Валерия Велева е личност, която мнозина у нас причисляват към най-добрите журналисти и най-точните анализатори на обществено-политическите процеси в България. Родена е в София, завършва „Българска филология" и „Философия" в Софийския университет „Св. Климент Охридски". От 1973г. до 1992г. работи в БНТ. Автор е на документални филми и исторически очерци, била е и отговорен редактор на Първа програма. През 1992г. Вече е част от екипа на вестник „Дневен труд" и започва своята самостоятелна рубрика „По пантофи", в която обект на нейните интервюта стават най-известните български държавници, политици, общественици, творци, представители на науката и др. За кратко време рубриката добива широка популярност сред читателите. Заедно с това тя се утвърждава и като авторитетен политически репортер и анализатор на обществените събития у нас. В две поредни години е отличена с наградата „Репортер на годината"- през 1995 и 1996г. През 2002г. Валерия Велева е удостоена от Съюза на издателите с най-престижната награда в областта на печатните медии у нас - „Черноризец Храбър" за цялостно творчество.През 2001 г. Велева става отговорен редактор на отдел „Общество и анализи" във в. „Труд". През 2009г. е избрана и за заместник-председател на Комисията за етика в печатните медии към Националния за журналистическа етика. Автор е на книгите „Мъже на власт" и „Изповеди по пантофи".
- Вие сте един от най-популярните и обичани от читателите журналисти. Бихте ли разкрили тайната на Вашия успех?
- Професионализъм, амбиция да достигнеш до същината на проблема, много четене, много контакти и лоялност към читателя. Никога не съм пристъпвала към даден проблем, без да съм го усетила със сетивата си, в анализите си винаги ползвам достоверна информация. Стремяла съм се да не бъда подведена, за да мога да правя точни изводи. А за интервютата винаги се подготвям много старателно.
- Разкажете ни как се ориентирахте към журналистическата професия и какво ви харесва най-много в нея?
- Баща ми искаше да следвам медицина. Виждаше ме като педиатър. Но аз изпитвам стрес от кръвта. Моят бунт срещу техния "диктат" бе, че не се подготвих добре за изпитите. И се провалих. Умишлено. И така в първата година, след като завърших средното си образование, не влязох в университета. Постъпих на работа в телевизията. На следващата година кандидатствах отново. Този път успях да убедя семейството си, че моето призвание е литературата и обществените науки. Влязох с много висок бал. Но реших да не прекъсвам работата си в БНТ. Следвах задочно и въпреки това си взимах изпитите за две години в една. Имах прекрасни преподаватели, които ми отвориха очите за проблемите на обществото. Съчетавах едновременно „живия живот" и учението. Всичко останало дойде естествено. Не съм имала в рода си нито журналисти, нито писатели. Майка ми беше съдия и от нея наследих стремежа към истината. И в цялата си работа като журналист винаги съм търсила истината. ...... повече - четете във в-к "Долина"
Информационен Младежки Съюз
Долина
Няма коментари:
Публикуване на коментар