В средата на месец май в Университета за национално и световно стопанство в София, лидерът на БСП Сергей Станишев взе участие в среща-дискусия на тема "Има ли бъдеще за България?" . Срещата-дискусия бе инициирана и организирана от сдружение "Информационен младежки съюз". Във форума участваха представители на академичната общност и на неправителствения сектор, преподаватели, учители, работодатели, синдикати, експерти, народни представители. Модератор на дискусията бе проф. д-р Михаил Мирчев. Ето какво сподели на срещата със студените Сергей Станишев по отношение на младите хора в политиката и тяхната роля там:
"Ако младите нямат отношение към политическия живот в България, тогава те неизбежно стават заложници на други поколения, които са политически по-активни. Впрочем, след изборите, на една от многото срещи в страната, които имах с младежките ни структури, ми беше отправен упрек, в не малка степен справедлив. Тогава, един млад човек ми каза - "Господин Станишев, вие направихте толкова много за пенсионерите, вдигнахте пенсиите - средната с 85%, минималната със 100% и в крайна сметка те гласуваха в голямата си част за ГЕРБ. Но не направихте достатъчно за младите хора. Това сигурно, донякъде е така. Затова ви казах, че според мен за бъдещето основно политиката трябва да бъде свързана с образованието, с равния шанс пред младите хора в България. Но аз бих казал че отношението на младите към политиката в България през последните 10 години мина през няколко етапа. Първо, 1990 година младите хора бяха двигателя на промените. В огромната си част те бяха привърженици на синята идея, на СДС. Излизаха по митинги, лепиха плакати и така нататък. След това те бяха пак движещата сила на протестите през 1997 година, началото и при тях разочарованието беше най-жестоко и най-дълбоко. Защото когато си вложил емоция в една кауза, може да си грешал, но ти с нея си обвързан. И загубата на тази кауза и разочарованието е особено болезнено. Ако се върна пак към 1990 година, тогава имаше най-екзотични и утопични идеи, всъщност ние не знаехме към какво се стремим като общество. Общата представа беше, че ще се запазят всички социални придобивки на социализма, но ще станем изведнъж богати като капиталисти и свободни. Тогава, един от профсъюзните лидери, от един десен синдикат, ако не ме лъже паметта, беше казал, че разликата ще бъде, че всички българи ще могат да ходят на Канарските острови да почиват. Това беше представата за демокрация. И съответно, когато изведнъж се оказваш в една жестока пазарна среда, където дори да си най-ученолюбив, талантлив и работлив, не винаги можеш да се реализираш само на тази база, в една деформирана пазарна икономика, идва и голямото разочарование. Затова много млади хора напуснаха България - имаше две големи вълни, през 1990-1991, после 1998-2000 година, разочарованието от правителството на Иван Костов. И сега се очертава поредна вълна, струва ми се голяма, на потенциална емиграция и заминаване от страната предимно на млади хора, защото знаете каква е степента на младежката безработица. Но сега има и нещо ново -
ЕМИГРАЦИЯ НА ХОРА ОТ СРЕДНОТО ПОКОЛЕНИЕ
и това действително е една изключително сериозна тенденция. Как може да се преодолее - няма магически формули. И тук пак опираме до това да има предсказуема държава, да знаеш че в България можеш да се реализираш, чрез добро образование и да си намериш работа. Мен ми се струва, че в предишните години на нашия мандат тази тенденция беше започнала да се формира, бавно, крехко, но се случваше. Защото имаше работа, имаше дори недостиг в много случаи на работна сила. Работодателите дори натискаха правителството да легализираме вноса на работа сила, ако си спомняте. Защото безработицата беше паднала до под 6% през 2008 година и това даваше перспектива. Затова се случваше и увеличаване на раждаемостта, защото за да остават младите хора в страната, трябва действително да видят възможността да си намерят работа, да родят деца и да ги отгледат."
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар