Да разкажеш за Андриан Андреев е и трудно и лесно. Трудно, защото близо 200 негови инструмента вече разказват за таланта му по цял свят, а лесно, защото винаги има какво още да се прибави към вече известното.
Всъщност най кратко известното изглежда като:"Роден през 1965 година в Казанлък, кръстен на дядо си, тревненския коларо-железар Андрея. За пръв път се докоснал до длетото щом проходил. Завършил професионална гимназия по резбарство, за кратко учителства в родния град, няколко години попивал занаята в казанлъшката фабриката за китари под ръководството на неколцина от най-известните родни лютиери. Месеци след паметната есен на 1990-а кандидатства в прочутата школа за майстори на струнни инструменти в италианския град Кремона. Негов учител става първата жена-лютиер в света Ванна Дзамбели.
Там се докосва до произведенията на Амати, Страдивари, Гуарнери, Бергонци ...
Тук отварям кавичките и пробвам с ... въпросите, като започвам с безумното: "Какво е усещането да "пипнеш" инструмент, излязъл от работилница на тези велики майстори?".
Вместо да си изсмее, домакинът отговаря с изваждането на 4 тома във формат "in foliant", в които немски познавач е събрал всичко, изработено от Антонио Страдивариус /1644-1737/.
Фотоси в мащаб 1:1 и история на цигулките. А до тях подрежда още един, в който са инструментите, продадени през десетилетията на търговете, организирани от Sotheby's .
Лаконично коментира, че днес, след като зад гърба си има почти 200, направени от "А до Я" цигулки и виоли, късно вечер разгръща томовете и се взира в детайлите. За да открие и попие онова, което най-добрият от добрите е постигнал в работата.
Няма съвършен инструмент, винаги има какво още да се "пипне", за да звучи той така че публиката да притихне в захлас.
- Обучението при Ванна Дзамбели нямаше нищо общо с традиционното. Тя никога не казва "Не така, а така!", никога не прави недоволна гримаса, но и в изключително редки случаи изрича похвала.Като ученик на знаменития Писолати не пропуска да напомня, че обучението не е само между стените на ателието, а продължава цял живот, до последния дъх. И че талантът не е да копираш образците, а да намериш своето място сред тях..., връща се назад във времето, прекарано в Кремона лютиерът от Града на розите.
От нея запомнил е максимата, че инструментът носи характера на майстора си. Затова смята, че на музиканта, дори най-надарения от Бога, му трябва поне година време, за да се слее с него.
И размишлява, че може точно заради това не всички талантливи изпълнители се съгласяват на предложения да свирят със скъпи инструменти, собственост на банки, фондации или богати меценати.
Просто сроковете, за които ги предоставят са недостатъчно дълги и талантът не успява да се разгърне в цялата си мощ.
Андреев се затруднява да посочи кой от всички инструменти му е най-легнал на сърцето, но уточнява че изпитва истинско вълнение, когато му се наложи да ремонтира нещо наистина класно.
Така както преди година му донесли цигулка от 1727 година с печата на Доменико Монтанели, която трябвало да поправи и настрои.
А доста преди това изработил копие на една "Гуанданини" за ученика на Ойстрах Олег Криса.
В момента се е заел с реплика на виола, ползвана от 1972 година насам от руснака Юрий Башмет.
Лекичко барабани с пръсти по материала, вслушва се в звука, след което милиметър по милиметър отнема излишното с длетото.
Обяснява, че грифът ще бъде също от ясен, а за ключовете ще използва абанос. Усмихва се на въпроса дали тайната не е в лака, с който ще покрие на финала виолата.
Предизвикателството дошло от родения в Русе, но от години свирещ в люксембургския симфоничен оркестър виолист Арам Дюлгерян.
Преди да се захване със същинската работа изслушал всички дискове със запаси на Башмет. Издирил фотоси на виолата, разучил всичко достъпно за майстора й, миланецът Паоло Тесторе, който я е изработил през 1758-а година.
За дъно подбрал дъска от сушен над десетилетие български явор, а за капак - смърч, раснал по италианските склонове на Алпите.
Прескачам към следващия въпрос: Колко време отнема направата на една цигулка?
Вдига рамене: може да стане за два, три или четири месеца, може да отнеме и година. Тук няма конвер, всеки детайл се изпипва на ръка.
Почти десет години минали докато се престраши да направи възстановка на лирата на Орфей.
Първо го запалил приятел, почитател на орфизма, който подхвърлил идеята, постепенно избродил античните легенди и историческите източници.
Взирал се до заболяване на очите в древните рисунки, на които е изобразен митичният тракиец.
Опитвал се да чуе звуците, изтръгвани от седемте струни.
И уж бил вътрешно готов за предизвикателството, но когато дошло деловото предложение се стъписал.
Искали да бъде готов за три месеца.За да се влезе в "схватка" с майстори на старинни инструменти от Испания и Италия. В крайна сметка успял и инструментът, на който е свирено две хилядолетия преди раждането на Христос се появил.
В един-единствен екземпляр, съхраняван днес в Пловдив. А майсторът запазил за себе си купчина фотоси и видозапис от първия по рода си концерт - акомпанимент на сцената на Античния театър.
А каква е цената на един класен инструмент?
Въпросът ми подсказва сертификат, издаден през 1998 година и удостоверяващ, че домакинът има правото да извършва бизнесоценка на струнни музикални инструменти.
Питането "увисва". Домакинът вдига рамене - инструментът без музиканта е просто красиво изглеждаща ... вещ.
Ако днес струва 1000 лева или евро, то утре, след като изпълнителят е накарал публиката в най-голямата световна зала да срути тавана й от аплодисменти - никой не може да каже колко ще е.
Истината е че рядко се появяват наистина скъпи цигулки.
Нищо, че тук и там по таваните на прибрани наследници на стари родове има овехтели калъфи с положен вътре инструмент, върху които личат марките на знаменитости като Черути и Руджери. За жалост след всички досегашни прегледа на Андреев му се налагало да пусне "студен душ" и да отрезви собствениците, че всъщност си имат екземпляр от манифактурна работилница в Бохемия. Който до голяма степен на вероятност е дошъл по нашите земи с багажа на странстващ чешки музикант-педагог, привлечен тук от възможността да заработи в някой й друг роден лев.
Христо ХРИСТОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар