Под това мото премина поредната ежемесечна среща на творците от клуб "Литературен глас" към читалище "Напред-1903" в гр. Павел баня. В нея участваха зам. кмета на общината Йорданка Енева, ст. специалист "Култура и връзки с обществеността" Свилен Белчев и председателя на читалището Донка Иванова. Отминалият Ден на влюбените и приближаващият Международен ден на жената - 8-ми март бяха повод за представянето на любовна лирика, сътворена от жени. Във връзка с 20 годишнината от смъртта на голямата българска поетеса Елисавета Багряна (23-ти март), председателката на клуба Полина Христова направи кратко изложение за творческия път на авторката и нейното място в българската литература от ХХ век. Членове на клуба прочетоха любовни стихове на Багряна, изразяващи нейната богата и чувствителна душевност (материали от това представяне четете в женската ни страница "Ахинора"). След това журналистката Йорданка Трополова въведе присъстващите в една от най-драматичните любовни истории на ХХ век - тази на руската аристократка и художничка Анна Василевна Сафонова-Тимирьова и Белия руски адмирал Александър Василевич Колчак. Дълги години идеологически и политически причини потулват в сянка този изключително интересен и трагичен сюжет. Едва в началото на ХХI век, когато в Русия става възможна една по-обективна преоценка за ролята на полярния изследовател и герой от Първата световна и Руско-японската война адмирал Колчак и се разрешава да му се издигне паметник в гр. Иркутск, където е разстрелян на 7-ми февруари 1920 г., вниманието на много творци се насочва към героите на тази драма. Появяват се няколко книги, но върхът на творческото й пресъздаване е 10 серийният филм "Адмиралът", сниман по едноименния роман на Елена Толстой, който предизвика фурор на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна през лятото на 2009 г. Разтърсваща е драмата на Анна Василевна Тимирьова, която след разстрела на Колчак се разплаща за двете години любов с него с 37 години затвор, лагери и заточения. Вдъхновена от неугасващата си любов, тя не унива, успява да запази душевното си благородство и намира сили да твори поезия в жестоките условия на сибирските лагери. След смъртта й през 1975 г., за нея напомнят две тънички стихосбирки. Те предизвикват възхищението на руския поет Евтушенко, който пише в една рецензия: "За Анна Василевна собствените й стихове са били спасително бягство от непоносимите страдания и всекидневна подкрепа в живота. Нужни ли са още доказателства, че поезията дава сили на човек не само да живее, но и да оцелее?!" Стихотворения на Анна Тимирьова са преведени за пръв път на български език от журналистката и член на клуб "Литературен глас" Йорданка Трополова. Предлагаме на нашите читатели две от тях:
Антигона
(1949 г.)
Така дълбоко врязан си в сърцето ми,
че даже времето изгуби сила
и четвърт век от гробната могила
ти жив в съня ми се явяваш неусетно,
моя любов…
Където и да съм намерила подслон -
в подножие планинско или склон,
и в светлина и в мрак - не ще забравя да се
вричам,
че в този страшен свят аз, като Антигона,
"Дошла съм не да мразя, а за да обичам!"
Седми февруари
(1969 г.)
Сама, със упоритата си памет, скришом,
на всеки седми февруари
почитам твоята годишнина.
Сама съм… Мъртви са, които бяха те познавали,
а живите - отдавна всичко са забравили.
И този ден - в живота ми най-черен и кошмарен,
за тях е точно като всички дни останали -
поредният откъснат лист от календара…
Долина
Няма коментари:
Публикуване на коментар