Павел баня е своеобразен жив паметник на българо-руската дружба. Дружба създадена там горе на Балкана в ожесточените августовски боеве през 1877 година и споена с кръвта на хилядите руски богатири и български опълченци , дали живота си за Свободата на България. Първите жители на това китно селище са били мобилизирани на върха и са взели активно участие. С колята си мъжете помагали на братушките, като превозвали провизии до бойната линия. Жените превързвали и хранели ранените бойци . Децата тичешком под огнените гърмежи ходели на изворчето и носели вода за пиене. От горещината въздухът трептял, наситен с барутен дим и мирис на опърлено живо месо. Войната продължила .Отлитнали горещите летни дни, настъпили студените дни и нощи на есента. Разбрало се, че ще се зимува в Балкана. Настанени в село Юруклии, при тежки условия турийци прекарват лютата зима. След падането на Плевен руските войски и българското опълчение щурмуват в Балкана и през Химитлийската пътека се спускат в Казанлъшкото поле. С победен бой в първите дни на януари 1878 година освобождават Шипка, Шейново, Хаджидимитрово, Крън, Казанлък ... Нашите деди узнали, че казанлъшките села са освободени и в края на януари и в началото на февруари се завръщат гладни и болни в родното си село Турия. Заварват домовете си съборени, опожарени, изпепелени, а близките им стари и немощни, болни и недъгави хора на брой 40 - зверски заклани и изгорени живи. Покрусени от стореното, потърсели помощ Делегация от десетина души в състав: Тодор Митев - Даскала, Христо Попов, Лальо Дражев, Стойно Караиванов, Нено Пиперов и други будни турийци отиват в Казанлък и се срещат лично с майор Павел Николаевич Попович - главен гарнизонен началник и бивш ръководител на Пета опълченска дружина за съвет и помощ. Той ги посреща братски, изслушва внимателно техните болки и страдания и ги посъветва по-скоро да си изградят ново селище. В същият ден издава заповед да бъдат задържани край Мъглиж и Тулово прииждащите бегълци - турци под предлог, че има карантина за заразна болест - епидемия. Окрилени от топлите приятелски думи делегатите се завръщат, мобилизират населението и със сетни сили се захващат на съзидателен труд. На 3 март 1878 година на голата рътлина във вековната дъбова гора, близо до целебните геотермални извори с подръчни материали построяват селище с 132 къщи. С чувство на искрена благодарност и братско уважение за оказаната помощ жителите - новодомци още същия ден единодушно решават селището да носи името ПАВЕЛ - на Негово превъзходителство майор Павел Николаевич Попович. Така во веки веков да остане името на създателя. Нека да се знае, да се помни от малки и големи, та кога бъде запитано, то с гордост да се каже : С идването на храброто руско войнство на Трети март, лето господне 1878-о е създадена Павел баня. Майор Павел Попович престоява в Казанлък до края на месец май 1879 година. През това време той идва в село Павел да помогне за административното изграждане на селището. В топлите пролетни дни павелци преорават нивите и ги засяват с летни храни - картофи, боб, бакла, леща, царевица. Всяко семейство се стремяло да подготви храна и дърва за предстоящата зима. Доскорошните козари и дървари стават земеделци, животновъди и опитни розопроизводители. През есента на 1879 година откриват училище носещо името на поета Христо Ботев, който имал лични познати и бойни другари от новото село Павел. През 1903 година основават читалище " Напред ", а в 1910 година откриват районна прогимназия. Културно-просветните дейци действат със самочувствие, убедени в това,че селището им заслужава да заеме челно място в западния казанлъшки край. През 1922 година селището добива днешното си име Павел баня. Курортът израства, развива се, разцъфтява като розова пъпка. Водоснабдява се с чиста балканска вода за пиене, създават и уреждат привлекателен парк с цветни градини и алеи с високи фонтани и розови тунели на влюбените. Построяват се най-хубавата училищна сграда, вили, хотели, пивници жилищни сгради с уредени дворове. В края на 30-те години започва строежа на модерен балнеосанаториум, единствен по рода си на Балканския полуостров. Втората световна война започва и строежът се спира. Чак през 1956 година се довършва и уреденият балнеосанаториум съдейства за развитието на курорта с национално и международно значение . Павел баня става център на селата от Горна Тунджа. Когато през 1959 година жителите на съседното село Виден и някои семейства от с. Турия се изселват и построяват две нови махали Павел баня се разпуква като розов цвят. Всички стопани изграждат нови къщи. Старите керемиди се заменят с нови цигли. Плевните и оборите стават гаражи и стаички за живеене. Построява се нов училищен корпус, който се ползва от двете средни училища. Построяват се детска градина, почивни станции, хотели и балнеолечебници. В чест на 100 годишнината от рождението си Павел баня беше обявена за град. Читалищните дейци организират мащабни културни мероприятия, в които вземат участие колосите на българския театър, на музикалното и вокалното изкуство. Читалищните състави: Смесен хор за школувано пеене, ученически хор, танцов ансамбъл, Карнавален ансамбъл се наредиха между най-добрите художествени състави в страната. Тук доживя старините си и умря в почит и уважение Цанко Минков - Комитата - участник в четата на Ботев. Тук блесна и се извиси яркият талант оперния тенор Тодор Русев Мазаров. Павел баня беше любимо място за творчески вдъхновения на Димитър Христов Чорбаджийски - Чудомир. Тук засвети и поетичната звезда на Алеко Андреев - Пламенов. По идея на читалищния работник Христо Иванов, художникът Михалис Никос Гарудис нарисува почетния знак - герб на Павел баня. Композиторът Йоско Йосифов по текст на поета Димитър Точев създаде песен - химн на Павел баня за школуван хор и пиано. Тези величави творби са подарък на Павел баня. Будното предприемчиво население унаследило ценните добродетели на непокорните предци, с ентусиазъм и изблик на оправдана любов към селището си, радее за разцъфтяването на курорта, за превръщане на землището му в пъстър килим от рози, лавандула, лозя и овощни градини.
За мен Павел баня е всичко - земя и небе, слънце и въздух, майчина люлка, завързана за върховете на Средна гора и Стара планина, босоного детство по тучни ливади край лъкатушна Тунджа, омаен шепот на изкласили жита и сладка песен на чучулига, звънлив смях и горчилка, сълзи и болка ... И едно бяло читалище, съхранило в топло бащино огнище изконни български традиции. Под стряхата на това читалище премина моята младост и изгоря огъня , който носех в сърцето си.
ХРИСТО ПОРОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар