, че искат да си припомнят. Най-скорошното ни затриване може да стане по този начин с помоща на атомната енергия. Колкото до природните катаклизми, да има ги , но спред мен те ще се проявят в интервал от хил. години напред във времето. Аз като един прилежен гражданин се грижа за чистотата в природата, няма да живеем вечно, така че не копнея всичко да е мое, нека да има и за другите след нас.
- Страхуваш ли се за бъдещето (своето и на децата ви някой ден, на България, на младите рок музиканти, на Земята като цяло) или....си оптимист?
Георги Йонков: Страхувам се за бъдещето на нашата държава, говоря като държава. Ние показахме и показваме, че не можем да се управляваме без външна намеса. Макар, че сме кадърно и красиво общество , това продължава да е нашата отрицателна страна. Ние сме перфектната туристическа държава - добро географско положение, прекрастни природни ресурси зиме и лете, евтини цени и готини жени - идеално място да си изхарчиш парите, но не и да изкарваш такива.
- Ако приемем за вярна прогнозата на маите за края на света през 2012, какво би искал да направиш или да ти се случи, преди да настъпи?
Георги Йонков: Този въпрос най-много ми хареса : Накара ме да се замисля отново защо сме тук. Както се пее в една от песните ни "Близо":
"Но аз съм близо, близо,
колко близо ще остана
до стъпките в града.
И да спирам, спирам,
времето за да открием
всичко на света."

Просто ще искам да спра времето и да довърша, това което все още не съм.
- Ако забравим за маите и техните прогнози, как и къде си представяш Афекшън и себе си след 10 години примерно?
Георги Йонков: Винаги съм свързвал живота си със сцената (след като просвирих на китара), без значение къде и какво съм работил преди това. Надявам се още да сме там, а вие сред тълпата.
- А някакви конкретни планове за лятото имате ли - турне из страната, свирене по морето, клип с девойки по бански на плажа?
Георги Йонков: Началото на лятото съвпада с края на студийните записи. Имаме оферта за морето, но все още се двоумим между свирене в клубове в страна и чужбина (по-доброто) или ежедневното копане в градината (говоря за свиренето на морето). Поне може да направим клипа с мацките, но няма да говоря повече, че Цецко е женен. Хубаво е че имаме избор, знам че ще направим правилния. Всяко едно участие се изписва предварително на уеб страниците ни:
www.affection-band.com
www.facebook.com/affectionband
- Как би парафразирали репликата на друг един талантлив музикант - Моби: " Всеки път като правиш музика, трябва да носиш камъни от друга планета?"
Георги Йонков: Мисля, че всеки наричащ себе си творец, трябва да черпи идеите си от своята муза. Музата пък има връзка с другите планети, като ме навести пак, може да и взема телефона и да и вземете интервю. Поздрави от Жоро, Цецко и Краси, пазете се и не изневерявайте на себе си!
Казано с други думи - "Бъдете истински", както са истински винаги на сцена Affection.
Илиана Димова

