За паметниците

/Читателска поща/

Да не забравяме, че ако Стара Загора е градът на липите и поетите, то Казанлък е градът на "белоцветните" вишни и художниците. Сред имената на големите казанлъшки художници блести със своя яркост, чиста, самобитна светлина и името на Иван Милев.
Приветствам и подкрепям идеята на Йорданка Трополова за издигане паметник на големия казанлъшки художник поместена в бр.2 на вестник "Долина". Не съм компетентен по въпросите на изобразителното изкуство и не бих могъл да взема компетентно отошение за художествените и въздействащи качества на картините на Иван Милев. Едва ли е необходимо, обаче специално образование човек застанал пред картините му да не разбере, че стои пред едни великолепни картини, изписани с изключителна вещина от ръцете на един самоук народен гений. Години преди промените работех в отдел "АБ" на градския Народен Съвет. Във връзка с предстоящото строителство на Музей на тракийската култура, днес галерия-музей, посетих музей "Искра" за съгласуване на някой технически решения. В една от залите имаше изложени картини и аз се спрях, за минутка да ги разгледам. Още с първия си поглед прецених, че това са картини на голям майстор на четката. С изненада и изумление разбрах, че са на казанлъшки художник и че се казва Иван Милев, за когото до тогава нищо не знаех.
Дълго се възхищавах и любувах на великолепните картини и с приповдигнато настроение напуснах музей "Искра".
Не веднъж след това съм срещал името му в национални вестници и списания за култура, каквито тогава имаше много и винаги съм си мислил, че това е нашия голям художник.
Днес след толкова години съм позабравил картините му, но разбрах тогава, че те са шедьоври и както пише Йорданка Трополова: "... да напомня (паметника) за този самороден гений, с когото биха се гордели не само всеки град, но и всяка държава."
В по-късни години научих, че освен великолепен художник е и невероятно добър поет и прозаик, Иван Милев е бил с ясно изразена гражданска позиция, общувал с прогресивни младежи, приятели на Гео Милев и Бончо Шанов.
След всичко което споделих бих искал да разширя идеята на Йорданка Трополова. В началото на сседемдесетте години на миналия век по случай наближаващата 100 годишнина от Освобождението на България от турско робство, партийното и държавно ръководства на страната ни решиха да бъде изградена Панорама по подобие на панорамата в Москва за Бородинската битка. Чрез средствата за масова информация, историци, художници, архитекти, общественици дебатираха, спореха за местото на панорамата. Едни настояваха да бъде издигната между Шейново и голямата тракийска могила "Косматката", като в идейните проекти се предвиждаше край нея до Шейново и Шипка да се построи огромен парк, с алеи, със скулптурни фигури, с паметници на героите, на героите от Освободителната руско-турска война.
Втората идея бе да се построи на връх "Шипка" като се вкопае дълбоко в земята.
Но надделя идеята да бъде издигната край Плевен. Напълно справедливо разбирасе, шейновци, не без завист тогава поглеждахме към Плевен, който ни "открадна" панорамата. По-късно в Шейново и Казанлък се роди идеята от двете страни на "Алеята на Славата", както аз я наричам, пред паметника на Победата край Шейново да бъдат издигнати паметници на Генерал Скобелев, Радецки, Мирски, Столетов, на полк. Панютин и на барабанчика на неговия полк, на руски войници и български опълченци. Тази идея бе прегърната от Окръжното ръководство, но не ми е известно, защо не бе реализирана. Преди години бях на екскурзия до Букурещ. Извън града мисля, че от едната страна на магистралата видяхме издигнати паметници на писатели, художници и видни деятели на румънската държава.
Защо разказах всичко това. Мисля, че бихме могли да почерпим, да вземем нещо от идеите на нашите предшественици, от историците, от специалиситите, които за щастие в голямата си част са живи и днес са живата история на великите, на славните години преди. Не бихме ли могли да издигнем паметници по булеварда на славата, още от сега да го назовем и същия да започне от Розариума и стигне до Паметника на героите септемврийци от 1923 година до Крънското ханче. По този булевард нека извисят високо глава паметниците на Иван Милев, Дечко Узуноив, Нено Балкански, Петко Стайнов, Чудомир и други от нашия край, както и паметниците на много антифашисти, на хайдути, които имахме и с които се гордеем, паднали със смъртта на героите в името на свободата и справидливостта. На този булевард на Славата да издигнем паметници и на руските генерали и войни които споменах по-горе. Разбирам, че идеята е голяма и трудн за реализиране, някои ще кажат че няма пари, което аз не приемам, защото както е тръгнало пари и след още 100 години "няма" да има, но все пак от някъде трябва да се започне. Може би паметници трябва да издигнем в Розариума, от северната страна например. За съжаление Розариума в този му вид не е подходящ. Преди години се говореше, че предстои реконструкция и обновяването му по японски проекти и със техни специалиости. Крайно време е Розариума да придобие нов привлекателен вид с много рози, зеленина и добре издигнати паметници.
Чувствам се задължен да спомена и други художници участвали активно в културния живот на Казанлък и достойно вписани в летописа на града ни. Добро приятелство ме свързваше и с Илия Балкански, преподавател в Художествената галерия, брат на Нено Балкански. Не веднъж в дома му на улица "Константин Величков" съм разглеждал и възхищавал на великолепните му картини. Приятел бях и на големия самобитен художник от Шейново Йордан Кърков. Преди около десетина години на едно честване на художника в изложбената зала на ул. "Искра" в словото си перефразирах големия изкуствовед Кенет Кларак, като казах, че зад тъмната кора на ябълките нарисувани от художника се вижда как ябълковия сок, като че ли трепти, движи се, пълен с много слънце, захар и арамот. Такива са казанлъшките художници - големи, велики и талантливи!
Тези идеи могат да бъдат реализирани!
Нали един голям руски учен в близкото минало казваше, че "България е страна на духа!" Пък нали за висотата на духа на един народ се съди по поддържаните и построени паметници - паметта на народа!
Но нека започнем с реализирането на чудесната и патриотична идея на Йорданка Трополова, като за целта се изгради сериозен и отговорен инициативен комитет за издигане паметника на подходящо място на големия казанлъшки художник Иван Милев! Нека с това дело докажем, че паметта на казанлъчани още е жива!
Иван Шанов