Пътуваща изложба припомня за мобифона, морзовия апарат и телекса
Кога е бил преведен първият паричен запис в България, кога за пръв път българинът е успял да осъществи телефонен разговор, как са се катерили по дървените телеграфни стълбове монтьорите и защо е толкова ценна марката сантим?
Отговор на тези и още много други въпроси от този род във времето на интернет комуникациите дава експозиция, подредена през седмицата в старозагорския исторически музей.
Експонатите са собственост на пловдивския етнографски музей, а старозагорското издание на изложбата под наслов "Бързо, точно, срочно" е в рамките на разменени гостувания.
Посетителите могат да зърнат един от първите улични телефонни монетни апарати с марката "Ериксон", морзов апарат от 1857 година, лентов телеграф от началото на ХХ век с монтиран на него свещник за улеснение за служителя. За позабравилите пък развитието на безжичните технологии от средата на 90-те години на миналия век е "тухлата - четворка", отличителен белег за героите на мутренския период у нас.
Точно преди 130 години, на 15 март 1882 година е осъществен първия у нас пощенски паричен запис, а през август 1885-а е създадена службата "Пощенски бонове", която улеснявала преводите на суми до всички кътчета на страната и чужбина.
На 1 май преди 133 година е рождението на българската поща, на тази дата през 1879-а княз Дондуков-Корсаков утвърждава "Временни правила за пощовата част в България. Пак през тази година е осъществен и първия телефонен разговор, като от двете страни на линията с дължина около 200 м. са били генерал-губернаторът на Източна Румелия и негов адютант.В София това се случва пет години по-късно, на 26 ноември 1884-а, припомнят организаторите на атрактивната изложба. А за онези, които обичат куриозите със сигурност ще бъде интересно да научат, че за родоначалник на организираните държавни съобщителни служби се счита персийският владетел Кир, живял през IV век преди Христа.
А наименованието "поща" идва от латинското "mansion pozita", мястото където куриерите са предавали един на друг съобщенията. Колко е тежала куриерската кожена чанта пък всеки може сам да прецени след като преметне през рамо оригиналния експонат, ползван преди почти 6 десетилетия от униформен пощальон.
Христо ХРИСТОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар