Любен Каравелов пише: "Шипка лежи в подножието на Стара планина. Трудно човек може да си представи всичката красота на тази местност. Градът, окръжен от лозя и розови градини, тъне в зеленина, от всички страни шуртят ручеи и извори, които идат от височината на планината; множество разнообразни птици пеят в захлас." Годината е 1857.
Местоположението на селището от южната страна на Шипченския проход, наричан от турците "Еди пол джаадеси", място, откъдето се разклоняват седем пътя, е най-точният ключ към изясняване ролята и историята на Шипка. През далечните години оттук преминават, спират или се застояват търговци, пътешественици, изследователи, какви ли не любители на друмищата. Архивите пазят следи от пребиваването или спирането на Феликс Каниц, професорите В. И. Григоревич и Иречек, Васил Левски, Найден Геров, Хр. Г. Данов. Шипка е знаел и Иван Вазов.
Показателно е едно съвпадение, което аз тълкувам по свой начин. Става дума за раждането на читалището в Шипка през далечната 1861 г. В същата година със съдействието на Г. С. Раковски в Букурещ се създава "Българско читалище". Христо Цеков в изследването си "Димитър Ценович"/Касиерът на БРЦК/ установява, че лично Раковски подарява 100 броя от своя "Горски пътник". Край родилното ложе на това просветно средище в Букурещ се нареждат известни български дейци като д-р Г. Атанасович, Костаки Д. Русович, Г. Зафарков, Ив. М. Балкански, д-р Протич, Д. Ценович... Читалището е основано на 18 юли 1861 г. и е отворено с водосвет и слово на Г. Атанасович. Освен книги на Раковски се набавят и други издания и вестници на различни европейски езици. Както се вижда, паралелът или съвпадението се налага. Шипка и Букурещ се сдобиват в една и съща година с читалище.
Как става това в Шипка?
Боян Чомаков (Захарий Княжевски)
Неуморният радетел на Възраждането Захарий Княжевски от Стара Загора поддържа връзки с дейците оттатък Дунава. Той е учил в Русия, бил е в Одеса, Харков и другаде. Започва да събира книги в Мъглижкия манастир, а после ги раздава на никнещите първи обществени библиотеки в църквите и училищата. Когато четох документи за тази светла личност, си мислех, че съществува двустранен процес и влияние - вътрешното пробуждане в страната подтиква дейността на българската емиграция към създаване на просветни огнища, а оттам идват влияние, опит, книги и вестници за развитие на читалищна организация и културно-просветна работа сред населението и младежта. Личности като Захарий Княжевски (това е негов псевдоним) - смели и всеотдайни, не само попиват това, което виждат извън страната, но и те самите стават първопроходци на духовното пробуждане на народа. И това не е характерно само за Старозагорския край, а за почти цялата страна.
... повече - четете в "Долина"
Георги Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар