четвъртък, 11 март 2010 г.

"Музиката няма край - с или без нас. Но с нас е по-забавно!"




твърдят IVORY TWILIGHT, които в средата на февруари свириха и в Казанлък

Познатата вече рок-сцена на клуба на "Черните рози" в Казанлък, през февруари беше домакин на още една млада рок-група IVORY TWILIGHT. Историята на групата започва през 2003 г., когато в гр. Пловдив в главата на младия класически (тогава) китарист Димитър Михов се ражда идеята да създаде група, в която да свири любими метъл-парчета. След един концерт обаче, първоначалният състав на групата се разпада. Димитър Михов обаче не се предава и с новодошлия клавирист Александър Петров успяват да запазят и да предадат ново и различно звучене не само на бандата, а на пловдивкия рок-фон дотогава. С привличането на младата певица от хор "Орхидея" Теодора Петрова, както и Тони Сатаната (ударни, екс."Рицари на огъня") и Ники "Лорда"(бас) бандата започва да репетира главно песни на финландците "Nightwish" - една вече легендарна група със изявен стил, различен от всичко останало до момента.
Бандата вече има много свои фенове, както и авторски парчета, с които печели все повече почитатели - включително и в Казанлък.
- Само идеята за "различност" ли ви насочи към комбинация на метъл и класика?
- Различността дойде от идеята за свирене на кавъри на Nightwish и разграничението от типичните шлагерни хеви метъл кавъри, които всички групи се опитват да свирят. След Nightwish естествено дойде и влиянието в авторските ни песни на това съчетание.
- Защо точно цвят - слонова кост?
- Ами, този беше свободен. Deep Purple бяха заели вече кралския цвят (преди време). Слоновата кост е цвета на африканските шамани в племената зулу. Има някаква царственост.
- Скандинавското метъл-звучене, което е визитната ви картичка в момента, ли е "голямата ви любов"?
- Не. Голямата ни любов е виното и жените. И старите градски шлагери.
- Не са ли българите прекалено южни, за да скандинавския темперамент на музиката ви?
- Нали това е целта - да смесим нещо от себе си в скандинавската тематика - и така да се получи нещо типично нашенско. Все още работим по идеята за вмъкване на български фолклорни елементи в песните ни.
- Склонни ли сте на промяна, ако ви предложат успешна кариера? И по принцип - кои са компромисите на които сте склонни и на които не сте, по отношение на музиката си?
- Компромиси можем да направим само в рамките на духа на това, което правим. Склонни сме и на промяна - бихме искали да свирим и пред западни и източни сцени, но само ако до там се стига със собствен самолет.
- Мислите ли за чужбина?
- Да. Това лято някои от нас заминават да работят в Англия - само че във ферма ;) Ние вече сме свирили в чужбина - не е кой знае какво… Всъщност, е страхотно!
- "И не забравяйте, няма да спрем да свирим, докато не спечелим!!!" - цитатът е от вашия сайт. А въпросът е - победата краят на музиката ли е?
- Ами да - човек като победи и се е оял, станал е тлъст и мързелив и така една вечер заспива с цигара в устата, всичко се запалва и гори, целят квартал е в пламъци, а един човек минава от страни и си мисли: е, това вече е краят на музиката! А инак музиката няма край - с или без нас. Но с нас е по-забавно!
Радостина Байчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар