Късно вечерта(в 22 ч. 43 мин.) на 8 май 1945г. в специално подготвена зала на Военно-инженерното училище в Карлхорст (предверие на Берлин),украсена с държавните флагове на Съветския съюз, САЩ, Великобритания и Франция, се събрали представителите на върховното командване на страните съюзници, съветски маршали, войските на които са щурмували Берлин, журналисти. Зад масата заели места заместник Върховния главнокомандващ Въоръжените сили на СССР Маршала на Съветския съюз Г.Жуков, заместник главнокомандващ на експедиционни сили на съюзници Главният маршал на авиацията на Великобритания А. Тедер, командващият стратегическите въздушни сили на САЩ генерал К. Спатс, главнокомандващиият френската армия генерал Таси. Малко след това, в залата били доведени представители на германското Върховно командване-генерал фелдмаршал Кайтел, главнокомандващия на военно-морските сили адмирал на флота Х. Фридебург и генерал полковник от авиацията Г.Щумпф, имащи съответните пълномощия от К. Деница (назначен от Хитлер преди смъртта му за „райхсканцлер и върховен главнокомандващ")
Първа точка от подписания от тях „акт за военна капитулация" гласи:
„Ние долуподписаните,действайки от името на Германското Върховно командване,се съгласяваме на безусловна капитулация на всички наши въоръжени сили на суша,на море и във въздуха,а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване,предаваме на подчинение на Върховното Главно командване на Червената армия и едновременно на Върховното Командване на Съюзническите експидиционни сили".
С този акт завършва Втората световна война на Европейския континент, 65 годишнината от която отбелязваме днес.Тя е световен военен конфликт, протекъл през средата на 20-ти век. Наречен е така, защото бойни действия са се водят на три от седемте континента и в три от окияните (Атлантическия, Тихия и Северния ледовид) и в тях участват всички развити страни по това време.
Причините предизвикали избухването на Втората световна война в най-общ план се определят като последица от решенията на подписания във Версай до Париж на 28 юни 1919г. Мирен договор с Германия. Последния определя Германия като нападателка и я задължава да заплати репарации в размер на 132 милиарда марки. Едновременно с това се отнемат части от нейните територии в полза на Франция, Белгия, Полша, Дания и Обществото на нациите (ОН). Естествено това е един много тежък икономически и най-вече морален удар за страната и може да се приеме като основание за търсене на реванш в една нова война. Тази причина обаче не може да се приеме като определяща за избухването на Втората световна война. Най-същественото, което историята красноречиво показва са икономическите и политическите интереси на Германия в предвоенния период. Развиващата се в много бързи темпове индустрия на Втория Райх започва да изпитва глад за пазари на своите стоки и най-вече за суровини необходими за производството. Всичко това се съчетава с фундаменталния стремеж на Западните държави да ликвидират комунистическия режим установен в Съветския съюз. Германският икономически потенциал и огромната суровинна база на Русия попаднали в тяхни ръце щеше да бъде условие за успешно противодействие на особено силната икономическа и капиталова експанзия на САЩ на световните пазари. В крайна сметка, всичко се свежда до владеенето на суровинните ресурси и търговските и финансови пазари, а Втората световна война е олицинтворение на тези изконни стремежи. Ето защо не можем да разглеждаме действията на Германия през периода на Втората световна война само като реванш. В потвърждение на изказаното до тук е и хронологията на събитията преди и след обявяването на войната на 1-ви септември 1939г.
През първия етап на Втората световна война Германия, Италия и Япония завладяват суверенни държави и десетки нации. Завоевателите налагат нов ред на пълно подчинение и постоянен политически и морален терор. Техните монополи и корпорации заграбват промишлени комплекси, суровини и национални богатства на подчинените нации и държави.Агресорите превръщат милиони хора в жертви на съдистични инквизиции и физическо изтребление. Потиснатите народи започват въоръжена борба против агресорите и новите господари,за национално освобождение,държавен суверенитет и човешки права. За тях войната има справедлив, демократичен характер. .... повече - четете в "Долина"
Български антифашистки съюз-Казанлък
Няма коментари:
Публикуване на коментар