Аня Дерменджиева е дългогодишен библиотекар в читалище "Братство - 1869" в Енина. Вече години наред, тя е и творчески ръководител на групата "Калпазанчета талантчета". Работи и индивидуално с много изявени млади таланти от Енина. Признание за работата й са многобройните награди на малките енинчета, както от местни, така и от регионални, национални и международни форуми.
140 години след първото театрално представление в Енина, разговаряме с Аня Дерменджиева, за това как продължава в днешно време традицията на театъра в Енина.
- Какво се случва днес на театралното поприще в Енина?
- В Енина се случи чудо в последните години, и го доказват изумените погледи навсякъде където ходим. И то изумени не конкретно заради Енина, а за това какво може да случва едно селско читалище по принцип. В последните години в Енина в областта на театъра работата е свързана предимно с децата. Както знаете през 1997 г. създадохме младежката формация "Калпазанчета". Оттогава насам работим много, но от 2005 година, смея да твърдя, че печелим все повече и по-престижни награди. Често, на различни конкурси, когато чуят селско читалище подхождат с пренебрежение. А после, когато се изявим пък започват да се питат - "Ама какво стана?". В последствие става им става ясно, че и в едно село като Енина, може да работи някой с достатъчно подготовка, желание и хъс и да се получава един прекрасен продукт. В крайна сметка, няма значение къде работиш, а подготовката, която си получил и желанието ти за работа. Аз съм минала през школовката на един артист като Георги Парцалев, през национални и международни сцени, което ти дава не само теоретична подготовка, но и съвсем реална школовка! Не го казвам, за да изтъкна себе си, но тогава аз съм имитирала големите, сега децата имитират мен и се учат. Работим по-камерно, вярно е. Но се съобразяваме с обективните фактори. Имам и няколко големи постановки зад гърба си, но в крайна сметка се оказват много трудоемки, отнемат много време, а няма къде да се показват чак толкова много от една страна. А от друга, вече е проблем и да направиш хубав реквизит, озвучаване. Повечето в стил мюзикъл са постановките, които гледаме по големите фестивали. Нямам никакъв проблем да създам, да режисирам един мюзикъл, но минимум, при един при това скромен бюджет, ни трябват като начало, за да бъде спектакълът конкурентно способен. И това, уверявам ви, не е просто оправдание. В последните години наистина имахме възможност да участваме в няколко от най-добрите международни детски фестивали, които се провеждат в България. там, състави-участници от големи градове пристигат с камиони реквизит, специално подготвен за съответното представление. Е, бихме ли могли ние да се сравняваме с тях тогава? Затова определено отстоявам решението си да подготвям повече индивидуални изпълнители, защото там шансовете ни са добри.
.... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар