ИСТИНСКИ ЛИ СА?

Този въпрос си задавам всеки път, като потвърдя покана за концерт на Affection във фейсбук. Преглеждам снимките на профила, прочитам текстовете на песните им, прехвърлям коментарите от фенове и си мисля, че някак наистина са се "привързали" към съдбата си на музиканти.
Няма как иначе да се обясни фактът, че българска рокгрупа и то казанлъшка, не само успява да се издържа със свирене, но и прави своя авторска музика, та и в студио записва втори албум днес във времената на тотална нищета и криза. Абсурдно е! Абсурдно е да си го въобразиш дори, че се случва в българската реалност, но ... е факт. Най-популярната казанлъшка група Affection или Георги Йонков (китара и вокал), Цветан Попов (китара, бас и вокал), Красимир Мечев (барабани и вокал) и Георги Върбанов (бас и вокал) са си отново у дома, за да запишат втория си албум "ИСТИНСКИ".
Първият "Бяло" излиза през 2008-та, три години почти след създаването на групата и раждането на първия хит "Имаш ли сълзи". Седемте авторски парчета в първия са изпяти изцяло на български език и обединяват като звучене модерния алтернативен рок с класическия рок от 70-те години.
Днес влиянията в музиката им са повече. Натрупали са повече опит, рутина, усмивки и разочарования на сцена, докоснали са се до повече души и сърца... Затова й очакванията въм втория албум са големи. ""Истински" - това е заглавието на новия албум" - сподели ми Георги Йонков в едно он-лайн интервю, в почивките между записите в студио. В този момент реших да съм директна с въпросите:
- Как оцелява една казанлъшка рок банда в периода на жестока криза у нас (финансова, икономическа, политическа, морална)? Как генерирахте и акумулирахте средства през зимата, та на пролет да влезете в студио да записвате нов албум?
Георги Йонков: Искам първо да кажа, здравейте на всички, които четат тази статия случайно или не. Радваме се, че някой се интерува от това което правим и предстои да направим.
Да, периодът, които съвпадна с момента на нашето творчество наиситна може да се определи като кризистен, особенно това което ме притеснява е неговото морално лице, макар че всички тези проблеми, които ти изброи са взимно свързани. Оцеляваме с помоща на тези погледи, които всеки път преди клубно участие ни приветстват с много топлина и желание за авторска и най-вече "жива" музика. Незаменимо е това, което може да чуеш и откриеш в живото свирене и именно хората които все още не са го забравили ни поддикват да се занимаваме с изкуство. Средствата за новия албум са събрани не само от една зима (това звучи все едно правим зимнина ), но това, което мога да кажа е че нещата се наредиха в наша полза и сега е време да ги реализираме.
- Жоро, ти посвири през есента пред чужденците по корабите. Зимата пък качи бандата в Банско да забавлявате германците и британците по нашите писти. За "необходимото зло" ли го приемаме това "бачкаторско" свирене или просто това е работата на музиканта - да забавлява хората и с това да си изкарва прехраната?
Георги Йонков: Да това е необходимо, за да се развиваме и да останем заедно като колектив. Трудно е когато са забъркани повече от двама души на едно място. Но всяка една наша изява има смисъл в това да продължим напред и да си поставяме все по-високи цели. Наистина ежедневното свирене било то по курорти или кораби не е по вкуса ни и веднага се аргументирам защо. Хората там идват просто да разпуснат и да разменят по приказка, в крайна сметка се изненадани защото чуват нещо което се прави с желание и в последствие се връщат, когато накараш хората да идват на някакво място заради теб, тогава е най-сладко и ние това искаме. Но вече знаем , че не принадлежим на тези места, а на големите сцени и силно се надяваме нашата звезда да изгрее скоро!
- Твърдо ли разчитате, че е възможно само със свирене да се издържате или ви се налага и друго да поработвате, каквато е обичайната практика у нас?
Георги Йонков: Незнам, колко в момента са действащите групи които не работят друго, но със сигурност не са много. Ние сме една от тях, просто с течение на годините разбрах, че за да си наистина добър и погълнат от това което правиш, трябва да си 100 % отдаден на него. Разбира се в нормалните държави, където тази музика е на почит, нещата се развиват по-бързо, но на нас ни отне 6 години за да имаме възможност да издадем нещо, както ние искаме да го направим. Надявам се, че това време не е изгубено.
- Намираш ли разлика в публиката и вкусовете на туристите, курортистите и хората, които ходят вечер по клубовете?
Георги Йонков: Хората, като цяло са различни, нормално е да не се харесаш на всички. Затова са измислени кавър версиите, можеш с точната песен в точното време на вечерта да накараш някой да се чувства добре. Вече сме много добри в тази област. По мои наблюдения, чужденците са по-отворени към музиката, като цяло, без значение дали разбират текста или не, когато видят че нещата се правят с желание от там нататък може да и изсвириш и лека нощ деца ако трябва.
- Има ли според теб едно възраждане на клубната култура и живот у нас? А на рок музиката въобще?
Георги Йонков: Не се наемам да коментирам културата като цяло, защото не следя всичко толкова добре от близо. Забелязах, че се снимат и излъчват много нови БГ филми и сериали напоследък, което е много добре за българското кино например. Колкото до рок музиката, мисля че нещата са доста по-зле от колкото преди 10 години, когато имаше наплив на БГ рок изпълнители. Тогава аз бях просто едно момче в 11 клас и им се радвах, не съм мислел, че ще имам възможност да бъда един от тях. За жалост са необходими много повече силни групи, за да има конкуренция, защото в такива общества се ражда хубавият продукт, чак тогава може да говорим за възраждане. Аз например не се сещам за 10 БГ рок песни в последните 1-2 дори 3 години, които да се възприети и наложили сред българската общност. Може би - няма интерес.
- Правят ли ти впечатление някакви млади български рок банди по фестивали, конкурси и клубове?
Георги Йонков: Да от време на време се появяват нови имена или "стари" муцуни, които са сменили името си. Познаваме се с доста групи с които свирим в едни и същи градове и клубове. Някой от тях са наистина добри, жалко е че хората не ги оценяват достатъчно, за да се получи тази конкуренция за която говорех преди малко. А когато не си оценен пада стимула и участията, което в последствие се отразява върху колектива и атмосферата в групата. Нужна е реализация в чужбина заедно с завоеванията в нашата държава, мисля усилено върху това през последната една година.
- Някакви фестивални или конкурсни изяви замисляли ли сте тази година или наградите вече не ви интересуват?
Георги Йонков: Минаха около 3 години от последната ни изява на Несебър поп-рок фест. Опитвали сме да излезем на голяма сцена, но интереса е нулев (говоря за Spirit Of Bourgas и концертите по случай годишнините на радио Тангра) всеки път излизането на сцена е придружено от предварително гласуване, чиито правила са твърде неконтрулируеми и поне според мен предварително нагласени. Трябва някой да застане зад теб и да те промотира иначе нямаш място там. От миналата седмица има слух, които може би аз ще разпоространя от тук, евентуално за организиране на фестивал в Казанлък , сега по празника на розата 2011г. в парк "Розариум", които да продължи традициите на бирените фестове отпреди 4-5 години, където също сме свирили. Ако това наистина стане ще имаме цели 2 дати на голяма сцена , говоря за евентуално откриване и закриване на фестивала. Все пак сме домакини. Остава всички да стискаме палци и да видим някои от известните и не чак толкова известни добри рок групи на България в нашия град. Колкото до локалните фестивали, просто не сме се интересували. Стремим се да не пропускаме шоу петък или събота в някой град, хората така или иначе ни виждат там.
- Задават се доста интересни имена с концертни дати у нас - първият Елевейшън Фест в Разлог, Бургаският тридневен, Каварна.... Взел ли си си билети за някои от тях? Стинг или Джамиракуай или пък Джо Джо Майер?
Георги Йонков: Точно за тези все още не съм. Имаме планове за лятото които все още не са 100% сигурни, така че не мога да се наема да кажа къде ще отида. Бих отишъл навсякъде , но нашите концерти са с предимство. Сигурен съм , че Цецко нашият китарист/басист, ще бъде на Джамиракуай - голям им е фен.
- На Елевейшън Феста в Разлог за втори път у нас ще свирят новите звезди на електросуинга - Паров Стелар. Какво мислите за този подход към музиката - за смесването на жанровеге, за преоткриването или пародирането им? Изобщо как разбирате еклектиката в съвременната музика?
