КОЙ Е КОЛЬО ГОРЧЕВ?
Родното ми село Обединение с приблизително около шест хиляди жители беше най-голямото село във Великотърновска област. Родителите ми бяха земеделци. Те имаха две деца - аз и брат ми Горчо, който завърши история в историческия факултет на СДУ.
Когато бях ученик в прогимназията на родното ми село, още помня, че в края на всеки срок правех най-хубави класни работи по математика, които преподавателят носеше за подписване от директора. Продължих да се уча в осми клас в гимназията на Полски Тръмбеш, където бях ученик до девети клас. Образованието си в десети и единадесети клас продължих във Великотърновската мъжка гимназия. За кратко време се проявих като много добър ученик по математика. Преподаваше ми г-н Дръндаров, който беше на пенсионна възраст. Когато решаваше задачите на дъската понякога допускаше грешки. Като разбереше това, той идваше при мен, поглеждаше решението ми в тетрадката. Посочвах му къде е допусната грешката и тогава той ме посочваше да изляза на дъската и поправяйки допуснатата грешка, да продължа решаването на задачата. Това правеше добро впечатление на другарите ми от паралелката. В началото на учебната година, като нов ученик в десети клас, всички ме приеха много добре. Започнаха по всяко време да идват при мен и да ме питат за решаването на задача, която те не са успели да решат. Това ме задължаваше в къщи, аз да си решавам всички задачи от новия урок, за да не изпадна в неудобно положение, когато някой ме запита за начина, по който може да се реши задачата, която те не са успели да решат. Интересът ми към математиката се задълбочаваше. Завърших единадесети клас през 1949г. Кандидатствах в специалност математика в физико-математическия факултет на СДУ, където продължих образованието си. След завършването на двегодишното обучение по математика, общо 150 студенти от физико-математическия факултет и инженерно-техническите учебни заведения с минимум две годишно университетско образование и между тях такива, които са служили в казармата три години, продължихме образованието си в Висшето Военно Морско училище в град Варна. Правителствената задача е била да оглавим командването на военно-морския флот. След двегодишното обучение във военното училище започна освобождаването от моряшките задължения. Уволних се през месец октомври. Започнах работа, като преподавател по математика в гимназия та, където бях ученик в осми и девети клас. Установих, че ако учителят обича учениците си, ще го обичат и те. Не може да бъде добър учител този, който не обича учениците си. Не намерих сили да се разделя с първите си ученици преди да завършат средното си образование. Имах сили да работя като учител и да продължа образованието си по специалността. Разрешаваха ми да се явявам на изпит за трети и след това четвърти курс, когато искам и по който предмет съм подготвен. Задължен бях да спазвам учебните програми по семестри и да се явявам на изпит по предметите, изучавани през изминалия семестър. Готвех се самостоятелно и се явявах с редовните студенти. Завърших висшето си образование и успешно издържах държавните изпити. През септември 1957г. постъпих на работа като учител по математика в ППГ "Н. Вапцаров" град Казанлък. С голяма любов започнах работа като учител по математика с втория си ученически випуск. Още в началото на учебната година ме изпратиха с паралелката, на която бях класен ръководител на бригада в град Гурково за почистване на захарно цвекло. Разпределях учениците си по шест на купчина за почистване на цвеклото, където учениците изрязваха листата и почистваха пръста на изваденото цвекло. Спирах се при всяка купчина и се включвах в почистването на цвеклото. С приятен и забавен тон задължавах всеки от групата да разкаже за произхода си - какво работят родителите му, има ли братя и сестри, къде са, къде учат или какво работят. Задължавах всеки от тях да изпее песен, да рецитира стихове, да разкаже хумореска. Получи се нещо интересно и приятно. За три дни подготвихме литературно-музикална програма. В читалището на Гурково не можаха да се съберат всички кооператори на предстоящата концертна програма. Наложи се да повторим програмата следващата вечер. Така поставих началото на един колектив с добри възможности за организирането на художествена самодейност. Усъвършенствахме програмата и изнасяхме концертни програми в селата: Крън, Енина, Шейново, Бузовград, Сахране, Павел баня и други села в казанлъшката община. Изградихме танцов състав само от паралелковия колектив, който състав три години се класираше убедително на първо място на училищните прегледи в град Казанлък. Един от най-добрите ми танцьори беше Петър Николов Иванов, който завърши специалността Промишлена топлотехника във ВМЕИ, София. Ето как Петър Иванов описва раздялата ми с паралелковия колектив, на който бях класен ръководител четири години.
ЗАПЕЧАТАН СПОМЕН
Раздяла без думи
Ех, спомени!... Спомени!... Спомени!... Има още много неща от ученическия живот, за които може да се пише. Екскурзиите по Балкана, Витоша, Родопи, Рила и Рилския манастир, бригадите. Всичко това през тези години, ден след ден, ни свързваше в едно задружно семейство. Заедно боледувахме един за друг. Заедно се радвахме на успехите и заедно страдахме при неуспехите. Така дойде и края на ученическия ни живот. Всички бяхме допуснати до зрелостен изпит и положихме успешно зрелостните изпити.
Дойде часът, в който класният ни ръководител Кольо Горчев за последен път, трябваше да влезе в класната ни стая, не за да ни изпитва, а да се раздели с нас. Всички седяхме на чиновете си, умърлушени, в очакване на неговото пристигане. Не знам защо той се забави и това увеличи напрежението у нас. Всеки беше потънал в размисли. Абсолютна тишина цареше в стаята. Никога не сме били толкова кротки, тихи и смирени. От време на време поглеждахме към вратата и когато най-сетне се отвори и Горчев влезе, всички неволно заплакахме едновременно. Заплака и той. Това още повече увеличи изблика на нашите сълзи. Той вървеше от врата до прозореца, вглеждаше се в нас, връщаше се обратно до вратата и пак, и пак.
... повече - четете в "Долина"
Кольо Горчев
/Следва/
Няма коментари:
Публикуване на коментар