286 са потърсили съдействие от депутата Караниколов

286 жители на общината, са потърсили за помощ или съдействие в приемния му ден, казанлъшкият народен представител от ГЕРБ Емил Караниколов. Приемните си дни депутатът провежда всеки втори понеделник от месеца, в продължение на година, отчете той пред журналисти. По неговите думи, срещащите се него граждани поставят предимно проблемим касаещи работата на общинска администрация или по-скоро бездействието й, по въпроси поставени от гражданите. С надежда за помощ при народния представител идват и трайно безработни хора, както и такива, които споделят свои проблеми свързани със съдебната система - междусъседски конфликти или спорове за земя. "В повечето случаи единственото, което мога да направя е да насоча гражданите към съответното лице, което е компетентно да реши техния проблем, било то ресорен заместник кмет или общински служител, когато се касае за въпрос свързан с общинска администрация, или специалист в дадена област - например адвокат или работодател." - коментира още Караниколов.
Освен за да споделят лични неволи и проблеми, оказва се, че приемната на народния представител са посетили и активни граждани, с препоръки за законодателни инициативи или такива, които са коментирали с него приети вече закони, като са споделили съответно своето одобрение или несъгласия с тях.
Радостина Байчева

ГЕРБ ще финансира младежки проекти

3 проекта с по 3 000 хиляди лева ще финансира местната структура на партия ГЕРБ, съобщиха от ръководството й в края на миналата седмица. Идеята на ръководството но партията е, да се даде възможност на всички младежи от общината, на възраст от 17 до 35 години, да представят своите идеи, като най-добрите ще получат шанс за реализация.
"По наше наблюдение, именно в тази възрастова група, младите хора остават някак в сянка от общественото внимание. Докато младежите са в училище, има проекти, по които училищата работят и това предоставя възможност за изява. Но останали извън системата, младежите трудно могат да намерят път, по който да представят и реализират свои идеи." - коментира по повод инициативата общинският съветник от ГЕРБ Теменужка Папазова.
Няколко са направленията, в които младите хора на Казанлък ще могат да разработват инициативи: Красивa и приветливa околна среда; Достъпна среда за хора с увреждания; Доброволчеството - основна форма за възпитание на младите хора; Младите хора и политическите партии - обединени в структурния диалог; Културно-историческото наследство и младите хора и Спортът и туризмът, като начин на живот.
Акцентирането върху конкретни проблеми, характерни за Община Казанлък в една от посочените теми, ще е задължителен компонент за представените проекти, поясниха още от ГЕРБ. Конкурентноспособността на кандидатстващото предложение ще зависи също от значимостта на проекта, устойчивостта на неговите резултати, участието с доброволен труд. Предвидените в проекта дейности трябва да бъдат реализирани в срок до 20 септември 2011г. Срокът за представяне на отчетите по проектите е 30 септември 2011г., когато ще се направи отчитане на изпълнените проекти и официално закриване на програмата.
В началото на тази седмица стана ясно, че първите проекти вече са подадени.
Регистрaционни формуляр за участие, кандидатите могат да получат след писмена заявка за участие в свободен текст на e-mail gerb_kz_konkurs@abv.bg
Проекти могат да се подават до 15 април 2011 г.
Радостина Байчева

Община Казанлък ще кандидатства за Етикет

Комисията по култура към Общински съвет Казанлък, одобри доклад, касаещ участие на Община Казанлък в процедура по присъждане на Етикет за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа в изпълнение на Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво, съобщиха от пресцентъра на местния законодателен орган. Целта на Етикета е да гарантира, че гражданите знаят, че имат право на добро управление, познават качеството на управление и изразяват очакванията си, местните власти разбират своите силни и слаби страни и знаят как да подобрят управлението и др. Да кандидатстват са поканени всички български общини. Оценката и подборът им ще се извършва от акредитирана Комисия - обществено-държавен орган за изпълнение на Стратегията. Срокът за кандидатстване е от 1.02 до 10.03 т.г. Докладът бе внесен на 16.02., съобщиха още от пресцентъра на Общински съвет Казанлък.
Долина

Европа - човешките истории зад числата

коментар на Ивайло Калфин, член на Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите

Срещата с българския евродепутат Ивайло Калфин, беше в средата на февруари, по време на семинар за журналисти с българските представители в Европейския Парламент. За най-важните задачи, които Обединена Европа си поставя и за начина, по който България се вписва в голямото европейско семейство, ето какво сподели Ивайло Калфин.

Европа зад Числата

Преди две години, френският президент поръча едно изследване на Джорджес Щиглис и екип известни учени, които да отговорят на един въпрос, който си задават много политици. Защо когато има добри икономически показатели и отлични статистически резултати, политиците губят изборите? Това се случва и у нас разбира се, не сме изключение. Това което отговориха тези икономисти е свързано с психологията и качеството на живот. Те казват така - това, че показвате растеж на икономиката от 2, 3 или 5 %, показвате големи чужди инвестиции и намаляващи проценти на безработица, много малко засяга отделния човек.
Това което го прави щастлив са по-други неща. И тук изпадаме в едно обяснение, което е извън икономиката и за което дори въпросният екип учени, водени от нобелов лауреат не могат да дадат обяснение. Защото във всяка държава, във всеки град може да има различни представи за това кое е хубаво, кое е добро като качество на живот и кое не е.
Европейският съюз, според мен е нещо, което трябва да погледнем именно по този начин, не като числа, а като това, какво носи той на всеки. А факт е, че той носи различни неща на различните хора. А това зависи от очакванията им и от способността му да отговори на очакванията на всички тези хора. Това се вижда изключително много в дебатите по бюджета и следващата бюджетна рамка /бюджета на ЕС се планира за по-дълги периоди/. В момента сме в период 2007-2013 и сега се обсъжда как ще изглежда бюджета след 2013 година.

Новият бюджет

От създаването на Европейския съюз до сега, начина по който той формира приходите се е изменил значително. Съответно се е изменило значително и отношението към неговия бюджет. Ако в началото близо 80 % от бюджета се е формирал от мита, различни видове налози, тогава идеята е била само общ пазар, нищо повече, сега 80% от бюджета на ЕС се формира от субсидии от страните членки и собствените приходи са под 20%. Което означава, че за всяка страна членка вноската за европейският съюз е разход за държавния бюджет. От този разход, ние чакаме след това да ни се върне някаква стойност и затова, според мен, доста елементарно се гледа, много често, на ЕС като - ние колко даваме и колко взимаме, повече ли даваме или повече взимаме? Ние взимаме повече от него и то в чисто финансов план. Но не е само това въпросът. Проблемът е, че в момента, в който всяка страна членка си съкращава бюджетните разходи по всички пера - образование, социална дейност, благоустройство… това перо в бюджета, което стои в разход, боде очите на много законодатели. И те казват, примерно - не може да намаляваме издръжката на университетите в Англия, а да внасяме същата вноска в ЕС. Тоест - като намаляваме, ще намалим и вноската - както ние имаме програма за свиване на разходите, нека и ЕС да си направи същата програма. Това е точно толкова неправилна икономически теза, колкото и тази - Дайте да видим колко пори взимаме от ЕС. Защото Европейският съюз създава нещо, което едва ли може да се измери пряко - това е така наречената европейска добавена стойност. По тази тема, групата на социалистите организира сега в началото на март слушане. Доклад от Европейската комисия, който ще бъде публикуван по-късно се подготвя в момента и е озаглавен "Цената на неЕвропа", тоест какво би се случило с всяка от страните членки, ако нямаше ЕС.

Един евро цент

Резултатите са много интересни. Оказва се, че един холандски гражданин, който внася около 500-600 евро годишно в ЕС, Холандия е един от големите донори в ЕС, получава косвено, в проценти, някъде около 2500 евро. Не в брой разбира се, а като облаги от членството на страната му в ЕС. От това, че Холандските пристанища са най-големите пристанища в ЕС, от това, че от там минава много трафик и така нататък. Оказва се, че едно евро в много случаи, когато се похарчи на европейско равнище, постига много повече, отколкото когато се похарчи на национално, в която и да било от 27 страни-членки. Така че, когато се говори за бюджета на ЕС трябва да гледаме европейската добавена стойност - какво повече дава на ЕС в сравнение с това, ако се направи на 27 отделни политики. Това трудно се разбира от законодателите, оценявам го, разбирам ги.

Европейските пари - помощи или активатор на политики

На практика, европейският бюджет не е решаващ фактор. Ние действително свързваме ЕС до голяма степен със средствата, които има в него, за България те са огромни. Европейският бюджет обаче, не е сам по себе си решаващ икономически фактор. Той сам по себе си нито може да направи Европа, или страните-членки, супер конкурентно способни, нито може да им построи пътищата, да им направи научните изследвания - не може. Имаше в рамките на обсъжданията на следващата финансова рамка една много хубава мисъл от Данюта Хюбнер, която беше комисар в предишната комисия по регионално развитие - "Спрете да гледате на Европейските фондове за Източна Европа като на някакви помощи. Те не решават проблеми, те създават предпоставки. Те привличат национални каузи - публични или частни." Затова и на мен ми е много смешно, като чувам в България министри да казват - "Ние ще се борим с безработицата като разчитаме на европейските средства". Ами не можем да се борим с безработицата с европейски средства, няма как, те не са измислени за това. Или като казват, че ще построим пътната си инфраструктура в европейските средства. Може да вземеш средства, но ако не осигуриш съфинансиране няма как да стане. Европейските средства са един сравнително малък процент, те действително трябва да увличат край себе си, да са катализатор на привличането на други средства. Така че, когато говорим за европейският бюджет е много важно да избягаме от числата. Защото числа много лесно се спекулира. Трябва обаче да гледаме политиките - тоест, до какво водят тези числа, до какво водят тези средства. И ако средствата се използват разумно, те водят точно до това - до увличане на национални публични финанси и на частни инвестиции, така че да се постигне някоя политика.

Европейските пари и европейската политика

Второто нещо за което служи европейският бюджет и европейските средства е до някъде за изравняване на политиките. Това е една задача, с която те се справят с много променлив успех. Добрите примири са Ирландия, Испания, Португалия, в които бяха налети много европейски пари и тези страни, действително, за един период от 10-15 години, направиха много голяма крачка напред.
Важното в случая обаче е, че ЕС започва да се връща към нещо, което беше позабравил - към това, че икономическите инструменти, икономическата интеграция, се води от икономически закони, а не от политически пожелания. Ако еврото до голяма степен беше възприемано като политически проект, днес Европа се връща към това - какви са условията да има обща валута в няколко страни. Защото се оказа, че когато има една обща валута и Централната европейска банка поддържаше ниски лихвени проценти, заемите за Германия отиваха в инвестиции в технологии, заемите за Испания - в покупки на недвижими имоти. Виждате как една и съща политика се отразява коренно различно на две отделни страни. В резултат на това днес в Еврозоната има много повече различие в страните членки, отколкото в началото. Това е наопаки на всички икономически закони и ако продължи по същия начин, това е пътя Еврото да се разпадне. Колкото повече са различията между страните в икономическото развитие, толкова по-малко възможност имат те да поддържат обща валута. И заради това с всички си действия в момента ЕС се връща към това, да създаде хомогенна икономика в Еврозонота.

Приоритетите на Европа

Ако погледнете основните документи, които очертават рамката за след няколко години. Два са проблемите, които ЕС смята, че са най-важни за него. Първият е свързан с премахване на макроикономическите опасности за фалити - било на държави, било на Еврозоната, които да разклатят цялата система. И вторият приоритет е създаване на условия за растеж.
Не съм съгласен с твърдението,че една страна както влиза в кризата, така и излиза. Това го доказва включително и практиката на страните в еврозоната. Когато започваше кризата - 2008-2009 година, страните от еврозоната увеличиха държавните разходи, за да омекотят ефекта й. В страни като Великобритания например, бюджетният дефицит стана 12-13% - огромен бюджетен дефицит. След това идва периода на много големи икономии - 85 милиарда паудна ще бъдат намалени държавните разходи на Великобритания между 2011-215 година. Въпреки това, те казват - ние намаляваме общия бюджет и в същото време инвестираме повече в наука и образование и нови технологии. И това е начина, по който си представя ЕС, ще видим до колко е прав, че това ще са начините икономиката да е по-конкурентно способна след края на кризата. Не да стискаме зъби и да чакаме да мине кризата, а да инвестираме там, където след кризата икономиките ще бъдат доста по конкуретнто способни. Това като политика може да се види в основните европейски документи, в "Европа 2020" и в националните политики на големите страни. За съжаление това не го виждам у нас.

