Кооперативното земеделие в България, което беше във възход до 1989 година и превърна страната ни в една от най-развитите земеделски страни в Европа, беше сразено от унищожителния тайфун на Филипдимитровите ликвидационни съвети и от Желю Желевия призив "Земята в реални граници". От силен износител на земеделска и животинска продукция, България се превърна във вносител на тази продукция. Други страни с много по-неблагоприятни климатични условия са превърнали земята си в рай. Ние, които природата ни е дарила с рай, превърнахме земята си в пустиня. Щедростта на земята ни, която е "Благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежност и величие." /Любен Каравелов - Държавно военно издателство, с. 1977 г., стр. 9-10/, беше оставена да пустее. Историята никога няма да оневини тези чудовищни престъпления, които извършиха към българското земеделие ликвидационните съвети. Те не могат да имат давност и затова рано или късно със закон трябва да им се потърси възмездие.
Въпреки създадената неблагоприятна икономическа среда за функционирането на земеделските кооперации, въпреки некоректния икономически и психологически натиск на държавата и латифондистките и мафиотските групировки, кооперациите, опирайки се на народностните традиции и привързаността на земеделските стопани към кооперативното земеделие, се борят за своето оцеляване.
Като скромен деец на земеделското кооперативно движение и негов страстен привърженик, съм убеден, че в условията на икономическата обстановка в съвременна България, земеделските кооперации нямат алтернатива.
Редица са основанията ми за подобно твърдение.
Първо: кооперативното земеделие създава приемливи условия на дребните и едрите собственици на земя, каквито са повечето граждани на страната ни, за доброволното й комасиране. Това е верния път към уедреното земеделие. С това се създава възможност за ефективно използване на съвременната селскостопанска техника, за прилагане на модерни технологии в отглеждане на земеделските култури, за повишаване на производителността на труда и намаляване себестойността на продукцията. Само така средните и дребните земеделски стопани, обединени в кооперацията, могат да издържат на силно конкуриращият се пазар.
В контекста на тази теза, ще посоча още една реална заплаха в днешната обществено-икономическа система. В последните години, като се възползват от тежкото социално-икономическо положение на по-голямата част от земеделските стопани, разни купувачи и прекупвачи на земя, чуждестранни и наши, все по-агресивно се стремят да изкупят земята на земеделските стопани на безценица, както се казва за "жълти стотинки". Други "агромафиоти" примамват собствениците на земя с щедри обещания за висока рента и други дивиденти, с цел да ги склонят да напуснат кооперацията, която е сериозна пречка за агресивните им комерсиални намерения. Ако успеят да подмамят голяма част от собствениците на земя и ги придумат да напуснат кооперацията, както се казва - "да ги зарибят", резултатът за средните и дребните собственици на земя, за цели селища ще бъде фатален. На мястото на разбитата кооперация ще се настанят новите чорбаджии. Тогава, останали без конкурент, каквато е кооперацията, всички приемливи обещания ще отидат в небитието, а измамените ще се окажат под похлупака на жестоки експлоататори. И не само това. Като нормално за природата на чорбаджиите, те ще търсят от земята печалба на всяка цена, без оглед на почвеното плодородие и последствието от неговото намаление за бъдещите поколения. Ето защо от сърце и душа призовавам земеделските стопани да не продават земята, наследена от дедите и бащите им. Силата на българския селянин от векове е била в неговата родна земя. Тя е безценно богатство, което за разлика то всички други стоки има вълшебното свойство постоянно до възпроизвежда стойността си. Земеделската кооперация е единственият сигурен спасител на средните и дребните собственици на земя. Апелирам към всички тях да не допускат фатална грешка, да бъдат откъснати от земята на дедите и бащите си.
Второто основание в полза на кооперацията е, че тя е максимално демократична институция. С доброволната си форма на сдружаване, на равнопоставеност в управлението на кооперацията, независимото от имотното състояние на членовете й, е съграден един справедлив механизъм на кооперативна демокрация.
Механизъм, който създава оптимална прозрачност в дейността на председателя и управителния съвет. За разлика от кооперацията новоизлюпените земеделски чорбаджии и арендатори упражняват над арендодателите икономически диктат. Това е в силен ущърб на личния им интерес.