"Габровница" дръзна да се изправи срещу ЦСКА

Българският футболен първенец ЦСКА и отборът на "Габровница", премериха сили във футболно дерби навръх Гергьовден. Стадион "Цвятко Радойнов" в павелбанското село Горно Сахране, се превърна в арена на сблъсъка на ветераните на двата футболни клуба.
В деня на храбростта и българската армия, организаторите на срещата кметът на Община Павел баня Станимир Радевски и дървообработващата фабрика "Габровнца"АД, бяха решили именно армейските ветерани да зарадват хората от региона.
Поводът за атрактивното футболно дерби и за десанта на "Пеневата чета" в Горно Сахране, беше отбелязването на 64-та годишнина от създаването на първото организирано спортно движение в павелбанското село. Първото спортно дружество в селото се е наричало "Юнак". Същото име е носил и тогавашният футболен отбор, който в последните няколко години се нарича "Габровница".
Елитният отбор на местните ветерани бе представен на терена от Иван Иванов, Петър Лазаров, Райко Ковачев, Живко Славов, Назми Юмер, Таньо Танев, Георги Славчев, Борислав Дончев и други. Най-голямата надежда и подкрепа на тима на ФК "Габровница" бе незабравимата синя легенда и настоящ треньор на горносахранци - Ангел Станков.
За ЦСКА на терена излязоха едни от най-големите имена играли за "червените" - Емил Бучински, Емил Димитров, Тодор Мартински, Юри Паунов, Костадин Янчев, Антон Генадиев, Кирил Иванов, Иван Ранков, Ангел Рангелов, Борис Гаганелов, Димитър Якимов, Христо Марашлиев. Селекционер на легендарните ЦСКА-ри бе самият треньор No1 на 20 век - Димитър Пенев.
С "Добре дошли", малко преди първия съдийски сигнал на срещата, гостите приветства изпълнителният директор на "Габровница" АД Чаатай Пийадеджи и неговият заместник Симеон Раданов.
"Много съм доволен и безкрайно благодаря на знаменитите футболни легенди, дошли на връх Гергьовден тук при нас. Един от социалните приоритети на "Габровница" АД е да помага на деца занимаващи се със спорт и други дейности. Ние се стараем да научим нашите деца, че спортът е здраве. Крайно време е, чрез личния си пример да изкараме подрастващите извън компютърните зали и лошите навици. Радвам се, че хора като вас, който сте били пример за поколения наред, сте днес тук при нас." - каза в приветственото си слово към гостите, Чаатай Пийадеджи.
Кметът на Община Павел баня Станимир Радевски, които е бивш състезател и треньор на Националния отбор по колоездене, също приветства "червените" легенди с "Добре дошли" на павелбанска земя. Градоначалникът не пропусна да изкаже и благодарността си, че именно на големия празник Гергьовден, спортните ветерани са приели поканата да вземат участие в тази среща.
Преди старта на двубоя, уважавайки желанието на легендарния треньор Димитър Пенев, с едноминутно мълчание бе почетена смъртта на Иван Славков - Батето.
''Ей да знаете, играем сериозно. Какво като е празник, никакво отпускане. Все пак ние сме ЦСКА, няма после да се хвалят че сме им легнали заради празника'' - е наредил наставникът на своите играчи, минути преди да излязат от съблекалнята за началото на двубоя. За настроението и думите разменени в съблекалнята свидетелства единствено разказът на журналиста от Livesport Филип Петрунов, който беше единственият допуснат да съпреживее моментите преди мача, заедно с легендите на ЦСКА.
Още в първите минути след началния съдийски сигнал, макар и вече в неактивна спортна кариера, "червените" грандове доказаха класата си и поведоха 0:3. Няколко добри отигравания, направи като част от отбора на ЦСКА през първото полувреме, и настоящият областен управител на Стара Загора - Йордан Николов.
След само една точка за домакините и общо 4 гола за гостите, първото полувреме завърши при резултат 1:4. Оспорваната игра продължи и през втората част на мача, като и през това полувреме домакините отбелязаха само едно попадение, за сметка на гостите, които регистрираха два точни удара в противниковата врата.
След атрактивна и оспорвана, но чиста игра, дербито между ветераните на ЦСКА и "Габровница" завърши с надмощието на гостите над горносахранци с убедителния резултат от 2:6.
Съдии на футболната срещата между "армейците" и "горносахранци" бяха момчета от местния тим.
Сред ВИП гостите на трибуните на стадион "Цвятко Радойнов", бяха кметът на Община Павел баня Станимир Радевски, кметът на Горно Сахране Руси Шиков, както и легендата на "Берое" - Петко Петков.
"Мачът на годината" привлече и многобройни фенове на футболната игра, жадуващи да видят на живо едни от най-известните имена играли за отбора на ЦСКА. Огромен плакат от фенклуба в Казанлък "Червени войни", изпрати ветераните на "Червеноармейците", с уговорката за нова среща в най-скоро време.
Организатор на футболното събитие на региона бяха "Габровница"АД и Община Павел баня. Дървопреработващото предприятие е и основния спонсор на ФК "Габровница", който в момента се намира в югоизточна ''В'' група. Гостите имаха възможността да разгледат завода и да се запознаят с производството му.
"Реалния резултат е 6:6, но съдиите не отсъдиха няколко дузпи за домакините." - коментира в типичния си стил Димитър Пенев и благодари на тръгване на организаторите, за чудесно свършената работа и възможността за невероятното преживяване.
А в най-скоро време стадион "Цвятко Радойнов" в Горно Сахране ще посрещне децата на община Павел баня, които за 14-та поредна година ще премерят сили във футболен турнир за купа "Ирита".
Стоян Лазаров