Казанлъшкото тракийско дружество взе участие в традиционния възпоменателен събор в Маджарово и тази година. Няколко члена на местната тракийска организация поднесоха венци и цветя и се поклониха пред паметта на български тракийци бежанци от Беломорска Тракия.
И тази година в Маджарово бе отбелязана годишнината - 98-ма, от разгрома на тракийските българи с провеждането на възпоменателен паметен събор, с който бе почетен преживения ужас на българките тракийци.
"Наистина се получи едно възпоменание, на което присъстваха много хора от различни политически партии, но никой от присъстващите не политизира участието си в този паметен събор, а всички до един преклониха глави пред страданието и преживения ужас от всички български тракийци." - сподели председателката на казанлъшкия тракийски клуб Костадинка Димитрова.
Тя припомни накратко събитията от 1913 година, когато в края на септември от Дедеагач на път към Турция са били са били поведени над 30 хиляди бежанци от Одринска и Беломорска Тракия.
"От всички страни са били заобиколени от Турска войска. Една част от бежанците трябвало да минат през Марица и да ги отведат в робство - от Одринска Тракия от там в Малаазия. Мъжете са били подложени на сеч, като в Беломорска Тракия са пострадали 17 села, които са имали съдбата на Батак. Затова Професор Милетич казва в книгата си, че Батак е един, а ужасът който са преживели българските тракийци през 1913г., а в Тракия повече от 17 села са били напълно изгорени до основи, като най-много е пострадало село Булгаркьой. Там 350 мъже са били избити, а после и останалите жители до 1135 души. Единствените хора помогнали на тази върволица бежанци поели от Дедеагач през Фере това са двамата войводи Димитър Маджаров и Руси Славов. Те със своите дружини взимат бързи действия за обезвреждане на турските войници, защото не можели да наблюдават повече безучастно действията на заптиетата, който посичали изоставащите старци. Те пресичат тази върволица от хора, добитък и каруци, които бягали с надежда да намерят покой и спокойствие някъде. След намесата на Руси Славов и Димитър Маджаров заптиетата се разбягват и огромната върволица от бежанците се пръска. Една част от бежанците, около 20 000 души тръгват към българската граница - към долината на река Арда. Голяма част от хората се хвърлят с колите и добитъка да преминат Арда, но на този ден сякаш и Бог е бил против тракийците - проливен дъжд и буря, влекат каруците и децата. Почти всички, които се хвърлили в реката са били завлечени от буйните води на Арда.
В Ятъджик, където се събират много тракийци ненадейно идват много заптиета. Нападат населението и започва страшна сеч, всеки търси начин да се спаси. От Дедеага до Маджарово група с 10 спасили се от тези събития откриват по пътя над 2000 трупа, жени, невести обесени с краката нагоре, старци съсечени и най-голямата трагедия над 200 деца - пеленачета, деца до 1 година - засечени." - разказа Костадинка Димотрова, като подчерта, че този разказ не е приказка, не е легенда, това е истина, която е преживяна от тракийци и вече е регистрирана документално от участници и свидетели от тези събития.
Съборът в памет на загиналите се провежда ежегодно от 1953 година насам. Негов организатор е Съюзът на Тракийските дружества в България и кметството на Маджарово. Гости на събитието тази година бяха Красимир Премянов, генерал Донка Матова, кметът на Маджарово, областния управител на Хасково. Венци и цветя бяха поднесени и на паметниците в град Маджарово на Димитър Маджаров, Руси Славов, Капитан Петко Войвода и на местен герой. А стадиона в града, стана арена за надпяване на самодейни тракийски състави на исторически тракийски песни в деня на събора.
Яница Станчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар