Къде се раждат "щастливите" растения ...

или възможно ли е да създадеш природа в лаборатория

Георги Чоков е на 25 години. Завършил е Биотехнология в СУ "Климент Охридски" и в момента работи в една малко разработена в България област - тъканно размножаване на растенията. Лабораторията, в която в момента развива дейността си е негова, създадена преди няколко години в Казанлък. Към момента InstaGrow е внедрила в производство няколко вида растения, като основен интерес за производството й в момента е особено популярният в света дървесен вид Paulownia. Според думите на младия биолог, тази технология осигурява както добра производителност, така и гарантира, че растенията родени по този начин, ще са по-здрави и не стресирани, от останалите.
За това как се размножават растенията и защо от лабораторията на InstaGrow излизат по-щастливи и здрави растения, разговаряхме със самият Георги Чоков.

- Какво е различното на начина по който растенията се раждат при вас?
- Методът се нарича тъканно размножаване на растенията или растения инвитро. За мен обаче най-точното название е микроразмножаване. Като цяло, това е размножаване на растения в лабораторни, стерилни условия.
- Тоест вие селектирате в лабораторни условия растения и ги отглеждате там?
- Не, в никакъв случай не става дума за селектиране или създаване на нови видове. Ние размножаваме вече съществуващи растения с определени качества.Взимаме материал /тъкан/ и създаваме подходящи условия тя да се развива и да се превърне в растение. Този метод позволява да се създадат милиони растения само от една малка частичка от изходното растение.
- Какви предимства дава този вид размножаване? Защото растенията така или иначе произвеждат семена от които се раждат растения от същия вид, тъканното размножаване по-добро ли е?
- За да произведе семе, всяко растение трябва да достигне до така наречената полова зрялост. Процесите са идентични като логика и случване като тези при хората. Органите, които произвеждат семената при растенията, се образуват на един по-късен етап от живота им. Така че, за да стигнат до там едни вековни дървета например, минават години. За да бъде произведено семето трябва да бъде опрашено. Това също отнема време. Годното за засаждане семе притежава генетичен материал от поне два "индивида", от поне две дървета. Така че, това неминуемо води в промяна на качествата на новото растение, което е комбинация от качествата на двете дали генетичен материал за него. Това, както и при хората, може да доведе до лоша комбинация понякога и да не се получи най-доброто растение от даден вид или даже да се получи доста лош екземпляр. При тъканното размножаване такава опасност няма - ние взимаме най-добрият екземпляр от един вид растения и го клонираме. Така се получава на практика същото чудесно като качества растение, при това доста по-бързо отколкото, ако се налага да селектираш и засяваш докато отсееш най-доброто и отново да следиш опрашването, което също е вид селекция. Но процесът е тромав и бавен, за разлика от клонирането на готов вече доказан продукт.
... повече - четете в "Долина"