За тези, които не са компютърно грамотни от ниво А, ще кажа само, че това е състояние, в което те няма. Не светиш, не реагираш, не приемаш, не предаваш. Не си на линия. Обикновено няма и снимка.
Прозрях го през изминалата дъждовна и потискаща лятна седмица, в която според традициите и правилата би следвало да пече ли пече, да сме по морето, по бикини, трикини и всякакви други кини.
Вместо това ние се свивахме в септемврийските си жилетки, плюехме възмутено и гнусно по тротоарите заради кофти времето и кофти новините, които ни ги сервираха една през друга по-келяви.
Да, точно келяви ... гнусни, страшни, потискащи... Такива, които те карат тотално и завинаги да минеш във фаза "Офлайн". Просто няма как да си онлайн, при положение че животът ти е вегетация. От онези, насила поддържаните, ей-така, заради пейзажа и територията, наречена все още България. Онази същата, в която след има-няма 30 години - всеки втори ще е пенсионер, всеки първи циганин, всеки трети - сакат, а останалите ... тях просто няма да ги има. Защото междувременно ще сме се стопили с милион и половина.
За капак през същата тази юнска дъждовна седмица, в която народът мина в режим офлайн, ни сервираха увеличения на ток, газ, на стаж за пенсия, чухме за малките дребни има-няма от по 128 квадрата апартаментчета и нивички на народните ни министри, консерватори и баш демократи подкрепиха гей- парад като символ на новата българска емоция. А там някъде, в тътена на всичките тези новини, някакви олигофрени обесиха показно в престижен столичен квартал кротко бяло куче. Провесиха го на дървото, ей-така за кеф, за назидание на тези, които обичат животните и които имат наглостта да си въобразят, че в територия като нашата, населявана от … странно подобни, но не и човеко, може да си позволиш идиотията да си в режим "Онлайн". Да мигаш в зелено. .... повече - четете в "Долина"
Няма коментари:
Публикуване на коментар