Казанлъчани се редиха за безплатни билети за театър

Безплатни талони, които ще служат за вход на театралните постановки и спектакли, които са в афиша на тазгодишните "Чудомирови празници", предизвикаха опашки от граждани пред информационният център на улица "Искра" 4 във вторник.
Че посещението на постановките тази година ще е безплатно за казанлъчани и гостите на града, от пресцентърът на Общината оповестиха в началото на тази седмица. Подаръкът за казанлъчани е във връзка с честването през 2010-та на 120-годишнината от рождението на Димитър Чорбаджийски - Чудомир. Билети ще се продават само за спектакъла „Танцът - моят живот", стана ясно още в началото на тази седмица.
Въпреки че управителният съвет на фондацията организираща празника не регистриран и на практика не функционира, това не е пречка за хората в него, както и за хората от общинските културни институции, да се ангажират в организацията на тазгодишните "Чудомирови празници`2010", съобщи в средата на миналата седмица пред журналисти кметът Стефан Дамянов. Празници ще има, коментира още Дамянов и уточни, че тази година основното финансиране ще бъде от страна на Общината. Само две събития ще бъдат с различно финансиране - стипендиите за студенти, две от които ще бъдат осигурени от частни спонсори и отоплението на салона, което ще бъде осигурено от ТЕЦ Казанлък.
Общо 22 000 лева ще струват на Общината тазгодишните празници, като 19 000 лв. от тях са от Културния календар, а 3 000 лв. от Образователния календар. Дамянов съобщи също, че от министерството на културата е получил предварително становище за осигуряване от тяхна страна на 10 000 лв. за осъществяването на празниците. "Ако тези пари обаче не бъдат приведени навреме, ще се наложи диференциране и разсрочване на плащанията за някой от местните събития. Външните постановки обаче, поканени за участие, ще бъдат проведени по план и разплатени навреме." - коментира още Дамянов.
Подготвяното още от миналата година юбилейно 6 томно издание на Чудомир, няма да бъде представено в рамките на тазгодишния празник, стана ясно още през миналата седмица. ..... - повече - четете в "Долина"

Радостина Байчева

Над 300 шофьора протестираха срещу дупките

Над 300 шофьора излязоха миналия четвъртък на протестно шествие, което премина от източния до западния край на града. С клаксони и плакати - "Не на дупките" и "Писна ни!", изразиха недоволството си протестиращите.След протестната си обиколка, недоволните от състоянието на казанлъшките улици шофьори, депозираха в деловодството на Общината "Искане" адресирано както кмета на града, така и до местният законодателен орган Общинският съвет. Искането съдържа седем точки, с които се настоява проблемът с дупките в града да бъде определен за приоритет №1 на Община Казанлък. да бъде създаден стратегически план за ремонт и поддръжка на пътищата, в който ядно да е обозначено кои, кога и как ще са цялостно преасфалтираните улици и кои частично ремонтираните, настояват още протестиращите. В искането са включени и мерки за контрол на ремонтите извършвани по казанлъшките улици. Срок до 30-ти април за запълване на огромните кратери по улиците и до 15-ти май, да бъдат изкърпени пътищата между населените места в Общината, са поставили в искането си гражданите. В качеството си на общински съветник, един от организаторите на протеста - Николай Александров, за пореден път постави въпросът за окаяното състояние на казанлъшките улици на вниманието на съветниците и кмета, на поредното заседание на местния законодателен орган през тази седмица. От своя страна кметът Дамянов отговори, че при нужда, най-спешните дупки се изкърпват с бетон, но до три дни, при хубаво време, ще започне изкърпване със специализираната машина, за която емулсия е останала от предходната 2009-та година. Заместник кметът Евгения Чернева пък репликира изказването на Александров с въпросът - "В каква степен протестиращите отчитат на държавата и респективно на Общината реалните си приходи, на база на които плащат данъци?". Преди да прерасне в протестно шествие по казанлъшките улици, зреещият от години проблем с дупките, обедини над 500 души в една от най-популярните социални мрежи в Интернет - Фейсбук. Радостина Байчева

Стефан Дамянов: "Нарушенията не са злоупотреби, а грешки"

"Констатираните при проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ нарушения по отношение на изпълнението на бюджет 2008, не са злоупотреби, а грешки, допуснати в работата, както от служителите, така и от мен." - коментира по време на разглеждане на доклада на агенцията на заседанието на ОбС тази седмица. Съветниците Дамянов увери също, че всички допуснали грешки, за които има съставени от Агенцията актове, са понесли своите наказания, но не уточни как точно тези служители са били санкционирани. Докладът за извършената финансова инспекция на Община Казанлък от Агенцията за държавна финансова инспекция бе предизвикан от три доклада, предоставени на вниманието им от страна на местния Общински съвет. При обсъждането отчета за бюджет на 2008 година, общинските съветници създадоха две временни комисии - за проверка дейността на звеното "ССТТБО" и за проверка качеството и стойността на извършените строително-ремонтни работи от Поименния списък за финансиране на капиталовите разходи по обекти, Приложение №13. Техните доклади, както и този на председателят на постоянната комисия по култура към ОбС, касаещ изразходването на средствата от Културния календар за 2008-ма, Общинският съвет гласува и изпрати до Министерството на финансите и Агенцията за държавна финансова инспекция през миналата година. На заседанието си този вторник, съветниците приеха констатациите по доклада направени от няколко от постоянните комисии към ОбС. Да задължат и упълномощят председателя на ОбС да изиска от Районна прокуратура - Казанлък и Окръжна прокуратура - Ст.Загора информация за хода и резултатите от проверката и предприетите действия във връзка с доклада на АДФИ, настояват съветниците от две от постоянните комисии - по приватизация и разпореждане с общинска собственост и по икономика, бюджет и финанси. Комисиите са категорични, че кметът трябва да възложи изработването на правила и критерии за определяне обема и финансирането на културните мероприятия и да ги внесе за утвърждаване в ОбС, както и да внесе писмен доклад в Съвета с информация за взетите от него мерки във връзка с преразходването на бюджетни средства от второстепенните разпоредителите с тях. Кметът да внесе писмен доклад и представи оправдателни счетоводни документи за преразходваните средства за придобиване на НМА в размер на 134 371 лв., както и за сумата 426 320 лв. капиталови разходи, превишаващи гласуваните и неутвърдени от ОбС.
Радостина Байчева

"Низ ужаса на Пламъците" Разорението и Спомена

"Тази книга се издава в памет на стотиците хиляди тракийски бежанци-изгнаници, прокудени от родните им места в Одринска Тракия през 1913 година.
В памет на всички избити, изклани, насилени и разорени от Арда до Черно и Бяло море.Тази книга нека бъде жълъд посят, а дъба, който ще поникне от нея - да стори сянка на тяхната Мъка и Памет!"
От 20-те години на миналия век признателните тракийски българи и българската общественост, заедно с Българската армия и Българската православна църква отбелязват тържествено в цялата страна 26 март като Ден на Тракия.
Падането на Одрин се чествало от Тракийската организация в Казанлък в продължение на два дни съвместно с Дружеството на запасните офицери и Военния клуб. За едно такова честване в. "Казанлъшки общински вестник" пише: „На площада е шумно и многолюдно. Речи произнесли министърът на войната ген. Бакърджиев и председателят на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация Коста Георгиев. Точно в 12 часа биели черковните камбани, свирели сирените на фабриките и автомобилните клаксони, хвърчат аероплани със знамена. След това тържеството се пренася в казармата, където на следващия ден се прави клетва или войнишко шествие."
А с Постановление № 62 от 2006 г., този ден е признат официално и от българското правителство като Ден на Тракия.
Тази година дружество "Тракия" отбелязва своя празник и с издаването на един особено ценен сборник, съдържащ романизирания документален разказ на Никола З. Шумарев "Низ ужаса на пламъците" и изцяло фактологическия свитък "Ехо от родовата памет" подготвен от Божана Богданова и Костадинка Димитрова. .... - повече - четете в "Долина"

Данаил Парнаров

“Споделено” - новата литературна рожба на Ганка Стойчева

В рамките на Чудомировите празници тази година, лъчезарната и слънчева Ганка Стойчева ще представи четвъртата си поред книга. След „Най-хубавият сън", „Голямата изненада" и „Далеч от мечтите" най-новата книга на авторката - „Споделено", вече е факт. В стоте страници на хартиеното издание са събрани 27 разказа и очерци за личности, с които съдбата я е срещнала през годините.
Държейки в ръце новородената си рожба и развълнувано разлиствайки страниците й, Ганка Стойчева споделя: „Много съм развълнувана в такива моменти, когато държа в ръцете си всяка моя новоизлязла книга. Първият допир с нея е незабравим за мен!" На въпроса ми какво те провокира да издадеш четвъртата си поред книга, тя с усмивка отговори: „Хубаво е когато човек може да споделя с някого своите болки, радости, впечатления, разочарования, обич и тъга…Когато човек сподели радостта си тя става по-голяма, когато изплаче болката си - той не се чувства сам и изоставен. „Споделено" е книга със споделени разкази между мен и всички вас - моите читатели. Разказът е най-малкият роман, затова и избрах тази форма. Героите в моите разкази отразяват действителността, такава каквато аз съм я видяла и почувствала. Такава, каквато понякога се ражда в ума на твореца."
Ганка Стойчева е родена на 31 октомври 1932 година в казанлъшкото село Ясеново. Първите стъпки в литературата прави в кръжока на Чудомир, където „прохождат" много млади тогава, а в последствие утвърдени творци от нашия град и региона. както сама признава, Чудомир е първият й критик и учител в трудния път на разказвача. Част от творчеството на енергичната Ганка Стойчева е свързано и с краезнанието.
На въпроса - какви изненади е приготвила още на своите читатели и какво смята още да сподели с тях, Ганка Стойчева с усмивка разкри пред вестник „Долина": „ Предстои излизането на бял свят на още две мой книги, но за сега ще запазя в тайна какво ще има в тях"
„Споделено" четвъртата литературна рожба на Ганка Стойчева ще бъде представена на 31.03.2010г. в ЛМХ „Чудомир" от 17:00 часа. Въпреки, че това е четвъртата и издадена книга на авторката до сега, тя ще бъде първата официално представена. Особено вълнуващо за Ганка Стойчева е, че тя ще бъде представена по време на Чудомировите празници, които се провеждат всяка година в Казанлък.
Яница СТАНЧЕВА

“В очакване на добър ден”

Цончо Балканджиев от Павликени спечели първата награда в третия национален фотоконкурс „Човекът до мен" с фотографията си „В очакване на добър ден". Събитието по традиция е част от афиша на Чудомировите празници в Казанлък и се организира от Община Казанлък съвместно с „Фотографска академия" - София Браншово сдружение на фотографите. За пристижната награда на името на "Фотограф-художник Артин Азинян" се бориха 176 участника, които представиха 512 фотографии. Журито в състав Тотка Гечева - член на УС на фондация "Чудомир", ф.х. Александър Иванов, ф.х. Желиан Николов и ф.х. Бедрос Азинян отличи също и Димитър Ерменков от Сандански. Той зае втора награда със снимката си „Отбор номер 20". С трета награда е отличен Тодор Цветков от София със фотоса "Старата пушачка". Тази година поощрителна награда, която е участие в Десети национален фотографски пленер "В Долината на розите" 2010 завоюва Надежда Павлова от София със снимката „Вчера карах колело, а днес пътувам с влак".В третия национален фотоконкурс „Човекът до мен" от всички взели участие в него до финала бяха допусна 44 снимки на 37 автора от цялата страна.
ДОЛИНА

Животът във "Втора класа"

Кои са пътниците във втора класа, за какво си говорят и накъде са се запътили всички те? Част от отговорите, както и редица провокирани от тези отговори въпроси, е събрал в първата си книга казанлъшкият журналист Светлозар Стоянов. Разказите на младия писател са озаглавени именно "Втора класа" и както сам той споделя, са събрани от него мигове, споделени истории, впечатления и емоции, трупани в годините, когато често му се е налагало да пътува с влак по железните пътища на Родината. Светлозар Стоянов завършва българска филология и етнология и специализира журналистика в Пловдив. В момента е журналист в общинския вестник „Искра" в Казанлък. Официалното представяне на първата му ще е на 30 март от 17:00 часа в ЛХМ „Чудомир".

Долина

Ще има ли филиал на университет в Казанлък?

отговорът все още ... предстои

Ще има ли филиал на университет в Казанлък и какви действия е предприела общинска администрация, по обсъжданите възможности, както и до къде е стигнала работата по тях? Това попита председателят на ОбС Васил Самарски, във връзка с решение на местния законодателен орган от 2008 година, касаещо текущ и последващ контрол върху изпълненията на приетите от ОбС актове. Въпросът му беше базиран на решения от края на мандата на предишния общински съвет, касаещо договор за сътрудничество между Казанлък и руския град Толиати, в който е залегнало и откриването на филиал на учебното заведение в града. Самарски попита и как вървят разговорите и на какъв етап са те, с ръководството на Тракийският университет в Стара Загора, откриването на чийто филиал също беше обсъждано преди време. На кратко, Стефан Дамянов припомни, че преди да се заговори за въпросните два филиала, Общината имаше идея в Казанлък да заработи такъв на Свищовския университет. Поради неколкократна смяна на ръководството там обаче, до споразумение така и не се стигнало. При посещение в Толиати е възникнала и идеята за откриване на филиал на тамошния институт в Казанлък. "Съобразно изискванията на закона обаче, това може да стане само при наличие на взаимна договореност и правителствена спогодба между двете страни. Тъй като такава няма, няма как идеята да се осъществи. Едва тогава ние подходихме към разговори с Тракийския университет. " - коментира още Дамянов. На 22-ри април 2009 година с първо единодушие ръководството на Тракийският университет е взело решение за разкриване на филиал в Казанлък. Самият университет обаче е трябвало да реши въпроса с броя на преподавателите, които да обслужват предвидените за преподаване в Казанлък две специалности, съобщи още Дамянов. Като възможно решение, ректорът на учебното заведение е предложил преподавателският екип да бъде от местни специалисти, основно работещи в Института по розата в града. На тристранна среща директорът на института се е съгласил с предложението, съобщи още Дамянов и допълни, че миналата седмица, представители на Тракийският университет са се запознали на място с предложената за база на учебното заведение в Казанлък сграда. Тепърва според думите на Дамянов, предстои ръководството на Тракийският университет да направи предложения към комисията по акредитация към Министерски съвет и министъра на образованието едва след получаването на която в министерски съвет да бъде внесено предложението за разкриването на филиала. Както съобщи и депутат Емил Караниколов, според отговорът на министъра на образованието, до момента проект за откриване на филиал на Тракийският университет в Казанлък не е постъпил и затова няма и открита процедура за разкриването му. В свое изказване пред съветниците Дамянов коментира също, че вероятно процедурата вече щеше да е в хода, ако във времето назад, за идеята са работили заедно и Община и Общински съвет и местните депутати. От своя страна, Васил Самарски коментира, че въпросът му е целял да се внесе яснота по отношение на спряганите за откриване филиали, защото към момента, решение касаещо откриването на такъв Общинският съвет е взел само по отношение на института в Толиати. "При посещение там наскоро, аз бях попитан защо нищо не правим във връзка с това. С оглед на това считам за редно, когато има обективни пречки едно решение да не се изпълни, общинските съветници да бъдат информирани за това." - коментира още Самарски. Той подчерта, че категорично подкрепя откриването на филиал на учебно заведение в Казанлък, но по негово мнение, за да работят всички институции в една посока, ОбС трябва да бъде информирано относно това какви действия е предприела общинска администрация и в каква посока. В тази връзка, Самарски призова кмета Дамянов, да внесе в Общински съвет проект за решение, касаещ откриването на филиала на Тракийският университет, защото, припомни Самарски, подобно действие може да бъде предприето едва след като за това има решение местния законодателен орган. От своя страна Дамянов репликира, че подобен проект за решение ще внесе, едва когато е свършена основната част от работата е предстои внасяне на проекта за акредитация, но към момента все още текат уточнявания.

Радостина Байчева

Само 2 от 15 точки гледаха съветниците

Само две от 15 залегнали в дневния ред точки, гледаха общинските съветници на редовното си заседание във вторник. След разглеждането на първите две от тях, по предложение на председателя на ОбС, заседанието на местния законодателен орган беше отложено за 23-ти март. Самарски мотивира предложението си с двата не внесени от кмета на Общината доклада касаещи експертно организационно обслужване на ОбС в изпълнение на решение №388 и отчета на бюджета и Инвестиционната програма на общината за 2009 г. в изпълнение на същото решение. Въпреки изразеното от Галин Георгиев мнение, че заседанието трябва да продължи, за да бъдат разгледани останалите точки, съветниците подкрепиха предложението на Самарски.
Радостина Байчева

"Час на гражданите" в заседанията на ОбС

Всяко заседание на Общинския съвет на Казанлък да започва с "Час на гражданите". Това ще предложат официално като промяна в Правилника за работа на местния законодателен орган съветниците от НДСВ, след отчетно- изборния им форум на 22-ри март тази година. Това стана ясно по време на семинар, организиран през почивните дни от фондация "Фридрих Науман" и Либералният институт за политически изследвания, проведен в града на розите. Промяната, която официално ще предложат съветниците на НДСВ ще е без аналог до момента в местната законодателна практика и отношенията с гражданите, но позната и заимствана от опита в местното самоуправление на германските провинции. Целта е дебатите в Съвета да са част от реалния дневен ред на гражданите и те самите реално и пряко да участват в работата на местното самоуправление и местната власт, с ясно разписани ангажименти и отговорности, обясниха участници в семинара. Според Галин Георгиев, съветник от групата на НДСВ и член на местното политическо ръководство, част от укрепването на структурите на НДСВ по месата и връщане доверието на хората в либералната кауза, трябва да бъде и отричането на 50% от политиката на партията до този момент и особено общата коалиция с ДПС. По време на семинара бе съобщено, че в партията започват поредица от обучителни семинари, които трябва да подготвят банка "кадри" за участие в следващите местни избори. Предстоящият идната година вот бе определен от Аспарух Панов - проект координатор на фондация "Фридрих Науман" за България и Македония като "тест за обновление на НДСВ и възможността му за оцеляване". Сред важните въпроси, по които обществото е редно да чуе и позицията на либералните формации, част от които е и НДСВ преди вота догодина, са въпросите за изборните администрации, промените ви изборното законодателство и изборно ли трябва да е областното ниво на управление. В семинара на тема "Европейски измерения на местното самоуправление - опитът на германските провинции Саксония и Саксония -Анхалат" участваха представители на НДСВ от Стара Загора, Казанлък и Сливен.
Деляна Бобева

Валерия ВЕЛЕВА: "Българските политици са такива, каквито сме и ние като народ”

Валерия Велева е личност, която мнозина у нас причисляват към най-добрите журналисти и най-точните анализатори на обществено-политическите процеси в България. Родена е в София, завършва „Българска филология" и „Философия" в Софийския университет „Св. Климент Охридски". От 1973г. до 1992г. работи в БНТ. Автор е на документални филми и исторически очерци, била е и отговорен редактор на Първа програма. През 1992г. Вече е част от екипа на вестник „Дневен труд" и започва своята самостоятелна рубрика „По пантофи", в която обект на нейните интервюта стават най-известните български държавници, политици, общественици, творци, представители на науката и др. За кратко време рубриката добива широка популярност сред читателите. Заедно с това тя се утвърждава и като авторитетен политически репортер и анализатор на обществените събития у нас. В две поредни години е отличена с наградата „Репортер на годината"- през 1995 и 1996г. През 2002г. Валерия Велева е удостоена от Съюза на издателите с най-престижната награда в областта на печатните медии у нас - „Черноризец Храбър" за цялостно творчество.През 2001 г. Велева става отговорен редактор на отдел „Общество и анализи" във в. „Труд". През 2009г. е избрана и за заместник-председател на Комисията за етика в печатните медии към Националния за журналистическа етика. Автор е на книгите „Мъже на власт" и „Изповеди по пантофи".

- Вие сте един от най-популярните и обичани от читателите журналисти. Бихте ли разкрили тайната на Вашия успех?
- Професионализъм, амбиция да достигнеш до същината на проблема, много четене, много контакти и лоялност към читателя. Никога не съм пристъпвала към даден проблем, без да съм го усетила със сетивата си, в анализите си винаги ползвам достоверна информация. Стремяла съм се да не бъда подведена, за да мога да правя точни изводи. А за интервютата винаги се подготвям много старателно.
- Разкажете ни как се ориентирахте към журналистическата професия и какво ви харесва най-много в нея?
- Баща ми искаше да следвам медицина. Виждаше ме като педиатър. Но аз изпитвам стрес от кръвта. Моят бунт срещу техния "диктат" бе, че не се подготвих добре за изпитите. И се провалих. Умишлено. И така в първата година, след като завърших средното си образование, не влязох в университета. Постъпих на работа в телевизията. На следващата година кандидатствах отново. Този път успях да убедя семейството си, че моето призвание е литературата и обществените науки. Влязох с много висок бал. Но реших да не прекъсвам работата си в БНТ. Следвах задочно и въпреки това си взимах изпитите за две години в една. Имах прекрасни преподаватели, които ми отвориха очите за проблемите на обществото. Съчетавах едновременно „живия живот" и учението. Всичко останало дойде естествено. Не съм имала в рода си нито журналисти, нито писатели. Майка ми беше съдия и от нея наследих стремежа към истината. И в цялата си работа като журналист винаги съм търсила истината. ...... повече - четете във в-к "Долина"

Информационен Младежки Съюз
Долина

Здравната реформа - за хората или ...

- Искам да призова всички към търпение и да ви уверя, че в най-скоро време всички проблеми в здравната реформа ще бъдат решени!

карикатура: Румен Сомов

Здравната реформа тръгна! Някой казват - малко на обратно, като да впрегнеш каруцата пред коня. Но това не е страшно, защото дори да се обърка човек понякога - винаги може да се поправи. Страшно е обаче, когато тръгнеш, уверено ...., а не знаеш на къде. Когато здравната реформа започна, протести и брожения имаше, но имаше и търпение и толерантност. Защото е факт, че българското здравеопазване от години наред е объркано, сложно и най-важното - нездравословно за българите. Защото е факт, че има болници, където е по-добре съдбата да не те изпраща, защото дори приет с леки болежки, можеш да си тръгнеш изправен пред прага на смъртта.... И затова, отговорни няма, освен може би самата съдба. А тя, както знаете, не си прави труда да дава обяснения, още повече, извинения, за решенията си! Стана ясно и че както и никога до сега, живото спасяващия инсулин за хората страдащи от захарен диабет трябва да доплащат, пък било то и дребни суми. Факт е също, че всички ние имаме право на качествено лечение, за което трябва да има ясни критерии и стандарти, за да не се допускат безотговорни експерименти с и без друго крехкото здраве на нацията. Но ... това беше почти всичко, което към момента стана ясно за реформата. Добри намерения, безспорно. Само че, започнали без ясен, или поне ясен и видим за нас план, как ще бъдат осъществени. Без план за това, какви ще са последствията, какво ще ни се наложи да преглътнем и изтърпим в името на по-доброто бъдеще. А когато човек не знае какво има долу ... трудно можеш да го накараш да скочи със затворени очи и заради едното голо доверие. И въпреки всички, с протести или без, хората, пациентите по-точно, някак преглътнаха факта, че тук-там ще има градове без болници. Довериха се, че управлението ще се погрижи за това, да има достъп, бърз и животоспасяващ, до качествено лечебно заведение. Но доверието е нещо, с което не бива да се злоупотребява ... Знаете ....
"Лъжливото овЧарЧе"!И така, когато финансовият министър заяви, че ще вдигне здравните вноски на всички нас, за да финансира НЗОК, защото пари няма..... доверието май се срути. Защо да няма пари - ами резервът на Касата оповестен публично? Ами предизборните обещания за НЕвдигане на данъците и осигуровките? И всичко това по време на криза! И тогава, логично някак си изплува въпросът - На къде всъщност отива здравната реформа? И за кого е всъщност тази реформа - за хората или за бизнеса? Ако беше за хората - май щяхме първо да изградим медицинските центрове по места, да набавим нужната техника и апаратура за тях, да се снабдим с нови линейки, достатъчно на брой и такива, които да превозват спешните случаи до работещите болници. Ако беше за хората - май първо щяхме да направим преглед на това - колко и какви специалисти работят в болниците, за да знаем - ще стигнат ли те за да се покрият новите изисквания по клиничните пътеки.Ако беше за хората - може би нямаше да бързаме да затваряме държавни и общински болници, най-често такива в отдалечени региони, а да се погрижим да стимулираме работата им. Защото и там живеят хора при това най-често такива, които нямат и пари и възможност да се лекуват извън този град и тази болница....Но пък от друга страна техните гласове ни бяха нужни по време на избори…Ако беше за хората - нямаше да им предлагаме затворени болници, хаос, пък макар и временен, все същата тромава процедура на лекуване с прехвърляне от личен лекар към специалист и после обратно и пак и пак.... и всичко това на цената на повишена здравна осигуровка. А дали просто някой не се опитва, систематично, от години насам, да превърне здравеопазването в много печеливш бизнес? И настоящата реформа да е просто част от пъзела, който някой нарежда вече 15 години? Незнам. Надявам се, че не. Всеки се учи докато расте, и греши също. Важно е обаче, жизнено важно, в най-скоро време България да поправи всичките си грешки по отношение на здравеопазването. В противен случай, ще дойде време, когато лекарите ще станат социално слаба прослойка! Защото тези от нас, на които реформите не са им понесли - ще почиват в мир. Останалите, ще са здрави и, ако посещават болници, то ще е за леки ободрителни или разкрасителни процедури. А горките доктори, в останалите болнични заведения, ще се мотаят безцелно из празните, отговарящи на всички медицински стандарти, кабинети, докато се чудят - какво ще сложат днес на семейната трапеза.....

Радостина Байчева

РАБОТЕЩИ МОМИЧЕТА

Векове наред мъжете са смятали, че мястото на жената е у дома при децата, коша с мръсното пране и печката. Било недопустимо уважавана семейна жена да работи извън пределите на дома. Всъщност, ако трябва да си кажем всичко честно, жената, къщата и децата са били сред притежанията на мъжа, част от неговото благосъстояние и социален статус. Почти до края на 19 век, ако се е налагало да се грижат сами за прехраната си, жените са можели да се изявяват само като гувернантки, учителки, шивачки, перачки и готвачки. Мъжете по това време вече са ходили на работа в завода, фабриката или адвокатската кантора. Воювали са на фронта или са се грижили за интересите на държавата, работейки в правителството и парламента. Такава била ситуацията поне до първата половина на 20-ти век. Любопитен е фактът, че тогава в някои европейски държави дори действал закон, който забранявал на учителките да продължат да работят, след като се омъжат! С избухването на Първата Световна война обаче картинката много се променя. Първо, защото мъжете отиват на фронта, а някой трябва да продължи да работи на техните места. И второ, защото много от тях така и не се завръщат и работните им места остават свободни, а жените имат нужда от работа, за да издържат сами семействата си. Всъщност, за да сме точни, трябва да кажем, че процесът на еманципирането на дамите започва доста по-рано. Още в далечната 1504 година италианката Кристина Де Пизан първа лансирала искането за правото на жените на образование и политическо влияние. Идеята била подкрепена и от влиятелни за времето си мъже - херцог Де Кондорсе и Теодор Готлиб фон Хипел, които също призовавали обществото да приеме жените като равноправни в политиката и образованието. Първият феминистичен документ обаче е написан от жена. През 1791 г. Олимпия де Гуж публикува "Декларация за правата на жените и гражданките". Активистката била екзекутирана 2 години по-късно като "жена, загърбила достойнствата на своя пол". Тук трябва да отбележим, че дори в модерна Франция жени получават признание за равнопоставенността си с мъжете едва през 1945 година. След 1848 година обаче светът е огласен от разгневени женски писъци. Провеждат се една след друга първата конференция за защита правата на човека в Сенека фолс край Ню Йорк. Именно тази конференция дава началото на движението за защита права на жените, като много от принципите, формулирани тогава, влизат и в приетата след 100 години Обща декларация за правата на човека. Няколко години след това, на 8-ми март 1857 година, се провежда и първият женски митинг. Да, затова днес на тази дата мъжете се опитват да си измият съвестта, като ни подаряват поне букетче цветя. Почти десетилетие след това, през 1869-та се създава и първата в света обществена организация само на жени. Резултатът от тази дамска активност малко закъснява, но в крайна сметка през 1893 година за първи път в света, в Нова Зеландия и Колорадо, жените получават избирателни права.Половин век и малко след това светът може да се похвали с две жени на поста премиер-министър - Сиримаво Бандаранайке на Цейлон и Шри Ланка и Индира Ганди на Индия. Индира печели избори през 1971-ва с лозунга за борба с бедността. В същото това време Индия отново е във война с Пакистан. След дълги спорове със съветниците си Индира Ганди национализира банките и в годините на нейното управление страната с бързи темпове развива промишлеността, а в селското стопанство протича т.н. „Зелена революция". Благодарение на умелото управление на Индира, Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция. Обществото и тогава и днес продължава да гледа леко с недоверие жените на най-високи държавни постове, но е достатъчно да си спомним, че най-силни, проспериращи и богати за били държавите, ръководени от нежна женска ръка. Спомнете си силата и подемът на Русия по времето на императрица Екатерина Велика. Британската корона е превземала нови земи и светове, благодарение на далновидното управление на Кралица Елизабет и...ако трябва да бъдем честни, благодарение на алчността на нейните подчинени пирати капитани. Великобритания дори днес успя да накара света да се замисли какво е пример за нацията да бъде благородна, красива, чиста, естествена и мила жена. Образът на принцеса Даяна ще се помни дълго, колкото и някак неудобно да звучи това за британското кралско семейство.Французите, за да не останат по-назад, се обзаведоха с поне две поредни магнетични дами, носещи името мадам Саркози. Всяка от тях дойде със своя уникален принос в дипломацията и като жена, на чието рамо може да се опре премиер. От друга страна Франция и светът още помни жената, която поведе войската - Жана Д'Арка. Друга една забележителна жена, носител на две нобелови награди, по време на Първата Световна войната пък обучава военни лекари за използване на радиологията. Мари Кюри намира начин с помощта на рентгенови лъчи да вади шрапнелите от телата на ранените. От Френската Академия на науките, от където е удостоена с медала Бертело, казват за нея: „Най-великото достойнство на Мари като учен е нейната непреклонна упоритост при преодоляване на трудностите: когато си постави дадена задача, да не се успокоява, докато не намери нейното решение." Тихата и скромна иначе полякиня запазва непоколебима вярност към идеалите си като жена и учен. След смъртта на съпруга си остава нежна и предана майка за двете си дъщери. В резултат от многогодишната й работа с радия, здравето й доста се влошава. Умира от левкемия, но с чувство за изпълнен дълг. С чувство за изпълнен дълг са напуснали света и жени като Жорж Санд, Емили Дикинсън, а защо не и нашата крехка Петя Дубарова. Техните творби продължават да докосват сърцата и умовете ни и ни карат да се замислим колко процента от потенциала си реализираме в действителност.И ако някои мъже днес още твърдят, че привърженичките на еманципацията и феминизма всъщност искат да влязат в ролята на мъжете, както преди време са се вмъкнали в панталоните и ризите им по примера на Жорж Санд, то...момичета, предлагам ви, просто им се изплезете или се надупете, както си позволи да направи, не пред друг, а пред кралицата, най-безразсъдното и гениално момиче в модния бранш - Вивиан Уйестууд. Дързостта е признак на високо самочувствие!Днес все повече образовани, амбициозни и квалифицирани жени излизат превземат пазара на труда по света. Според последните статистики една трета от работещите жени днес заемат постове като мениджъри и специалисти в елитни и доходни професии. Според едно от последните изследвания на американския Департамент по труда, 10-те най-високоплатени професии, заети от жени са:- фармацевти - първи в класацията, като дамите в Щатите получават седмично средно по 1647 долара, което е 84,9% от заплатата на мъжете в сектора. - втората най-добра длъжност за жени е като изпълнителен директор. Но и тук доходите са 80% от тези на мъжете изпълнителни директори, а отговорностите и натовареността е еднаква и за двата пола, независимо дали става дума за управление на корпорация или малък и среден бизнес. - преуспяващите адвокатки са на трета позиция в класацията, като и тук жените получават с 22% по-ниски хонорари от мъжете.След това се подреждат съвременни професии и длъжности като инженер, системен администратор, лекар, мениджър човешки ресурси, логопед или психолог, социолог и социален, политически, икономически и т.н анализатори.Всъщност ГОЛЕМИЯТ притеснителен за вас ИЗВОД, момчета, е, че жените се справят добре на всяко, освободено от вас място. Дори по-добре от вас, защото се налага постоянно да се доказва. За същата свършена работа една жена струва средно с 20% по-малко като служител на почти всяка фирма. Като приключим с калкулациите, на финала излиза, че интелигентният работодател ще направи интелигентен избор, ако наеме на работа интелигентна жена, а не фукльо с наранено достойнство, който тайничко ще му завижда за поста, за бюрото, за паркомястото и колата, за къщата, заплатата и жената, за банковата сметка и....ще го ненавижда, че му е шеф. Мъжете не могат да преглътнат мисълта, че на света има по-добри екземпляри от тях. Факт! Затова просто оставете света в ръцете на една кадърна жена.

от Илиана Димова

Ще има ли "Чудомирови празници" тази година?

Седмици преди началото на тазгодишните "Чудомирови празници" /25-ти март/ в Казанлък, все още не е оповестена програмата за тях. В началото на тази седмица обаче, от информация на пресцентъра на Общинския съвет, стана ясно, че председателят му Васил Самарски, с писмо до кмета на Общината Стефан Дамянов, е настоял "Общината да предприеме необходимите действия във връзка с организацията по честването на "120 години от рождението на Чудомир" и подготовката на "Чудомирови празници` 2010"". Повод за настояването на Самарски е предстоящото продължително лечение на директора на ЛХМ "Чудомир" и на Фондация "Чудомир" Пеньо Терзиев. Наложилото се отсъствие на Терзиев, фактически прави невъзможно регистрирането на новия управителен съвет на фондацията, защото именно той е записан в решението на ОбС като упълномощен да впише управителния и контролния съвет на фондацията. Забавянето с процедурата по вписването на новоизбраните органи на фондацията се е забавило, заради наложителна промяна в състава на управителния съвет, коментира пред журналисти в началото на тази седмица Васил Самарски. След категоричния писмен отказ от страна на кмета Стефан Дамянов да бъде член на управителния съвет на фондация "Чудомир", комисията по култура към ОбС е трябвало да преразгледа решението и да го промени. Решението с променения вече състав на съвета реално е влязло в сила на 1-ви март тази година, съобщи още Самарски. Той обаче уточни, че практически, в така създалата се ситуация, няма кой да подаде документите за регистрацията, за да може докато тече процедурата, фондацията да работи по организацията на празниците. ........... повече - четете в "Долина"!

Радостина Байчева

Честваме 65 години от победата над хитлерофашизма

Програма за честването на 65 години от победата на над хитлерофашизма са изготвили няколко патриотични организации в Казанлък. Това стана ясно след пресконференция на представители на Национално движение "Русофили", Български Антифашистки съюз, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза от ветераните от войната. Инициативният комитет, който подготвя отбелязването на годишнината е създаден още в края на януари тази година. За първи път, годишнина от победата над хитлерофашизма, в Казанлък ще бъде отбелязана съвместно от няколко обединени патриотични организации, коментираха пред журналисти техните ръководители. И до сега датата 9-ти май е била отбелязвана, но никога с обща програма, коментираха още те, като изразиха и надеждата си, инициативата от местна, да се превърне в национална. ...... повече - четете в "Долина"!

Радостина Байчева

Актьорите на "Арсис" представиха класика на Аристофан

С възгласи "Браво" и с бурни аплодисменти казанлъшката публика възнагради блестящата игра на младите актьори от театрална студия
"Арсис" с ръководител Мая Стоянова, която е и режисьор на премиерния спектакъл "Жените в Народното събрание". Премиерата на театралното предизвикателство се състоя на 5 март от 19 часа в салона на НЧ "Искра".
Новото заглавие в афиша на театрална студия "Арсис" е един съкратен вариант на комедията на Аристофан.
"Това е една изключителна пиеса със съвременно звучене, тъй като тя засяга проблеми със съвременно звучене", разказва режисьорът на постановката и ръководител на студията Мая Стоянова. Моделът на демокрация, социални въпроси, отношенията между мъжа и жената - все проблеми, които вълнуват съвременния човек. "Човек трябва да търси хармонията в живота", това пък е най-общо посланието на тази древна комедия, пречупена през призмата на младите артисти на театрална студия "Арсис", които са на от 6 до 12 клас. "Жените в Народното събрание" като сценарий е нещо средно между стара и нова комедия - запазен е хорът като персонаж. "Това е едно предизвикателство към децата, участници в спектакъла, досега те не са работили такъв текст. Трудността идва оттам, че пиесата е писана в мерена реч и те трябва да избегнат напевния модел", разказва Мая Стоянова.
В постановката участват дванадесет младежи. Шестима от тях направиха своя дебют - Атанас Дяков в ролята на Блепир, Радослав Димитров в ролите на Съседа и Слугата, Елизабет Делева - Трета жена, Жаклин Димитрова - Девойка, Десислава Савова -Глашатайка. Особено ярко се откроиха изпълненията на Петър Петров в ролята на Хремет и Момъка, Инна Димитрова в ролята на Първа баба, Деница Атанасова в ролята на Праксагора и на Втора баба, Ралица Дамболова в ролята на Втора жена и Веселина Янева в ролята на Първа жена и Трета баба. Блестящ в ролята на Блепир беше дебютантът Атанас Дяков. Според режисьорката Мая Стоянова и този път МТС "Арсис" доказа, че театърът си остава все още крепостта на живото изпълнителско изкуство, а с постановката на Аристофан нейните възпитаници са придобили голям опит в актьорското майсторство.
Постановката е дело на Мая Стоянова, хореографията - на Мариета Станева. И тази постановка ще бъде реализирана с помощта на Театър "Л. Кабакчиев" - техен е декорът. Амбициите на екипа на постановката "Жените в Народното събрание" е да участват в няколко фестивала, но всичко зависи от средствата, заключава Стоянова.
Театрална студия "Арсис" е създадена преди 8 години, като първата постановка в афиша на театъра е "Муа у тупан".
Вече е факт първият жест от страна казанлъшката публика - бяха закупени първите 40 билета за нея - подарък за учителите на ПГЛПТ от директорът на училището Рени Червенкова.
Долина

Колко са неразплатените от страна на общината задължения

Колко всъщност са неразплатените задължения на Община Казанлък, се опитва да разбере местният законодателен орган. Това стана ясно след срещата на председателят му Васил Самарски с представители на медиите този вторник. За пореден път, председателят на ОбС апелира към всички фирми, на които Общината все още не е разплатила извършени услуги и дейност, да се обърнат директно към Общински съвет Казанлък и да предоставят фактурите и договорите за извършената от тях дейност. По думите на Самарски, целта на ОбС е да изясни точната финансова картина с просрочените задължения на Общината, защото по мнение на съветниците, кметът Стефан Дамянов ги подвежда в това отношение. ...... повече - четете в "Долина"!

Радостина Байчева

Заловиха 73 килограма хероин

73 килограма хероин, заловиха в края на миналата седмица при спецакция служители от сектор "Борба с организираната престъпност" - Стара Загора, ОДМВР -Стара Загора и ГДБОП, под ръководството на Старозагорска окръжна прокуратура. От пресслужбата на ОД на МВР Стара Загора съобщиха също, че акцията е проведена след продължително наблюдение и разследване дейността на организирана престъпна група, занимаваща се с трафик на наркотици.

В нощта срещу 5-ти март в района на гр. Шипка е задържан П.Х. (24) от с. Енина. От тайници и фабрични кухини в управлявания от него лек автомобил "Рено Еспейс" са иззети 117 пакета с прахообразно вещество, което при направения полеви наркотест е реагирало на хероин, съобщиха още от полицията. .... - повече - четете в "Долина"!
Долина

"Ела И СЪДИНИТЕ"...

или за "безпокойствата, които не могат да бъдат обяснени от аргументите на логиката"

В най-женския месец от годината, в седмицата, която започна с реверанс към жените в деня на техния празник, съвсем знаково е и премиерата на първия роман на казанлъшката авторка Женя Димова. След няколко книги с поетични текстове, след сборник с разкази, романът е логично продължение на търсенията на един автор, с неспокоен творчески дух и неизчерпаемо любопитство към живота, какъвто е Женя.
За всички, които са любопитни да научат повече за самата книга и авторката - е поканата да присъстват на премиерата днес /11.03./ в 18 ч. в инфоцентъра на ул. "Искра"4. Ето какво сподели тя в аванс за "Долина", дни преди премиерата самата Женя Димова.

- Представяш нова книга, роман. И, в тон на женския месец - кога се роди той и кое го провокира?
- Романът е написан преди три години. В основата му е митологичен проблем (не сюжет!) - това е митът за Електра. И оттам - комплексът на Електра. Знаем, че от митологията, в която се крият първоизточниците на човешкото въображение, на човешкия порив за обяснение на света, идва и учението на психологията за комплексите (да си припомним Едиповия, Сизифовия и т.н.) Занимаваха ме тия неща, исках чрез навлизането в дълбините на историята на една майка и дъщеря и техните трудни отношения, да си обясня доколко нещата са повторяеми и как дори ние, днешните "умни" хора, не можем да се откъснем понякога от поведение, което външно не ни е присъщо, но въпреки това правим неща, продиктувани от някакъв атавистичен страх или порив ( проява на организма на човек, животно или растение, който е съществувал и е бил свойствен на техните древни поколения). Занимаваше ме митологията по това време, защото наистина от там тръгва всичко, в митовете се крият обясненията за живота и поведението ни, за комплексите и страховете ни - страха от смъртта и унищожението; но там се крият и най-съкровените ни желания, там се крие и Изгубеният свят на детството на човечеството, "Изгубеният рай" като мъчителния копнеж по една реалност, в която някога сме живяли и никога повече не може да бъде достигната. Героинята ми се опитва да се върне в своя изгубен рай през целия си живот, да се върне в уюта на утробата на майка си, затворената завинаги женска съдина; оня изгубен неин личен рай, да се върне не само чрез спомените и представите, но и чрез ежедневното си поведение - което в крайна сметка съсипва целият й свой живот, прави го непълноценен.

..... повече - четете в "Долина" :)

"Музиката няма край - с или без нас. Но с нас е по-забавно!"

твърдят IVORY TWILIGHT, които в средата на февруари свириха и в Казанлък

Познатата вече рок-сцена на клуба на "Черните рози" в Казанлък, през февруари беше домакин на още една млада рок-група IVORY TWILIGHT. Историята на групата започва през 2003 г., когато в гр. Пловдив в главата на младия класически (тогава) китарист Димитър Михов се ражда идеята да създаде група, в която да свири любими метъл-парчета. След един концерт обаче, първоначалният състав на групата се разпада. Димитър Михов обаче не се предава и с новодошлия клавирист Александър Петров успяват да запазят и да предадат ново и различно звучене не само на бандата, а на пловдивкия рок-фон дотогава. С привличането на младата певица от хор "Орхидея" Теодора Петрова, както и Тони Сатаната (ударни, екс."Рицари на огъня") и Ники "Лорда"(бас) бандата започва да репетира главно песни на финландците "Nightwish" - една вече легендарна група със изявен стил, различен от всичко останало до момента.
Бандата вече има много свои фенове, както и авторски парчета, с които печели все повече почитатели - включително и в Казанлък.
- Само идеята за "различност" ли ви насочи към комбинация на метъл и класика?
- Различността дойде от идеята за свирене на кавъри на Nightwish и разграничението от типичните шлагерни хеви метъл кавъри, които всички групи се опитват да свирят. След Nightwish естествено дойде и влиянието в авторските ни песни на това съчетание.
- Защо точно цвят - слонова кост?
- Ами, този беше свободен. Deep Purple бяха заели вече кралския цвят (преди време). Слоновата кост е цвета на африканските шамани в племената зулу. Има някаква царственост.
- Скандинавското метъл-звучене, което е визитната ви картичка в момента, ли е "голямата ви любов"?
- Не. Голямата ни любов е виното и жените. И старите градски шлагери.
- Не са ли българите прекалено южни, за да скандинавския темперамент на музиката ви?
- Нали това е целта - да смесим нещо от себе си в скандинавската тематика - и така да се получи нещо типично нашенско. Все още работим по идеята за вмъкване на български фолклорни елементи в песните ни.
- Склонни ли сте на промяна, ако ви предложат успешна кариера? И по принцип - кои са компромисите на които сте склонни и на които не сте, по отношение на музиката си?
- Компромиси можем да направим само в рамките на духа на това, което правим. Склонни сме и на промяна - бихме искали да свирим и пред западни и източни сцени, но само ако до там се стига със собствен самолет.
- Мислите ли за чужбина?
- Да. Това лято някои от нас заминават да работят в Англия - само че във ферма ;) Ние вече сме свирили в чужбина - не е кой знае какво… Всъщност, е страхотно!
- "И не забравяйте, няма да спрем да свирим, докато не спечелим!!!" - цитатът е от вашия сайт. А въпросът е - победата краят на музиката ли е?
- Ами да - човек като победи и се е оял, станал е тлъст и мързелив и така една вечер заспива с цигара в устата, всичко се запалва и гори, целят квартал е в пламъци, а един човек минава от страни и си мисли: е, това вече е краят на музиката! А инак музиката няма край - с или без нас. Но с нас е по-забавно!
Радостина Байчева

Alley Sin започват турнето си от Казанлък

Софийската Рок групата Alley Sin е избрала да започне 18-дневното си турне от Казанлък! Това се случва по изричното желание на израсналия в града основен двигател на групата Емилиян Щерев. Рок музикантът е започнал творческия си път в Казанлък и с вълнение очаква да изведе групата си пред местна публика.
Alley Sin ще свирят в мото клуб “Черните Рози” на 12-ти март. Час преди първото им изпълнение, в 20:00 часа, ще се появят специалните гости от Пловдив - Pornographic Monster.
Националното турне на групата, което ще започне в Казанлък, ще приключи на 3 април. Специално за него Alley Sin са подготвили чисто нов размазващ сет, в който са включени вече добре познатите им стари песни, няколко съвсем нови парчета, както и 4 кавъра на любими техни групи.
В различните части на турнето като гости освен Pornographic Monster, ще се включат групите 4 Jam band, No Ignored, Castle Rock, Junk Yard и други.
Alley Sin са една от най-бързо развиващите се и работливи нови групи на българската рок сцена. Създадени в края на 2008-ма година от Nikki Riot (Никола Стоянов) - вокал, китара и V. B. (Емилиян Щерев) - китара, бек вокал, с идеята да следват собствения си начин и отношение за Rock 'n' Roll. След присъединяването на Steff (Стефан Абаджиев) - бас и Аlex (Aлекси Пейков) - барабани, e оформен постоянния облик на групата. Мръсният им
купонджийски рокендрол, глем и слийз в духa на New York Dolls, T-Rex, Motley Crue, Faster Pussycat, Ramones, Dogs D'Amour, Rolling Stones, AC/DC, Guns ‘n' Roses... както и издаването на двете EP-ta "Rock 'n' Roll Sluts " и "All I Want" им спечелва вниманието на няколко щатски и европейски рок радия, както и добри отзиви от редица глем списания и Уеб издания като Veglam и Electric Pussycat.
След редица концерти в София, страната и гостувания в Сърбия и Гърция, предстоящото турне е логична стъпка за групата.

Седем дни в Казанлък

Какво му трябва на човек, за да приюти щастието в сърцето си?
Мека постеля, топла вечеря, смеха на шепа верни приятели и ... едни очи, кротки, топли и нежни, в които да се влюби. Не знам за вас, но за мен това е напълно достатъчно. Достатъчно е да останеш седем дни в Казанлък, за да намериш всичко това. Честно! Не ви лъжа!

Ще си кажете: “Да, бе! Какво си видяла ти от града? Какво знаеш за проблемите на хората, които живеят тук?”

О, да! Видях дупките, осеяли улиците на града. Видях тротоарите, облечени в плочки от времето на баба. Видях и новите къщи, строежи... къщи на три ката. Къщи с басейн и белведер. Къщи с паркирани “Крайслер”-и в градините. Къщи с фитнес и къщи с магазини, офиси и кафене. Кафене, което е бивше кино.

А киното... киното е само едно, с един филм седмично и 4 прожекции. Но пък отсреща е театърът. В салона се играе най-древната и най-модерна комедия на света “Жените в Народното събрание” на Аристофан. В лъскавата столица осъдиха този режисьорски проект на Мариус Куркински, но тук... тук млада и амбициозна трупа се е нагърбила сама с тази трудна задача.

В галерията на същата улица, млада и амбициозна художничка е открила първата си изложба в родния си град.

Млади и амбициозни момичета списват и издават сами независимия седмичник на града. А младите и амбициозни общински съветници, честват 3-ти март в рок-клуб с патриотичните текстове на Вазов и музиката на група “Епизод”.

Пак там, мъже от няколко поколения са паркирали кротко своите огнени мотори и пеят и спомнят подвизите на исторически, на български, на истински герои. На сутринта, част от тях отиват да се татуират. Отиват да жигосат върху тялото си племенните знаци – знаци, запечатали миг на храброст, миг на слабост, миг на пиянство и лудост, миг на любов. Татуистът ги надушва по адреналина или .... по парфюма.

Татуистът е фентъзи герой, но е стъпил с двата крака здраво в реалността. В тази същата, в която пише поезия и драматургия, рисува карикатури и илюстрира книги. Реалността, в която издава албум с художествена фотография и дишащи рими на независими млади артисти.

Жените в този град редовно пазаруват маркови дрехи на невъзможно ниска цена в магазините, които предлагат “Tom Tailor” спален комплект за 49 лева и жилетки “Benetton” на кило за жълти стотинки. Жените в този град обзавеждат детските стаи в дома си с мебели внос и празнуват женския си празник в кръчма край стадиона с певица на живо.

Певицата е тъжна тази вечер. Тъжна е пред Бог, пред себе си и хората. Тъжна е, но е истинска. Без маски. Без излишен блясък и с умерена доза суета. Маникюристка е през деня, а нощем пее под час в собствен аранжимент, със собствен тембър и душа, песни, които народът знае.

Народът, за чието добруване работят, хулят се и драматично спорят, председателят на Общинския съвет и кметът на града. Народът, за който едни издават родословни книги, други – исторически, за културата на траките, за цивилизацията и града потънал под мътните води на язовир “Копринка”.

Мътна е водата, защото е мътно времето. Мътни са целите, ценностите, идеалите. Мътни са и плановете за светлото бъдеще и на Казанлък, и на държавата въобще.

Но едно не може да се отрече – цената на спокойствието, на семейния уют, цената на щастието тук е по-ниска и си струва до последната стотинка в сметката. Струва си, защото в Казанлък си струват хората. Аз бих платила всяка цена за човечността. А ти?

Помисли!

На мен са ми достатъчни само тези седем дни, за да разбера, че искам да остана тук завинаги. Завинаги, защото Казанлък е дом, Казанлък е сцена, галерия, клуб, музей и мавзолей на онова, което простичко, по човешки, наричаме душа.

Илиана Димова

33 обекта за асфалтиране

някой от най-проблемните улици в Казанлък обаче остават в очакване

Около 33 улици в Казанлък и селата, които да бъдат асфалтирани или пътната настилка изкърпена, са залегнали в приложение №13 към бюджета на Общината за тази година. За целта в бюджета са предвидени около 1 милион и 300 хиляди лева, разясни пред журналисти миналата седмица председателят на Общинският съвет Васил Самарски. От тях 1 239 700 лева са от местни дейности, а 206 хиляди лева са от целева субсидия за поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа в общината. Сред обектите записани в приложение №13 попадат улица "Гладстон" от ул. "Ст. Караджа" до ул. "Възраждане", улицата от Хлебозавода до складовете на НАРКООП, ул. "Ив. Вазов", както изграждането на алея свързваща блок №12 в ж.к. "Изток" с най-близката улица, изграждане на подход към блок №60 също в квартал "Изток". За асфалтиране са предвидени и улици в селата Розово, Овощник, Кънчево, Бузовград, Ръжена, Копринка, Долно Изворово, Черганово, Хаджидимитрово, Горно Черковище и Енина. В същото приложение е записан за преасфалтиране и пътят към язовир "Копринка". Въпреки сумата предвидени в тазгодишния бюджет, за един от най-големите проблеми в града - дупките по улиците, те се оказват недостатъчни, за да покрият всички проблемни участъци. След падналия тази година обилен сняг, се появиха и нови разрушения по улиците в града и селата. Фрапиращ пример за това, как една, сравнително скоро изцяло преасфалтирана улица, може да се окаже напълно издупчена, е "Шипченска епопея". Асфалтовото покритие на улицата беше изцяло подменено преди няколко години. След тази зима обаче, по цялото й продължение от бул. "Освобождение" до ул. "Искра", тя е предизвикателство за всички шофьори. Също така един от основните проблеми и за отварянето на нови дупки е и ново излюпващите се строежи. След построяването на лъскави сгради е очевидно, че след това никой не полага грижи за разбитата асфалтова настилка.Основен фактор за отварянето на нови дупки е и строителството на нови сгради. В новото строителство само по себе си няма нищо лошо, след завършването му обаче, остава въпросът - чия е отговорността за заличаване на последствията по уличното платно в близост до строежите. Примери за това как след всяка зима, по улиците зейват нови дупки, има в цялата община. Има и такива обаче, които са проблемни от години и все не попадат в графата на предвидените за ремонт. Вече години наред, за преминаващите по улица "Петьо Ганин", северно от Основно училище „Чудомир", борбата с калта и дупките е ежедневие. Заради невъзможните за преодоляване дупки по платното, шофьорите са принудени да използват тротоара, който пък от калта по гумите е заприличал на черен селски път. А при дъжд и тротоара става непроходим и се слива с локвите и калта навред.Паркирани по тротоарите коли и огромни кратери по самата улица, правят преминаването по "Цар Симеон Велики" - приключения за хора търсещи силни усещания. И след тази зима си остават и огромните дупки из квартал "Изток", който вече години наред тормозят и пешеходци и автомобилисти - има улици, които са останали почти без грам асфалтова настилка. Окаяно състояние, почти като след бомбардировка на улиците в града често пъти е и в резултат от намесите на ВиК. След чести и многократни ремонтни действия от страна на ВиК, след отстраняване на повредата улицата на която са работили, осъмва с нова дупка, размера на която зависи от повредата, която са отстранили. И така месеци наред, ако не и години… Авария след авария, дупка след дупка, а данъците си вървят даже и нарастват… Нараства и цената на водата, а качеството й… даже намалява. И никой, нито ВиК, нито Община Казанлък, поемат някаква инициатива за отстраняване на тези проблеми. Примерите могат да бъдат продължени почти без край, за съжаление. Въпросът е - до кога!

Радостина Байчева

Яница Станева

Коментар на ситуацията с дупките в Казанлък от карикатуриста Румен Сомов

Попитали кмета на Казанлък:
- Кметеее, кога най после ще оправиш дупките по улиците?
Пък той отговорил:
- Ами, как да ви обясня...точно сега виждам една голяма обективна причина, която не ми позволява да го направя.

Ще теглим 2 милиона от ФЛАГ

Къде обаче са подводните камъни в проекта, питаха съветниците

След няколко поредни гледания на заседания на ОбС, общинските съветници гласуваха "ЗА" предложения от кмета проект за решение, касаещ исканият от общината кредит от фонд ФЛАГ, който трябва да обезпечи проекта за канализацията на квартал "Христо Ботев" и изграждането на тласкател в село Овощник. Решението на Общинският съвет от миналия четвъртък, напрактика променя взето вече от местния законодателен орган решение през септември миналата година, касаещо същият въпрос. Промяната се наложи, след като през тази година са били променени някой от условията за кандидатстване за кредит от ФЛАГ, обясни още на предишни гледания на точката кметът Стефан Дамянов. На няколко поредни сесии точката биваше разглеждана, но поради липса на кворум или не гласуване на по-голямата част от съветниците в залата, тя оставаше без решение. На заседанието си миналия четвъртък, съветниците трябваше да разгледат точката под номер 7 в дневния си ред. Жители на квартал "Христо Ботев", които за пореден път присъстваха на заседанието на ОбС, призоваха съветниците за повече съпричастност и отговорност към хората от квартала. Така, точката беше разгледана още преди председателят на ОбС Васил Самарски, да е завършил доклада си за работата на Общинския съвет по точка 3. "Важно е когато приемем това решение, да сме си свършили работата така, че разходите по проекта, да бъдат признати в последствие от Европейската комисия, за да не се налага в продължение на години общината да връща заеми и кредити. Разбирам вашата емоция и това, че в квартала има огромен проблем с канализацията, но ви моля да запазите спокойствие." - призова жителите на квартала Васил Самарски. Той предложи също да бъде организирана среща между хората от квартала и общинските съветници, за да се запознаят и с тяхната гледна точка, освен с тази на кмета на Казанлък. "До сега Общинският съвет умишлено мълчеше по въпроса с този проект, за да не пречим а работата по него, но този проект определено има много сериозни проблеми" - допълни още председателят на ОбС. За това, че проектът трябва да бъде изряден по отношение на документацията си, за да бъде одобрен кредита от Европейската комисия, припомни в изказването си и председателят на групата съветници на ГЕРБ Теменужка Папазова. Опасенията си, че не всичко по този проект е изрядно, Папазова обоснова с факта, че на вниманието на съветниците е предложена докладна, която не влезе в дневния ред на последното заседание, с проект за решение, те да одобрят смяната на предназначението на мери и пасища в землището на Овощник, касаещи същият проект, по който се предвижда и изграждането на тласкател в селото. Според думите на Папазова, подобна смяна на предназначението на земята, задължително предхожда одобряването на един строителен проект и издаването на строително разрешение. В тази връзка Теменужка Папазова попита има ли строително разрешение за изграждането на тласкателя в Овощник. Строително разрешение за обекта има още от 2004 година и то е актуализирано - уточни по-късно заместник кметът Евгения Чернева. Исканата смяна на предназначението на земите едва сега, тя обоснова с промени в закона от миналата година, които налагат това. Закъснялото внасяне в ОбС на въпросното искане, Чернева обоснова и с още няколко процедури по самият проект, които във времето са уточнявани с Министерството. Тя обаче подчерта, че към момента не може да отговори дали преписката по смяната на предназначението на земите е извършена законосъобразно, така че да не попречи на финансирането на проекта, защото по това време не е била зам. кмет нито общински служител. Тя обаче се ангажира да провери фактите и увери съветниците, че до момента общинска администрация няма основание да смята, че ще получи отказ за финансиране на проекта заради това. Защо в Общинския съвет общинска администрация не е предоставила документацията по обществената поръчка по проекта и договора със строителната фирма, попита в хода на дебата Васил Самарски. "Въпросните документи наистина са поверителни и това не е нещо, които ние сме си измислили, просто спазваме съответните закони" - отговори Станислава Балканска, директор на Дирекция "Международни програми" в Община Казанлък. Тя обаче уточни, че няма пречка съветниците да се запознаят с поверителната информация по съответния ред. Тя поясни също, че е предоставила на вниманието на съветниците от комисията по приватизация копие от придружителното писмо към договора със строителния предприемач по проекта. Балканска обаче призна, че наистина има някой неуредици по отношение на смяната на предназначение на земите в Овощник. "Да, съществува риск в случай, че не са изпълнени всичките законови предписания, направените разходи в последствие да не бъдат признати. Но ние не сме крили никога от управляващия орган, от договарящия орган, че имаме това като слабост. Знаете че процедурите по един проект не са никак кратки и ние самите много пъти сме питали точно към коя служба трябва да отнесем даден проблем за да постигнем желаното. Загубихме време, но смятам, че този въпрос може да бъде разрешен и това да бъде преодоляно като риск." - коментира тя. По нейните думи, изнесеният преди време в медиите сигнал за нередност по отношение на обществената поръчка по проекта, и в последствие двете решения на Върховен административен съд в полза на Общината, дават гаранция, че проектът е чист.

Радостина Байчева

Съдът остави без разглеждане жалбата за бюджет 2009

Към настоящия момент Старозагорският съд е оставил без разглеждане жалбата на кмета на Община Казанлък по отношение на бюджет 2009 и е прекратил производството по делото. Това съобщи тази вторник, председателят на ОбС Казанлък Васил Самарски. Като основен мотив за решението си съдът е посочил, че "този вид решения, които се отнасят до съставянето, приемането и изпълнението на бюджета на Общината представляват действия на местно самоуправление и подлежат на контрол само от Общинския съвет и от Сметната палата." - цитира Самарски. Като мотив съдът е посочил още и това, " че бюджетът представлява съвкупност от приходи и разходи за съответната година и към настоящия момент, вече не може да се коментира този факт, защото е приключила бюджетната 2009 година."Председателят на ОбС обаче уточни, че това все още не може да се счита за окончателно решение. В случай че кметът на общината реши да обжалва решението на Старозагорския съд, по случая ще трябва да се произнесе и Върховният административен съд.
Радостина Байчева

Одобриха първото в Казанлък приемно семейство

На заседание на Комисията за закрила на детето в Казанлък бе одобрено първото за казанлъшка община приемно семейство. То е професионално и предстой в него да бъде настанено дете от институция, но за да се случи това ще трябва да се реализират няколко основни стъпки от целия процес."Вече е факт, одобрено е първото приемно семейство в община Казанлък. Семейството живее в казанлъшко село, мъжът е на 49 години, а жената на 50 години. Имат свои родни деца - три, като едното живее при тях, а другите две са големи и имат свои семейства, живеят отделно, но подкрепят своите родители в решението им да станат приемни родители." - разказва Добромира Петрова от Сдружение "Самаряни" в Стара Загора. Целият процес на одобрение на приемното семейство отнема 4-5 месеца. Този период включва поредица от срещи, интервюта със семейните двойки, след което се изготвя социален доклад, който се представя пред Комисията за закрила на детето и тя се произнася дали е одобрена семейната двойка да стане приемно семейство или не. Съответно, както е случаят в Казанлък приемното семейство беше одобрено. В момента предстои напасване между приемното семейство и дете от институция, което е лишено от родителска грижа. В момента има семейства в Стара Загора, които се проучват и съвсем скоро ще стартира обучение за приемни родители в Стара Загора. Има две нови семейства от Павел баня, които проявяват интерес да бъдат запознати с приемната грижа и да решат искат ли да станат приемни родители. Друг интересен момент за Казанлък е, че предстои в началото на март обучение за социалните работници от Дирекция социално подпомагане в Казанлък. Обучението ще реализират колегите от Центъра по приемна грижа."За разширяването на модела по приемна грижа в България предстой стартиране на национална кампания по приемна грижа, която ще започне през март. Чрез кампанията и чрез проекта ще се цели да се окаже подкрепа за намаляване на настаняванията на деца в институции, увеличаване на делът на децата, настанени в приемни семейства и промяна в баланса на настаняване на деца в институции и в семейна среда." Тази национална кампания се организира от УНИЦЕФ, а ние от Сдружение "Самаряни" като техен партньор също участваме в процеса на организиране на кампанията. Главно по националните медии ще има непрекъснато интервюта и реклами - какво представлява приемната грижа и как човек може да стане приемен родител. От страна на нашата организация ние ще поемем телефонна линия, която също ще бъде национална и всеки един човек от всеки град на страната ще може да се обажда за информация относно приемната грижа, начините да станеш приемен родител, къде в страната има областни центрове по приемна грижа. Първият областен център по приемна грижа беше създаден в Стара Загора. Направихме го ние от Сдружение "Самаряни" с подкрепата на УНИЦЕФ и АРК . България. Дефакто този модел на център за приемна грижа се мултиплицира в още 8 областни града в страната", пояснява Добромира Петрова.
Долина

Благой Емануилов: "90 години Русия носи на гърба си един грях който не е извършила"

Благой Емануилов е роден на 1 април 1934 година в с. Габарево. Завършил е гимназията в Казанлък и юредическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Зад гърба си има над 30 години юридически стаж, от които 20 години като следовател. С проблема за гибелта на руското царско семейство се занимава от 1995 година. Първите публикации по темата са във в. „Марица" - Пловдив. През 1996 г. във в. „Седмичен труд" се лансира версията, че цар Николай II е скрил двамата си наследника - Алексей и Анастасия, и на тяхно място е сложил двойници.През 1996 година излиза и първата му книга „Тайната на Николай II".Новата му, втора по ред книга носеща заглавието „Император Николай II и конспирацията на XX век" е един нов сензационен опит да разкрие истината за руското царско семейство.„Колкото и значимо събитие на XX век да е разстрелът на цар Николай II и семейството му, толкова повече то не е изяснено. Всеки, който се е докоснал до темата, ползва документи неточни, неясни, често пъти с противоречиво съдържание, а понякога и неверни. Фактите се ползват сами за себе си, без да се свързват помежду си, не се свързват с международните обстоятелства, с политическите тенденции. Игнорират се дори съществуващият от векове западен заговор срещу Русия. А понякога и най-дребният факт, на пръв поглед незначителен е с огромно значение…" споделя от кориците на книгата си автора Благой Еманоилов. По повод излизането на книгата му „Император Николай II и конспирацията на XX век" и разбулването на едно от най-големите мистерии в световната история, смъртта царското семейство, разговаряме с Благой Еманоилов. В следващия брой очаквайте презентация на самата книга.

- От 15 години се занимавате с темата за наследниците на царската руска фамилия Романови - Алексей и Анастасия. Какво в тази загадка държи интересът ви толкова време?

- Четвърт век съм работил като следовател, а следователят има една единствена работа - да намери истината. Така че, в сърцето и в ума, както на всеки следовател, така и в мен се е получило нещо като професионална деформация - да търсим истината. Още през 1998 г., агенция "Ройтерс" отбеляза, сякаш разбрали моите основания: "Български следовател иска да намери историческата истина за Романови."

- А каква истина намерихте?

- Ами ето накратко няколко истини, свързани с Романови и събитията около тях в онова време:- Николай II е скрил Алексей и Анастасия под напора на политически събития и предвид това, че Алексей е наследник на трона. Но поради това, че той е още малък, Николай II изпраща с него и най-малката му сестра Анастасия, с която те са имали по-близки помежду си. - На мястото на двамата царски наследници, Николай II, с оглед на тяхната сигурност, поставя двойници. - Алексей и Анастасия не са сред разстреляните. - Ана Андерсен, жената която в продължение на 64 години /от 1920 до 1984 г./ твърди че е Анастасия, е едно подставено лице, а не самозванка. Чрез нея се цели да се изтеглят авоарите на Николай II от западните банки. - В операцията по разстрела на царското семейство, никъде не се мярка председателят на ЧК, легендарният Джерджински. - На много места в тази операция обаче, се долавя ръката на германските тайни служби. - Ликвидирането на руското царско семейство не е насочено лично към Романови, а е към Русия. - Истина е също, че царските деца Алексей и Анастасия, са прекарали живота си в Габарево, Казанлъшко.

- А какви са неистините, на които се натъкнахте в разследването си?

- Не е истина, че причина за разстрела на семейството е, приближаваща към Екатеринбург Бяла армия. Не е истина, че е имало заговор организиран от бели офицери за спасяването на Николай II. Бели офицери не са изпращали писмо до Николай II, с което да го предупредят, че ще бъде освободен, това писмо е написано от ЧК конспиративно. Не е истина също, че е разстрелян само Николай II, а семейството е съхранено на сигурно място. Не е истина обаче и, че сред разстреляните са Алексей и Анастасия, както не е истина, че труповете на двамата царски наследници са изгорени. Не е истина, че са разстреляни 11 души - разстреляни са 9.

- Следователят е призван да търси истината. Защо обаче си избрахте да търсите точно тази истина - за наследниците на Романови?

- Защото става дума за Габарево, за това дали е вярно, че именно там Алексей и Анастасия са прекарали живота си. Да го наречем - местен патриотизъм.

- А не се ли страхувате, защото темата наистина е любопитна за целия свят и вероятно там има тайни, които някой желае да скрие?

- За първи път публичност на тезата ми, че двете си деца Николай II е скрил в Габарево, беше дадена във вестник, "Седмичен Труд", тогава "Жълт Труд". След тази публикация, ми се обадиха от Руското посолство в България. След време, говорих с тях още веднъж, но така и не получих поисканата от мен информация. В тази връзка, много пъти съм се питал - защо Русия не иска да се шуми около случая. Според мен, по отношение на Романови, Русия страда от гузна съвест, което всъщност е и причината да не иска да се говори много за случая. В потвърждение на тази моя теза има и още доказателства, свързани с това, колко документи споменати в исторически извори, напрактика сега се оказват несъществуващи според руските архиви. Ще спомена само, че преди години, когато беше препогребението на костите на царското семейство, там не присъства нито представител на Руската Дума, нито правителството. Единствено прединеството, Елцин, беше там и изказването му беше в същия план - малко гузно. Аз обаче, както съм писал и в книгата си, считам, че 90 години Русия носи на гърба си един грях който не е извършила.

- А чий е този грях?

- Според мен, основният интерес в тази история е бил на Германия и по нейно давление е извършено това убийство на царското семейство. Двубоят, така да се каже, между Германия и Русия, като велики сили, е доста стар, много назад във времето започва. Но Русия винаги е била силна и могъща страна и винаги е пречила на амбициите на германските владетели по различно време за Велика германия. За всичко случило се с Романови, от руска страна вина носи само Ленин. Който ако не под давление на Германия, то чисто на класов принцип е взел решението за убийството на руския цар и семейството му.

- А дали някой ден, все пак истината за Романови ще излезе на бял свят?

- След двеста години, французите намериха сърцето на Людвик 17-ти, и направиха препобгребение на краля. След много години е установи, че Наполеон. Установи го един шведски зъболекар, който като мен е започнал собствено изследване. Затова смятам, че рано или късно - истината винаги излиза.

Радостина Байчева