Намесата на т.н. "цивилизован капитализъм" започна да плаши дори американските съюзници в арабския свят. Наскоро кралят на Саудитска Арабия - Абдала ибн Абдел Ал Сауд заяви: "Анонимни ръце организират поредицата метежи и въстания, известни като "арабска пролет", но те са насочени против исляма и арабите". Самия той преди една година беше принуден спешно да долети в Риад от лечение в чужбина и от летището да усмири "запролетилите" тогава млади саудитци с колосалната сума от 65 млд. долара. Тогава кралят за кой ли път повтори известната си теза, че арабските традиции не са като европейските, че демокрация от западен тип не се присажда отведнъж на арабска земя, а ако това е неизбежно за него е нужно време и т.н. Размириците там наистина спряха, спряха и критиките на западните либерални и социалдемократически кречетала против неговия режим, въпреки че за една година от началото на събитията до ден днешен една саудитска жена бе осъдена и умъртвена от властите за магьосничество, като това е ставало в средновековна Европа. Властите там с мъка на сърцето позволиха на жените да стават шофьори - все неща, които в останалите арабски страни, отдавна са изчезнали.
В същото време в Египет започва съд над 43-ма активисти на неправителствени организации, обвинявани в получаване на незаконно финансиране от чужбина. Пред съда са изправени и граждани от САЩ и "цивилизована" Европа обвинени от управляващите, че те плащат на хора за участие в антиправителствени манифестации, но този път за "доизправяне" на демокрацията в страната в нужната на Запада посока.
Особено недоволни са арабските ръководители от ставащото понастоящем в Либия. С днешна дата там се водят ожесточени сблъсъци между различните племена. В югоизточна Либия при подобни сблъсъци между племената Табу и Зуайа само за ден са загинали 17 души, а 22 са ранени. С това пророкуваното от Кадафи се сбъдна на 100 процента, а именно: неговото сваляне, разделянето й на племенен принцип и повторната колонизация, а и не създаването на многопартийна система в страната. За съжаление със заявлението на Киренайските племенни лидери, че искат да видят Либия разделена на конфедерационен принцип в близко бъдеще първите практически крачки за административното разделение на страната са вече направени. Триполи обаче определи крачката на местните власти като заговор финансиран от съседни държави. "Ние сме готови да им попречим дори със сила - заяви председателят на Преходния национален съвет - няма да допуснем това!" Но въпреки неистовите усилия на централната власт, дори в самата столица Триполи се стреля непрекъснато, а в един от районите - Абу Салим те прераснаха в истинска война. В момента в столицата се водят спорадични престрелки, припламват сражения между местни локални милиции, а централната власт е безсилна да сложи ред.
Главното внимание обаче на световната общественост е насочено към Сирия. Това е страната, която под натиска на Запада бе порицана от Арабската лига за отпора, който властта там дава на опозицията. Но вече има наченки на смекчаване на позицията от страна на Саудитския крал и шейховете от залива, защото подобно развитие на събитията в арабския свят неминуемо ще подрие и тяхната власт. Наскоро бе заявено, че никой не е против темпа на реформите в Сирия, но те са само против насилието прилагано там към опозицията. С това тяхната позиция се доближава до тази на Русия и Китай, които също са за прекратяване на насилието, но от страна на всички участници в конфликта. Съвсем наскоро официално обединеният анти-асатовски фронт се пропука съвсем - ливанският външен министър съвместно с руския излязоха с официална декларация, в която се казва дословно: "Диалогът - това е единственият изход от днешната задънена улица. Всяка една външна намеса само ще задълбочи кризата. Ако искаме Сирия да се справи с нея, ние трябва да помогнем сирийското ръководство в осъществяването на реформите и осигуряването на сигурността. Ние сме против външна военна намеса! "
В доклада на организацията Human Rights Watch базирана в Лондон, макар и с умопомрачително бавене, бе потвърден факта, че често самите сирийски служители на силите за сигурност са обект на насилие от страна на въстаниците: отвличат ги, убиват ги и ги измъчват. Като че това не се знаеше от месеци, та едва сега, с половин уста се потвърждава този отдавна известен факт.
Въобще историята с Либия до този момент се повтаря напълно, но там едва след свалянето на режима на Кадафи се потвърдиха фактите, че либийските въстаници са вършели геноцид, т.е. вършели са масови убийства в завзетите от тях градове. Всички ние също видяхме по телевизията как беше екзекутиран Кадафи от пленилите го демократи, а и много подобни документирани случки с други дейци на стария режим излязоха наяве. Други постъпки на победилите "демократи" също нагледно илюстрират морала им като "борци за демокрация", например.
Във края на краищата, ние се питаме: защо Запада бута едно след друго всички арабски правителства наред, опитвайки са да запази, поне за сега, непокътнати само арабските монархии от Залива и Йордания? Ако кажем, че иска да срине всички бивши руски и китайски съюзници в района ще е вярно, но рискът не си заслужава, защото както се казва: ако подпалиш плевнята на съседа, тя рано или късно ще подпали и твоя имот. Въобще няма реално събитие в общественото пространство, което да се оприличи на "контролиран огън", а и не може да се проконтролира нещо, което веднъж провокирано в ума на едни хора да се заключи само и единствено в техния череп. Провокиращата идея, подтикът, ако имат реална почва за развитие ще покълнат и в главите на останалите хора.
Тогава как да си обясним случващото се? Защо е тази преднамерена намеса, която може да донесе страшни беди дори на най-верният ти съюзник? Защо Западът подтиква тези процеси?
На пръв поглед тук има противоречие, но стига да се погледне по-глобално и картината ще се очертае ясно. Моето мнение в случая е, че с настъплението на западния тип демокрация, в досегашните случаи е много добре планирано, брутално осъществявано, насилствено, несъобразено както с местните условия, бит и култура на хората, така и с етапа на развитие на обществото в тези страни се цели да се изпреварят идващи световни събития, които застрашават устоите на самата Западна цивилизация. За пръв път в световната история тя реално е заплашена да загуби водещите си позиции във финансите, икономиката и иновациите. За първи път в историята други сили реално започват да доминират, започват да определят пулса на световната цивилизация. Макар че в края на миналия век Запада безусловно победи съветският тип социализъм и реално колонизира източноевропейските страни. За първи път в световната история се явява друга отворена и пазарно функционираща система, която в идните три столетия безусловно ще смаже първенството на Запада. Затова намесата в еволюцията на обществото в арабските страни в изгоден за тях ракурс, не може да обясним по друг начин освен като: генерална репетиция за атаката над Китай!
Китай в този момент е едно бурно развиващо се общество не само в икономически, но и в обществен план. Там процесите са такива , че постепенно, планово обществото се отваря за света, за нови идеи на развитие, за даване на повече индивидуална и колективна свобода в аспекта на китайските традиции и култура. Ето защо е необходимо на Запада да спре насилствено този процес, да го затормози и унищожи ако може, атакувайки еднопартийното в момента управление в тази страна. Със създаване на размирици там, подобни на арабската пролет те се стремят да унищожат основният си враг, а всякакви жертви в тази насока са позволени.
Гено Пенов
Няма коментари:
Публикуване на коментар