или за "безпокойствата, които не могат да бъдат обяснени от аргументите на логиката"
В най-женския месец от годината, в седмицата, която започна с реверанс към жените в деня на техния празник, съвсем знаково е и премиерата на първия роман на казанлъшката авторка Женя Димова. След няколко книги с поетични текстове, след сборник с разкази, романът е логично продължение на търсенията на един автор, с неспокоен творчески дух и неизчерпаемо любопитство към живота, какъвто е Женя.
За всички, които са любопитни да научат повече за самата книга и авторката - е поканата да присъстват на премиерата днес /11.03./ в 18 ч. в инфоцентъра на ул. "Искра"4. Ето какво сподели тя в аванс за "Долина", дни преди премиерата самата Женя Димова.
- Представяш нова книга, роман. И, в тон на женския месец - кога се роди той и кое го провокира?
- Романът е написан преди три години. В основата му е митологичен проблем (не сюжет!) - това е митът за Електра. И оттам - комплексът на Електра. Знаем, че от митологията, в която се крият първоизточниците на човешкото въображение, на човешкия порив за обяснение на света, идва и учението на психологията за комплексите (да си припомним Едиповия, Сизифовия и т.н.) Занимаваха ме тия неща, исках чрез навлизането в дълбините на историята на една майка и дъщеря и техните трудни отношения, да си обясня доколко нещата са повторяеми и как дори ние, днешните "умни" хора, не можем да се откъснем понякога от поведение, което външно не ни е присъщо, но въпреки това правим неща, продиктувани от някакъв атавистичен страх или порив ( проява на организма на човек, животно или растение, който е съществувал и е бил свойствен на техните древни поколения). Занимаваше ме митологията по това време, защото наистина от там тръгва всичко, в митовете се крият обясненията за живота и поведението ни, за комплексите и страховете ни - страха от смъртта и унищожението; но там се крият и най-съкровените ни желания, там се крие и Изгубеният свят на детството на човечеството, "Изгубеният рай" като мъчителния копнеж по една реалност, в която някога сме живяли и никога повече не може да бъде достигната. Героинята ми се опитва да се върне в своя изгубен рай през целия си живот, да се върне в уюта на утробата на майка си, затворената завинаги женска съдина; оня изгубен неин личен рай, да се върне не само чрез спомените и представите, но и чрез ежедневното си поведение - което в крайна сметка съсипва целият й свой живот, прави го непълноценен.
В най-женския месец от годината, в седмицата, която започна с реверанс към жените в деня на техния празник, съвсем знаково е и премиерата на първия роман на казанлъшката авторка Женя Димова. След няколко книги с поетични текстове, след сборник с разкази, романът е логично продължение на търсенията на един автор, с неспокоен творчески дух и неизчерпаемо любопитство към живота, какъвто е Женя.
За всички, които са любопитни да научат повече за самата книга и авторката - е поканата да присъстват на премиерата днес /11.03./ в 18 ч. в инфоцентъра на ул. "Искра"4. Ето какво сподели тя в аванс за "Долина", дни преди премиерата самата Женя Димова.
- Представяш нова книга, роман. И, в тон на женския месец - кога се роди той и кое го провокира?
- Романът е написан преди три години. В основата му е митологичен проблем (не сюжет!) - това е митът за Електра. И оттам - комплексът на Електра. Знаем, че от митологията, в която се крият първоизточниците на човешкото въображение, на човешкия порив за обяснение на света, идва и учението на психологията за комплексите (да си припомним Едиповия, Сизифовия и т.н.) Занимаваха ме тия неща, исках чрез навлизането в дълбините на историята на една майка и дъщеря и техните трудни отношения, да си обясня доколко нещата са повторяеми и как дори ние, днешните "умни" хора, не можем да се откъснем понякога от поведение, което външно не ни е присъщо, но въпреки това правим неща, продиктувани от някакъв атавистичен страх или порив ( проява на организма на човек, животно или растение, който е съществувал и е бил свойствен на техните древни поколения). Занимаваше ме митологията по това време, защото наистина от там тръгва всичко, в митовете се крият обясненията за живота и поведението ни, за комплексите и страховете ни - страха от смъртта и унищожението; но там се крият и най-съкровените ни желания, там се крие и Изгубеният свят на детството на човечеството, "Изгубеният рай" като мъчителния копнеж по една реалност, в която някога сме живяли и никога повече не може да бъде достигната. Героинята ми се опитва да се върне в своя изгубен рай през целия си живот, да се върне в уюта на утробата на майка си, затворената завинаги женска съдина; оня изгубен неин личен рай, да се върне не само чрез спомените и представите, но и чрез ежедневното си поведение - което в крайна сметка съсипва целият й свой живот, прави го непълноценен.
..... повече - четете в "Долина" :)
Подозирам, че книжката ще ми хареса много и...ще ме наведе над едни дълбоки, дълги и тъжни разсъждения...Не ми я подарявайте за рождения ден! Запознайте ме с авторката!
ОтговорИзтриване