Предаден ли е Левски?

Един следовател възкресява "студеното досие"* на Апостола

Тези дни литературната продукция на творците от Община Павел баня се обогати с още една нова книга, озаглавена "Залавянето на Васил Левски и тайните имперски служби". Неин автор е Благой Емануилов от с. Габарево - юрист и дългогодишен следовател в Пловдив и Карлово, известен на нашите читатели с двете си досегашни книги, които сме представяли в "Долина": "Тайната на Николай Втори" (1998 г.) и "Император Николай Втори и конспирацията на ХХ век" (2009 г.). В тези творби той защити смелата хипотеза, че две от децата на разстреляното през 1918 г. семейство на последния руски император Николай Втори - княз Алексей и княгиня Анастасия - са били спасени, емигрирали нелегално в България и завършили житейския си път в родното му село Габарево под чуждите имена Жорж и Елеонора. Хипотеза, която и до днес събужда остро любопитство и дискусии, но не е и отречена - дори от страна на Руските официални институции…
Решавайки в новата си книга да потърси истината за някои неизяснени моменти от живота и дейността на Васил Левски, Благой Емануилов отново си дава сметка за отговорното разследване, което му предстои. Известно е, че вече много български и чуждестранни автори са писали за Левски. Едни - ръководени от чист патриотизъм, други - от искрено възхищение към неговата борба и саможертва, трети - от изследователски интерес в исторически план, а някои - просто от суетата част от златния прах от безсмъртната слава на Апостола да полепне и по техните имена и да ги направи известни. Благой Емануилов не спада към нито една от тези категории творци. Неговата амбиция е да се порови отново в отдавна потъналото в забрава "студено досие" на Дякон Левски и да се помъчи да открие с помощта на изострения си следователски нюх и дългогодишен опит нови следи и факти, за да запълни някои липсващи звена от мистериозния пъзел, свързан с преследването, залавянето и екзекуцията на Апостола. Успял ли е да постигне това авторът? На този въпрос предстои да си отговори всеки читател, а и тепърва да се произнесат историците. Моето скромно мнение е, че макар всичко, изложено в книгата да е изградено на предположения и хипотетични интерпретации, те са свързани с такава желязна логика, че не може да не им се вярва. Освен това книгата има поне две големи и несъмнени достойнства, които могат да се оценят като нов принос към изследванията на биографията и революционната дейност на Апостола.
Първо: тя доказва, че Васил Левски, като стратег и организатор на подготвяната от него национално-освободителна революция в поробена България, има значимостта не само на национален герой, какъвто сме свикнали да го възприемаме, но и на политик от европейска величина, чиято дейност застрашава спокойствието и интересите на поне три империи: Австро-Унгарската, Турската и Руската. Вярно е, че тези интереси са съвършено различни, но целта на трите държави в края на 60-те и началото на 70-те години на 19 век се свежда до едно: да не позволят поробена България да бъде освободена!!! За Турция това би означавало да са оттегли от заетите територии в Европа. За Австро-Унгария - да се сбъдне най-големия й страх - Русия да получи достъп до Босфора и Дарданелите. За Русия, която изпитва съчувствие към България, в момента е също неизгодно там да избухне едно прибързано въстание, защото би трябвало да се намеси в нейна подкрепа, но все още изтощена от Кримската война не е имала сигурността, че ще победи в още един военен сблъсък с Турция. Ето защо "баш комитата" Левски се превръща в "Демонът на трите империи" и става мишена на техните тайни служби. Съгласуваните им действия имат за цел той да бъде заловен и елиминиран, революционното движение в България - обезглавено, а статуквото на Балканите да остане непроменено.
Второ: Книгата внася яснота по въпроса предаден ли е Левски и кой е предателят. Отговорът на Емануилов е категоричен: поп Кръстьо Никифоров от Ловеч не е предал Левски! Нещо повече - авторът не само оневинява заклеймявания за предател в продължение на повече от век свещеник, но привежда солидни доказателства, че обвиняването му в присвояване на комитетски пари и предателство е целенасочен удар върху българската църква и православната вяра, крепили единствено по онова време духът на поробените българи. И все пак предателство има! И не едно, а низ от предателства, извършвани неволно, от наивност, от непознаване и подценяване на врага. Дори от най-приближени до Апостола съзаклятници, подведени от доверието си в доброжелателното съчувствие и подкрепа, които им засвидетелства консулът на Австро-Унгария в Русчук Оскар Монтлог (в същност опитен австрийски шпионин!). Именно той предава чрез Христо Иванов-Големият "подарък" за Левски - известният револвер "Гасер"/ 1870, с който Апостола е заловен в Къкринското ханче. И същият този Монтлог е едно от водещите лица, което заедно с турските шпионски централи ръководи конспиративната операция по залавянето на Левски.
В заключение бих искала да изразя категоричното си мнение, че с тази книга Благой Емануилов се заема да свърши онова, което преди 134 години - т.е. само 6 години след обесването на Левски - "строителите на освободена България", тръгвайки по горещи още следи, разпитвайки живи още свидетели, откривайки запазени още документи, са могли да се доберат до цялата истина и до неиздирения му още гроб. И това е голямата заслуга на Емануилов като изследовател и писател-патриот, за което заслужава признателност и дълбоко уважение. Затова бих препоръчала на скъпите читатели на "Долина": Потърсете непременно тази книга! Тя е едно откровение, което ще породи у всеки много размисли и обяснения за тежката ни национална съдба - не само преди столетия, но и в наши дни!

Йорданка Трополова
___________________
* - авторката прави алюзия с канадския криминален ТВ сериал "Студените досиета"