коментар на Ивайло Калфин, член на Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите
Срещата с българския евродепутат Ивайло Калфин, беше в средата на февруари, по време на семинар за журналисти с българските представители в Европейския Парламент. За най-важните задачи, които Обединена Европа си поставя и за начина, по който България се вписва в голямото европейско семейство, ето какво сподели Ивайло Калфин.
Европа зад Числата
Преди две години, френският президент поръча едно изследване на Джорджес Щиглис и екип известни учени, които да отговорят на един въпрос, който си задават много политици. Защо когато има добри икономически показатели и отлични статистически резултати, политиците губят изборите? Това се случва и у нас разбира се, не сме изключение. Това което отговориха тези икономисти е свързано с психологията и качеството на живот. Те казват така - това, че показвате растеж на икономиката от 2, 3 или 5 %, показвате големи чужди инвестиции и намаляващи проценти на безработица, много малко засяга отделния човек.
Това което го прави щастлив са по-други неща. И тук изпадаме в едно обяснение, което е извън икономиката и за което дори въпросният екип учени, водени от нобелов лауреат не могат да дадат обяснение. Защото във всяка държава, във всеки град може да има различни представи за това кое е хубаво, кое е добро като качество на живот и кое не е.
Европейският съюз, според мен е нещо, което трябва да погледнем именно по този начин, не като числа, а като това, какво носи той на всеки. А факт е, че той носи различни неща на различните хора. А това зависи от очакванията им и от способността му да отговори на очакванията на всички тези хора. Това се вижда изключително много в дебатите по бюджета и следващата бюджетна рамка /бюджета на ЕС се планира за по-дълги периоди/. В момента сме в период 2007-2013 и сега се обсъжда как ще изглежда бюджета след 2013 година.
Новият бюджет
От създаването на Европейския съюз до сега, начина по който той формира приходите се е изменил значително. Съответно се е изменило значително и отношението към неговия бюджет. Ако в началото близо 80 % от бюджета се е формирал от мита, различни видове налози, тогава идеята е била само общ пазар, нищо повече, сега 80% от бюджета на ЕС се формира от субсидии от страните членки и собствените приходи са под 20%. Което означава, че за всяка страна членка вноската за европейският съюз е разход за държавния бюджет. От този разход, ние чакаме след това да ни се върне някаква стойност и затова, според мен, доста елементарно се гледа, много често, на ЕС като - ние колко даваме и колко взимаме, повече ли даваме или повече взимаме? Ние взимаме повече от него и то в чисто финансов план. Но не е само това въпросът. Проблемът е, че в момента, в който всяка страна членка си съкращава бюджетните разходи по всички пера - образование, социална дейност, благоустройство… това перо в бюджета, което стои в разход, боде очите на много законодатели. И те казват, примерно - не може да намаляваме издръжката на университетите в Англия, а да внасяме същата вноска в ЕС. Тоест - като намаляваме, ще намалим и вноската - както ние имаме програма за свиване на разходите, нека и ЕС да си направи същата програма. Това е точно толкова неправилна икономически теза, колкото и тази - Дайте да видим колко пори взимаме от ЕС. Защото Европейският съюз създава нещо, което едва ли може да се измери пряко - това е така наречената европейска добавена стойност. По тази тема, групата на социалистите организира сега в началото на март слушане. Доклад от Европейската комисия, който ще бъде публикуван по-късно се подготвя в момента и е озаглавен "Цената на неЕвропа", тоест какво би се случило с всяка от страните членки, ако нямаше ЕС.
Един евро цент
Резултатите са много интересни. Оказва се, че един холандски гражданин, който внася около 500-600 евро годишно в ЕС, Холандия е един от големите донори в ЕС, получава косвено, в проценти, някъде около 2500 евро. Не в брой разбира се, а като облаги от членството на страната му в ЕС. От това, че Холандските пристанища са най-големите пристанища в ЕС, от това, че от там минава много трафик и така нататък. Оказва се, че едно евро в много случаи, когато се похарчи на европейско равнище, постига много повече, отколкото когато се похарчи на национално, в която и да било от 27 страни-членки. Така че, когато се говори за бюджета на ЕС трябва да гледаме европейската добавена стойност - какво повече дава на ЕС в сравнение с това, ако се направи на 27 отделни политики. Това трудно се разбира от законодателите, оценявам го, разбирам ги.
Европейските пари - помощи или активатор на политики
На практика, европейският бюджет не е решаващ фактор. Ние действително свързваме ЕС до голяма степен със средствата, които има в него, за България те са огромни. Европейският бюджет обаче, не е сам по себе си решаващ икономически фактор. Той сам по себе си нито може да направи Европа, или страните-членки, супер конкурентно способни, нито може да им построи пътищата, да им направи научните изследвания - не може. Имаше в рамките на обсъжданията на следващата финансова рамка една много хубава мисъл от Данюта Хюбнер, която беше комисар в предишната комисия по регионално развитие - "Спрете да гледате на Европейските фондове за Източна Европа като на някакви помощи. Те не решават проблеми, те създават предпоставки. Те привличат национални каузи - публични или частни." Затова и на мен ми е много смешно, като чувам в България министри да казват - "Ние ще се борим с безработицата като разчитаме на европейските средства". Ами не можем да се борим с безработицата с европейски средства, няма как, те не са измислени за това. Или като казват, че ще построим пътната си инфраструктура в европейските средства. Може да вземеш средства, но ако не осигуриш съфинансиране няма как да стане. Европейските средства са един сравнително малък процент, те действително трябва да увличат край себе си, да са катализатор на привличането на други средства. Така че, когато говорим за европейският бюджет е много важно да избягаме от числата. Защото числа много лесно се спекулира. Трябва обаче да гледаме политиките - тоест, до какво водят тези числа, до какво водят тези средства. И ако средствата се използват разумно, те водят точно до това - до увличане на национални публични финанси и на частни инвестиции, така че да се постигне някоя политика.
Европейските пари и европейската политика
Второто нещо за което служи европейският бюджет и европейските средства е до някъде за изравняване на политиките. Това е една задача, с която те се справят с много променлив успех. Добрите примири са Ирландия, Испания, Португалия, в които бяха налети много европейски пари и тези страни, действително, за един период от 10-15 години, направиха много голяма крачка напред.
Важното в случая обаче е, че ЕС започва да се връща към нещо, което беше позабравил - към това, че икономическите инструменти, икономическата интеграция, се води от икономически закони, а не от политически пожелания. Ако еврото до голяма степен беше възприемано като политически проект, днес Европа се връща към това - какви са условията да има обща валута в няколко страни. Защото се оказа, че когато има една обща валута и Централната европейска банка поддържаше ниски лихвени проценти, заемите за Германия отиваха в инвестиции в технологии, заемите за Испания - в покупки на недвижими имоти. Виждате как една и съща политика се отразява коренно различно на две отделни страни. В резултат на това днес в Еврозоната има много повече различие в страните членки, отколкото в началото. Това е наопаки на всички икономически закони и ако продължи по същия начин, това е пътя Еврото да се разпадне. Колкото повече са различията между страните в икономическото развитие, толкова по-малко възможност имат те да поддържат обща валута. И заради това с всички си действия в момента ЕС се връща към това, да създаде хомогенна икономика в Еврозонота.
Приоритетите на Европа
Ако погледнете основните документи, които очертават рамката за след няколко години. Два са проблемите, които ЕС смята, че са най-важни за него. Първият е свързан с премахване на макроикономическите опасности за фалити - било на държави, било на Еврозоната, които да разклатят цялата система. И вторият приоритет е създаване на условия за растеж.
Не съм съгласен с твърдението,че една страна както влиза в кризата, така и излиза. Това го доказва включително и практиката на страните в еврозоната. Когато започваше кризата - 2008-2009 година, страните от еврозоната увеличиха държавните разходи, за да омекотят ефекта й. В страни като Великобритания например, бюджетният дефицит стана 12-13% - огромен бюджетен дефицит. След това идва периода на много големи икономии - 85 милиарда паудна ще бъдат намалени държавните разходи на Великобритания между 2011-215 година. Въпреки това, те казват - ние намаляваме общия бюджет и в същото време инвестираме повече в наука и образование и нови технологии. И това е начина, по който си представя ЕС, ще видим до колко е прав, че това ще са начините икономиката да е по-конкурентно способна след края на кризата. Не да стискаме зъби и да чакаме да мине кризата, а да инвестираме там, където след кризата икономиките ще бъдат доста по конкуретнто способни. Това като политика може да се види в основните европейски документи, в "Европа 2020" и в националните политики на големите страни. За съжаление това не го виждам у нас.
Къде е България
Накратко - в двете области приоритет за ЕС - образованието и възобновяемите енергийни източници, ние сме си поставили много общи или нереалистични цели. Пример - енергийната ефективност. В България харчим страшно много енергия и ако си мислим, че ако ЕС постигне след 10 години 20 % намаление на разхода на енергия, каквато цел си е поставил той, а ние постигнем 25% и ще се приближим до него, аз имам достатъчно аргументи, за да докажа, че ние тогава ще сме още по-далеч отколкото сме сега от европейските равнища. Тоест, този процент който ние сме заложили, няма да ни помогне на наваксаме изоставането си спрямо страните от ЕС и след 10 години, когато те са постигнали своите заложени проценти, ще се окажем още по-изостанали спрямо тях.
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар