Векове наред мъжете са смятали, че мястото на жената е у дома при децата, коша с мръсното пране и печката. Било недопустимо уважавана семейна жена да работи извън пределите на дома. Всъщност, ако трябва да си кажем всичко честно, жената, къщата и децата са били сред притежанията на мъжа, част от неговото благосъстояние и социален статус. Почти до края на 19 век, ако се е налагало да се грижат сами за прехраната си, жените са можели да се изявяват само като гувернантки, учителки, шивачки, перачки и готвачки. Мъжете по това време вече са ходили на работа в завода, фабриката или адвокатската кантора. Воювали са на фронта или са се грижили за интересите на държавата, работейки в правителството и парламента. Такава била ситуацията поне до първата половина на 20-ти век. Любопитен е фактът, че тогава в някои европейски държави дори действал закон, който забранявал на учителките да продължат да работят, след като се омъжат! С избухването на Първата Световна война обаче картинката много се променя. Първо, защото мъжете отиват на фронта, а някой трябва да продължи да работи на техните места. И второ, защото много от тях така и не се завръщат и работните им места остават свободни, а жените имат нужда от работа, за да издържат сами семействата си. Всъщност, за да сме точни, трябва да кажем, че процесът на еманципирането на дамите започва доста по-рано. Още в далечната 1504 година италианката Кристина Де Пизан първа лансирала искането за правото на жените на образование и политическо влияние. Идеята била подкрепена и от влиятелни за времето си мъже - херцог Де Кондорсе и Теодор Готлиб фон Хипел, които също призовавали обществото да приеме жените като равноправни в политиката и образованието. Първият феминистичен документ обаче е написан от жена. През 1791 г. Олимпия де Гуж публикува "Декларация за правата на жените и гражданките". Активистката била екзекутирана 2 години по-късно като "жена, загърбила достойнствата на своя пол". Тук трябва да отбележим, че дори в модерна Франция жени получават признание за равнопоставенността си с мъжете едва през 1945 година. След 1848 година обаче светът е огласен от разгневени женски писъци. Провеждат се една след друга първата конференция за защита правата на човека в Сенека фолс край Ню Йорк. Именно тази конференция дава началото на движението за защита права на жените, като много от принципите, формулирани тогава, влизат и в приетата след 100 години Обща декларация за правата на човека. Няколко години след това, на 8-ми март 1857 година, се провежда и първият женски митинг. Да, затова днес на тази дата мъжете се опитват да си измият съвестта, като ни подаряват поне букетче цветя. Почти десетилетие след това, през 1869-та се създава и първата в света обществена организация само на жени. Резултатът от тази дамска активност малко закъснява, но в крайна сметка през 1893 година за първи път в света, в Нова Зеландия и Колорадо, жените получават избирателни права.Половин век и малко след това светът може да се похвали с две жени на поста премиер-министър - Сиримаво Бандаранайке на Цейлон и Шри Ланка и Индира Ганди на Индия. Индира печели избори през 1971-ва с лозунга за борба с бедността. В същото това време Индия отново е във война с Пакистан. След дълги спорове със съветниците си Индира Ганди национализира банките и в годините на нейното управление страната с бързи темпове развива промишлеността, а в селското стопанство протича т.н. „Зелена революция". Благодарение на умелото управление на Индира, Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция. Обществото и тогава и днес продължава да гледа леко с недоверие жените на най-високи държавни постове, но е достатъчно да си спомним, че най-силни, проспериращи и богати за били държавите, ръководени от нежна женска ръка. Спомнете си силата и подемът на Русия по времето на императрица Екатерина Велика. Британската корона е превземала нови земи и светове, благодарение на далновидното управление на Кралица Елизабет и...ако трябва да бъдем честни, благодарение на алчността на нейните подчинени пирати капитани. Великобритания дори днес успя да накара света да се замисли какво е пример за нацията да бъде благородна, красива, чиста, естествена и мила жена. Образът на принцеса Даяна ще се помни дълго, колкото и някак неудобно да звучи това за британското кралско семейство.Французите, за да не останат по-назад, се обзаведоха с поне две поредни магнетични дами, носещи името мадам Саркози. Всяка от тях дойде със своя уникален принос в дипломацията и като жена, на чието рамо може да се опре премиер. От друга страна Франция и светът още помни жената, която поведе войската - Жана Д'Арка. Друга една забележителна жена, носител на две нобелови награди, по време на Първата Световна войната пък обучава военни лекари за използване на радиологията. Мари Кюри намира начин с помощта на рентгенови лъчи да вади шрапнелите от телата на ранените. От Френската Академия на науките, от където е удостоена с медала Бертело, казват за нея: „Най-великото достойнство на Мари като учен е нейната непреклонна упоритост при преодоляване на трудностите: когато си постави дадена задача, да не се успокоява, докато не намери нейното решение." Тихата и скромна иначе полякиня запазва непоколебима вярност към идеалите си като жена и учен. След смъртта на съпруга си остава нежна и предана майка за двете си дъщери. В резултат от многогодишната й работа с радия, здравето й доста се влошава. Умира от левкемия, но с чувство за изпълнен дълг. С чувство за изпълнен дълг са напуснали света и жени като Жорж Санд, Емили Дикинсън, а защо не и нашата крехка Петя Дубарова. Техните творби продължават да докосват сърцата и умовете ни и ни карат да се замислим колко процента от потенциала си реализираме в действителност.И ако някои мъже днес още твърдят, че привърженичките на еманципацията и феминизма всъщност искат да влязат в ролята на мъжете, както преди време са се вмъкнали в панталоните и ризите им по примера на Жорж Санд, то...момичета, предлагам ви, просто им се изплезете или се надупете, както си позволи да направи, не пред друг, а пред кралицата, най-безразсъдното и гениално момиче в модния бранш - Вивиан Уйестууд. Дързостта е признак на високо самочувствие!Днес все повече образовани, амбициозни и квалифицирани жени излизат превземат пазара на труда по света. Според последните статистики една трета от работещите жени днес заемат постове като мениджъри и специалисти в елитни и доходни професии. Според едно от последните изследвания на американския Департамент по труда, 10-те най-високоплатени професии, заети от жени са:- фармацевти - първи в класацията, като дамите в Щатите получават седмично средно по 1647 долара, което е 84,9% от заплатата на мъжете в сектора. - втората най-добра длъжност за жени е като изпълнителен директор. Но и тук доходите са 80% от тези на мъжете изпълнителни директори, а отговорностите и натовареността е еднаква и за двата пола, независимо дали става дума за управление на корпорация или малък и среден бизнес. - преуспяващите адвокатки са на трета позиция в класацията, като и тук жените получават с 22% по-ниски хонорари от мъжете.След това се подреждат съвременни професии и длъжности като инженер, системен администратор, лекар, мениджър човешки ресурси, логопед или психолог, социолог и социален, политически, икономически и т.н анализатори.Всъщност ГОЛЕМИЯТ притеснителен за вас ИЗВОД, момчета, е, че жените се справят добре на всяко, освободено от вас място. Дори по-добре от вас, защото се налага постоянно да се доказва. За същата свършена работа една жена струва средно с 20% по-малко като служител на почти всяка фирма. Като приключим с калкулациите, на финала излиза, че интелигентният работодател ще направи интелигентен избор, ако наеме на работа интелигентна жена, а не фукльо с наранено достойнство, който тайничко ще му завижда за поста, за бюрото, за паркомястото и колата, за къщата, заплатата и жената, за банковата сметка и....ще го ненавижда, че му е шеф. Мъжете не могат да преглътнат мисълта, че на света има по-добри екземпляри от тях. Факт! Затова просто оставете света в ръцете на една кадърна жена.
от Илиана Димова
Няма коментари:
Публикуване на коментар