Георги Йонков: Много пъти сме си говорили с Краси и Цецко за това какво обичаме ние, а то е в контра действие с електроника и звуци които не се изсвирват от хора, ние сме фенове точно на натуралното, дори на първичното, мърлявото ако щете. Но това не означава, че тази музика не струва., напротив може само да се насърчават тези хора които се опитват да създадът нещо ново, новаторите. Ние за себе си знаем, че не можем, те вече са го създали - гръндж, алтернатив рок, инди рок, това е в сърцата ни и това можем да направим.
- Вие какви влияние търпите в музиката си? Колко общо имат кавърите, които свирите, с вашата музика?
Георги Йонков: Започнахме през 2005 година, първото ни участие беше в една казанлъшка бирария "Метъра", даже още помня датата 28 май. Имахме 30 песни и всичките кавъри, тогава вече имахме някакви идеи за наши песни, но всичко ставаше бавно, просто продължихме с кавърите, така всеки от нас можеше да се радва на песните които обичаше, защото правихме каквото ние искаме, така успяхме да създадем в последствие много наши неща. В настоящия момент кавърите които свирим за повече от 200, но около ? от тях са в стила които ни вдъхновява. Напълно достатъчно да се размажеш от кеф на края на вечерта.
- Как сглобявате сетлист за вечерта в клуба - съобразявате ли се с града, атмосферата, нивото на публиката, реакциите й?
Георги Йонков: Всичко се решава между песните, някой път получавам просветление миг преди да завърши предходната песен, кое ще е добре да се изсвири и кое не, мисля че това е правилния начин. Колкото до голямата сцена, там несъмнено се прави сетлист.
- 13 парчета не са никак малко за нов албум. Колко време ги сътворявахте и колко време ще отиде в записването им в студио? Кога да чакаме албума като готов продукт?
Георги Йонков: Да 13 е малко и фатално число, но искахме да добавим повече неща от предходния ни продукт "Бяло" (7 песни, 2008г). Песните са от периода 2009-2010, като само една от тях е с по-стара история (2006), но това е нещо много специално, което написах за майка си, мисля че такива песни трябва да бъдат издавани. Тъй като не работим с музикална компания, няма как да обявим официална дата, но записите ще продължат минимум 3 месеца, без да се пестим, цялото ни внимание е насочено там.
Очаквайте всичко да се появи на бял свят през лятото, най-късно есента на 2011г.
- Всъщност не е ли голям идеализъм в България да издаваш албум с рок музика? Очаквате ли поне да си върнете инвестираните средства или мислите, че един добре менажиран продукт може да донесе и печалба?
Георги Йонков: Не печалбата няма да е повече от това да си върнем инвестираните средства., но ние сме творци и искаме да споделим това което ни вълнува с хората, това може да стане само и по този начин, няма да откриваме Америка, мисля че достатъчно се борихме досега с всичко и нашето желание да видим тези песни на бял свят и да оставим нещо след себе си ни подтиква към израза - всичко и на всяка цена!!!
Колкото до надеждите за нещо повече, те са свързани с записването на някои англииски версии на песните, които съчетани с песни от предишният ни албум да се появят като компилация на англииски, която да се предлага в чужбина и през интернет - itunes, facebook, myspace и т.н.
- Какво е по-различното, което се е случило с Афекшън в тези 13 нови парчета?
Георги Йонков: Открихме нашето място в музиката, песните са много компактни и стилово насочени, сигурно поради това че са измислени в един период от време. Отностно текстовете се забелязва показване на малките детайли от живота - това къде живееш, кого обичаш или си обичал, самота и щастие, неща които обединени в едно харектеризират живота ни на тази планета. Но нека някой критик се изкаже повече за тях. Гарантирам ви че със сигурност ще откриете и себе си в някоя от нашите песни.
- Как се разпределяте процентно в композирането и писането на текстове? Кой подава свежите идеи напоследък или Жоро, ти си свикнал с ролята на твореца в бандата и не чакаш да ти подават сламки?
Георги Йонков: Този албум е изцяло мое дело, аз не отказвам на сламки, но така става че всеки път идвам с готова идея и текст към нея, събра се материал и дойде време да го издадем. Не умаловажавам идеите на другите, знам че най-добре звучим заедно, което ще се разбере и от общият ни аранжимент.