Третата съществена полза от съществуването и стабилизирането на земеделските кооперации е, че освен икономическата опора на член кооператорите тя е техен социален оазис. Това е така, защото при добри икономически резултати с решение на общото събрание, кооперацията може да формира фондове със социална и културна значимост които да се ползват от членовете на кооперацията и техните семейства. Тук ще посоча такива важни за кооперативната солидарност житейски проблеми като подпомагани на самотни и застаряващи кооператори, отпускане на помощи при медицински услуги, даване на стипендии на ученици и студенти, които имат отличен успех и са деца на кооператори и така нататък.
Не на последно място отчитам и факта, че дългогодишната традиция в развитието на кооперативното земеделие в България, е доказала, че кооперациите са фактор, който стимулира и поддържа благоприятен социално-психологически климат в населеното място. Във високо морални критерии в кооперативната общност се закрепват и издигат такива човешки добродетели като колективизма, солидарността, и взаимопомощта. Обследвайки историята на кооперациите в българското земеделие, стигнах до неопровержимата истина, че то е имало винаги определяща и решаваща роля за извеждане на страната ни от кризисни ситуации. При сегашната социално-икономическа криза, в която е изпаднала страната ни, всички институции в държавата, които имат отношение към българското земеделие, са длъжни да работят за изваждане на проблемите му на първо място. Ето защо считам, че все още грижите, които в последните години българското правителство полага за неговото развитие са недостатъчни. Сигурен съм, че за тези ми твърдения, правителствени представители ще се помъчат да ми опонират с отпусканите от няколко години субсидии.
Вярно е, че те са глътка въздух за земеделски кооперации и земеделски стопани. Но още по-вярно е, че сегашното правителство, лишавайки земеделските стопани и кооперациите от изплащане акциза върху горивата, цените, на които прекомерно нараснаха, закъсненията с изплащането на субсидиите, техния мизерен размер спрямо субсидиите, които се дават на другите европейски държави членки на Европейския съюз, обезценяват тази помощ и правят българското земеделие неконкурентно способно на европейския пазар. Още по-несправедливо, държавата постъпва към земеделските кооперации като облага рентата, която дават на член кооператорите си с ДДС. Това е прекомерен удар срещу тях. Антологично е земеделския производител от собствената си земя, с която не прави търговия да плаща ДДС. Тези факти говорят, че управляващите в България не зачитат българското земеделие.
Водите на българските реки и построените с труда на българския народ язовири, изтичат безпрепятствено в съседните държави. В същото време, българските напоителни системи, без да извършват полагащите им се качествени услуги и влагат инвестиции в разрушените напоителни съоръжения, одират кожата на земеделските кооперации и всички земеделски стопани с непосилни цени за напояване. Защо държавата не субсидира напоителните системи, с което ще бъде подпомогнато земеделието.
През годините на така наречения преход, приетите закони не осигуриха повишена отговорност и ангажименти за областните, общинските и кметските власти към земеделието. Те стоят обидно далеч от неговите проблеми.
Оставам с впечатление, че всички закони, които се приемани в последно време за земеделието са поставяли в неблагоприятно и неравностойно положение земеделските кооперации. По всяка вероятност съществуват сили, които са заинтересовани от фалита на кооперациите, за да се улесни земеделската мафия да приватизира земята на безценица. Тук ще посоча и посегателството и върху земеделската продукция от не съвестни граждани, която застрашително се разраства и е придобила епидемичен характер. Съществуващото законодателство не се справя ефективно с тези престъпления, в резултат на която безнаказаност, набезите над земеделската продукция стават все по-дръзки, арогантни и безконтролни. Тези обезпокоителни факти показват, че са необходими закони, които ще гарантират опазването на земеделската продукция от посегателството. Би било добре, това посегателство да се криминализира. Провинените лица да се лишават от социални помощи, ако не си плащат актовете, да се конфискуват в полза на държавата превозните средства и животните, с които е извършено престъплението. За по-големи престъпления нарушителите да се лишават от свобода.
Завършвайки, с твърда убеденост ще посоча, че в полза на народа, на средните и дребни собственици на земя е държавата, с подходящи законови мерки, да даде силна подкрепа за развитието на земеделските кооперации. Те най-добре се вписват в психологията и обичаите на народа ни за стопанисване на земята и са силно социално-икономическо средство за предпазване на селата от обезлюдяване.
Георги Захариев
Председател на земеделска кооперация, село Кънчево
Няма коментари:
Публикуване на коментар