Къде е България

Накратко - в двете области приоритет за ЕС - образованието и възобновяемите енергийни източници, ние сме си поставили много общи или нереалистични цели. Пример - енергийната ефективност. В България харчим страшно много енергия и ако си мислим, че ако ЕС постигне след 10 години 20 % намаление на разхода на енергия, каквато цел си е поставил той, а ние постигнем 25% и ще се приближим до него, аз имам достатъчно аргументи, за да докажа, че ние тогава ще сме още по-далеч отколкото сме сега от европейските равнища. Тоест, този процент който ние сме заложили, няма да ни помогне на наваксаме изоставането си спрямо страните от ЕС и след 10 години, когато те са постигнали своите заложени проценти, ще се окажем още по-изостанали спрямо тях.
Радостина Байчева

За паметниците

/Читателска поща/

Да не забравяме, че ако Стара Загора е градът на липите и поетите, то Казанлък е градът на "белоцветните" вишни и художниците. Сред имената на големите казанлъшки художници блести със своя яркост, чиста, самобитна светлина и името на Иван Милев.
Приветствам и подкрепям идеята на Йорданка Трополова за издигане паметник на големия казанлъшки художник поместена в бр.2 на вестник "Долина". Не съм компетентен по въпросите на изобразителното изкуство и не бих могъл да взема компетентно отошение за художествените и въздействащи качества на картините на Иван Милев. Едва ли е необходимо, обаче специално образование човек застанал пред картините му да не разбере, че стои пред едни великолепни картини, изписани с изключителна вещина от ръцете на един самоук народен гений. Години преди промените работех в отдел "АБ" на градския Народен Съвет. Във връзка с предстоящото строителство на Музей на тракийската култура, днес галерия-музей, посетих музей "Искра" за съгласуване на някой технически решения. В една от залите имаше изложени картини и аз се спрях, за минутка да ги разгледам. Още с първия си поглед прецених, че това са картини на голям майстор на четката. С изненада и изумление разбрах, че са на казанлъшки художник и че се казва Иван Милев, за когото до тогава нищо не знаех.
Дълго се възхищавах и любувах на великолепните картини и с приповдигнато настроение напуснах музей "Искра".
Не веднъж след това съм срещал името му в национални вестници и списания за култура, каквито тогава имаше много и винаги съм си мислил, че това е нашия голям художник.
Днес след толкова години съм позабравил картините му, но разбрах тогава, че те са шедьоври и както пише Йорданка Трополова: "... да напомня (паметника) за този самороден гений, с когото биха се гордели не само всеки град, но и всяка държава."
В по-късни години научих, че освен великолепен художник е и невероятно добър поет и прозаик, Иван Милев е бил с ясно изразена гражданска позиция, общувал с прогресивни младежи, приятели на Гео Милев и Бончо Шанов.
След всичко което споделих бих искал да разширя идеята на Йорданка Трополова. В началото на сседемдесетте години на миналия век по случай наближаващата 100 годишнина от Освобождението на България от турско робство, партийното и държавно ръководства на страната ни решиха да бъде изградена Панорама по подобие на панорамата в Москва за Бородинската битка. Чрез средствата за масова информация, историци, художници, архитекти, общественици дебатираха, спореха за местото на панорамата. Едни настояваха да бъде издигната между Шейново и голямата тракийска могила "Косматката", като в идейните проекти се предвиждаше край нея до Шейново и Шипка да се построи огромен парк, с алеи, със скулптурни фигури, с паметници на героите, на героите от Освободителната руско-турска война.
Втората идея бе да се построи на връх "Шипка" като се вкопае дълбоко в земята.
Но надделя идеята да бъде издигната край Плевен. Напълно справедливо разбирасе, шейновци, не без завист тогава поглеждахме към Плевен, който ни "открадна" панорамата. По-късно в Шейново и Казанлък се роди идеята от двете страни на "Алеята на Славата", както аз я наричам, пред паметника на Победата край Шейново да бъдат издигнати паметници на Генерал Скобелев, Радецки, Мирски, Столетов, на полк. Панютин и на барабанчика на неговия полк, на руски войници и български опълченци. Тази идея бе прегърната от Окръжното ръководство, но не ми е известно, защо не бе реализирана. Преди години бях на екскурзия до Букурещ. Извън града мисля, че от едната страна на магистралата видяхме издигнати паметници на писатели, художници и видни деятели на румънската държава.
Защо разказах всичко това. Мисля, че бихме могли да почерпим, да вземем нещо от идеите на нашите предшественици, от историците, от специалиситите, които за щастие в голямата си част са живи и днес са живата история на великите, на славните години преди. Не бихме ли могли да издигнем паметници по булеварда на славата, още от сега да го назовем и същия да започне от Розариума и стигне до Паметника на героите септемврийци от 1923 година до Крънското ханче. По този булевард нека извисят високо глава паметниците на Иван Милев, Дечко Узуноив, Нено Балкански, Петко Стайнов, Чудомир и други от нашия край, както и паметниците на много антифашисти, на хайдути, които имахме и с които се гордеем, паднали със смъртта на героите в името на свободата и справидливостта. На този булевард на Славата да издигнем паметници и на руските генерали и войни които споменах по-горе. Разбирам, че идеята е голяма и трудн за реализиране, някои ще кажат че няма пари, което аз не приемам, защото както е тръгнало пари и след още 100 години "няма" да има, но все пак от някъде трябва да се започне. Може би паметници трябва да издигнем в Розариума, от северната страна например. За съжаление Розариума в този му вид не е подходящ. Преди години се говореше, че предстои реконструкция и обновяването му по японски проекти и със техни специалиости. Крайно време е Розариума да придобие нов привлекателен вид с много рози, зеленина и добре издигнати паметници.
Чувствам се задължен да спомена и други художници участвали активно в културния живот на Казанлък и достойно вписани в летописа на града ни. Добро приятелство ме свързваше и с Илия Балкански, преподавател в Художествената галерия, брат на Нено Балкански. Не веднъж в дома му на улица "Константин Величков" съм разглеждал и възхищавал на великолепните му картини. Приятел бях и на големия самобитен художник от Шейново Йордан Кърков. Преди около десетина години на едно честване на художника в изложбената зала на ул. "Искра" в словото си перефразирах големия изкуствовед Кенет Кларак, като казах, че зад тъмната кора на ябълките нарисувани от художника се вижда как ябълковия сок, като че ли трепти, движи се, пълен с много слънце, захар и арамот. Такива са казанлъшките художници - големи, велики и талантливи!
Тези идеи могат да бъдат реализирани!
Нали един голям руски учен в близкото минало казваше, че "България е страна на духа!" Пък нали за висотата на духа на един народ се съди по поддържаните и построени паметници - паметта на народа!
Но нека започнем с реализирането на чудесната и патриотична идея на Йорданка Трополова, като за целта се изгради сериозен и отговорен инициативен комитет за издигане паметника на подходящо място на големия казанлъшки художник Иван Милев! Нека с това дело докажем, че паметта на казанлъчани още е жива!
Иван Шанов

РОЖБА НА БЪЛГАРО - РУСКАТА ДРУЖБА

Павел баня е своеобразен жив паметник на българо-руската дружба. Дружба създадена там горе на Балкана в ожесточените августовски боеве през 1877 година и споена с кръвта на хилядите руски богатири и български опълченци , дали живота си за Свободата на България. Първите жители на това китно селище са били мобилизирани на върха и са взели активно участие. С колята си мъжете помагали на братушките, като превозвали провизии до бойната линия. Жените превързвали и хранели ранените бойци . Децата тичешком под огнените гърмежи ходели на изворчето и носели вода за пиене. От горещината въздухът трептял, наситен с барутен дим и мирис на опърлено живо месо. Войната продължила .Отлитнали горещите летни дни, настъпили студените дни и нощи на есента. Разбрало се, че ще се зимува в Балкана. Настанени в село Юруклии, при тежки условия турийци прекарват лютата зима. След падането на Плевен руските войски и българското опълчение щурмуват в Балкана и през Химитлийската пътека се спускат в Казанлъшкото поле. С победен бой в първите дни на януари 1878 година освобождават Шипка, Шейново, Хаджидимитрово, Крън, Казанлък ... Нашите деди узнали, че казанлъшките села са освободени и в края на януари и в началото на февруари се завръщат гладни и болни в родното си село Турия. Заварват домовете си съборени, опожарени, изпепелени, а близките им стари и немощни, болни и недъгави хора на брой 40 - зверски заклани и изгорени живи. Покрусени от стореното, потърсели помощ Делегация от десетина души в състав: Тодор Митев - Даскала, Христо Попов, Лальо Дражев, Стойно Караиванов, Нено Пиперов и други будни турийци отиват в Казанлък и се срещат лично с майор Павел Николаевич Попович - главен гарнизонен началник и бивш ръководител на Пета опълченска дружина за съвет и помощ. Той ги посреща братски, изслушва внимателно техните болки и страдания и ги посъветва по-скоро да си изградят ново селище. В същият ден издава заповед да бъдат задържани край Мъглиж и Тулово прииждащите бегълци - турци под предлог, че има карантина за заразна болест - епидемия. Окрилени от топлите приятелски думи делегатите се завръщат, мобилизират населението и със сетни сили се захващат на съзидателен труд. На 3 март 1878 година на голата рътлина във вековната дъбова гора, близо до целебните геотермални извори с подръчни материали построяват селище с 132 къщи. С чувство на искрена благодарност и братско уважение за оказаната помощ жителите - новодомци още същия ден единодушно решават селището да носи името ПАВЕЛ - на Негово превъзходителство майор Павел Николаевич Попович. Така во веки веков да остане името на създателя. Нека да се знае, да се помни от малки и големи, та кога бъде запитано, то с гордост да се каже : С идването на храброто руско войнство на Трети март, лето господне 1878-о е създадена Павел баня. Майор Павел Попович престоява в Казанлък до края на месец май 1879 година. През това време той идва в село Павел да помогне за административното изграждане на селището. В топлите пролетни дни павелци преорават нивите и ги засяват с летни храни - картофи, боб, бакла, леща, царевица. Всяко семейство се стремяло да подготви храна и дърва за предстоящата зима. Доскорошните козари и дървари стават земеделци, животновъди и опитни розопроизводители. През есента на 1879 година откриват училище носещо името на поета Христо Ботев, който имал лични познати и бойни другари от новото село Павел. През 1903 година основават читалище " Напред ", а в 1910 година откриват районна прогимназия. Културно-просветните дейци действат със самочувствие, убедени в това,че селището им заслужава да заеме челно място в западния казанлъшки край. През 1922 година селището добива днешното си име Павел баня. Курортът израства, развива се, разцъфтява като розова пъпка. Водоснабдява се с чиста балканска вода за пиене, създават и уреждат привлекателен парк с цветни градини и алеи с високи фонтани и розови тунели на влюбените. Построяват се най-хубавата училищна сграда, вили, хотели, пивници жилищни сгради с уредени дворове. В края на 30-те години започва строежа на модерен балнеосанаториум, единствен по рода си на Балканския полуостров. Втората световна война започва и строежът се спира. Чак през 1956 година се довършва и уреденият балнеосанаториум съдейства за развитието на курорта с национално и международно значение . Павел баня става център на селата от Горна Тунджа. Когато през 1959 година жителите на съседното село Виден и някои семейства от с. Турия се изселват и построяват две нови махали Павел баня се разпуква като розов цвят. Всички стопани изграждат нови къщи. Старите керемиди се заменят с нови цигли. Плевните и оборите стават гаражи и стаички за живеене. Построява се нов училищен корпус, който се ползва от двете средни училища. Построяват се детска градина, почивни станции, хотели и балнеолечебници. В чест на 100 годишнината от рождението си Павел баня беше обявена за град. Читалищните дейци организират мащабни културни мероприятия, в които вземат участие колосите на българския театър, на музикалното и вокалното изкуство. Читалищните състави: Смесен хор за школувано пеене, ученически хор, танцов ансамбъл, Карнавален ансамбъл се наредиха между най-добрите художествени състави в страната. Тук доживя старините си и умря в почит и уважение Цанко Минков - Комитата - участник в четата на Ботев. Тук блесна и се извиси яркият талант оперния тенор Тодор Русев Мазаров. Павел баня беше любимо място за творчески вдъхновения на Димитър Христов Чорбаджийски - Чудомир. Тук засвети и поетичната звезда на Алеко Андреев - Пламенов. По идея на читалищния работник Христо Иванов, художникът Михалис Никос Гарудис нарисува почетния знак - герб на Павел баня. Композиторът Йоско Йосифов по текст на поета Димитър Точев създаде песен - химн на Павел баня за школуван хор и пиано. Тези величави творби са подарък на Павел баня. Будното предприемчиво население унаследило ценните добродетели на непокорните предци, с ентусиазъм и изблик на оправдана любов към селището си, радее за разцъфтяването на курорта, за превръщане на землището му в пъстър килим от рози, лавандула, лозя и овощни градини.
За мен Павел баня е всичко - земя и небе, слънце и въздух, майчина люлка, завързана за върховете на Средна гора и Стара планина, босоного детство по тучни ливади край лъкатушна Тунджа, омаен шепот на изкласили жита и сладка песен на чучулига, звънлив смях и горчилка, сълзи и болка ... И едно бяло читалище, съхранило в топло бащино огнище изконни български традиции. Под стряхата на това читалище премина моята младост и изгоря огъня , който носех в сърцето си.
ХРИСТО ПОРОВ

Любовта ражда поезия

Под това мото премина поредната ежемесечна среща на творците от клуб "Литературен глас" към читалище "Напред-1903" в гр. Павел баня. В нея участваха зам. кмета на общината Йорданка Енева, ст. специалист "Култура и връзки с обществеността" Свилен Белчев и председателя на читалището Донка Иванова. Отминалият Ден на влюбените и приближаващият Международен ден на жената - 8-ми март бяха повод за представянето на любовна лирика, сътворена от жени. Във връзка с 20 годишнината от смъртта на голямата българска поетеса Елисавета Багряна (23-ти март), председателката на клуба Полина Христова направи кратко изложение за творческия път на авторката и нейното място в българската литература от ХХ век. Членове на клуба прочетоха любовни стихове на Багряна, изразяващи нейната богата и чувствителна душевност (материали от това представяне четете в женската ни страница "Ахинора"). След това журналистката Йорданка Трополова въведе присъстващите в една от най-драматичните любовни истории на ХХ век - тази на руската аристократка и художничка Анна Василевна Сафонова-Тимирьова и Белия руски адмирал Александър Василевич Колчак. Дълги години идеологически и политически причини потулват в сянка този изключително интересен и трагичен сюжет. Едва в началото на ХХI век, когато в Русия става възможна една по-обективна преоценка за ролята на полярния изследовател и герой от Първата световна и Руско-японската война адмирал Колчак и се разрешава да му се издигне паметник в гр. Иркутск, където е разстрелян на 7-ми февруари 1920 г., вниманието на много творци се насочва към героите на тази драма. Появяват се няколко книги, но върхът на творческото й пресъздаване е 10 серийният филм "Адмиралът", сниман по едноименния роман на Елена Толстой, който предизвика фурор на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна през лятото на 2009 г. Разтърсваща е драмата на Анна Василевна Тимирьова, която след разстрела на Колчак се разплаща за двете години любов с него с 37 години затвор, лагери и заточения. Вдъхновена от неугасващата си любов, тя не унива, успява да запази душевното си благородство и намира сили да твори поезия в жестоките условия на сибирските лагери. След смъртта й през 1975 г., за нея напомнят две тънички стихосбирки. Те предизвикват възхищението на руския поет Евтушенко, който пише в една рецензия: "За Анна Василевна собствените й стихове са били спасително бягство от непоносимите страдания и всекидневна подкрепа в живота. Нужни ли са още доказателства, че поезията дава сили на човек не само да живее, но и да оцелее?!" Стихотворения на Анна Тимирьова са преведени за пръв път на български език от журналистката и член на клуб "Литературен глас" Йорданка Трополова. Предлагаме на нашите читатели две от тях:

Антигона
(1949 г.)
Така дълбоко врязан си в сърцето ми,
че даже времето изгуби сила
и четвърт век от гробната могила
ти жив в съня ми се явяваш неусетно,
моя любов…
Където и да съм намерила подслон -
в подножие планинско или склон,
и в светлина и в мрак - не ще забравя да се
вричам,
че в този страшен свят аз, като Антигона,
"Дошла съм не да мразя, а за да обичам!"

Седми февруари
(1969 г.)

Сама, със упоритата си памет, скришом,
на всеки седми февруари
почитам твоята годишнина.
Сама съм… Мъртви са, които бяха те познавали,
а живите - отдавна всичко са забравили.
И този ден - в живота ми най-черен и кошмарен,
за тях е точно като всички дни останали -
поредният откъснат лист от календара…

Долина