Внукът на гениалния художник е категоричен, че са замесени високопоставени банкови чиновници, а поръчката за кражбата е дошла отвъд Океана
30 платна на гениалния художник Иван Милев /1897-1927/ са били откраднати от трезора на БНБ и изнесени отвъд океана, заяви в Казанлък внукът на твореца, арх. Александър Тодоров. Обирът е бил извършен през периода между 1944 и 1950 година, а картините били оставени на съхранение от вдовицата Катя Наумова след първите бомбардировки над столицата през Втората световна война.
Съпругата и нейната дъщеря Мария са водели във времето две дела, които обаче били прекратени от прокуратурата, след като следите стигнали до някогашни високопоставени банкови служители.
Намерен са били сандъкът и паспартутата, но не и самите творби, уточнява арх. Тодоров, който разполагал със сведения, че поне част от откраднатото е в момента собственост на частни колекционери в САЩ.
Наследниците били принудени да се откажа да дирят истината след недвусмислени заплахи срещу им, че може да пострадат. Фотоси на 23 от задигнатите картини има в издадената през далечната 1937 година монография, посветена на Иван Милев, подготвена от Евдокия Филева, съпругата на археолога - политик и в последствие премиер и регент Богдан Филов.
През годините арх. Тодоров успял да се добере до снимки на още 5 от платната.
Пак по спомени на семейството в деня на погребението на Иван Милев /25 януари 1927/ пристига писмо с покана от Виена там да бъде направена негова самостоятелна изложба и предложение за откупка на 5 работи.
По-малко от 100 са оцелелите живописни картини на починалия едва 30-годишен творец напомнят изкуствоведите. 68 работи: зарисовки с молив и въглен, два плаката, включително и от първата самостоятелна изложба през 1925 година в София, пастели и няколко маслени платна бяха показани в родния му Казанлък по повод 115 - та годишнина от рождението и 85 години от смъртта на твореца.
Експозицията е сборна проява от картини, собственост както на галерията - домакин, така също на Софийската художествена и сливенската галерии.
Сред показаните в Казанлък са както най-ранни рисунки, така и работи, създадени в най-силния период на художника, включително дни преди ранната му смърт от инфлуенца.
За пръв път мнозина от ценителите успяха да видят копия на стенописите, рисувани от Иван Милев през 20-те години на миналия век в една от къщите на известния Стайнов род, която от десетилетия е недостъпна за разглеждане, отбеляза доц. д-р Марин Добрев, директор на старозагорската галерия при откриването на сбирката.
Доц. Добрев и художници от Казанлък настояват в същия този дом да бъде подредена музейна експозиция, посветена на живота и творчеството на един от най-изтъкнатите представители на изящното изкуство у нас.
В разговор за "Долина" арх. Александър Тодоров категорично отхвърли легендата за любовния роман между дядо му и красавицата Ана Орозова, както и догадките, че зад чертите на Ахинора се крие лицето на дамата, заемала особено място в някогашния хайлайф.
Според него картината е рисувана през 1925 година, за нея е позирала баба му Катя. Възможно обаче било, в един по-ранен период, през 1922 година, от когато е датиран вариант от известното платно все пак Иван Милев да е щрихирал очите на Орозова.
Прекият наследник на живописеца отказа да коментира дали в дома си пази някои непознати за широката общественост негови творби.
Той обаче е готов да окаже пълно съдействие ако се започне работа по издаването на нова монография, посветена на живота и творчеството му.
Последната е от 1997 година, тя е дело на проф. Ружа Маринска.
Христо ХРИСТОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар