петък, 11 май 2012 г.

67 ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НАД ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ - 9-ти МАЙ 2012 г.



Късно вечерта (в 22 ч.43 мин.) на 8-ми май 1945 г. в специално подготвена зала на Военно-инженерното училище в Карлхорст (предградие на Берлин), украсена с държавните флагове на Съветския съюз, САЩ, Великобритания и Франция, се събрали представителите на върховното командване на страните съюзници, съветски маршали, войските на които са щурмували Берлин, журналисти. Зад масата заели места заместник Върховния главнокомандващ Въоръжените сили на СССР Маршала на Съветския съюз Г. Жуков, заместник-главнокомандващ на експедиционни сили на съюзници, Главният маршал на авиацията на Великобритания А. Тедер, командващият стратегическите въздушни сили на САШ генерал К.Спатс, главнокомандващият френската армия генерал Таси. Малко след това в залата били доведени представители на германското Върховно командване - генерал -фелдмаршал Кайтел, главнокомандващия на военно- морските сили адмирал на флота Х. Фридебург и генерал-полковник от авиацията Г.Щрумпф, имащи съответните пълномощия от К. Деница (назначен от Хитлер преди смъртта му за "райхсканцлер и върховен главнокомандващ")
Първа точка от подписания от тях "акт за военна капитолация " гласи:
Ние долуподписаните, действайки от името на Германското върховно командване, се съгласяваме на безусловна капитолация на всички наши въоръжени сили, на суша , на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване, предаваме на подчинение на Върховното Главно командване на Червената армия и едновременно на Върховното командване на Съюзническите експедиционни сили"
С този акт завършва Втората световна война на Европейския континент, 67 годишнината от която отбелязваме сега. Тя е световен военен конфликт протекъл през средана на 20-ти век.
Причините: В най-общ план се определят като последица от решенията на подписания във Версайл, до Париж, на 28 юни 1919 г. Мирен договор с Германия в края на Първата световна война. Последният определя Германия като нападателка и я задължава да заплати репарации в размер на 132 милиарда марки.Едновременно с това се отнемат части от нейните територии в полза на Франция, Белгия, Полша, Дания и  Обществото на нациите (ОН). Естествено това е един много тежък икономически и най-вече морален удар на страната и може да се приеме за основание за търсене на реванш в една нова война.Тази причина обаче не може да се приеме като определяща за избухването на войната. Най- сщественото, което историята красноречиво показва са икономическите и политическите интереси на Германия в предвоенния период. Развиващата се в много бързи темпове индустрия на Втория Райх започва да изпитва глад за пазари на своите стоки и най-вече необходимост от суровини  необходими за производството. Всичко това се съчетава с фундаменталния стремеж на Западните държави да ликвидират комунистическия режим установен в Съветския съюз. Германския икономически потенциал и огромната суровинна база на Русия, попаднали в тяхни ръце, щеше да бъде условие за успешно противопоставяне на особено силната икономическа и капиталова експанзия на САЩ на световните пазари.В крайна сметка всичко се свежда до владеенето на суровинните ресурси и търговските и финансови пазари, а Втората световна война е олицитворение на тези изконни стремежи. Ето защо не може да разглеждаме дийствията на Германия през периода на Втората световна война само като реванш.
Началото: Като начало на войната е приета датата 1-ви септември 1939 г.,когато Германия напада Полша. През първия етап Германия, Италия и Япония завладяват суверенни държави и десетки нации. Завоевателите налагат нов ред на пълно подчинение и постоянен политически и морален терор.Техните монополи и корпорации заграбват промишлени комплекси, суровини и национални богатства на подчинените нации и държави.
Развитието на нацистката експанзия в Северна и Занадна Европа укрепва позициите на Германия и коалицията агресивни държави. На 27 септември 1940 г. Германия, Италия и Япония подписват т. наречения Тристранен пакт.По клаузите на пакта Япония признава и уважава ръководството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа. Двете европейски държави признават и уважават ръководството на Япония в създаването на нов ред във великото източноазиатско пространство. Пактът разрешава те да въведат нов ред, тоест ред на пълно политическо, икономическо, морално и национално господство в завладените територии, да лишат десетки нации от право на нормално съществуване, да унищожат противниците си чрез механизма на новия ред в името на хегемонията на силните и побеждаващите.В плановете на нацистите например е включено системното унищожаване на 11 милиона евреи от всички европейски държави. За тазе цел се разкриват над 100 инсталации за умъртвяване, концентрационни лагери и други. Към лятото на 1941 г. нацистка Германия покорява почти целия Европейски континент. При тези условия решава да пристъпи към реализиране на основната си цел-унищожаването на Съветския съюз и присвояване на неговите неизчерпаеми суровинни източници.
