Доцент Михаил Панайотов е заместник декан на Аграрния факултет на Тракийския университет.
Доцент Панайотов, ненадминатите качества на естествената коприна, наричана "царицата на текстила" поддържат интереса към нея хилядолетия. Отглеждането на копринената буба и разпространението на бубарството по света са забулени с много легенди. През нашите земи е минавал и т.нар. "Път на коприната", станал мост за връзка между много цивилизации. Нека се върнем малко в историята на този древен и много ефективен подотрасъл на селското стопанство.
Източници сочат, че бубарството се е появило преди около 5 000 години в древен Китай. Известна е легендата за принцесата, в чиято чаена чаша е паднал пашкул и когато решила да го извади от него започнала да се изтегля финна копринена нишка... В наши дни бубарството се практикува в над 50 държави и осигурява основен, а и допълнителен доход на повече от 150 милиона души. Източници сочат, че през 533 година сл. Христа двама византийски монаси са скрили в бамбуковите си бастуни бубено семе и го пренасят от далечен Китай във Византия и от там бубарството се разпространява на Балканите и Европа. Има неопровержими исторически данни, че то се е практикувало още по времето на Първото българско царство. Определен принос в неговото развитие във времето има и нашия Старозагорския регион. По думите на главния консул на Франция в Смирна /Измир/ Морис дьо Пейзонел с най-високо качество коприна внасяна във Франция е била тази, която е била произвеждана в Стара Загора, Казанлък и Чирпан. Името на Стара Загора е свързано и по друга линия с развитието на бубарството - първото ръководство за отглеждането на копринената буба е написано и издадено от Захари Княжески.
- Доцент Панайотов след като е ясна историята на бубарството. Каква е неговата ситуацията сега?
- До 1990 година в България се произвеждаха от 1 200 до 2 000 тона сурови пашкули, което ни нареждаше на първо място в Европа и на 7-8 място в света. По производство на глава от населението то осигуряваше нелоши доходи на 30 000 семейства, а в определени години техният брой надхвърляше 60000. Сериозни бяха и валутните постъпления. Успоредно с това бяха изградени и структури, обезпечаващи технологичните процеси по цялата верига на преработка и производството на краен продукт - Царицата на текстила. В наши дни, отглеждането на копринена буба и от там на пашкули и коприна е сведена до минимум и е свързана главно с работата на Опитната станция по бубарство във Враца - първото научно изследователско учреждение, създадено през 1896 година.
- Вие сте един от водещите специалисти в страната в тази област на науката. Кои са причините за този нека го наречем с истинското му име колапс на бубарството у нас ?
- На първо място поставям липсата на дотации от страна на държавата. До 1989 година 90% от себестойността на сухите пашкули се дотираше от държавата. До тогава една не малка част от продукцията се реализираше и на вътрешния пазар. Поради различни икономически проблеми потреблението на копринени платове и изделия у нас рязко спадна. Липсата на държавна защита заведе до наводняване на българския пазар с по-евтини, но в голямата си част некачествени стоки. Една от основните причини за кризата или колапса на бубарството е характера на приватизацията на структурите, занимаващи се с изкупуването, първичната преработка на пашкулите и производството на коприна. В голямата си част производствените мощности по веригата бяха ликвидирани. В сегашния момент в страната няма стопански субект, който да изгради необходимата материална база за изкупуването на пашкулите и първичната им преработка, като основно звено за производство на копринени изделия.
- Излиза, че един нов Стефан Стамболов с неговата политика на протекционизъм няма да е излишен. Това е в кръга на шегата. Сега времената са други. Очертахте мрачна картина. И все пак няма ли светлина в тунела?
- Въпреки създадената ситуация по мнение на специалисти бубарството има своите перспективи. На какво се базират тези становища. На първо място поставям традициите, след това идват природно-климатичните условия. След това идва непрекъснато повишаващият се интерес към естествените продукти и най-вече към копринените изделия и благоприятните цени на международния пазар. През последните години се забелязва една преориентация на пазарите в Европа и света от Китай към други производители. Освен това бубарството може да се практикува от широк кръг производители и не изисква специални капиталовложения и спокойно може да се съчетава с други дейности. В момента в България има около 1 300 000 черничеви дървета, които могат да послужат като основа за производството на 5 000 тона сурови пашкули. Разполагаме и с голям потенциал за научно-изследователска работа във всички области на бубарството. Споменах вече за научно изследователската станция във Враца, но това важи с пълна сила и за Аграрния факултет на Тракийския университет, за Аграрния факултет в Пловдив, Лесотехническия университет в София. В тези висши учебни заведения бубарството е включено в учебните планове на специалностите в аграрната сфера. Има и нещо много важно ние притежаваме най-големия генофонд в Европа, включващ над 200 породи и хибриди на копринената пеперуда, както множество сортове черница. Това не дава определен приоритет в осигуряването на генетичен материал, както за промишлени цели, така и за селекционен процес.
- Споменахте за липса на държавни дотации. Как трябва да се процедира в близко бъдеще и какво е отношението към бубарството в другите държави?
- От много голяма полза за съживяването му ще бъде една промяна в системата на субсидирането. Сега се прилага системата на субсидиране на хектар, която не стимулира. В по-старите членки на Европейския съюз за всяка кутийка отгледани буби се субсидира със 133 Евро. А в Турция за всеки килограм отгледани пашкули държавата дава по 5 Еевро. В момента на трудовия пазар у нас има много свободна работна ръка. Това в голяма степен важи за селата и по-малките градове, където се наблюдава трайна тенденция на обезлюдяване. Промяната в системата за дотиране на тютюнопроизводството вече водят до освобождаване на допълнителна работна ръка. Защо тези хора, когато им се създадат необходимите икономически стимули да не се насочат към бубарството.
- Ако се реализира всичко това няма ли да се мъчите да съживявате мъртвец?
- Кризата в отрасъла е тежка, но чак мъртвец.... След мрака винаги изгрява слънце!
- Само в текстилната индустрия ли се ползват продуктите на бубарството?
- Кръгът на използване става все по-широк. От тези продукти вече са заинтересовани в различни други научни изследвания, например във медицината и фармацевтиката, както и в козметичната промишленост. Поради сравнително лесното си отглеждане и биологични особености копринените буби са много удобен обект за онагледяване на учебния процес по биология. От пашкулите могат да се изработват различни изделия в извънкласните форми в училищата, които биха допринесли за естетическото възпитание и формиране на въображение сред децата.
Сава Савов
Няма коментари:
Публикуване на коментар