- Музиката безспорно е най-важна, но публиката запомня и се трогва от едно парче заради текста обикновено. Затова имам и 2 въпроса за текстовете:
- първо - защо са на български, като знаем, че фразирането трудничко се получава на нашенски
- второ - само любовни и екзистенциални ли са темите, които засягаш и защо като че ли отказвате да се занимаваш със социални, политически и културни въпроси?
Георги Йонков: Текстовете са повече (но не винаги) базирани на мои лични преживявания. Човешкият ум е странно "животно", което във всеки отделен миг може да те накара да почувстваш нови и различни емоции и чувства. Обичам така да ги преплета, че всеки да намери неговият си смисъл, всъщност просто пиша когато мога, нещата се получават понякога.: На български мога да се изразя пълноценно. За социални, политически и културни въпроси никога не съм писал, но това не означава че ще е така и за в бъдеще. Това което ми отнема вниманието, става продукт за бъдещо творчество.
- Бихте ли написали песен за трагедията в Япония, за войната в Либия? Вълнуват ли ви тези неща?
Георги Йонков:Да мен като историк, лично ме вълнуват. Може би недостатъчно силно, всичко е върпос на нагласа!
- Кое ви звучи най-притеснително за бъдещето на планетата:
- световния тероризъм и военните конфликти
- природните катаклизми и необратимите промени на климата
- липсата на вяра, морал, етични и естетични критерии и норми, липсата на идеали
Георги Йонков: Мисля че най-опастното нещо остават военните конфликти. Сякаш хората не са разбрали и видяли, какво се е случило през 1939-1945, че искат да си припомнят. Най-скорошното ни затриване може да стане по този начин с помоща на атомната енергия. Колкото до природните катаклизми, да има ги , но спред мен те ще се проявят в интервал от хил. години напред във времето. Аз като един прилежен гражданин се грижа за чистотата в природата, няма да живеем вечно, така че не копнея всичко да е мое, нека да има и за другите след нас.
- Страхуваш ли се за бъдещето (своето и на децата ви някой ден, на България, на младите рок музиканти, на Земята като цяло) или....си оптимист?
Георги Йонков: Страхувам се за бъдещето на нашата държава, говоря като държава. Ние показахме и показваме, че не можем да се управляваме без външна намеса. Макар, че сме кадърно и красиво общество , това продължава да е нашата отрицателна страна. Ние сме перфектната туристическа държава - добро географско положение, прекрастни природни ресурси зиме и лете, евтини цени и готини жени - идеално място да си изхарчиш парите, но не и да изкарваш такива.
- Ако приемем за вярна прогнозата на маите за края на света през 2012, какво би искал да направиш или да ти се случи, преди да настъпи?
Георги Йонков: Този въпрос най-много ми хареса : Накара ме да се замисля отново защо сме тук. Както се пее в една от песните ни "Близо":
"Но аз съм близо, близо,
колко близо ще остана
до стъпките в града.
И да спирам, спирам,
времето за да открием
всичко на света."

Просто ще искам да спра времето и да довърша, това което все още не съм.
- Ако забравим за маите и техните прогнози, как и къде си представяш Афекшън и себе си след 10 години примерно?
Георги Йонков: Винаги съм свързвал живота си със сцената (след като просвирих на китара), без значение къде и какво съм работил преди това. Надявам се още да сме там, а вие сред тълпата.
- А някакви конкретни планове за лятото имате ли - турне из страната, свирене по морето, клип с девойки по бански на плажа?
Георги Йонков: Началото на лятото съвпада с края на студийните записи. Имаме оферта за морето, но все още се двоумим между свирене в клубове в страна и чужбина (по-доброто) или ежедневното копане в градината (говоря за свиренето на морето). Поне може да направим клипа с мацките, но няма да говоря повече, че Цецко е женен. Хубаво е че имаме избор, знам че ще направим правилния. Всяко едно участие се изписва предварително на уеб страниците ни:
www.affection-band.com
www.facebook.com/affectionband
- Как би парафразирали репликата на друг един талантлив музикант - Моби: " Всеки път като правиш музика, трябва да носиш камъни от друга планета?"
Георги Йонков: Мисля, че всеки наричащ себе си творец, трябва да черпи идеите си от своята муза. Музата пък има връзка с другите планети, като ме навести пак, може да и взема телефона и да и вземете интервю. Поздрави от Жоро, Цецко и Краси, пазете се и не изневерявайте на себе си!
Казано с други думи - "Бъдете истински", както са истински винаги на сцена Affection.
Илиана Димова