Втората фаза: На 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз, като нарушава пакта за ненападение. Хитлер осъществява плана "Барбароса"; 12 германски дивизии, подсилени от унгарски, румънски, италиански, финладски войници и испански доброволци, нахлуват в СССР във фронт дълъг 1500 километра; съсредоточени са около 70% от действащите германски дивизии; Белорусия, Украйна и прибалтийските републики са окупирани; 8 септември - начало на дълга блокада на Ленинград; германските войски настъпват към Москва; 5 декември - начало на контранастъпление на съветската армия; нацистите са спрени, отблъснати и Москва спасена. От тук нататък събитията водят до пълната победа над фашистка Германия на 9-ти май 1945 г.
Участието на България: Включва първоначален период на неутралитет до 1-ви март 1941 г., след разгрома на Франция, когато във виенския дворец Белведере, след дипломатически игри България се присъединява към Тристранния пакт на Гермавия Италия и Япония и техните съюзници и влиза във Втората световна война.
Към края на 1941 г.се оформя антихитлеристката коалиция, в която водеща роля имат СССР, САЩ и Великобритания. Под германски натиск, на 18 декември 1941 г. България обявявя война на САЩ и Великобритания. Това е причината, в периода ноември 1943-април 1944 г. да бъдат извършени бомбандировки над българска територия, при което загиват 1713 и са ранени близо 2100 души, предимно цивилни граждани. На 29 август 1942 г. кабинетът на Богдан Филов приема наредбата за "уреждане " на еврейските въпроси. В периода 4-29 март1943 г. са депортирани 11393 евреи от Беломорието и Македония, ликвидирани във фашистките лагери.
България не обявява война на СССР и не участва със своя войска на Източния фронт срешу Русия. Напротив, след нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г.Българската работническа парти възприема курс на въоръжена борба.От създадената на 26 юни 1941 г.първа партизанска чета, партизанското движение се разраства и през пролетта на 1943 г. организираните партизански отряди се формират в Народноосвободителна въстаническа армия (НОВА), която наброява около 10000 души. В периода 1941-1944 г. осъществява 3359 акции, целящи главно разстройване на обекти, които работят в помощ на германската армия. България е единствената страна -германски сателит, в която действа съпротивително движение по време на Втората световна война.
Участието на България на страната на антихитлеристката коалиция започва непосредствено след 9-ти септември 1944 г.
В първата фаза на войната, обхващаща времето от септември до ноември  1944 г., българската войска действа на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия с 455000 войници, разделени в три армии.
Втората фаза на войната започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Участва със 110000 войници, обединени в Първа българска армия - 6 пехотни дивизии.
Щетите: Във Втората световна война загиват над 50 милиона души, в т.ч. от СССР около 27 милиона , от САЩ  около 500 хиляди, от Великобритания около 388 хиляди. От България те са около 64 хиляди, като около 60% от тях са цивилни граждани - жени старци и деца. 70% от индустриалната инфраструктура на Европа е разрушена. Изтощена е и от огромния финансов дълг към САЩ.
Сега: Особено тревожен е фактът, че у нас се полагат систематично усилия да се заличи от националната ни памет антифашисткато минало на нашия народ. Не се третират фактите за загиналите в антифашистката съпротива партизани и ятаци, за хилядите граждани , минали през затворите и концлагерите. Упорито се премълчава Отечествената война, т. е. Участието на България във Втората световна война като съюзник на антихитлеристката коалиция. Не се отбелязва по надлежен офециален начин 9-ти май - Денят на победата на демократичните държави на д фашистките държави, като той се третира само като Ден на Европа, без да се изтъква , че е невъзможно да има Ден на Европа, ако нямаше Ден на победата.Пренебрегва се фактът, че благодарение именно на антифашистката съпротива и на Отечествената война,България успя да съхрани териториалната си цялост и предотврати нова национална катастрофа.
Жителите на Община Казанлък, които се чувстват достатъчно зрели европейци, да празнуват и двата празника - така както правят истинските демократи в Европа.
Български антифашистки съюз - Казанлък

Няма коментари:

Публикуване на коментар