"Липсва ми Казанлък от 80-те"

сподели при последното си завръщане тук, китаристът на Alley Sin - Емилиян Щерев


Националното си турне през февруари рок-бандата Alley Sin започна именно от Казанлък. Изборът на град съвсем обаче не е бил случаен - именно тук е израснал китаристът, бек вокал и един от създателите на групата - Емилиян Щерев. За място на концерта си Alley Sin избраха клуб "Черните рози", който в началото на тази година бе домакин на няколко запомнящи се рок-преживявания с групи като "Епизод", Васко Кръпката, "Krossfire", "Обратен ефект" и други. А в края на този месец, Alley Sin ще участват в двудневния рок фестивал в Пловдив, наречен "Парк рок оупън еър". Мини версията на българския "Удсток", ще е събере в два дни стари и нови имена от българската рок-сцена на градския стадион в града под тепетата. Феновете могат да видят и чудят Alley Sin на 28-ми май, които ще са сред водещите групи за деня, заедно с "Ахат" и Васко Кръпката. Извън концертната си дейност, в момента музикантите от групата работят и върху нов демо материал, по искане от щатския издател Zodiak Killer records, като перспективата е договор за разпространението на музиката им в Щатите и Европа. Пред Alley Sin предстои и акустично турне, на което двамата основатели на групата - Емилиян Щерев и Никола Стоянов ще представят акустични версии на песните си в Австрия, Франция и Германия! За музиката, предизвикателствата, политиката, мечтите и спомените от Казанлък през 80-те, разговарях по време на престоят им Казанлък с Емилиян Щерев и Никола Стоянов.
- За вас, или поне за един от вас, Казанлък е добре познат. Представете се обаче, вие на казанлъчани?
Емилиян: Групата е създадена през 2008 година. С Ники се запознахме в My space, по едно и също време двамата търсехме хора за нова група. Запознахме се и решихме да свирим заедно. Първоначалния състав обаче се разпадна, последва ново търсене на хора и така, вече от година сме в този състав.
- Групата съществува от близо 2 години, но вече сте привлекли вниманието на щатски и европейски рок радия. За вас има добри отзиви от редица глем списания и Уеб издания. Как те разбраха за вас?
Емилиян: Изпратихме дискове и те се отзоваха. Две интервюта и две ревюта, от направените от тези медии, могат да бъдат открити от в нашия My space, ако влезете в блоговете. А в момента към нас интерес е проявила една щатска издателска компания. Те познават старите неща, които сме им изпратили и сега искат нов демо материал. И евентуално след това предстои да влезем и в преговори за запис на албум при тях. - На малко и то нови, български групи, се случва да получат такова внимание от страна на западни компании и музикални медии. Приемате ли го вие като успех?
Емилиян: Абсолютно!
Никола: Успех е, но считам за успех и това, че в момента сме на такова турне, каквото доста малко групи правят.
- Това е Първото ви турне? Емилиян: Това е първото ни голямо турне. Правили сме и други, но малки, за по седем дни. Но самият факт, че в момента сме на турне с двайсет дати, е огромно постижение. Такива турнета не се правят в България много отдавна, специално от рок музиканти. - Забелязали са ви чужди радиа и медии - какво е положението с българските? И като цяло, има ли български музикални медии, които да отделят достатъчно пространство за рок конкретно? Никола: Има разбира се. Дори преди да стартираме турнето бяхме в Z-Rock, Тангра, радио Варна, в ММ и ПРО БГ в едно ново телевизионно предаване "Рок арена". Тоест има си специализирани и предавания и музикални, рок-радия... Емилиян: Но в интерес на истината в България трудно се приемат в момента нови неща. Въртят ни рядко, трудно влизаме в класации по радиата, което е естествено. Но общо взето медиите в България имат малко странна политика по отношение на рок музиката. Никола: Странно е също, че ако си нова българска група и пееш на английски те възприемат трудно. Ако пееш на български - е по-лесно.
Емилиян: Самите фенове, които идват по концерти нямат проблем с езика. Но за много от радиата и телевизиите това явно се оказва пречка. Макар че е нормално според нас, в днешно време, без значение дали една млада група е българска, сръбска... или друга, тя да поглежда и навън за това и да пее на английски. А ние в интерес на истината гледаме навън отдавна, защото опитът ни е показал до къде може да стигне. А България все пак е една малка страна. И всъщност, дори АББА нямаше да бъдат АББА, ако пееха на шведски. При нас специално има и още нещо определящо, че и аз и Ники, сме се превърнали в това, което сме навън. Освен това, Ники, който е автор на всички текстове за песните ни, просто ги мисли на английски. Това не са текстове първо написани на български и преведени... Нямаме нищо против българските текстове, разбира се. .... повече - четет в "Долина"
Радостина Байчева