Така накратко биха могли да се формулират личните основания на Георги Захариев да издаде в книга свои статии, изказвания, есета, интервюта и питания в Общинския съвет и Народното събрание от периода след 10-ти ноември 1989 година. За България във времето след тази преломна в историята ни дата, авторът е дал своята лична оценка още във въведението на книгата "От общество на социалната справедливост и солидарност между хората страната ни тръгна по пътя на дивия капитализъм, където господства принципът "Човек за човека е вълк". Държавата подло се оттегли от задълженията да служи на народа си, стана държава на олигарсите.". На страниците й обаче, той се опитва да даде, ако не категоричен, то поне достатъчно честен поглед за това как е функционирало българското общество, какви процеси са протичали и на местно ниво в Казанлък, тъкмо във времето на такива промени, времето на подмяна на ценностите. Сам Георги Захариев посочва, че написаното в сборника няма претенциите да бъде оценка от последна инстанция или с претенцията за непогрешимост. Събраните материали обаче, говорят за неговата честна и искрена позиция към събития в тези 20 години, позиция споделена в размишленията и реакциите му по време на случващото се. Именно за това, обосновава се авторът, много от "публикуваното носи белезите на емоционалните ми и политически пристрастия".
Освен документ за процесите в обществото през тези 20 години, авторът приема сборникът си и като "част от житейската ми биография, силно обвързана с най-новата история на казанлъшката общинска организация на БСП, на нейните борби и тревоги, след предателството на социалистическите идеи."
Специален раздел от книгата е събрал спомените, мислите и споделените радости и болки от общия труд в защита на каузи и идеали, на съратниците в борбата на Георги Захариев. Сред хората разказали парченце история, свързано с живота на автора, с общата им работа, личат имената на бившият министър-председател на България Жан Виденов, депутатът от Великото Народно събрание Красимир Премянов, един от видните членове на местната структура на партията Минчо Йовчев. И тримата уважиха премиерата на "Разломно време", наред с много казанлъчани - съратници, приятели и другари на Георги Захариев, които малката зала на ДК "Арсенал" трудно успя да побере.
"Книгата далеч не изчерпва потенциала на автора и аз очаквам още една. Защото е важно, хора с принципи, политически опит и уважение в обществото, да дават оценка и д аса коректив." - коментира Красимир Премянов. Той подчерта също, че въпреки многото хубави думи споделени за автора, премиерата на "Разломно време" не бива да се приема като своебразен край на кариерата му. Георги Захариев той определи като изключително деен човек, който продължава и до ден днешен да отстоява принципите си, както идейно, така и чрез пряка работа за обществото, като припомни, че понастоящем той е председател на една земеделска кооперация в общината.
"Георги Захариев не признава поражението. Затова и никога не успях истински да се притесня за него. Защото той винаги върви към победата." - сподели при представянето на книгата Жан Виденов. Той нарече "Разломно време" "документ на епохата, който откликва във всеки един от нас и ни прави съпричастни.
"От върха на тези години, поглеждайки с ясен взор назад, категорично заявявам, че в нито един отрязък от времето няма основание да се срамувам, да презаписвам и фалшифицирам биографията си, както направиха мнозина бивши дейци на БКП. Опитах се да направя равносметка на съзнателния си живот и да преценя посоката, по която съм се движил - била ли е правилна?! Без да се смятам за непогрешим (боже, опази), стигнах до заключението, че ако сега започвах живота си, без колебание бих тръгнал по същия път, пътя на непоправим идеалист и алтруист. Път на романтик, който робува не на празни химери, а търси брод за доброто на хората на труда, път на отцепризнателност и родолюбие." Това твърди за себе си авторът във въведението към "Разломно време". За онези които познават Георги Захариев, думите му не подлежат на съмнение,защото са истина, доказана във времето с всеки един ден от неговия вече 75-годишен живот.
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар